Седем мита по пътя на Украйна към победата
Габриелиус Ландсбергис, министър на външните работи на Литва, Политико
Въпреки цялата свирепост и ненавист, отприщени от режима на съветския президент Владимир Путин, Украйна продължава да се съпротивлява против своя агресор - и е подготвена да се бие до победа.
Преди година мнозина се съмняваха в Украйна. Те допускаха, че след дни - най-вече седмици - Русия ще превземе Киев. И някои от тези гласове, които се оказаха повече от явно неправилни тогава, в този момент размахват „ мирни проекти “, подтиквайки Украйна да одобри отстъпки по отношение на своя суверенитет и териториална целокупност в подмяна на единодушието на Русия да постави завършек на войната.
Но тези „ мирни проекти “ се основават извънредно на легенди, на които би трябвало уверено да се противопоставим, преди да станат действителност.
Първи мит — Украйна не може да си върне териториите
Украйна към този момент отхвърли това изказване, като си върна територия, която бе под контрола на Русия - от покрайнините на Киев до Харков и Херсон. Украинците имат воля да се бият и ефикасна тактика да си върнат всички територии, които им принадлежат. В подмяна на това нашето движение на поддръжка е токова, че пречи на способността на украинците да работят по-бързо и в последна сметка това единствено усилва броя на жертвите.
Повече оръжия, повече муниции, повече образование е сигурният път към цялостното възобновяване на територията на Украйна. И с цел да реализираме това, се нуждаем от по-дългосрочна тактика, която ще разреши на Украйна изцяло да изтласка Русия оттатък нейните интернационално приети граници.
Втори мит — Русия е непобедима
Въпреки пренебрежението на Русия към човешкия живот и безотговорното предпочитание да употребява бойци си като пушечно месо, безразсъдното й отношение към хората не би могло да запълни слабостите в нейните качества. Украинските войски имат висок морал, способени командири и достъп до доста по-добри технологии и оръжия.
Ние също би трябвало да приемем действителността, че Западът - с продукцията на отбранителната си промишленост към момента на равнищата от мирновремения интервал - даже не е почнал да демонстрира цялостните си военни качества. Комбинираният скандинавско-балтийски номинален Брутният вътрешен продукт самичък по себе си е по-висок от този на Русия и действителни обстоятелства от този вид би трябвало да дефинират тактиката на Запад, а не разказът на Москва, че е сътрудник на НАТО. Начинът на мислене, решимостта и политическата воля са основни в този миг.
Трети мит — Русия ще се изтощи и ще желае помирение
Путин не е подготвен да се помири с един почтен и дълготраен мир. Точно както през 2008 и 2014 година, тази последна война подхранва съветския реваншизъм и когато западните сътрудници приказват за допустимо споразумяване или заледяване на спора, Москва вижда в това не някакво решение, а знак за отмалялост на Запада.
Вместо да приближат мира, продължаващите диалози за преустановяване на войната посредством договаряния единствено усилват цената й за Украйна, а и за западните съдружници. Следователно тази война ще би трябвало да бъде „ уредена “ на бойното поле, защото всяка договорка, осигуряваща действителни или хипотетични облаги за Русия, би била единствено отмора преди идната фаза в тази война.
Четвърти мит – Крим е алена линия за Путин
Путин обича да чертае линии по пясъка. Той знае, че Западът ще ги одобри на съществено, както би приел своите. И в хода на тази война Путин непрестанно рисува нови червени линии.
Тези линии обаче лимитират скоростта, с която ние вземаме решения. Международно контрактуваните граници могат да бъдат единствената алена линия, а това значи, че Крим е Украйна. Спирането на Украйна да си върне Крим в никакъв случай няма да спре Путин да копнее за още повече.
Пети мит – има живот с Русия на Путин след войната
Путин и някои хора на Запад към момента смятат за реалистична концепцията, че и след войната „ към момента ще има Русия “ и затова възнамеряват да се върнат към нормалния бизнес с нея. Това е концепция, която върви ръка за ръка с преобладаващите страхове, че наследникът на Путин ще бъде още по-безмилостен и злопаметен.
Ние обаче би трябвало да гледаме на провалянето на Русия не като на опасност, а като на опция да бъде построена друга, преобразена страна, която няма да заплашва още веднъж своите съседи. Вместо да се опасяваме от трансформацията на Русия, би трябвало да приемем, че въпреки да са минали 30 години, разпадането на Съветския съюз към момента не е приключило – и в никакъв случай няма да бъде, до момента в който методът на мислене в Москва не се промени.
