Траектория на властта: от възхита до възмущение
Гафът на ГЕРБ отекна шумно на чужбински терен
Влакът е спрял, вагонът е цялостен. Машинистът надува свирката, а пасажерите в купето ритмично се поклащат и отегчено додават – „ пуф-паф “. Правостоящите в коридора подвикват на седящите – „ станете, та ние да поседнем “. А хората на перона не обръщат внимание на спрелия влак…
Този анекдотичен сюжет в общи линии разказва положението на политиката и ръководството у нас. Вярно е, че за разлика от анекдота, българската комбинация не е спряла неподвижно, а поскърцва постепенно напред заради инерцията на европейското участие. Но умората и политическото досада от ръководството са факт. На първо място в средите на ръководещите. Белезите на все по-тежка отмалялост от властта са все по-видими – няма нови хоризонти, няма огромни дела, има рутинна технология и администриране на властта. И дружно с това, към този момент е налице симптоматиката на отделяне от действителностите, некадърност да се разшифроват дълбинните настроения на обществото, капсулирането в една изкривена властова действителност, която наподобява непоклатима и безконечна, а в действителност от ден на ден наподобява на прекалено раздут сапунен мехур, който аха, и ще се пръсне.
Но и „ правостоящите “ във влака на властта, т.е. парламентарната съпротива, изчерпват наличието си с подвиквания „ стани да се седна “, без да е в положение да покажат, че имат потенциал да подкарат влака устремно и несъмнено напред.
Това е прочитът на разположението на политическите сили и публичното доверие в тях, който записват настоящите социологически изследвания. Засега е налице патова обстановка – ГЕРБ стабилно, към този момент години, води с няколко пункта пред Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи стои устойчиво и е заличило вредите от измяната на Местан и компания; националистическите обединения, съставляващи „ Обединени патриоти “, се крепят на повърхността, само че рисково покрай дъното на класацията. Вън от тях – АБВ очевидно се засилва, а пък следващото съдружно пребоядисване на костовистите и соросодите едвам крета в полето на безидейността и политическата маргинализация.
Това положение се илюстрира блестящо и от двата гафа, които двете огромни партии позволиха, заслепени от самонадеяността, която те наподобява бъркат с път към триумфа. Първият беше пи-ар гафът на Българска социалистическа партия, които взеха решение да извадят от нафталина остарялата политическа тактичност на 39-те депутати от Съюз на демократичните сили, които напуснаха Великото национално заседание и отхвърлиха да гласоподават Конституцията. Тактика, която самата Българска социалистическа партия постоянно и с съображение е отричала. Но през днешния ден я взе на въоръжение, въпреки и половинчато – разгласи, че оставя двайсетина депутати в Народното събрание (зевзеци незабавно ги нарекоха в обществените мрежи „ кибици “), а с останалите тържествено разгласи, че „ отива при народа “. Без да си дава сметка по какъв начин сходна поръчка звучи повече като признание, че се е откъснала от народа прекомерно доста. Но тази неуместна политическа тактичност и изразителност се трансформира в истински гаф, когато се оказа, че първото място, където отидоха да търсят народа, се оказа първокласния спа-хотел с шведските маси…
ГЕРБ побърза да не остане по-назад. Техният гаф обаче отекна още по-шумно и провокира всеобщи насмешки. Първо, тъй като се разигра на чужбински терен, и второ – тъй като са ръководещата не от през днешния ден партия. Става дума естествено за прословутото здрависване на нашия министър-председател с президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Рутинното приветствие в края на един интернационален конгрес несъмнено щеше да се одобри напълно естествено и дори да бъде симпатично, в случай че самият екип на господин Борисов не беше нагнетил едно очебийно публично очакване, че той отива на сесията на Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк, където ще има и „ среща с Тръмп “. Няма по какъв начин да създадеш такова очакване, и след това да се сърдиш, че едно при други условия евентуално симпатично здрависване, провокира всеобщ подбив и насмешки – „ това ли е срещата? “. Затова и последващата потоколна фотография с Тръмп от приема в именития хотел на Медисън авеню и 57-а улица в Манхатън – Lotte New York Palace, който през днешния ден е благосъстоятелност на султана на Бруней, единствено ескалира подигравките. Тази обстановка е еднопосочно удостоверение, че някои от хората на основни позиции в ГЕРБ наподобява не осъзнават, че към този момент работят и упражняват властта в условия, които нямат нищо общо с необятното и безрезервно утвърждение и възхита, на което се радваха през първите няколко години след 2009 година
