Крум Зарков: Лявото изведнъж стана модерно за другите партии. По конюнктурни причини
Г-н Зарков, близо месец след изборите съумя ли да откри Българска социалистическа партия за какво половината й гласоподаватели се отдръпнаха? Гласуваха за „ нашия президент “ или не успяхте да ги убедите, че Левицата не е скъсала с Новото начало?
Без подозрение и двете. Хора от Българска социалистическа партия едва ли щяха да гласоподават за друга партия, в случай че преди този момент не бяха разочаровани от своята и ние не успяхме като ново управление на няколко седмици да преодолеем това отчаяние. Но въпросът е по-дълбок от това по какъв начин от 7% Българска социалистическа партия падна на 3 на тези избори. През последните 10 години поддръжката спадна от 900 000 на 55 000 гласа и задачата ни е да пресечем тази наклонност.
Формулировката на горния въпрос идва и от изявлението на вашия приятел Румен Овчаров, че с лица като Иван Таков, Иван Пешев, Габриел Вълков, свързвани със остарялото управление и въздействието на Делян Пеевски върху него, не сте съумели да убедите левия гласоподавател, че е скъсано с този модел. Предвиждате ли кадрови промени?
Докато аз съм ръководител на Българска социалистическа партия, Пеевски не може да има въздействие в партията. Тези, които взеха решението и носеха главната отговорност за това Българска социалистическа партия да наподобява подчинена не участваха в предходната акция, нито в управителните органи. Ние не можем да минем през цялостен развой на лустрация дотолкоз доколкото той може да отиде към безконечност, защото тези хора пък ще посочат други. Трябва да идентифицираме огромните аргументи заради които изобщо се появи непознато въздействие в партията. Според мен тези аргументи се съдържат в това, че социалистическата партия, която беше образец с груповия метод на взимане на решения, се трансформира с течение на годините в една от всички останали партии в България – не изразител на групов интерес, а трамплин за своите ръководители. Когато това се случи, вътрешните механизми на една партия за попречване на зловредното въздействие стопират да действат или се концентрират единствено в един човек – нормално ръководителя.
Всяка една организация бива непрестанно, всекидневно и ежечасно атакувана от такива частни мафиотизирани ползи. Не става дума да изгониш един или различен, става дума да създадеш имунен механизъм против това, против което никой не е застрахован.
Аз чувам деликатно всички, които приказват, които са били или към момента са близки до Българска социалистическа партия, пробвам се да взема зрънцето истина от всеки един от тях, само че моята цел и упоритост е по-широка от това да съм съдия на междуличностните разногласия.
Оттук накъде? Казват, че ще „ ребрандирате “ Столетницата. Възможно ли е за партия с над 100-годишна история?
Така както отхвърлям междуличностния, отхвърлям и маркетинговия метод за дълбоките политически трансформации, които Българска социалистическа партия и изобщо лявото в България би трябвало да преживеят. Чувам от разнообразни страни „ смени името “, „ смени етикета “. Има доста неща, които би трябвало да се трансформират, само че те са в същността на партията – най-много да си напомни за какво в действителност е основана преди 130 години, освен да повтаряме, че сме основани преди 130 години. А ние като социалистическо проведено придвижване сме основани, с цел да се подсигурява и отбрани дейно ползата на тези, които не могат да се защитят сами, тъй като са обективно по-слаби от другите, които имат капитала. На 1 май стана ясно, че има задоволително хора в България, които към момента си спомнят. Нашата роля като управление е да ги съберем още веднъж, да ги окуражим, тъй като ударът е тежък, да ги активизираме и организираме, с цел да сме измежду значимите политически сили.
Но до момента в който вие сте отвън Народното събрание в него има доста кандидати за вашата роля – „ Прогресивна България “ се разгласи за „ вляво от центъра “, „ Възраждане “ непосредствено се съобщи като сурогат на Българска социалистическа партия, дори „ Продължаваме промяната “ навлезе по-активно в обществената тема. Как ще се преборите с тях като нямате трибуната на парламентарна мощ?
