Страхът се е настанил трайно в прокуратурата, настъпва и в съда
- Г-н Лалов, за какво напускате правосъдната система?
- Мотивите изложих в оставката си до съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС). Напускам, тъй като правосъдната система е подвластна от политически и подмолни ползи. Ръководи се от Висш съдебен съвет, който непрекъснато приема непрозрачни, нестимулирани и непрофесионални решения. Главният прокурор е всесилен и безотговорен, прокуратурата стартира да господства над съда, което е неприемливо за всяка правова и демократична страна. Страхът и бюрократичното отношение взимат превес над независимостта и жаждата за правдивост. Причината за това е главно в сбърканата конституционна уредба на правосъдната власт, само че и в неприятното законодателство, които основават удобна среда за развиване на подмолни, шуробаджанашки и всевъзможни други нечестни и рискови за вярното действие на правосъдната власт връзки. Ще напомня непрозрачния избор на членовете на Висш съдебен съвет от политическата квота, освен на този състав, само че и на предишните; скандалните назначения на и.д. ръководител на Софийския областен съд и на ръководител на Софийския градски съд; последната номинация за основен прокурор, а и на предходните такива; случаите " Яневагейт ", " ЦУМгейт " и още доста други. Чак до изчезналото електронно правораздаване, за което бяха изхарчени милиони левове. Разбирате ли каква правосъдна система имаме и от какви хора се господства?!
Съдебната система от дълго време е в будна кома и последните й съпротивителни сили от ден на ден изчезват. Не мога да бъда наблюдаващ на тази мъка и да остана в съда поради едната заплата, колкото и добра да е тя. Винаги съм работил за смяна на правосъдната система от вътрешната страна, само че съм наясно, че казусът е на първо място политически и решаването му неизбежно минава през политическа смяна. Тази смяна би трябвало да се извърши от законодателната власт, а изпълнителната да обезпечава и съблюдава нейните правила. Парадоксално е, само че с цел да запазя своята самостоятелност, себеуважение и съдийски етос, усещам предопределение да се наемам с присъединяване в тази смяна. Това обаче не може да стане, до момента в който съм в съда. Това не е бягство. Излизам от " правосъдния дом ", с цел да мога да разполагам с различен боеприпас от благоприятни условия, посредством който да го запазя от тези, които години наред разграждат тухла по тухла основите и стените на държавността. Излизам поради себе си, само че и с цел да оказа помощ на почтените, знаещи и можещи магистрати, да останат в правосъдната система и да бъдат самостоятелни, с цел да могат да постановат върховенството на правото. Така, при сбъдване на избрани условия, ще мога да бъда трансмисия сред проблемите на правосъдната система и тяхното решение от другите две управляващи.
- Някои несъмнено ще каже, че ще се отървете от дисциплинарните производства против вас...
- " Корпулентните медии " от дълго време вършат това гнусно подстрекателство. Истината обаче е друга. Подаването на оставка е правомерно практикуване на конституционно право да бъда освободен от съда.
Срещу мен има обединени в едно дело две дисциплинарни производства, формирани по оферти на ръководения от Теодора Точкова Инспекторат към Висш съдебен съвет, който виждате какви кавги създава непрекъснато, и на натрапения от предходното болшинство на Висш съдебен съвет и.д. председател на СРС Стефан Милев (макар и досегашен прокурор, без стаж в районния съд, Милев беше комплициран от Висш съдебен съвет за краткотраен началник на районния съд, откакто Лалов подаде оставка, б.а.), който макар безобразията си в СРС, беше награден от Висш съдебен съвет, в това число с гласа на Лозан Панов. Тези производства бяха формирани през 2017 година, откакто подадох оставка като ръководител на СРС в символ на противоречие с управническия неуспех и некадърност на Висш съдебен съвет да отстоява независимостта на правосъдната система и да взема решение проблемите й. Нямаше по какъв начин да не преставам да понасям покорно това безсрамие и дружно с по-голямата част от сътрудниците ми от СРС излязохме на улицата пред Висш съдебен съвет. След първичното стъписване от страна на членовете на Висш съдебен съвет, последва предстояща принуда против мен. Тези дисциплинарни производства съгласно закона трябваше да приключат най-късно в 6-месечен период след образуването им през 2017 година Измина и повече от година, откакто дисциплинарният състав разгласи, че ще се произнесе с решение, само че такова няма. Ето за какво и макар че нямам доверие в независимостта и обективността на дисциплинарния състав (Даниела Марчева, Боян Магдалинчев и Вероника Имова), който преглежда делото, а и на огромна част от членовете на Висш съдебен съвет, подадох три молби, последната и до председателстващия Висш съдебен съвет Лозан Панов, с които настоявах делото против мен да бъде решено. Целта ми беше истината да излезе нескрито, или най-малко производството да отиде в съда, където въпреки всичко съществува възможност да получа правдивост. Незавършването на дисциплинарното дело води до това, че петното продължава да стои върху името ми и сполучливо се употребява във всеки комфортен миг против мен от упоменатите " медии ". Това не е инцидентно. Заради умишленото безучастие на членовете на дисциплинарния състав, подкрепено от незаинтересоваността на останалите членове на съдийската гилдия, в този момент когато напущам, няма да мога да получа парично обезщетение, планувано от закона, каквото другояче получават множеството магистрати.
