- Г-н Кючуков, да започнем с избора на мястото на

- Г-н Кючуков, да стартираме с избора на мястото на срещата Тръмп- Путин. Знаем историята на Аляска, какво обръщение носи това?

- Историята постоянно стимулира политиката ​- макар че Тръмп надали е мислел тъкмо за това, предлагайки мястото. Аляска е добър вид и за двамата ​- с цел да отчетат триумф. Тръмп ​- тъй като той е домакинът, моторът. Путин ​- тъй като е признат в Съединени американски щати. С което, на процедура, отпада въпросът освен с неговата лична интернационална изолираност, само че и на Русия като цяло. И нещо, което става все по-актуално в двустранните отношени​я ​- ползите и на двете страни към ресурсите на Арктика.  

- Съгласен ли сте, че Путин преднамерено " размотава " Тръмп, до момента в който свърши лятото и хубавото време, през което съветската войска печели очевидно. И едвам по-късно ще има някакви действителни договаряния?

- Логиката на войната дефинира политиката през днешния ден. По тази логичност, който господства на бойното поле, се старае да реализира оптимални триумфи преди прекратяването на огъня. Ключовият въпрос тук е по какъв начин възможното съглашение да докара до дефинитивно прекъсване на бойните дейности, а не да бъде просто пауза в тях. Което значи, че то трябва да бъде резултат от детайлно контрактувано документално споразумение, определящо ясни условия и отговорности за страните - и най-много какво те не би трябвало да вършат. Именно тъй като се боят, че едно краткотрайно прекъсване на огъня ще разреши на съперника да се превъоръжи и прегрупира, и двете страни отхвърлят предложенията за краткосрочно преустановяване на огъня: съветското филантропично, за няколко дни, украинското - абсолютно, за един месец.

- Тръмп открехна завесата на вероятен сюжет с замяна на територии за избран брой години, като Украйна отдръпна армията си от Донбас, а в подмяна Русия спре офанзивите в другите области. Реален ли Ви се вижда сходен сюжет? И от какво може да бъде допълнен той?

- Основните параметри на вероятно съглашение бяха обрисувани още преди повече от три години в Истанбул ​- и обстановката от този момент единствено се е влошила за Украйна. Като е належащо едно авансово конкретизиране: става дума по-скоро за помирение, т.е. да спрат да умират хора на бойното поле, а не за кротичък контракт. Защото, с цел да се подпише кротичък контракт, би трябвало да има съглашение по териториалните въпроси ​- а такова наподобява мъчно постижимо. Впрочем в случай че има нещо общо сред разменените преди два месеца съветско и украинско предложение за помирение, то е преустановяване на военните дейности по настоящата към съответния миг линия на прикосновение. Възможно е след това да има избрани корекции в една или друга посока (споменава се да вземем за пример изтеглянето на Русия от лимитираните територии в Харковска, Сумска и Днепропетровска област, които тя владее). Но на процедура, действително ще имаме заледяване на спора, като Русия резервира „ фактическия надзор ” (евфемизъм, с който ние започнахме да отбелязваме обстановката, с цел да я създадем по-пригодна към досегашните ни позиции) върху окупираните територии, само че те няма да бъдат интернационално приети за съветски от никого. Това няма да бъде казус: Русия и Япония и до момента нямат кротичък контракт след Втората международна война поради разногласието за 4 Курилски острова, а въпреки това, Израел анексира сирийските Голански възвишения, което не е интернационално прието (освен от Съединени американски щати, по време на първия мандат на Тръмп). 

- При сходна договорка с Путин по какъв начин Тръмп и Съединени американски щати могат да подсигуряват, че след месец, година или пет Русия няма да възобнови офанзивата си?

- Въпросът за гаранциите е първокачествен. И той, наред с териториите, ще бъде в сърцевината на политическото решение на спора. За да бъде трайно съглашението, следва да се има поради, че с изключение на да подсигурява личната си сигурност, Украйна ще би трябвало да поеме и ангажимент да не се пробва да си върне окупираните територии с военна мощ. Очевидно въпросът за участието на Украйна в НАТО не стои на дневен ред ​- това бе очебийно и от генералния секретар Марк Рюте. Не може да се чака и изпращането на мироопазващи сили от страни, членки на Алианса, посредством така наречен „ коалиция на искащите ” ​- тъй като, с цел да бъдат тези сили мироопазващи, те би трябвало да бъдат част от съглашението с Русия - която изрично отхвърля сходна опция. А без единодушието на Русия те биха били участници в спора, а не част от неговото разрешаване. Решението следва да се търси в посока на Организация на обединените нации, със основаването на съответната задача за надзор върху осъществяването на договореностите, в това число и посредством мироопазващи сили от трети страни. 

- Тежестта сякаш пада върху Тръмп, защото той даде обещание " да спре войната за 24 часа ". Единият вид е да притисне оптимално Русия, гарантирайки оръжие за Украйна и нови мощни наказания по бизнеса с Москва. Другият - за него е по-лесен - да притисне Зеленски със прекъсване на всякаква помощ, без която Украйна наподобява обречена на тежка капитулация. Каква тактичност ще избере? 

- Изначално беше ясно, че тази война мъчно ще приключи с победа, респективно капитулация. И двете страни разполагат със сериозен запас, който може да бъде мобилизиран при положение на заплаха от проваляне, в това число нуклеарното оръжие. Но до момента в който за Русия този запас е народен, то при Украйна става дума за интернационална поддръжка, т.е. за ресурса на НАТО. Алиансът обаче изключва включване с войски в спора, с цел да не се стигне до директен боен конфликт с Русия, като и двете страни се стараят да не прекрачат тази алена линия. Затова, както декларира и Зеленски, оптимално бързото преустановяване на войната е в интерес точно на Украйна.  