Лесно е: ще ги разобличаваме. Да се етикетираш по конюнктурни съображения, тъй като ти се коства, че има свободна ниша, е разбираема парламентарна тактичност, само че няма да е задоволителна, с цел да се осъществя качествена политика. Особено когато си в позиция на ръководещ.
Радвам се обаче че самият термин „ ляво “, никой от тях не смее да каже „ социалистическо “, излезе от дамгата, с която беше претрупан доста дълго време и внезапно стартира да става атрактивен, в това число за новата ръководеща партия, която в акция сподели, че тези разделения не я интересуват, а по-късно се нарежда „ вляво от центъра “. Стана атрактивен и за „ Възраждане “, откъдето до неотдавна нямаха срещу да бъдат виждани като извънредно десни. Стана съвременен сякаш и във вътрешните диспути сред досегашните сътрудници от Политическа партия и Демократична България, които изясняват разделянето с това, че едните са по-леви от другите. Тоест, има едно осъзнаване във все по-голяма част от политическия набор, че точно в лявото се крият рационалните политики на бъдещето. Това осъзнаване е обективно, тъй като всички виждат огромните рецесии, които идват – че те ще са от социално-икономически темперамент. Както се случи през 2008 година и при Коронавирус по-късно, излиза наяве че когато ни връхлитат такива рецесии, които засягат всички, точно общностните решения са ефикасните решения, а те по формулировка са леви. Така че това е единствено началото на една наклонност и ние нямаме терзания от конкуренция дотолкоз доколкото имаме самочувствието да бъдем достоверни.
В този смисъл Българска социалистическа партия ще бъде извънпарламентарна съпротива?
Ние ще имаме сериозен взор към това държавно управление – не офанзива непременно за трупане на на ниска цена дял, а по линия на идеологизираното на политическия спор, което е наша цел и мисля, че ще е положително за всички, в това число за десните.
Правителството ще има нашата поддръжка при тежки за взимане решения в региона на правосъдната промяна и за разграждане на олигархичния модел. В същото време ще среща нашата рецензия – по този начин както направи в първия ден на Народното събрание да не поддържа краткотрайна комисия за следствието на имуществото на Пеевски, а на идващия ден стана ясно, че прокуратурата доста бързо е затворила и тя тази страница.
Ще имат нашето схващане и за рационална, а не папагалска външна политика.
Но насочваме и предизвестие: нито корупцията може да се пребори с AI, нито огромните проблеми на големите публични системи, свързани с разпределението на общите богатства, със положението на опазването на здравето, с качеството на образованието и практическата сегрегация по веществен ценз, която съществува сред българските деца, могат да бъдат преодолени с ограничения на парче или с механически промени. Това изисква редизайн.
По отношение на бюджета, мисля че няма спор, че той ще има нужда от повече средства в сравнение с разполага по отношение на написаните все още разноски и тук има два разновидността. Единият е за набиране на повече външен дълг, към което и това държавно управление се е запътило. Изглежда най-безболезнено във вътрешно-политически проект доколкото върху базата на към момента ниския % на дълга към Брутният вътрешен продукт наподобява относително безвредно, само че не е. Другият вид е нещо което няма да може да се вкара от средата на годината, само че ще е тематиката, желая да предупредя вашите читатели - да се разпознава нова данъчно-осигурителна система, в която тези, които могат, да способстват повече за общото, а тези, които изнемогват, да бъдат освободени от тази тежест. Това е неименуем развой без значение дали се харесва или не някому и цивилизацията не е стигнала до прогресивното данъчно облагане от непотребна идеологизация.
Нашият зов е в този момент, откакто изборите минаха и има солидно болшинство, виновните политически сили и общественици да влязат в повсеместен спор за данъчно-осигурителната тежест, който несъмнено, ще засегне и разходната част на бюджета. Но бюджет, в който се взимат заеми, с цел да се правят разплащания, в това число обществени, е бюджет неукротим.
Доколко представянето на кабинета „ Радев “ може да повлияе на бъдещето на Българска социалистическа партия? Ако сполучливо озапти цените, да вземем за пример?