Шести мит - всички войни приключват с договаряния
Това е роман, който не устоя инспекцията на историята. След Втората международна война европейските страни не си върнаха териториите след дипломатически контакт с нацисткия режим. Само си представете да седнете на масата за договаряния с Адолф Хитлер в края на 1942 година, когато той беше блокиран в Сталинград, само че половин Европа към момента беше окупирана.
Освен това, докара ли в действителност до резистентен мир някое съглашение за преустановяване на огъня с Русия? Ако е по този начин, тогава за какво грузинците към момента си лягат, страхувайки се, че идната офанзива ще отнеме личния им двор? Минските съглашения стопираха ли войната или по-скоро дадоха на Русия време да се приготви за тотална инвазия?
Меморандумът от Будапеща от 1994 година, който даде на Украйна гаранции за сигурност в подмяна на отвод от нуклеарните си ресурси, също се оказа празни обещания. Така че Русия в този момент би трябвало да бъде победена с военни средства, вместо да получава предложения за привикване на мирна конференция. И Украйна би трябвало да бъде поканена да се причисли към НАТО незабавно щом изискванията разрешат, тъй като единствено НАТО може да даде действителни гаранции за сигурност на Киев.
Седми мит — единствено Балтийските страни и Полша желаят възмездие на Русия
Войната против Украйна се подхранва от недоволството на Русия от разпадането на Съветския съюз. А отмъстителният империалистичен дневен ред на Русия е екзистенциално предизвикателство освен за Украйна, само че и за всички гранични страни – в това число моята (Литва – бел.ред.).
Но всяко решение, което сме взели през последните три десетилетия, е за обезпечаване на сигурност за нашите нации. Когато предупреждавахме за заплахите от Русия, ни смятаха за ненужно разтревожени, само че се оказахме прави. И ние продължаваме да показваме загрижеността си, тъй като знаем, че режимът на Путин към момента не е завършил и светът няма да бъде в сигурност, до момента в който той ръководи в Русия.
Подобно на Украйна, ние желаеме обективен и дълготраен мир. Но в случай че Украйна бъде принудена да се съгласи на помирение, това няма да донесе нито правдивост, нито мир.
Ето за какво успеха на Украйна е наша победа. Тяхната сигурност е нашата сигурност. И единствено успеха ще спре Путин да не нахлува още веднъж и още веднъж.
Превод: Faktor.bg
Въпреки цялата свирепост и ненавист, отприщени от режима на съветския президент Владимир Путин, Украйна продължава да се съпротивлява против своя агресор - и е подготвена да се бие до победа.
Преди година мнозина се съмняваха в Украйна. Те допускаха, че след дни - най-вече седмици - Русия ще превземе Киев. И някои от тези гласове, които се оказаха повече от явно неправилни тогава, в този момент размахват „ мирни проекти “, подтиквайки Украйна да одобри отстъпки по отношение на своя суверенитет и териториална целокупност в подмяна на единодушието на Русия да постави завършек на войната.
Но тези „ мирни проекти “ се основават извънредно на легенди, на които би трябвало уверено да се противопоставим, преди да станат действителност.
Първи мит — Украйна не може да си върне териториите
Украйна към този момент отхвърли това изказване, като си върна територия, която бе под контрола на Русия - от покрайнините на Киев до Харков и Херсон. Украинците имат воля да се бият и ефикасна тактика да си върнат всички територии, които им принадлежат. В подмяна на това нашето движение на поддръжка е токова, че пречи на способността на украинците да работят по-бързо и в последна сметка това единствено усилва броя на жертвите.
Повече оръжия, повече муниции, повече образование е сигурният път към цялостното възобновяване на територията на Украйна. И с цел да реализираме това, се нуждаем от по-дългосрочна тактика, която ще разреши на Украйна изцяло да изтласка Русия оттатък нейните интернационално приети граници.
Втори мит — Русия е непобедима
Въпреки пренебрежението на Русия към човешкия живот и безотговорното предпочитание да употребява бойци си като пушечно месо, безразсъдното й отношение към хората не би могло да запълни слабостите в нейните качества. Украинските войски имат висок морал, способени командири и достъп до доста по-добри технологии и оръжия.
Ние също би трябвало да приемем действителността, че Западът - с продукцията на отбранителната си промишленост към момента на равнищата от мирновремения интервал - даже не е почнал да демонстрира цялостните си военни качества. Комбинираният скандинавско-балтийски номинален Брутният вътрешен продукт самичък по себе си е по-висок от този на Русия и действителни обстоятелства от този вид би трябвало да дефинират тактиката на Запад, а не разказът на Москва, че е сътрудник на НАТО. Начинът на мислене, решимостта и политическата воля са основни в този миг.
