10 любопитни факта за Габриел Гарсия Маркес
Габриел Гарсия Маркес изрично може да бъде избран за един от най-обичаните писатели на XX век.
Автор е на класики като „ Сто години самотност “ и „ Любов по време на холера “. Книгите му са преведени на 37 езика и са се трансформирали в обичано четиво на милиони литературни почитатели по целия свят.
Какво обаче знаем за Габо, както феновете му го назовават? Каква част от любопитната му биография е известна? Днес ви предлагаме единствено дребна част от нея, събрана в 10 любопитни обстоятелството за Габриел Гарсия Маркес.
1. Раждане
Историята на Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес стартира на 6 март 1927 година в Аракатака, Колумбия. Роден е в фамилията на свързочник, хомеопат и аптекар по специалност и стихотворец по душа и отгледан от родителите на майка си, Габриел е най-голямото от общо 12 деца.
2. Детство
В ранната детска възраст грижи за него са полагали неговите баба и дядо, които повлияват доста за основаването на мирогледа на бъдещия публицист. Вместо приказки за лека нощ – дядо му (който бил полковник) му разказвал истории за Гражданската война, а баба му истории за призраци. Когато е едвам на 8 години, той претърпява гибелта на дядо си. Малко по-късно той е заставен да заживее при родителите си.
3. Образование
Докато учи в лицея, Габриел Гарсия Маркес рисува карикатури и написа хумористични поеми. Заради сериозното си лъчение и неналичието на атлетична фигура получава прякора „ Старикът “ от своите съученици. Въпреки че е признат да учи Право в Колумбийския университет в Богота, неговите ползи са в областта на Журналистиката. След като стопира да върви на лекции, Маркес става част от кръга на литератори, художници и публицисти социалисти. В последна сметка по този начин и не приключва висшето си обучение.
4. Кариера
В колумбийското издание „ El Espectador “ Габриел Гарсия Маркес работи като кореспондент – с това стартира кариерата му в публицистиката. Рим, Париж, Барселона, Ню Йорк и Каракас са единствено част от градовете, в които Габо е сътрудник.
5. „ Разказ за едно корабокрушение “ – историята
Историята на първата творба на Габриел стартира през далечната 1955 година. Тогава военният транспортен съд „ Калдас “ дружно с целия си екипаж потъва, а единственият оживял е Луис Алехандро Веласко. При завръщането си на сушата, той споделя на публицистите, че корабът е пренасял контрабандни артикули със знанието и покровителството на държавното управление. В резултат на всичко това Веласко е уволнен, а Гарсия Маркес е изпратен като сътрудник в чужбина.
6. Брак
Запознава се със брачната половинка си Мерседес Барча, когато тя била едвам на 9 години. Оженили се 17 години по-късно – през 1958 година. Плод на любовта им са двамата им Родриго Гарсия (режисьор) и Гонсало Гарсия (графичен дизайнер).
7. Успехът на книжния пазар
Световната популярност на Гарсия Гарсия Маркес идва с публикуването на книгата „ Сто години самотност “ през 1967 година. Докато написа книгата, в продължение на 18 месеца, той продава колата си, взима храна на заем, залага имущество и пуши по 6 кутии цигари дневно. Жертвите около писането на „ Сто години самотност “ обаче дават своите плодове. Книгата жъне нечуван международен триумф.
8. Маркес и България
През 1993 година Габо научава за машинация с продажбите и облагите от книгите му у нас. Въпреки обстоятелството, че съвсем всяко българско семейство има по една негова книга, съгласно формалната статистика тиражите на българските издания на романите му са минимални. В резултат писателят не разрешава неговите творби да се печатат и тиражират в страната ни. Едва през 2010 година сътрудниците на Маркес реализираха компромис и успяхме да се срещнем със „ Спомен за моите тъжни проститутки “, „ Двайсет странстващи описа “, „ Любов по време на холера “ и „ Хроника за една предизвестена гибел “.
9. Призове
За романа си “Сто години самотност ” през 1972 година Маркес получава литературната премия “Ромуло Галегос ”. Любопитен факт е, че подарява чека за нея от 22 750 $ на своя другар Теодоро Петкоф – венецуелски болшевик от български генезис. В сбирката си Габо има още една премия, обвързвана с България. През 1976 година писателят получава Международната премия за мир, народна власт и обществен напредък. Призът му е връчен от Тодор Живков в Мексико, където той е отпред на огромна българска делегация. През 1982 година Гарсия Маркес е почетен и с Нобелова премия за литература за изцяло творчество.
10. Смърт
През 1999 година Габриел Гарсия Маркес е диагностициран с рак на лимфните жлези. Той претърпява 2 тежки интервенции. Химиотерапията, на която е подложен в болница в Лос Анджелис, се оказва сполучлива и заболяването наподобява излекувана. На 17 април 2014 година, след къса хоспитализация, Габриел Гарсия Маркес умира в Мексико на 87-годишна възраст. Съпругата му и двамата му синове са били край него до последния му път.