Като всички българи и ние се надяваме на сполучливо държавно управление, нямаме причина за противоположното. Бъдещето на Българска социалистическа партия ще бъде пленник само на дейностите и характера на социалистите. Румен Радев идва в един избран исторически миг с цели, подкрепени от 1,4 млн. души. Те могат да бъдат най-общо дефинирани като спирането на мафиотската взаимозависимост на страната. Дотук добре. Нашите разлики са в идеологическия прочит и в случай че сме прави, процесът ще стане по натурален път – хората да погледнат към нас като към една лява опция на протичащото се, което не е единствено Румен Радев, а е 25-годишен развой: пазарен фундаментализъм и спасявай се поединично.
Как ще се оправи Българска социалистическа партия с битовите проблеми при неналичието на държавна дотация, с цел да поддържа партийния си живот?
Очевидно ще се наложи редуциране на разноските, за запазим клубната си база, само че желаеме да я осъществим със наличие – да я превърнем в дом на общественото – да работим с цивилен сдружения и персони, с които имаме сходни визии. Ще минем на работа на непринуден принцип.
Да, усложнение е, само че не е това, което може да спре Българска социалистическа партия да действа. Ние би трябвало да се отворим и не желаеме, а и не трябва да го вършим сами. Има толкоз доста публични дела, толкоз доста младежи, които се разпознават в обществото, което ние пазиме, че по-скоро канализирането и организацията за това по какъв начин да бъдат ефикасни като работа ще е предизвикателство. Хора има.
Като някогашен министър на правораздаването какво желаете да видите от декларираната от новите ръководещи правосъдна промяна?
Първо промяна на Висшия правосъден съвет по правила, съответни да подсигуряват добър избор. И като споделям правила, най-важното е правосъзнанието най-много на ръководещите – до каква степен те могат да отворят тази процедура към хора с ясни позиции и компетентности, хора, които задават значимите въпроси, имат мнения, дават оценките си, или да я запушат в някой квотен принцип, търсейки послушници, които доста бързо ще се озоват в обстановката на предходните. Единствената гаранция, която съм видял за интегритета е името. Трябват хора с име.
Познавайки участниците в процесите, кой вид съгласно вас е по-реалистичен – да се намерят хора с име, или ще се разпределят отново на квотен политически принцип?
За мен по-важно ще бъде да чуя обществени и без нюанси задължения на новите членове на Висш съдебен съвет без значение от кого са издигнати и определени за откриване на двете забравени тематики, в които се крият всички подмолни покупко-продажби сред магистрати и политици – аферата „ Пепи Еврото “ или „ Осемте джуджета “ и „ Мартин Божанов – Нотариуса “. Тези афери съдържат сами по себе си отговорите на мрежата, която е оплела правораздаването ни отдавна. Те ще изиграят ролята на КТБ за политиката, в случай че не бъдат разкрити, по този начин както КТБ остана неразкрита.
Един единствен въпрос бих задал към тези претенденти за Висш съдебен съвет: Ангажирате ли се по време на вашия мандат допустимо най-бързо да извършите всичко, което е по вашите сили като член на Висш съдебен съвет да разкриете магистратите, които са били на канапето и да потърсите тяхната дисциплинарна отговорност и да ги помолите да кажат кой е осигурявал политическия им чадър?
Истинският тест за новите ръководещи е какви ще са първите им дейности. Да забележим новия правосъден министър какви позиции ще заеме, по какъв начин ще оцени той обстановката, по какъв начин ще оцени дейностите на Борислав Сарафов дотук. Защото това, че Сарафов си е тръгнал не трансформира обстоятелството, че година и половина заемаше позицията по изцяло противозаконен метод. Най-малкото би трябвало да има оценка на тези дейности.