Трети мит — Русия ще се изтощи и ще желае помирение
Путин не е подготвен да се помири с един почтен и дълготраен мир. Точно както през 2008 и 2014 година, тази последна война подхранва съветския реваншизъм и когато западните сътрудници приказват за допустимо споразумяване или заледяване на спора, Москва вижда в това не някакво решение, а знак за отмалялост на Запада.
Вместо да приближат мира, продължаващите диалози за преустановяване на войната посредством договаряния единствено усилват цената й за Украйна, а и за западните съдружници. Следователно тази война ще би трябвало да бъде „ уредена “ на бойното поле, защото всяка договорка, осигуряваща действителни или хипотетични облаги за Русия, би била единствено отмора преди идната фаза в тази война.
Четвърти мит – Крим е алена линия за Путин
Путин обича да чертае линии по пясъка. Той знае, че Западът ще ги одобри на съществено, както би приел своите. И в хода на тази война Путин непрестанно рисува нови червени линии.
Тези линии обаче лимитират скоростта, с която ние вземаме решения. Международно контрактуваните граници могат да бъдат единствената алена линия, а това значи, че Крим е Украйна. Спирането на Украйна да си върне Крим в никакъв случай няма да спре Путин да копнее за още повече.
Пети мит – има живот с Русия на Путин след войната
Путин и някои хора на Запад към момента смятат за реалистична концепцията, че и след войната „ към момента ще има Русия “ и затова възнамеряват да се върнат към нормалния бизнес с нея. Това е концепция, която върви ръка за ръка с преобладаващите страхове, че наследникът на Путин ще бъде още по-безмилостен и злопаметен.
Ние обаче би трябвало да гледаме на провалянето на Русия не като на опасност, а като на опция да бъде построена друга, преобразена страна, която няма да заплашва още веднъж своите съседи. Вместо да се опасяваме от трансформацията на Русия, би трябвало да приемем, че въпреки да са минали 30 години, разпадането на Съветския съюз към момента не е приключило – и в никакъв случай няма да бъде, до момента в който методът на мислене в Москва не се промени.
Шести мит - всички войни приключват с договаряния
Това е роман, който не устоя инспекцията на историята. След Втората международна война европейските страни не си върнаха териториите след дипломатически контакт с нацисткия режим. Само си представете да седнете на масата за договаряния с Адолф Хитлер в края на 1942 година, когато той беше блокиран в Сталинград, само че половин Европа към момента беше окупирана.
Освен това, докара ли в действителност до резистентен мир някое съглашение за преустановяване на огъня с Русия? Ако е по този начин, тогава за какво грузинците към момента си лягат, страхувайки се, че идната офанзива ще отнеме личния им двор? Минските съглашения стопираха ли войната или по-скоро дадоха на Русия време да се приготви за тотална инвазия?
Меморандумът от Будапеща от 1994 година, който даде на Украйна гаранции за сигурност в подмяна на отвод от нуклеарните си ресурси, също се оказа празни обещания. Така че Русия в този момент би трябвало да бъде победена с военни средства, вместо да получава предложения за привикване на мирна конференция. И Украйна би трябвало да бъде поканена да се причисли към НАТО незабавно щом изискванията разрешат, тъй като единствено НАТО може да даде действителни гаранции за сигурност на Киев.
Седми мит — единствено Балтийските страни и Полша желаят възмездие на Русия
Войната против Украйна се подхранва от недоволството на Русия от разпадането на Съветския съюз. А отмъстителният империалистичен дневен ред на Русия е екзистенциално предизвикателство освен за Украйна, само че и за всички гранични страни – в това число моята (Литва – бел.ред.).
Но всяко решение, което сме взели през последните три десетилетия, е за обезпечаване на сигурност за нашите нации. Когато предупреждавахме за заплахите от Русия, ни смятаха за ненужно разтревожени, само че се оказахме прави. И ние продължаваме да показваме загрижеността си, тъй като знаем, че режимът на Путин към момента не е завършил и светът няма да бъде в сигурност, до момента в който той ръководи в Русия.
Подобно на Украйна, ние желаеме обективен и дълготраен мир. Но в случай че Украйна бъде принудена да се съгласи на помирение, това няма да донесе нито правдивост, нито мир.
Ето за какво успеха на Украйна е наша победа. Тяхната сигурност е нашата сигурност. И единствено успеха ще спре Путин да не нахлува още веднъж и още веднъж.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