Необходима е смяна, с цел да не може законови принадлежности да се трансформират от недобросъвестни хора в средство за тормоз и взаимозависимост.
- Разказахте за скандални случаи на напън. Как си обяснявате, че нито Висш съдебен съвет, нито прокуратурата ви потърсиха по-късно.
- Съвсем предстоящо нямаше никаква реакция от виновните институции, макар необятното отразяване на случаите от медиите и неколкократните апели на ССБ. Причината е, че тези институции се преобладават от хора, които демонстрират с държанието си, че са подвластни и не работят в интерес на публичния интерес. Тези хора знаеха или след това са получили информация по всекидневен път, тъй като публична инспекция няма, че разказаното от мен е истина. Със замитането под килима на сходни случаи ИВСС, Висш съдебен съвет и прокуратурата трансформират правосъдната система в погрешно огледало, което изкривява истината, с цел да не може обществото да има самостоятелна и способена правосъдна власт, която да ги отбрани против кражбите и униженията, на които е подложено от десетилетия.
- Бяхте на митингите против номинацията на Иван Гешев за основен прокурор. Там ли е мястото на съдията? Улицата може ли да реши тези въпроси?
- Съдията е жител като всеки различен. Съдията би трябвало да бъде образец за самостоятелност, независимост и обективна реакция. Не мога да не отвръщам, когато виждам, че откритите в закона правила се извращават, че публичността на дадена процедура се трансформира в спектакъл. Макар да има гласност, няма бистрота. Макар и да има избор, няма съревнование. Ако се абстрахираме от личността на единствения претендент за основен прокурор, който неведнъж потвърди посредством обществените си изяви, че няма персонални и професионални качества да бъде прокурор, и че брутално погазва основополагащи за всяка правова и демократична страна правила като презумпцията за невиновност, както и достойнството и достолепието на обвинените, които съгласно Конституцията са почтени до доказване на противното, отново би трябвало ясно да се каже, че съревнование с един кон или с един кон и с мюре не извършва задачата на закона обществото да получи честен, самостоятелен и способен основен началник. Нима в правосъдната система, а и отвън нея, няма нито един различен, който да е заслужен и кадърен да бъде основен прокурор? Това е невероятно. Аз мога да ви посоча най-малко няколко именити адвокати – юристи и съдии, които са потвърдили, че са изключителни експерти, и което е най-важното - че са честни и самостоятелни. И защото го докарахме до такава степен, че институциите флагрантно извращават разпоредбите, аз се причислявам към тези свободни и смели жители, които уверено декларират на площада, че няма да разрешат това. През 2012 година в изявление отново за в. " Сега " във връзка уволнението на арбитър Мирослава Тодорова споделих, че институциите – Висш съдебен съвет и съда, а не улицата, би трябвало да решат дали дадени правила са спазени, или не. Това състояние е кардинално правилно. Тогава към момента имах вяра в държавните институции. Когато обаче държавните институции сами се трансформират в извършители на закона, както е у нас, когато законът е от ден на ден изпразнен от правдивост, когато държавната насила нерядко се употребява не за наказване на отговорните, а за принуда против инакомислещите, тогава жителите, в границите на открития ред, освен могат, само че и би трябвало да отстояват върховенството на правото, демокрацията и свободата си. Съдебната система не съществува сама за себе си, а поради жителите. Тя не е на Висш съдебен съвет или на основния прокурор. Гражданите имат цялостното право да изискват тя да работи и да конструира своите управителни органи в границите на закона и здравия разсъдък. Тази номинация за основен прокурор е следващата, която официално дава отговор на закона, само че не реализира неговата цел. Това споделят жителите, излезли на улицата, това споделям и аз.
- Гражданите стачкуват, само че прокурорите пращат мнение след мнение в поддръжка на Гешев, като че ли писани под индиго.