В момента всичко, което се случва в държавното обвиняване наподобява на правилото „ по заповед на щуката “, не виждам никакви импровизации. Смяна на политическата обстановка, зов от политическо лице, последван от дейностите на нелегално изпълняващ функционалностите основен прокурор, който се връща несмущаван като заместител на личната си заместничка, която преди този момент е издигнал, с цел да стане тя на неговото място титуляр. „ Прегрупирането “ е явно.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Без подозрение и двете. Хора от Българска социалистическа партия едва ли щяха да гласоподават за друга партия, в случай че преди този момент не бяха разочаровани от своята и ние не успяхме като ново управление на няколко седмици да преодолеем това отчаяние. Но въпросът е по-дълбок от това по какъв начин от 7% Българска социалистическа партия падна на 3 на тези избори. През последните 10 години поддръжката спадна от 900 000 на 55 000 гласа и задачата ни е да пресечем тази наклонност.
Формулировката на горния въпрос идва и от изявлението на вашия приятел Румен Овчаров, че с лица като Иван Таков, Иван Пешев, Габриел Вълков, свързвани със остарялото управление и въздействието на Делян Пеевски върху него, не сте съумели да убедите левия гласоподавател, че е скъсано с този модел. Предвиждате ли кадрови промени?
Докато аз съм ръководител на Българска социалистическа партия, Пеевски не може да има въздействие в партията. Тези, които взеха решението и носеха главната отговорност за това Българска социалистическа партия да наподобява подчинена не участваха в предходната акция, нито в управителните органи. Ние не можем да минем през цялостен развой на лустрация дотолкоз доколкото той може да отиде към безконечност, защото тези хора пък ще посочат други. Трябва да идентифицираме огромните аргументи заради които изобщо се появи непознато въздействие в партията. Според мен тези аргументи се съдържат в това, че социалистическата партия, която беше образец с груповия метод на взимане на решения, се трансформира с течение на годините в една от всички останали партии в България – не изразител на групов интерес, а трамплин за своите ръководители. Когато това се случи, вътрешните механизми на една партия за попречване на зловредното въздействие стопират да действат или се концентрират единствено в един човек – нормално ръководителя.
Всяка една организация бива непрестанно, всекидневно и ежечасно атакувана от такива частни мафиотизирани ползи. Не става дума да изгониш един или различен, става дума да създадеш имунен механизъм против това, против което никой не е застрахован.
Аз чувам деликатно всички, които приказват, които са били или към момента са близки до Българска социалистическа партия, пробвам се да взема зрънцето истина от всеки един от тях, само че моята цел и упоритост е по-широка от това да съм съдия на междуличностните разногласия.
Оттук накъде? Казват, че ще „ ребрандирате “ Столетницата. Възможно ли е за партия с над 100-годишна история?
Така както отхвърлям междуличностния, отхвърлям и маркетинговия метод за дълбоките политически трансформации, които Българска социалистическа партия и изобщо лявото в България би трябвало да преживеят. Чувам от разнообразни страни „ смени името “, „ смени етикета “. Има доста неща, които би трябвало да се трансформират, само че те са в същността на партията – най-много да си напомни за какво в действителност е основана преди 130 години, освен да повтаряме, че сме основани преди 130 години. А ние като социалистическо проведено придвижване сме основани, с цел да се подсигурява и отбрани дейно ползата на тези, които не могат да се защитят сами, тъй като са обективно по-слаби от другите, които имат капитала. На 1 май стана ясно, че има задоволително хора в България, които към момента си спомнят. Нашата роля като управление е да ги съберем още веднъж, да ги окуражим, тъй като ударът е тежък, да ги активизираме и организираме, с цел да сме измежду значимите политически сили.
Но до момента в който вие сте отвън Народното събрание в него има доста кандидати за вашата роля – „ Прогресивна България “ се разгласи за „ вляво от центъра “, „ Възраждане “ непосредствено се съобщи като сурогат на Българска социалистическа партия, дори „ Продължаваме промяната “ навлезе по-активно в обществената тема. Как ще се преборите с тях като нямате трибуната на парламентарна мощ?
Лесно е: ще ги разобличаваме. Да се етикетираш по конюнктурни съображения, тъй като ти се коства, че има свободна ниша, е разбираема парламентарна тактичност, само че няма да е задоволителна, с цел да се осъществя качествена политика. Особено когато си в позиция на ръководещ.
