Да не забравяме времената, когато хората питаха „А днес какво ще е ДДС-то?“
Г-н Трайков, по какъв начин рикошираха молекулите на COVID-19 на територията на регион „ Средец “ в столицата?
По всеки вероятен метод. Започнахме с известяван на етажните собствености за ограниченията за стерилизация, установяването на канали за връзка сред хората и кметството, общината и държавните структури, тъй като непрекъснато хвърчаха съгласувателни процедури, в това число и с държавното обвиняване. Интересното е, че тъкмо прокуратурата даде регион „ Средец “ като образец за добра процедура в карантината. Другото отражение е в стопанския, културен, състезателен и учредителен живот. Там всичко превключи на друга периодичност, в това число и във връзка с бюджета – бяха анулирани заплащания и към чиновници, и във връзка с планувани събития.
До какви граници се разгръщаха прерогативите на районния кмет в тази конюнктура, откакто множеството решения се взимаха на общинско и национално равнище?
Обикновено всичко започваше със заповед на здравния министър до кметовете на общини, а оттова - към регионите.
А с какви пасиви и упования излизаме от изключителната обстановка?
Няма да издам никаква загадка - работеше се „ на ухо “, с огромен съставен елемент на импровизация и не можем да кажем, че този метод на деяние е завършил. Всички се радват, че ужасният апокалипсис не се е случил, само че никой не знае по кое време и по какъв начин ще се върнем към времето „ отпреди “.
Някои назовават това, което се случи „ огромния блъф “.
По-скоро не мисля, че е блъф. Блъф значи, че някой знае освен това и показва друга картина. Да, бяха употребявани мощни думи, бяха употребявани твърди и силови ограничения. Лично аз обаче не съм си разрешил свободни тълкования.
Неотдавна оглавявахте едно мега министерство - на стопанската система, енергетиката и туризма. Как оценявате икономическите ограничения на ръководството в рецесията?
Ако питате получателите на помощите – незадоволителни. През очите на подписващите чека – можеше и по-внимателно. И в България, и в Европа имаше висока доза импровизация. Германия, която при предходната рецесия настояваше за стягане на коланите, в този момент прокламира заеми за затруднените бизнеси без таван. Навсякъде имаше великодушни безплатни помощи. Засега тези ограничения в Европа пораждат оптимизъм, еврото също потегли нагоре. Във финансовия свят се стигна до консенсус: доларът да се приема като леговище на страха, а еврото - като леговище на оптимизма.
У нас безвъзмездните дотации не се случиха, даже бяха набедени за левичарска мярка, само че се практикуваха в Съединени американски щати и в съвсем цяла Западна Европа.
Не съм сигурен, дали безвъзмездните пари биха раздвижили стопанската система. В такава обстановка хората и бизнесите биха ги употребявали по-скоро като запас, в сравнение с за харчене. Аз считам, че е целесъобразно да се работи по-внимателно.
Като специалист, по какъв начин разглеждате фокусите към Данък добавена стойност?
Не съм последовател на подобен жанр пъкъл хок решения. По този мотив се сещам за един епизод когато бях министър. Правителството направи предизборна поръчка, че ще смъква Данък добавена стойност. След изборите пък се заприказва, че ще се подвига. И хората на смешка взеха да питат „ Колко ще е през днешния ден ДДС-то? “. Тогава Дянков ми сподели, че не е добре да се пипа налога. Моята позиция беше, че напряко ще бъде пагубно. Борисов ни извика двамата и ни попита дали ще си подадем оставките, в случай че бюджетът се издъни по тази причина, че не е нараснал Данък добавена стойност? Отговорихме утвърдително. И в този момент считам, че би могло да се върви генерално надолу от сегашната ставка, за сметка на по-ефективни държавни разноски. Но не и да се употребяват безусловно дилетантски причини от некомпетентни депутати, че намаляването на ставката щяло да докара до изсветляване на бизнеса.
Чисто управнически по какъв начин ви звучи фразата на Борисов „ Знам, че е неверно, само че ще го направя “?
А не вършат ли тъкмо това политиците? В целия свят в този момент е съвременно да се ръководи по социологически – мериш какво желаят хората и правиш всевъзможни чупки. Всички, които от дистанцията на времето одобряваме за огромни държавници, са взимали сложни решения и са ги прокарвали.
Реформаторското политическо държание допуска точно нагърбване с тежки решения.
Това е държавническото държание. Иначе няма да се учудя, в случай че в близко бъдеще бъде основан компютърен логаритъм, който мери другите настроения, съпоставя ги и "изплюва " най-популярната посока на деяние.
Влизането на страната в петролния бизнес не е ли тъкмо „ решение в известна посока “? Възможно ли е страната да се окаже по-добър собственик от частния бизнес?
През годините аз също съм допускал държавна интервенция в браншове, където пазарният механизъм се проваля.