Вече са във етапа, когато всяка харизма е останала в предишното, доста упования не са се случили и всяка дума и деяние се гледат през остро сериозната лупа на едно извънредно скептично публично мнение. Първо е възхитата, след това скепсиса, а най-после присмеха и възмущението. Това е траекторията, която по предписание следва прекомерно дългото престояване във властта. Тя не е неизбежна, само че когато властимащите се оставят на инерцията, става неизбежна. Затова, когато пристигна времето на скепсиса, си личи дали в действителност властимащите разполагат с политически потенциал, сполучлив пи-ар и положителни стратези. Общественото усещане на случката в Ню Йорк демонстрира, че ГЕРБ навлезе в тази условна зона на присмеха и възмущението и единствено бързи дейности по ободряване на кадровата банка, в случай че изобщо има подобен капацитет, и разширение на публичната база посредством съюзи с хора и среди, които носят духа на времето, могат да спрат трайното закотвяне в тази зона. Голямата заплаха пред партията, най-малко от позиция на главния идеологически разлом на нашето съвремие – „ за “ или „ срещу “ неолибералния глобализъм, което у нас постоянно се превежда и като „ Тръмп или Сорос “, е да се плъзне обратно в дискредитиращи взаимни отстъпки и обединения с остатъците от сектата на соросоидите. Ако още веднъж влезе в коалиция с тях, ГЕРБ сигурно ще остане от неверната страна на историята. Но като цяло, сега ги избавя основно безсилието на Българска социалистическа партия, като втора по величина партия, и неналичието на консолидирана нова опция. Тук рискът пред ГЕРБ е да избере „ пътя на войната “, пробвайки се да пречи, разрушава и дискредитира другите, вместо да трансформира себе си съгласно условията на обществото.
Преди време, отново във флагмана на печата „ Труд “, споделих за какво най-малко съгласно мен би трябвало да вършим разлика сред голата партийна рекламация „ стани да седна “, която желае са смени един партиен Иванчо с Драганчо от друга партия, и същинската опция, способна да даде нови отговори на днешните български проблеми, страхове и упования.
Алтернатива, която да завоюва мозъците и сърцата на необятното публично болшинство, и да очертае нова вероятност пред България. Има фактори и среди, които при избрани предпоставки могат да катализират развой по основаване на политическа опция. Но самата опция към момента не е видяла бял свят. Колкото и да се самоубеждават социалистите от „ Позитано “ 20, че единствено те и никой различен не може да е опция, това е прекомерно надалеч от действителността. Българска социалистическа партия има действителен късмет да се върне във властта, отстранявайки ГЕРБ, единствено в необятен съюз. Но за разлика от стереотипното мислене на партийните апаратчици, които незабавно биха попитали „ но, с кои партии да е този съюз? “, разковничето не е в никакви партии. Широкият съюз е по-скоро национална политическа платформа, в която Българска социалистическа партия по формулировка заема водещо място, само че до и към нея, със независима светлина, стоят интелектуални и експертни кръгове, организации и персони. Партия, която е била на власт съвсем през половината от 28-те години на мъчителния български преход, няма по какъв начин да убеди болшинството, че може да надскочи себе си. Затова е нужен „ народен тим “, който да се опълчи на партийния тим на ръководещите. И идея от мащаба на промяната на системата на неолибералния глобализъм с политика, учредена на фундаменталните полезности на демокрацията – независимост, обществени права, национална страна, конституционализъм.
Тъкмо в тази посока имат своя капацитет кръговете към президента Румен Радев и към омбудсмана Мая Манолова. Не през днешния ден, само че в политическото на следващия ден те, дружно или поотделно, без подозрение могат да бъдат персоналните политически фактори, които да изведат сходна национална платформа към „ обетованата земя “ на един нов вид политика, който печели доверието на хората. Със или без Българска социалистическа партия и други опозиционни партии. Колкото и на пръв взор парадоксално да звучи, ГЕРБ също има своите шансове да резервира водещите си позиции след едни нови парламентарни избори – постоянни, или изключителни следващата година. Целият въпрос е, дали това ще е „ пирова победа “ или партията ще съумее да надмогне себе си, да показа нова огромна идея и да притегли като съдружници на тематична основа разнообразни публични среди и интелектуални кръгове.