Радвам се обаче че самият термин „ ляво “, никой от тях не смее да каже „ социалистическо “, излезе от дамгата, с която беше претрупан доста дълго време и внезапно стартира да става атрактивен, в това число за новата ръководеща партия, която в акция сподели, че тези разделения не я интересуват, а по-късно се нарежда „ вляво от центъра “. Стана атрактивен и за „ Възраждане “, откъдето до неотдавна нямаха срещу да бъдат виждани като извънредно десни. Стана съвременен сякаш и във вътрешните диспути сред досегашните сътрудници от Политическа партия и Демократична България, които изясняват разделянето с това, че едните са по-леви от другите. Тоест, има едно осъзнаване във все по-голяма част от политическия набор, че точно в лявото се крият рационалните политики на бъдещето. Това осъзнаване е обективно, тъй като всички виждат огромните рецесии, които идват – че те ще са от социално-икономически темперамент. Както се случи през 2008 година и при Коронавирус по-късно, излиза наяве че когато ни връхлитат такива рецесии, които засягат всички, точно общностните решения са ефикасните решения, а те по формулировка са леви. Така че това е единствено началото на една наклонност и ние нямаме терзания от конкуренция дотолкоз доколкото имаме самочувствието да бъдем достоверни.
В този смисъл Българска социалистическа партия ще бъде извънпарламентарна съпротива?
Ние ще имаме сериозен взор към това държавно управление – не офанзива непременно за трупане на на ниска цена дял, а по линия на идеологизираното на политическия спор, което е наша цел и мисля, че ще е положително за всички, в това число за десните.
Правителството ще има нашата поддръжка при тежки за взимане решения в региона на правосъдната промяна и за разграждане на олигархичния модел. В същото време ще среща нашата рецензия – по този начин както направи в първия ден на Народното събрание да не поддържа краткотрайна комисия за следствието на имуществото на Пеевски, а на идващия ден стана ясно, че прокуратурата доста бързо е затворила и тя тази страница.
Ще имат нашето схващане и за рационална, а не папагалска външна политика.
Но насочваме и предизвестие: нито корупцията може да се пребори с AI, нито огромните проблеми на големите публични системи, свързани с разпределението на общите богатства, със положението на опазването на здравето, с качеството на образованието и практическата сегрегация по веществен ценз, която съществува сред българските деца, могат да бъдат преодолени с ограничения на парче или с механически промени. Това изисква редизайн.
По отношение на бюджета, мисля че няма спор, че той ще има нужда от повече средства в сравнение с разполага по отношение на написаните все още разноски и тук има два разновидността. Единият е за набиране на повече външен дълг, към което и това държавно управление се е запътило. Изглежда най-безболезнено във вътрешно-политически проект доколкото върху базата на към момента ниския % на дълга към Брутният вътрешен продукт наподобява относително безвредно, само че не е. Другият вид е нещо което няма да може да се вкара от средата на годината, само че ще е тематиката, желая да предупредя вашите читатели - да се разпознава нова данъчно-осигурителна система, в която тези, които могат, да способстват повече за общото, а тези, които изнемогват, да бъдат освободени от тази тежест. Това е неименуем развой без значение дали се харесва или не някому и цивилизацията не е стигнала до прогресивното данъчно облагане от непотребна идеологизация.
Нашият зов е в този момент, откакто изборите минаха и има солидно болшинство, виновните политически сили и общественици да влязат в повсеместен спор за данъчно-осигурителната тежест, който несъмнено, ще засегне и разходната част на бюджета. Но бюджет, в който се взимат заеми, с цел да се правят разплащания, в това число обществени, е бюджет неукротим.
Доколко представянето на кабинета „ Радев “ може да повлияе на бъдещето на Българска социалистическа партия? Ако сполучливо озапти цените, да вземем за пример?