Но като регулатор, а не като търговски индивид.
Именно. Възможни са разнообразни равнища на интервенция. Държавната регулация е най-чистия, най-безспорния и най-евтиния прийом. Ако се потвърди картел и фирмите в него бъдат санкционирани с по 10% от оборотите – а в този бранш това са стотици милиони – дали те няма да преценяват, че ще им излезе по-евтино да се съобразят с разпоредбите?
Невъзможно ли е зад концепцията за държавните бензиностанции да се крият други корпоративни ползи – да бъдат ударени едни, за сметка на други?
Нямам съответна информация. По-скоро установявам кое е по-логично, дейно и на ниска цена за данъкоплатците.
Светът сега оживено разисква икономическия формат на рецесията: V, W, U или друга форма. Каква е вашата прогноза?
Здравните вести са позитивни и вярата е, че рецесията ще е V-образна. U-образният модел - с по-дълго влачене по дъното - към този момент не се сбъдва.
Още предходната есен, надалеч преди изненадата COVID-19, се говореше за идна международна криза, даже за меланхолия. При наслагване на икономическия и здравния фактор, допустимо ли е вирусната рецесия да повлияе мобилизиращо и даже оздравително на икономическата?
Има съображение да се мисли в тази посока, споделям този разбор. Ръстът в цените на активите изглеждаше нестабилен и се дължеше главно на напомпването на доста ликвидност на пазара. Но вместо за увеличение на потреблението, той се използваше от финансовите институции за пазаруване на нови активи, най-много акции. Сега в картината се пренаредиха доста неща и стартира „ мислене отвън шаблона “ – дали пък това, което изглеждаше немислимо, няма да надвиши упованията ни. Най-големият риск е да се стигне до стагфлация – застоялост плюс инфлация. Другият неприятен сюжет е „ японската болест “ – дълготраен невисок растеж с дефлация. Той обаче е по-малко евентуален.
В оборот е следващото факсимиле – „ Нова нормалност “, в което нормално се рисува краят на експертизите и ликвидацията на разговора, в интерес на монолога.
За нова нормалност се приказва от дълго време, още от времето на дебата за пост истината, когато се прокламираше, че в случай че до момента сме имали някаква истина, в този момент всеки - като обоснове някаква теза оттук-оттам - може да реализира нова. По едно време в България дори бяхме пионери в тази посока. А другояче - западноевропейският политически модел фактически трябваше да бъде реформиран – аргументите в този момент се виждат ясно.
Разговора води Емил Янев
По всеки вероятен метод. Започнахме с известяван на етажните собствености за ограниченията за стерилизация, установяването на канали за връзка сред хората и кметството, общината и държавните структури, тъй като непрекъснато хвърчаха съгласувателни процедури, в това число и с държавното обвиняване. Интересното е, че тъкмо прокуратурата даде регион „ Средец “ като образец за добра процедура в карантината. Другото отражение е в стопанския, културен, състезателен и учредителен живот. Там всичко превключи на друга периодичност, в това число и във връзка с бюджета – бяха анулирани заплащания и към чиновници, и във връзка с планувани събития.
До какви граници се разгръщаха прерогативите на районния кмет в тази конюнктура, откакто множеството решения се взимаха на общинско и национално равнище?
Обикновено всичко започваше със заповед на здравния министър до кметовете на общини, а оттова - към регионите.
А с какви пасиви и упования излизаме от изключителната обстановка?
Няма да издам никаква загадка - работеше се „ на ухо “, с огромен съставен елемент на импровизация и не можем да кажем, че този метод на деяние е завършил. Всички се радват, че ужасният апокалипсис не се е случил, само че никой не знае по кое време и по какъв начин ще се върнем към времето „ отпреди “.
Някои назовават това, което се случи „ огромния блъф “.
По-скоро не мисля, че е блъф. Блъф значи, че някой знае освен това и показва друга картина. Да, бяха употребявани мощни думи, бяха употребявани твърди и силови ограничения. Лично аз обаче не съм си разрешил свободни тълкования.
Неотдавна оглавявахте едно мега министерство - на стопанската система, енергетиката и туризма. Как оценявате икономическите ограничения на ръководството в рецесията?
Ако питате получателите на помощите – незадоволителни. През очите на подписващите чека – можеше и по-внимателно. И в България, и в Европа имаше висока доза импровизация. Германия, която при предходната рецесия настояваше за стягане на коланите, в този момент прокламира заеми за затруднените бизнеси без таван. Навсякъде имаше великодушни безплатни помощи. Засега тези ограничения в Европа пораждат оптимизъм, еврото също потегли нагоре. Във финансовия свят се стигна до консенсус: доларът да се приема като леговище на страха, а еврото - като леговище на оптимизма.