Ще поживеем, ще забележим.
Влакът е спрял, вагонът е цялостен. Машинистът надува свирката, а пасажерите в купето ритмично се поклащат и отегчено додават – „ пуф-паф “. Правостоящите в коридора подвикват на седящите – „ станете, та ние да поседнем “. А хората на перона не обръщат внимание на спрелия влак…
Този анекдотичен сюжет в общи линии разказва положението на политиката и ръководството у нас. Вярно е, че за разлика от анекдота, българската комбинация не е спряла неподвижно, а поскърцва постепенно напред заради инерцията на европейското участие. Но умората и политическото досада от ръководството са факт. На първо място в средите на ръководещите. Белезите на все по-тежка отмалялост от властта са все по-видими – няма нови хоризонти, няма огромни дела, има рутинна технология и администриране на властта. И дружно с това, към този момент е налице симптоматиката на отделяне от действителностите, некадърност да се разшифроват дълбинните настроения на обществото, капсулирането в една изкривена властова действителност, която наподобява непоклатима и безконечна, а в действителност от ден на ден наподобява на прекалено раздут сапунен мехур, който аха, и ще се пръсне.
Но и „ правостоящите “ във влака на властта, т.е. парламентарната съпротива, изчерпват наличието си с подвиквания „ стани да се седна “, без да е в положение да покажат, че имат потенциал да подкарат влака устремно и несъмнено напред.
Това е прочитът на разположението на политическите сили и публичното доверие в тях, който записват настоящите социологически изследвания. Засега е налице патова обстановка – ГЕРБ стабилно, към този момент години, води с няколко пункта пред Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи стои устойчиво и е заличило вредите от измяната на Местан и компания; националистическите обединения, съставляващи „ Обединени патриоти “, се крепят на повърхността, само че рисково покрай дъното на класацията. Вън от тях – АБВ очевидно се засилва, а пък следващото съдружно пребоядисване на костовистите и соросодите едвам крета в полето на безидейността и политическата маргинализация.
Това положение се илюстрира блестящо и от двата гафа, които двете огромни партии позволиха, заслепени от самонадеяността, която те наподобява бъркат с път към триумфа. Първият беше пи-ар гафът на Българска социалистическа партия, които взеха решение да извадят от нафталина остарялата политическа тактичност на 39-те депутати от Съюз на демократичните сили, които напуснаха Великото национално заседание и отхвърлиха да гласоподават Конституцията. Тактика, която самата Българска социалистическа партия постоянно и с съображение е отричала. Но през днешния ден я взе на въоръжение, въпреки и половинчато – разгласи, че оставя двайсетина депутати в Народното събрание (зевзеци незабавно ги нарекоха в обществените мрежи „ кибици “), а с останалите тържествено разгласи, че „ отива при народа “. Без да си дава сметка по какъв начин сходна поръчка звучи повече като признание, че се е откъснала от народа прекомерно доста. Но тази неуместна политическа тактичност и изразителност се трансформира в истински гаф, когато се оказа, че първото място, където отидоха да търсят народа, се оказа първокласния спа-хотел с шведските маси…
ГЕРБ побърза да не остане по-назад. Техният гаф обаче отекна още по-шумно и провокира всеобщи насмешки. Първо, тъй като се разигра на чужбински терен, и второ – тъй като са ръководещата не от през днешния ден партия. Става дума естествено за прословутото здрависване на нашия министър-председател с президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Рутинното приветствие в края на един интернационален конгрес несъмнено щеше да се одобри напълно естествено и дори да бъде симпатично, в случай че самият екип на господин Борисов не беше нагнетил едно очебийно публично очакване, че той отива на сесията на Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк, където ще има и „ среща с Тръмп “. Няма по какъв начин да създадеш такова очакване, и след това да се сърдиш, че едно при други условия евентуално симпатично здрависване, провокира всеобщ подбив и насмешки – „ това ли е срещата? “. Затова и последващата потоколна фотография с Тръмп от приема в именития хотел на Медисън авеню и 57-а улица в Манхатън – Lotte New York Palace, който през днешния ден е благосъстоятелност на султана на Бруней, единствено ескалира подигравките. Тази обстановка е еднопосочно удостоверение, че някои от хората на основни позиции в ГЕРБ наподобява не осъзнават, че към този момент работят и упражняват властта в условия, които нямат нищо общо с необятното и безрезервно утвърждение и възхита, на което се радваха през първите няколко години след 2009 година