Като всички българи и ние се надяваме на сполучливо държавно управление, нямаме причина за противоположното. Бъдещето на Българска социалистическа партия ще бъде пленник само на дейностите и характера на социалистите. Румен Радев идва в един избран исторически миг с цели, подкрепени от 1,4 млн. души. Те могат да бъдат най-общо дефинирани като спирането на мафиотската взаимозависимост на страната. Дотук добре. Нашите разлики са в идеологическия прочит и в случай че сме прави, процесът ще стане по натурален път – хората да погледнат към нас като към една лява опция на протичащото се, което не е единствено Румен Радев, а е 25-годишен развой: пазарен фундаментализъм и спасявай се поединично.
Как ще се оправи Българска социалистическа партия с битовите проблеми при неналичието на държавна дотация, с цел да поддържа партийния си живот?
Очевидно ще се наложи редуциране на разноските, за запазим клубната си база, само че желаеме да я осъществим със наличие – да я превърнем в дом на общественото – да работим с цивилен сдружения и персони, с които имаме сходни визии. Ще минем на работа на непринуден принцип.
Да, усложнение е, само че не е това, което може да спре Българска социалистическа партия да действа. Ние би трябвало да се отворим и не желаеме, а и не трябва да го вършим сами. Има толкоз доста публични дела, толкоз доста младежи, които се разпознават в обществото, което ние пазиме, че по-скоро канализирането и организацията за това по какъв начин да бъдат ефикасни като работа ще е предизвикателство. Хора има.
Като някогашен министър на правораздаването какво желаете да видите от декларираната от новите ръководещи правосъдна промяна?
Първо промяна на Висшия правосъден съвет по правила, съответни да подсигуряват добър избор. И като споделям правила, най-важното е правосъзнанието най-много на ръководещите – до каква степен те могат да отворят тази процедура към хора с ясни позиции и компетентности, хора, които задават значимите въпроси, имат мнения, дават оценките си, или да я запушат в някой квотен принцип, търсейки послушници, които доста бързо ще се озоват в обстановката на предходните. Единствената гаранция, която съм видял за интегритета е името. Трябват хора с име.
Познавайки участниците в процесите, кой вид съгласно вас е по-реалистичен – да се намерят хора с име, или ще се разпределят отново на квотен политически принцип?
За мен по-важно ще бъде да чуя обществени и без нюанси задължения на новите членове на Висш съдебен съвет без значение от кого са издигнати и определени за откриване на двете забравени тематики, в които се крият всички подмолни покупко-продажби сред магистрати и политици – аферата „ Пепи Еврото “ или „ Осемте джуджета “ и „ Мартин Божанов – Нотариуса “. Тези афери съдържат сами по себе си отговорите на мрежата, която е оплела правораздаването ни отдавна. Те ще изиграят ролята на КТБ за политиката, в случай че не бъдат разкрити, по този начин както КТБ остана неразкрита.
Един единствен въпрос бих задал към тези претенденти за Висш съдебен съвет: Ангажирате ли се по време на вашия мандат допустимо най-бързо да извършите всичко, което е по вашите сили като член на Висш съдебен съвет да разкриете магистратите, които са били на канапето и да потърсите тяхната дисциплинарна отговорност и да ги помолите да кажат кой е осигурявал политическия им чадър?
Истинският тест за новите ръководещи е какви ще са първите им дейности. Да забележим новия правосъден министър какви позиции ще заеме, по какъв начин ще оцени той обстановката, по какъв начин ще оцени дейностите на Борислав Сарафов дотук. Защото това, че Сарафов си е тръгнал не трансформира обстоятелството, че година и половина заемаше позицията по изцяло противозаконен метод. Най-малкото би трябвало да има оценка на тези дейности.
В момента всичко, което се случва в държавното обвиняване наподобява на правилото „ по заповед на щуката “, не виждам никакви импровизации. Смяна на политическата обстановка, зов от политическо лице, последван от дейностите на нелегално изпълняващ функционалностите основен прокурор, който се връща несмущаван като заместител на личната си заместничка, която преди този момент е издигнал, с цел да стане тя на неговото място титуляр. „ Прегрупирането “ е явно.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