- Доколко договорка за Украйна зависи от пренареждането на огромния международен пъзел, в който Съединени американски щати преследват владичество в други елементи на света, не и Европа, намесен е още Китай? Може ли, нагледно казано, да има " нова салфетка " със зони на въздействие? 

- От началото на възобновения си разговор Москва и Вашингтон беседват за бъдещия свят ​- в полза на Съединени американски щати и Русия. И Украйна е приложното поле на тези диалози. В редица разбори към този момент се приказва за връщане към империализма от началото на предишния век. Стремежът към териториални придобивки не е епизод, а наклонност: Путин - в Украйна, Тръмп - по отношение на Канада, Панама, Гренландия, даже и Си не изключва приложимост на мощ по отношение на Тайван. Това се вписва в антиглобализационния обратен тласък: до момента в който до неотдавна хегемонията се осъществяваше посредством икономическо въздействие и политическа доминация, то в този момент националистическата вълна се трансформира в държавна политика - на завземане. Респективно - преразпределение на света на сфери на въздействие. 

- Въобще, по какъв начин Тръмп с претенциите за международен водач може да даде гаранция на света, че на следващия ден някой мощен комшия няма да реши да нахлуе при слабия съсед и да му вземе каквото си изиска? Като че ли светът отива в мрачни времена, при които всевъзможни интернационалните контракти, спогоди, закони, организации стават листове хартия без значение?

- Тръмп е притежател на противоположната наклонност - на политика от позиция на силата. Ние сме очевидци на разрушение на следвоенния международен ред, основаващ се на равноправието на страните и обезпечен посредством интернационалните институции (на първо място системата на ООН) и интернационалното право. Тръмп целеустремено пренебрегва мултилатерализма, т.е. многостранната дипломация, стремейки се да взема решение всички въпроси на двустранна основа - а там Съединени американски щати постоянно са по-силната страна. 

- Европейски Съюз играе ли изобщо в срещата Тръмп - Путин? Има ли сили Европа да подсигурява сама сигурността си след случилото се в Украйна? 

- Европейски Съюз напусна своя терен, този на меката мощ, на полезностите и стандартите, на политическото решение на споровете и дипломацията (където бе утвърден международен лидер), и се трансферира върху релсите на милитаризацията и конкуренцията във въоръжаването. Което беше доста тъкмо обобщено от Рюте в известието му до Тръмп: „ Европа ще заплати, това е Ваша победа! ”. Европа обаче се усещаше доста по-сигурна, когато имаше съглашения за разоръжаване по време на разведряването, в сравнение с, когато се въоръжаваше през интервала на Студената война. Достатъчен е единствено един образец. Ядреното оръжие е носещ детайл на всяка идея за въздържане. Европа не може да реализира нуклеарен паритет с Русия ​- без значение от нуклеарните арсенали на Франция и Англия. Това, което ние обаче можем да създадем по този въпрос, е да предизвикваме нова система за нуклеарна сигурност на мястото на разпадналите се двустранни договорености сред Съединени американски щати и Русия, като в нея бъде притеглен и Китай ​- нещо, за което Съединени американски щати от дълго време упорстват.

- Споделяте ли тезата, че Путин може да опитва какъв брой коства действително НАТО, като влезе 5 - 10 километра в Прибалтика? Ще опита ли да " върне " Молдова в орбитата на Москва, пращайки войска и там? 

- Рискът да повярваш на личната си агитация води до доста съществени политически неточности. Както се случи с Путин, който надали не очакваше да бъде посрещнат с цветя в Киев. Ние също не сме застраховани. На фона на протичащото се в Украйна, където в продължение на три и половина години Русия среща големи компликации в завладяването на обособени села, надали може да се смята, че Русия може да си разреши война с НАТО, атакувайки балтийските страни, още по-малко ​- че тя е в положение да окупира Европа през идващите 10 години (както твърди Рюте). В Молдова обстановката е доста по-сложна. Там имаме едно надълбоко разграничено общество - в това число етнически и териториално. Както и наличие на съветски войски в Приднестровието ​-останали след съглашението от 1995 година Опитите на настоящето държавно управление да реши проблемите посредством налагане на решения, а не посредством разговор, водят до в допълнение напрежение ​- изключително преди идните избори. Тук следва да се има поради, че българите в Молдова, дружно с гагаузите, изпитват съществени терзания от тези процеси - и неслучайно над 90% от тях гласоподаваха за опозицията на предходните избори. И това е доста значим проблем пред българската външна политика. 

- Има ли изобщо потребна самодейност българското държавно управление в тази обстановка, или просто " козируваме " и на Съединени американски щати, и на Европейски Съюз, пък каквото пристигна? 

- Полето за деяние на България е в границите на Европейски Съюз и НАТО. България много дълго време се носеше с развети платна по вятъра, само че в този момент ветровете станаха разнопосочни и „ съгласни с всичко ” към този момент не е равно на „ съгласни с всички ”. А това постанова съществуването на задоволително ясно аргументирана позиция, основаваща се на всичко това, което се вмества в понятието народен интерес. Всеки посланик може на база на личен опит да удостовери, че и най-влиятелните страни почитат и се преценяват със страните със лично мнение и подминават постоянно съгласните. 

 

Любомир Кючуков е посланик от кариерата. Завършва Московския държавен институт за интернационалните връзки, а по-късно специализира в университета „ Джорджтаун “ във Вашингтон. Заместник-министър на външните работи (2005 - 2009 г.) и дипломат в Лондон (2009 - 2012 г.). Директор на Института за стопанска система и интернационалните връзки.