У нас безвъзмездните дотации не се случиха, даже бяха набедени за левичарска мярка, само че се практикуваха в Съединени американски щати и в съвсем цяла Западна Европа.
Не съм сигурен, дали безвъзмездните пари биха раздвижили стопанската система. В такава обстановка хората и бизнесите биха ги употребявали по-скоро като запас, в сравнение с за харчене. Аз считам, че е целесъобразно да се работи по-внимателно.
Като специалист, по какъв начин разглеждате фокусите към Данък добавена стойност?
Не съм последовател на подобен жанр пъкъл хок решения. По този мотив се сещам за един епизод когато бях министър. Правителството направи предизборна поръчка, че ще смъква Данък добавена стойност. След изборите пък се заприказва, че ще се подвига. И хората на смешка взеха да питат „ Колко ще е през днешния ден ДДС-то? “. Тогава Дянков ми сподели, че не е добре да се пипа налога. Моята позиция беше, че напряко ще бъде пагубно. Борисов ни извика двамата и ни попита дали ще си подадем оставките, в случай че бюджетът се издъни по тази причина, че не е нараснал Данък добавена стойност? Отговорихме утвърдително. И в този момент считам, че би могло да се върви генерално надолу от сегашната ставка, за сметка на по-ефективни държавни разноски. Но не и да се употребяват безусловно дилетантски причини от некомпетентни депутати, че намаляването на ставката щяло да докара до изсветляване на бизнеса.
Чисто управнически по какъв начин ви звучи фразата на Борисов „ Знам, че е неверно, само че ще го направя “?
А не вършат ли тъкмо това политиците? В целия свят в този момент е съвременно да се ръководи по социологически – мериш какво желаят хората и правиш всевъзможни чупки. Всички, които от дистанцията на времето одобряваме за огромни държавници, са взимали сложни решения и са ги прокарвали.
Реформаторското политическо държание допуска точно нагърбване с тежки решения.
Това е държавническото държание. Иначе няма да се учудя, в случай че в близко бъдеще бъде основан компютърен логаритъм, който мери другите настроения, съпоставя ги и "изплюва " най-популярната посока на деяние.
Влизането на страната в петролния бизнес не е ли тъкмо „ решение в известна посока “? Възможно ли е страната да се окаже по-добър собственик от частния бизнес?
През годините аз също съм допускал държавна интервенция в браншове, където пазарният механизъм се проваля.
Но като регулатор, а не като търговски индивид.
Именно. Възможни са разнообразни равнища на интервенция. Държавната регулация е най-чистия, най-безспорния и най-евтиния прийом. Ако се потвърди картел и фирмите в него бъдат санкционирани с по 10% от оборотите – а в този бранш това са стотици милиони – дали те няма да преценяват, че ще им излезе по-евтино да се съобразят с разпоредбите?
Невъзможно ли е зад концепцията за държавните бензиностанции да се крият други корпоративни ползи – да бъдат ударени едни, за сметка на други?
Нямам съответна информация. По-скоро установявам кое е по-логично, дейно и на ниска цена за данъкоплатците.
Светът сега оживено разисква икономическия формат на рецесията: V, W, U или друга форма. Каква е вашата прогноза?
Здравните вести са позитивни и вярата е, че рецесията ще е V-образна. U-образният модел - с по-дълго влачене по дъното - към този момент не се сбъдва.
Още предходната есен, надалеч преди изненадата COVID-19, се говореше за идна международна криза, даже за меланхолия. При наслагване на икономическия и здравния фактор, допустимо ли е вирусната рецесия да повлияе мобилизиращо и даже оздравително на икономическата?
Има съображение да се мисли в тази посока, споделям този разбор. Ръстът в цените на активите изглеждаше нестабилен и се дължеше главно на напомпването на доста ликвидност на пазара. Но вместо за увеличение на потреблението, той се използваше от финансовите институции за пазаруване на нови активи, най-много акции. Сега в картината се пренаредиха доста неща и стартира „ мислене отвън шаблона “ – дали пък това, което изглеждаше немислимо, няма да надвиши упованията ни. Най-големият риск е да се стигне до стагфлация – застоялост плюс инфлация. Другият неприятен сюжет е „ японската болест “ – дълготраен невисок растеж с дефлация. Той обаче е по-малко евентуален.
В оборот е следващото факсимиле – „ Нова нормалност “, в което нормално се рисува краят на експертизите и ликвидацията на разговора, в интерес на монолога.
За нова нормалност се приказва от дълго време, още от времето на дебата за пост истината, когато се прокламираше, че в случай че до момента сме имали някаква истина, в този момент всеки - като обоснове някаква теза оттук-оттам - може да реализира нова. По едно време в България дори бяхме пионери в тази посока. А другояче - западноевропейският политически модел фактически трябваше да бъде реформиран – аргументите в този момент се виждат ясно.
Разговора води Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