- Самият аз, откакто подадох оставка като ръководител на СРС, бях подсилен от няколкостотин съдии и чиновници, само че Висш съдебен съвет комфортно премълча това. Това беше поддръжка за отиващ си административен началник. Случващо се в този момент е друго. Имам съображение да мисля, че в една немалка част подписалите формираните под индиго писма за поддръжка, са създали това не като израз на свободата им да показват мнение. Прокурор от София, чието име ще спестя по обясними аргументи, ми показа, че е подписал писмото за Гешев от боязън. Разказа ми, че брачната половинка му, която не е правист, е била обект на репресии от различен държавен орган, че самият той е станал жертва на такива в прокуратурата. Стана ми извънредно тъжно. Но страхът се е настанил трайно в прокуратурата, от ден на ден настава и в съда. Не утвърждавам постъпката на този сътрудник, само че разбирам, че това е израз на инстинкта за самозапазване на човек, чиято цел е да избегне непосредствената заплаха, пък след това ще мисли за другото. В ситуационен подтекст такова мислене има известно съображение, само че всяка сходна " поддръжка " води до там, че денят, в който от този сътрудник ще бъде поискано да направи и нещо обратно на волята му по съответно дело, е все по-близо. Тогава да откаже ще бъде още по-трудно – и тъй като към този момент се е пречупил при тази подписка, и тъй като хората като Гешев ще са повече и по-силни.
- А в този момент накъде?
- Аз съм правист и е обяснимо да се занимавам с право. Най-логично е да стана юрист. Главната ми цел да напусна съда обаче е да работя за политическа смяна, а това може да стане само посредством присъединяване в политическия живот. Като всеки деен жител проследявам протичащото се и съм наясно кои политически субекти имат воля и познания да извършат нужните промени, които да доведат до правосъдна промяна. Промяна е нужна във всички сфери на публичния живот, тъй че превъзходството на алчни, корумпирани и некадърни хора да бъде прекратена. Без такава смяна ще продължим да унищожаваме природата си, да дишаме мощно нечист въздух и да се разболяваме от ден на ден, обществените средства ще продължат да се харчат непрозрачно, ще получаваме грозна и нефункционална инфраструктура, ще вършим ремонт на ремонта на ремонта, културното ни завещание ще бъде унищожавано, опазването на здравето и образованието ще бъдат все по-некачествени. Не мога да виждам това безучастно.
- Мотивите изложих в оставката си до съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС). Напускам, тъй като правосъдната система е подвластна от политически и подмолни ползи. Ръководи се от Висш съдебен съвет, който непрекъснато приема непрозрачни, нестимулирани и непрофесионални решения. Главният прокурор е всесилен и безотговорен, прокуратурата стартира да господства над съда, което е неприемливо за всяка правова и демократична страна. Страхът и бюрократичното отношение взимат превес над независимостта и жаждата за правдивост. Причината за това е главно в сбърканата конституционна уредба на правосъдната власт, само че и в неприятното законодателство, които основават удобна среда за развиване на подмолни, шуробаджанашки и всевъзможни други нечестни и рискови за вярното действие на правосъдната власт връзки. Ще напомня непрозрачния избор на членовете на Висш съдебен съвет от политическата квота, освен на този състав, само че и на предишните; скандалните назначения на и.д. ръководител на Софийския областен съд и на ръководител на Софийския градски съд; последната номинация за основен прокурор, а и на предходните такива; случаите " Яневагейт ", " ЦУМгейт " и още доста други. Чак до изчезналото електронно правораздаване, за което бяха изхарчени милиони левове. Разбирате ли каква правосъдна система имаме и от какви хора се господства?!
Съдебната система от дълго време е в будна кома и последните й съпротивителни сили от ден на ден изчезват. Не мога да бъда наблюдаващ на тази мъка и да остана в съда поради едната заплата, колкото и добра да е тя. Винаги съм работил за смяна на правосъдната система от вътрешната страна, само че съм наясно, че казусът е на първо място политически и решаването му неизбежно минава през политическа смяна. Тази смяна би трябвало да се извърши от законодателната власт, а изпълнителната да обезпечава и съблюдава нейните правила. Парадоксално е, само че с цел да запазя своята самостоятелност, себеуважение и съдийски етос, усещам предопределение да се наемам с присъединяване в тази смяна. Това обаче не може да стане, до момента в който съм в съда. Това не е бягство. Излизам от " правосъдния дом ", с цел да мога да разполагам с различен боеприпас от благоприятни условия, посредством който да го запазя от тези, които години наред разграждат тухла по тухла основите и стените на държавността. Излизам поради себе си, само че и с цел да оказа помощ на почтените, знаещи и можещи магистрати, да останат в правосъдната система и да бъдат самостоятелни, с цел да могат да постановат върховенството на правото. Така, при сбъдване на избрани условия, ще мога да бъда трансмисия сред проблемите на правосъдната система и тяхното решение от другите две управляващи.
