Стефан Янев: А дали партията на Радев няма да бъде част от с...
- Г-н Янев, като някогашен министър председател по какъв начин виждате в профил ръководството, накъде върви страната?
- Нещата не вървят на добре. Някак си страната е без цел и посока. Няма изясненост или тактика какво ще се случи в идващите 5-10 години в която и да е област. Това, което се играе като политически театър сега, е въз основата на свадите. Преминава се от един в различен. Печели този, чиито внушения са по-гръмогласни. Пък дали са аргументирани, няма значение. Всичко минава и отпътува. За да пристигна новият скандал и още веднъж говорене на висок звук. Парламентът одобри бюджет, който няма по какъв начин да бъде изпълнен. Това е ясно през цялото време. Събираемостта няма по какъв начин да се случи. Розовата картинка беше наложена поради така наречен конвергентен отчет. Приемането на еврото беше сложено надали не като единствена цел пред държавното управление. Дали е реализирана, следва да забележим. Защото сякаш всичко е цветя и рози, само че до 1 януари има време и всичко може да се случи.
- Интересно, имате подозрение, че влизането ни в еврозоната ще е реалност от 1 януари!
- Да, имам. Всичките тези месеци на политически диспути внушаваха, че всичко е наред. Но това е чисто политически обосновано, нямаше един действителен стопански разбор. Липсва и чисто стопански спор какво печелим и какво губим от тази стъпка. Отново чуваме причини на този, който крещи по-силно. А въпросът с еврото не е чисто политически, а и въпрос на сметка. Реално, политически няма нищо забавно.
- Ето една политическа тематика - за продажбата на над 4400 държавни парцела с отпаднала нужда. Дебатът стартира от ПП-ДБ, само че се трансформира в сцена на нападки сред изпълнителна власт и президент?
- Няма значение кой го повдига и води, а какъв е всъщност този спор. За първи път ли се случва! Колко парцели бяха продадени за последните 20-30 години и какво стана с тях? От началото на прехода в България вървеше деиндустриализация, демилитаризация. Въобще, разграждането на всичко, съградено от неприятната комунистическа страна. Но в действителност това беше страната на хората.
Има бездна сред настояванията на хората и политическата каста
Лоша, само че имаше правила. В момента такива няма. Правилата се пишат на коляно всеки ден. Законите се вършат по убеждение на този или оня. И какво толкоз трагично ще се случи с тези парцели, които в този момент ще бъдат продадени, като е имало толкоз доста преди тях! Може би тематиката е кой ще ги продава!
- Или по-скоро дали всичко е намерено към продажбата, дали няма отново хубавите места по морето и огромните градове да са за " нашите " хора?
- Такъв миг постоянно е имало. На морето, в града или планината - парцелът все е вкусен за някого. Дали частно или юридическо лице, този някой има концепция какво да прави там. За страдание, в последно време концепцията не е да се строят заводи и да се основават работни места. По-скоро се търси бърза облага от строителство на жилища, отдаване чартърен. Та въпросът е дали имаме тактика като страна за какво да ги продаваме. Хубаво, отпаднала е нуждата, само че години наред страната е развивала нещо върху тези парцели. И в този момент има право да сложи условия. Да, продаваме тази земя, само че единствено за развиване на цех, бизнес парк, туризъм и така нататък А не страната да продава на частника, тъй като той развивал най-добре самодейността. Дали! Това е тактиката на вярата.
- Другото обвиняване е, че по този начин се цялостни бюджетът, който не излиза?
- Това към този момент е разумно обвиняване, само че се колебая тези парцели какъв брой ще изпълнят бюджета. Сигурно и 40 000 парцела няма да стигнат. А хората са прави да се нервират, в случай че някой парцел години наред е хранил примерно 100 фамилии, само че в този момент се продава и употребява по напълно друго предопределение.
- Казахте, че страната няма цел и посока, само че ще ви репликират незабавно - два пъти сте били министър председател, въпреки и длъжностен.
