Как да приготвим Комбуча
Гъбата Комбуча от епохи се употребява като натурален лек в Азия и Русия. През 250 година прочие Хр. хората от династията Ян в Китай консумирали напитка от ферментирал чай. Наричали я балсам на безсмъртието. Точно това е гъбата Комбуча, която добива все по-голяма известност в нашето съвремие, отдалечено от естествените богатства.
Комбуча съдържа доста разнообразни по свойства органични киселини (млечна, оцетна, глюконова, глюкоронова, яблъчна киселина, а също и етанол), открити при лабораторни проучвания, извършени във Франция.
Високото наличие на глюкоронова киселина и витамините В1, В2 и В6, трансформират гъбата комбуча в мощно лечебно и освежително средство даже и при процесите на детоксикация, като се свързва с отровите в организма в черния дроб и ги води в отделителната система.
Името чаена гъба се дължи точно на неповторимото свойство на бактериите да синтезират целулозна мрежа, наподобяваща повърхнина на мухъл. По градеж наподобява на оцетната гъба. Отглежда се 7 дни в подсладен черен или зелен чай при аеробни условия, като се получава прелестно кисела газирана напитка (т. нар. чаен квас).
Действието на ферментиралия чай се вижда незабавно след приема му, само че цялостният резултат се демонстрира след няколко седмици. Изразява се в усъвършенствано общо положение и засилена продуктивност. Ето и по какъв начин може да се снабдите със здравословния балсам.
В кипнала вода се слага черен или зелен чай, прави се отвара към 15 минути. Добавя се бяла рафинирана захар и се разбърква до цялостното ѝ разтваряне. След това чаят се оставя да се охлади до стайна температура (около 25ºС), тъй като културата умира, в случай че се сложи в парещ разтвор.
Важно е чаят да се сложи в стъклен съд, тъй като се образуват киселини, които биха могли да реагират с метал, в случай че чаят е в железен съд. Добавя се гъбата комбуча, потопена с тъмната страна надолу, и съдът се затваря с ленена кърпичка, протича ферментация, която според от температурата продължава 8-12 дни.
По време на ферментацията дрождите разграждат захарта и се отделя въглероден диоксид, органични киселини и други съставни елементи. Разтворът първоначално е сладостен, само че с разграждане на захарта сладостта му понижава. Ако предпочитате питието да е леко сладко, ферментацията би трябвало да се спре по-рано.