Вече са във етапа, когато всяка харизма е останала в предишното, доста упования не са се случили и всяка дума и деяние се гледат през остро сериозната лупа на едно извънредно скептично публично мнение. Първо е възхитата, след това скепсиса, а най-после присмеха и възмущението. Това е траекторията, която по предписание следва прекомерно дългото престояване във властта. Тя не е неизбежна, само че когато властимащите се оставят на инерцията, става неизбежна. Затова, когато пристигна времето на скепсиса, си личи дали в действителност властимащите разполагат с политически потенциал, сполучлив пи-ар и положителни стратези. Общественото усещане на случката в Ню Йорк демонстрира, че ГЕРБ навлезе в тази условна зона на присмеха и възмущението и единствено бързи дейности по ободряване на кадровата банка, в случай че изобщо има подобен капацитет, и разширение на публичната база посредством съюзи с хора и среди, които носят духа на времето, могат да спрат трайното закотвяне в тази зона. Голямата заплаха пред партията, най-малко от позиция на главния идеологически разлом на нашето съвремие – „ за “ или „ срещу “ неолибералния глобализъм, което у нас постоянно се превежда и като „ Тръмп или Сорос “, е да се плъзне обратно в дискредитиращи взаимни отстъпки и обединения с остатъците от сектата на соросоидите. Ако още веднъж влезе в коалиция с тях, ГЕРБ сигурно ще остане от неверната страна на историята. Но като цяло, сега ги избавя основно безсилието на Българска социалистическа партия, като втора по величина партия, и неналичието на консолидирана нова опция. Тук рискът пред ГЕРБ е да избере „ пътя на войната “, пробвайки се да пречи, разрушава и дискредитира другите, вместо да трансформира себе си съгласно условията на обществото.
Преди време, отново във флагмана на печата „ Труд “, споделих за какво най-малко съгласно мен би трябвало да вършим разлика сред голата партийна рекламация „ стани да седна “, която желае са смени един партиен Иванчо с Драганчо от друга партия, и същинската опция, способна да даде нови отговори на днешните български проблеми, страхове и упования.
Алтернатива, която да завоюва мозъците и сърцата на необятното публично болшинство, и да очертае нова вероятност пред България. Има фактори и среди, които при избрани предпоставки могат да катализират развой по основаване на политическа опция. Но самата опция към момента не е видяла бял свят. Колкото и да се самоубеждават социалистите от „ Позитано “ 20, че единствено те и никой различен не може да е опция, това е прекомерно надалеч от действителността. Българска социалистическа партия има действителен късмет да се върне във властта, отстранявайки ГЕРБ, единствено в необятен съюз. Но за разлика от стереотипното мислене на партийните апаратчици, които незабавно биха попитали „ но, с кои партии да е този съюз? “, разковничето не е в никакви партии. Широкият съюз е по-скоро национална политическа платформа, в която Българска социалистическа партия по формулировка заема водещо място, само че до и към нея, със независима светлина, стоят интелектуални и експертни кръгове, организации и персони. Партия, която е била на власт съвсем през половината от 28-те години на мъчителния български преход, няма по какъв начин да убеди болшинството, че може да надскочи себе си. Затова е нужен „ народен тим “, който да се опълчи на партийния тим на ръководещите. И идея от мащаба на промяната на системата на неолибералния глобализъм с политика, учредена на фундаменталните полезности на демокрацията – независимост, обществени права, национална страна, конституционализъм.
Тъкмо в тази посока имат своя капацитет кръговете към президента Румен Радев и към омбудсмана Мая Манолова. Не през днешния ден, само че в политическото на следващия ден те, дружно или поотделно, без подозрение могат да бъдат персоналните политически фактори, които да изведат сходна национална платформа към „ обетованата земя “ на един нов вид политика, който печели доверието на хората. Със или без Българска социалистическа партия и други опозиционни партии. Колкото и на пръв взор парадоксално да звучи, ГЕРБ също има своите шансове да резервира водещите си позиции след едни нови парламентарни избори – постоянни, или изключителни следващата година. Целият въпрос е, дали това ще е „ пирова победа “ или партията ще съумее да надмогне себе си, да показа нова огромна идея и да притегли като съдружници на тематична основа разнообразни публични среди и интелектуални кръгове.
Ще поживеем, ще забележим.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