- Няма значение дали министър председателят е длъжностен, или за какъв брой време е подобен. Важното е по какъв начин работи с Народното събрание. По наше време се смениха няколко Народното събрание, а те нямаха концепцията да вършат нещо като политическа тактика. Голям % от времето им минаваше в чуване на министрите, в което по принцип няма неприятно. Просто нямаха никакво желание да излъчат устойчиво болшинство с държавно управление и тупаха топката до идващите избори. През двете служебни държавни управления, на които бях министър председател, се занимавахме с много съществени за обществото ни рецесии. И не съм чул сериозна рецензия, очевидно сме се справили.
- Как гледате на смяната в Конституцията по отношение на метода, по който се назначава служебно държавно управление?
- Има нов баланс сред двете институции - президент и парламент. Наличието на " домовата книга " лимитира избора на Румен Радев и надлежно дава известно въздействие на Народното събрание, тъй като тъкмо той избира тези хора на съответните постове. Като че ли идва малко повече това, че Народното събрание стартира да се бърка на процедура и в решенията на кабинета. Преди Народното събрание беше разпускан два месеца преди изборите, само че и това се промени. Продължава да работи. Така че служебните държавни управления към този момент не са на президента. И той, без значение по какъв начин се споделя, към този момент не би трябвало да бъде подложен на критика. Не че не заслужава за някои неща. Но отговорността е на тези, които назначават хората в " домовата книга ".
- Въпросът е кое е по-правилно?
-Трябва да мине време, с цел да се каже кое работи по-добре. Правилното е да няма постоянно служебни държавни управления. Политическата класа да може да излъчва постоянни, постоянни кабинети. И тук към този момент отиваме към казуса дали го вършим с почтени избори. Последните бяха наречени " съвсем почтени ". Което ме кара да мисля, че идващите към този момент отиват в категория " съвсем нечестни " или " изцяло нечестни ". Накъде ли вървим! Това е политиката, която не се случва. И приказва за голямата бездна сред настояванията на българските жители и това, което предлага политическата прослойка. А последната споделя на хората: " Не, ние не ви питаме! Ние сме ви дали единствено време да идете да гласувате, не че и толкоз го вършиме ". И това е парадоксът. И още един.
Държавата да продава парцели, само че да слага условия по какъв начин да се употребяват
С години се внушава, че няма за кого да се гласоподава, а и няма значение, че по този начин или другояче " ние ще наредим мача ". И на парламентарни избори отиват сред 20 и 30 %, хайде малко от горната страна за съзвучие. В същото време приблизително 60 % излизат да гласоподават за кмет. Да, локалната власт е значима, тя е най-близка до хората, към нея се обръщат за проблемите. В по-малките градове и села познават персонално претендентите, вълнуват се. Нормално. Пък кой от Добрич да вземем за пример ще отиде народен представител в София, малко им е далечно на хората. Но локалната власт зависи финансово от централната. И там е парадоксът. Защото, като не се гласоподава на парламентарни избори, като те са " съвсем почтени ", във властта влизат хора, които споделят: " Абе, кои бяха там в Добрич, оставете ги за другия мандат ". И връзката се къса. Докато българинът не усети този абсурд, в който самичък се вкарва, няма да има изясненост накъде върви страната.
- Два пъти бяхте предаван за министър председател от президента Радев. Прогнозата ви - ще прави ли партия?
- Ако това е новата митология, която е нужна на българите - ще я засадим, гледаме, поливаме. Негово право е да прави партия. Въпросът е още веднъж да помислим до какво ще докара това - плюсове и минуси. И отново ще помоля всички хора да помислят - президентът против статуквото ли е, или е част от него. Позициите му са единствено думи или каузи... Вижте, ние изградихме цяло потомство политици, чиято съществена цел е да се харесат на някого извън - дали Европейски Съюз, дали галактически сили, няма значение. Забравиха смисъла на двете думи - народен интерес.
- Какво ви подсказва интуицията - ще има ли още веднъж предварителни избори?
- Да. С уточнението, че съм осведомен от вътрешната страна с настроенията в Народното събрание.
Визитка
Стефан Янев е два пъти министър на защитата, консултант на президента Румен Радев. Оглавява две служебни държавни управления в мандата на сегашния държавен глава. Сменен е като министър на защитата в кабинета на Кирил Петков след изразена позиция по отношение на нахлуването на Русия в Украйна. Създава своя партия " Български напредък ".
- Нещата не вървят на добре. Някак си страната е без цел и посока. Няма изясненост или тактика какво ще се случи в идващите 5-10 години в която и да е област. Това, което се играе като политически театър сега, е въз основата на свадите. Преминава се от един в различен. Печели този, чиито внушения са по-гръмогласни. Пък дали са аргументирани, няма значение. Всичко минава и отпътува. За да пристигна новият скандал и още веднъж говорене на висок звук. Парламентът одобри бюджет, който няма по какъв начин да бъде изпълнен. Това е ясно през цялото време. Събираемостта няма по какъв начин да се случи. Розовата картинка беше наложена поради така наречен конвергентен отчет. Приемането на еврото беше сложено надали не като единствена цел пред държавното управление. Дали е реализирана, следва да забележим. Защото сякаш всичко е цветя и рози, само че до 1 януари има време и всичко може да се случи.
- Интересно, имате подозрение, че влизането ни в еврозоната ще е реалност от 1 януари!
- Да, имам. Всичките тези месеци на политически диспути внушаваха, че всичко е наред. Но това е чисто политически обосновано, нямаше един действителен стопански разбор. Липсва и чисто стопански спор какво печелим и какво губим от тази стъпка. Отново чуваме причини на този, който крещи по-силно. А въпросът с еврото не е чисто политически, а и въпрос на сметка. Реално, политически няма нищо забавно.
- Ето една политическа тематика - за продажбата на над 4400 държавни парцела с отпаднала нужда. Дебатът стартира от ПП-ДБ, само че се трансформира в сцена на нападки сред изпълнителна власт и президент?
- Няма значение кой го повдига и води, а какъв е всъщност този спор. За първи път ли се случва! Колко парцели бяха продадени за последните 20-30 години и какво стана с тях? От началото на прехода в България вървеше деиндустриализация, демилитаризация. Въобще, разграждането на всичко, съградено от неприятната комунистическа страна. Но в действителност това беше страната на хората.
Има бездна сред настояванията на хората и политическата каста
Лоша, само че имаше правила. В момента такива няма. Правилата се пишат на коляно всеки ден. Законите се вършат по убеждение на този или оня. И какво толкоз трагично ще се случи с тези парцели, които в този момент ще бъдат продадени, като е имало толкоз доста преди тях! Може би тематиката е кой ще ги продава!
- Или по-скоро дали всичко е намерено към продажбата, дали няма отново хубавите места по морето и огромните градове да са за " нашите " хора?
- Такъв миг постоянно е имало. На морето, в града или планината - парцелът все е вкусен за някого. Дали частно или юридическо лице, този някой има концепция какво да прави там. За страдание, в последно време концепцията не е да се строят заводи и да се основават работни места. По-скоро се търси бърза облага от строителство на жилища, отдаване чартърен. Та въпросът е дали имаме тактика като страна за какво да ги продаваме. Хубаво, отпаднала е нуждата, само че години наред страната е развивала нещо върху тези парцели. И в този момент има право да сложи условия. Да, продаваме тази земя, само че единствено за развиване на цех, бизнес парк, туризъм и така нататък А не страната да продава на частника, тъй като той развивал най-добре самодейността. Дали! Това е тактиката на вярата.
- Другото обвиняване е, че по този начин се цялостни бюджетът, който не излиза?
- Това към този момент е разумно обвиняване, само че се колебая тези парцели какъв брой ще изпълнят бюджета. Сигурно и 40 000 парцела няма да стигнат. А хората са прави да се нервират, в случай че някой парцел години наред е хранил примерно 100 фамилии, само че в този момент се продава и употребява по напълно друго предопределение.
- Казахте, че страната няма цел и посока, само че ще ви репликират незабавно - два пъти сте били министър председател, въпреки и длъжностен.
- Няма значение дали министър председателят е длъжностен, или за какъв брой време е подобен. Важното е по какъв начин работи с Народното събрание. По наше време се смениха няколко Народното събрание, а те нямаха концепцията да вършат нещо като политическа тактика. Голям % от времето им минаваше в чуване на министрите, в което по принцип няма неприятно. Просто нямаха никакво желание да излъчат устойчиво болшинство с държавно управление и тупаха топката до идващите избори. През двете служебни държавни управления, на които бях министър председател, се занимавахме с много съществени за обществото ни рецесии. И не съм чул сериозна рецензия, очевидно сме се справили.
- Как гледате на смяната в Конституцията по отношение на метода, по който се назначава служебно държавно управление?
- Има нов баланс сред двете институции - президент и парламент. Наличието на " домовата книга " лимитира избора на Румен Радев и надлежно дава известно въздействие на Народното събрание, тъй като тъкмо той избира тези хора на съответните постове. Като че ли идва малко повече това, че Народното събрание стартира да се бърка на процедура и в решенията на кабинета. Преди Народното събрание беше разпускан два месеца преди изборите, само че и това се промени. Продължава да работи. Така че служебните държавни управления към този момент не са на президента. И той, без значение по какъв начин се споделя, към този момент не би трябвало да бъде подложен на критика. Не че не заслужава за някои неща. Но отговорността е на тези, които назначават хората в " домовата книга ".
- Въпросът е кое е по-правилно?
-Трябва да мине време, с цел да се каже кое работи по-добре. Правилното е да няма постоянно служебни държавни управления. Политическата класа да може да излъчва постоянни, постоянни кабинети. И тук към този момент отиваме към казуса дали го вършим с почтени избори. Последните бяха наречени " съвсем почтени ". Което ме кара да мисля, че идващите към този момент отиват в категория " съвсем нечестни " или " изцяло нечестни ". Накъде ли вървим! Това е политиката, която не се случва. И приказва за голямата бездна сред настояванията на българските жители и това, което предлага политическата прослойка. А последната споделя на хората: " Не, ние не ви питаме! Ние сме ви дали единствено време да идете да гласувате, не че и толкоз го вършиме ". И това е парадоксът. И още един.
Държавата да продава парцели, само че да слага условия по какъв начин да се употребяват
С години се внушава, че няма за кого да се гласоподава, а и няма значение, че по този начин или другояче " ние ще наредим мача ". И на парламентарни избори отиват сред 20 и 30 %, хайде малко от горната страна за съзвучие. В същото време приблизително 60 % излизат да гласоподават за кмет. Да, локалната власт е значима, тя е най-близка до хората, към нея се обръщат за проблемите. В по-малките градове и села познават персонално претендентите, вълнуват се. Нормално. Пък кой от Добрич да вземем за пример ще отиде народен представител в София, малко им е далечно на хората. Но локалната власт зависи финансово от централната. И там е парадоксът. Защото, като не се гласоподава на парламентарни избори, като те са " съвсем почтени ", във властта влизат хора, които споделят: " Абе, кои бяха там в Добрич, оставете ги за другия мандат ". И връзката се къса. Докато българинът не усети този абсурд, в който самичък се вкарва, няма да има изясненост накъде върви страната.
- Два пъти бяхте предаван за министър председател от президента Радев. Прогнозата ви - ще прави ли партия?
- Ако това е новата митология, която е нужна на българите - ще я засадим, гледаме, поливаме. Негово право е да прави партия. Въпросът е още веднъж да помислим до какво ще докара това - плюсове и минуси. И отново ще помоля всички хора да помислят - президентът против статуквото ли е, или е част от него. Позициите му са единствено думи или каузи... Вижте, ние изградихме цяло потомство политици, чиято съществена цел е да се харесат на някого извън - дали Европейски Съюз, дали галактически сили, няма значение. Забравиха смисъла на двете думи - народен интерес.
- Какво ви подсказва интуицията - ще има ли още веднъж предварителни избори?
- Да. С уточнението, че съм осведомен от вътрешната страна с настроенията в Народното събрание.
Визитка
Стефан Янев е два пъти министър на защитата, консултант на президента Румен Радев. Оглавява две служебни държавни управления в мандата на сегашния държавен глава. Сменен е като министър на защитата в кабинета на Кирил Петков след изразена позиция по отношение на нахлуването на Русия в Украйна. Създава своя партия " Български напредък ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