- Някои несъмнено ще каже, че ще се отървете от дисциплинарните производства против вас...
- " Корпулентните медии " от дълго време вършат това гнусно подстрекателство. Истината обаче е друга. Подаването на оставка е правомерно практикуване на конституционно право да бъда освободен от съда.
Срещу мен има обединени в едно дело две дисциплинарни производства, формирани по оферти на ръководения от Теодора Точкова Инспекторат към Висш съдебен съвет, който виждате какви кавги създава непрекъснато, и на натрапения от предходното болшинство на Висш съдебен съвет и.д. председател на СРС Стефан Милев (макар и досегашен прокурор, без стаж в районния съд, Милев беше комплициран от Висш съдебен съвет за краткотраен началник на районния съд, откакто Лалов подаде оставка, б.а.), който макар безобразията си в СРС, беше награден от Висш съдебен съвет, в това число с гласа на Лозан Панов. Тези производства бяха формирани през 2017 година, откакто подадох оставка като ръководител на СРС в символ на противоречие с управническия неуспех и некадърност на Висш съдебен съвет да отстоява независимостта на правосъдната система и да взема решение проблемите й. Нямаше по какъв начин да не преставам да понасям покорно това безсрамие и дружно с по-голямата част от сътрудниците ми от СРС излязохме на улицата пред Висш съдебен съвет. След първичното стъписване от страна на членовете на Висш съдебен съвет, последва предстояща принуда против мен. Тези дисциплинарни производства съгласно закона трябваше да приключат най-късно в 6-месечен период след образуването им през 2017 година Измина и повече от година, откакто дисциплинарният състав разгласи, че ще се произнесе с решение, само че такова няма. Ето за какво и макар че нямам доверие в независимостта и обективността на дисциплинарния състав (Даниела Марчева, Боян Магдалинчев и Вероника Имова), който преглежда делото, а и на огромна част от членовете на Висш съдебен съвет, подадох три молби, последната и до председателстващия Висш съдебен съвет Лозан Панов, с които настоявах делото против мен да бъде решено. Целта ми беше истината да излезе нескрито, или най-малко производството да отиде в съда, където въпреки всичко съществува възможност да получа правдивост. Незавършването на дисциплинарното дело води до това, че петното продължава да стои върху името ми и сполучливо се употребява във всеки комфортен миг против мен от упоменатите " медии ". Това не е инцидентно. Заради умишленото безучастие на членовете на дисциплинарния състав, подкрепено от незаинтересоваността на останалите членове на съдийската гилдия, в този момент когато напущам, няма да мога да получа парично обезщетение, планувано от закона, каквото другояче получават множеството магистрати.
Необходима е смяна, с цел да не може законови принадлежности да се трансформират от недобросъвестни хора в средство за тормоз и взаимозависимост.
- Разказахте за скандални случаи на напън. Как си обяснявате, че нито Висш съдебен съвет, нито прокуратурата ви потърсиха по-късно.
- Съвсем предстоящо нямаше никаква реакция от виновните институции, макар необятното отразяване на случаите от медиите и неколкократните апели на ССБ. Причината е, че тези институции се преобладават от хора, които демонстрират с държанието си, че са подвластни и не работят в интерес на публичния интерес. Тези хора знаеха или след това са получили информация по всекидневен път, тъй като публична инспекция няма, че разказаното от мен е истина. Със замитането под килима на сходни случаи ИВСС, Висш съдебен съвет и прокуратурата трансформират правосъдната система в погрешно огледало, което изкривява истината, с цел да не може обществото да има самостоятелна и способена правосъдна власт, която да ги отбрани против кражбите и униженията, на които е подложено от десетилетия.
- Бяхте на митингите против номинацията на Иван Гешев за основен прокурор. Там ли е мястото на съдията? Улицата може ли да реши тези въпроси?
- Съдията е жител като всеки различен. Съдията би трябвало да бъде образец за самостоятелност, независимост и обективна реакция. Не мога да не отвръщам, когато виждам, че откритите в закона правила се извращават, че публичността на дадена процедура се трансформира в спектакъл. Макар да има гласност, няма бистрота. Макар и да има избор, няма съревнование. Ако се абстрахираме от личността на единствения претендент за основен прокурор, който неведнъж потвърди посредством обществените си изяви, че няма персонални и професионални качества да бъде прокурор, и че брутално погазва основополагащи за всяка правова и демократична страна правила като презумпцията за невиновност, както и достойнството и достолепието на обвинените, които съгласно Конституцията са почтени до доказване на противното, отново би трябвало ясно да се каже, че съревнование с един кон или с един кон и с мюре не извършва задачата на закона обществото да получи честен, самостоятелен и способен основен началник. Нима в правосъдната система, а и отвън нея, няма нито един различен, който да е заслужен и кадърен да бъде основен прокурор? Това е невероятно. Аз мога да ви посоча най-малко няколко именити адвокати – юристи и съдии, които са потвърдили, че са изключителни експерти, и което е най-важното - че са честни и самостоятелни. И защото го докарахме до такава степен, че институциите флагрантно извращават разпоредбите, аз се причислявам към тези свободни и смели жители, които уверено декларират на площада, че няма да разрешат това. През 2012 година в изявление отново за в. " Сега " във връзка уволнението на арбитър Мирослава Тодорова споделих, че институциите – Висш съдебен съвет и съда, а не улицата, би трябвало да решат дали дадени правила са спазени, или не. Това състояние е кардинално правилно. Тогава към момента имах вяра в държавните институции. Когато обаче държавните институции сами се трансформират в извършители на закона, както е у нас, когато законът е от ден на ден изпразнен от правдивост, когато държавната насила нерядко се употребява не за наказване на отговорните, а за принуда против инакомислещите, тогава жителите, в границите на открития ред, освен могат, само че и би трябвало да отстояват върховенството на правото, демокрацията и свободата си. Съдебната система не съществува сама за себе си, а поради жителите. Тя не е на Висш съдебен съвет или на основния прокурор. Гражданите имат цялостното право да изискват тя да работи и да конструира своите управителни органи в границите на закона и здравия разсъдък. Тази номинация за основен прокурор е следващата, която официално дава отговор на закона, само че не реализира неговата цел. Това споделят жителите, излезли на улицата, това споделям и аз.
- Гражданите стачкуват, само че прокурорите пращат мнение след мнение в поддръжка на Гешев, като че ли писани под индиго.
- Самият аз, откакто подадох оставка като ръководител на СРС, бях подсилен от няколкостотин съдии и чиновници, само че Висш съдебен съвет комфортно премълча това. Това беше поддръжка за отиващ си административен началник. Случващо се в този момент е друго. Имам съображение да мисля, че в една немалка част подписалите формираните под индиго писма за поддръжка, са създали това не като израз на свободата им да показват мнение. Прокурор от София, чието име ще спестя по обясними аргументи, ми показа, че е подписал писмото за Гешев от боязън. Разказа ми, че брачната половинка му, която не е правист, е била обект на репресии от различен държавен орган, че самият той е станал жертва на такива в прокуратурата. Стана ми извънредно тъжно. Но страхът се е настанил трайно в прокуратурата, от ден на ден настава и в съда. Не утвърждавам постъпката на този сътрудник, само че разбирам, че това е израз на инстинкта за самозапазване на човек, чиято цел е да избегне непосредствената заплаха, пък след това ще мисли за другото. В ситуационен подтекст такова мислене има известно съображение, само че всяка сходна " поддръжка " води до там, че денят, в който от този сътрудник ще бъде поискано да направи и нещо обратно на волята му по съответно дело, е все по-близо. Тогава да откаже ще бъде още по-трудно – и тъй като към този момент се е пречупил при тази подписка, и тъй като хората като Гешев ще са повече и по-силни.
- А в този момент накъде?
- Аз съм правист и е обяснимо да се занимавам с право. Най-логично е да стана юрист. Главната ми цел да напусна съда обаче е да работя за политическа смяна, а това може да стане само посредством присъединяване в политическия живот. Като всеки деен жител проследявам протичащото се и съм наясно кои политически субекти имат воля и познания да извършат нужните промени, които да доведат до правосъдна промяна. Промяна е нужна във всички сфери на публичния живот, тъй че превъзходството на алчни, корумпирани и некадърни хора да бъде прекратена. Без такава смяна ще продължим да унищожаваме природата си, да дишаме мощно нечист въздух и да се разболяваме от ден на ден, обществените средства ще продължат да се харчат непрозрачно, ще получаваме грозна и нефункционална инфраструктура, ще вършим ремонт на ремонта на ремонта, културното ни завещание ще бъде унищожавано, опазването на здравето и образованието ще бъдат все по-некачествени. Не мога да виждам това безучастно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