Г-н Каримански, позицията на гуверньор на Централната банка е една

Г-н Каримански, позицията на гуверньор на Централната банка е една от най-отговорните в страната и упованията са тя да бъде заета от от финансист или икономист с потвърден авторитет, с положителни знания във финансите и макроикономиката, само че и с безспорни морални качества. За този пост в Норвегия се кандидатира и бе одобрен шефът на НАТО Йенс Столтенберг, само че заради оферти му втори мандат в Алианса, той се отхвърли и на поста бе назначена Ида Волден Баке, също фигура с голям престиж. Бихте ли споделили какви са вашите качества, ценз, интернационалните контакти и призанания за тази значима позиция?

- В банковия бранш съм от 1991 година, минал съм през всички превратности на банковия живот в България, които ни сервира така наречен преход. Бил съм извънредно съсредоточен върху методите банките да бъдат покрай хората, да бъдат новаторски и да бъдат свързани с крайния консуматор. Затова през цялата ми банкова кариера моят фокус е бил върху електронните платежни услуги и обвързваните с тях опасности, както и ръководството на цялата платежна активност в съответните банки. Смея да кажа, че от самото начало съм се стремял и към обществена функционалност – да оказвам помощ в подготовката на специалисти в банковия бранш посредством Международния банков институт, където съм обучавал хора от съвсем всички български банки. Подготвял съм и студенти в УНСС. Имам многочислени обществени изяви в интернационалните конгреси и кръгли маси, както и присъединяване в Европейския платежен съвет, където бях член на Съвета за SEPA-разплащания, както и на европейския банков орган – групата на участниците в банковия бранш, където съм защитавал визията на комисията за цифровия финансов пакет. Смятам, че всички тези действия, плюс опита ми в Люксембург, ми разрешават да аплайвам за поста гуверньор на Българска народна банка. Смятам също, че е добре нашата Централна банка да резервира консервативния си темперамент, само че в това време да се модернизира.

 

Г-н Каримански, по какъв начин оценявате критериите, сложени от Народното събрание за избиране на шеф на Българска народна банка, в част от обществото остава усещането за занижени условия?

- Напротив. В процедурните правила вкарахме условие за магистърска степен на претендентите, което беше противоречиво през последните седмици.

Ако и без магистърска степен се става шеф на Българска народна банка...

- Вижте закона – в тази част той не е променян от много време. Записано е единствено условие за висше обучение, без да се прецизира повече. Ако бяхме добавили спомагателни критерии, щяха да ни обвинят, че желаеме да дописваме закона.

Във вашата идея главно място заемат модернизацията и дигитализацията на банковите действия, развиването на платежните системи и канали за разплащания, това е екипна работа. С какъв отбор ще методите към решенията?

- Разбира се, че имам екип. И той ще бъде от високи и потвърдени в банковия бранш експерти. Ще има хора с научни степени, с цел да обхванем и макроикономическата част на банката. За всеки бранш във Българска народна банка имам точните експерти. Но имена на този стадий няма да споделя, тъй като върху мен през последната седмица се изля толкоз тиня, че желая да предпазя хората от екипа си от същата орис. Тази тиня, която може да задръсти Ларгото не цапа единствено мен, тя цапа и институцията Българска народна банка, защото таман институцията Българска народна банка ми е издавала професионални документи, че имам задоволително умения да ръководя търговски банки.

Споменахте за най-малко петима емисари, които са ви посъветвали да се откажете от кандидатурата си. Кои са тези „ съветници “ и от кои направления се появиха?

- Не очаквайте от мен да хвърля камък по някого.

Но камъните към вас не стопират да хвърчат.

- Усетих много камъни по себе си за една седмица. „ Съветниците “ бяха от разнообразни направления – от обществения бранш, от частния бранш. Но, както сподели Слави Трифонов, аз съм неконтролируем и самостоятелен човек.

За нашия обществен живот това е висша препоръка.

- През времето съм сменил не една и две местоработи, тъй като усетя ли вмешателство в независимостта си, избирам да запазя нея, вместо работата.

Професионално видяно, каква е оценката ви за действието на паричния съвет у нас и за валутните бордове като цяло?

- Паричният съвет изигра извънредно значима роля за финансовата непоклатимост и за макростабилността на страната. Затова ще предложа до влизането ни в еврозоната паричният съвет да бъде непокътнат, с цел да си подсигуряваме равномерен преход.

Какви са опциите за лични политики от страна на Българска народна банка по време на валутен ръб?

- Ограниченията са върху паричната политика. Но в това време Централната банка може и направи много неща в частта на платежните принадлежности, да вземем за пример. Достатъчно гладко и новаторско успяхме да създадем банки, които имат лични картови авторизационни центрове. Тези банки бяха пионери освен в България, само че даже и в Европа по прелюдия на нови услуги. Това значи, че платежната инфраструктура у нас се разви задоволително сполучливо, посредством и на Българска народна банка. Лично аз съм взел участие в основаването на два картови центъра, като единият от тях към момента работи в една от българските банки. И то задоволително сполучливо. А моят екип за пръв път внедри предварителната защита с SMS-известяване. С което намалихме банковите измами и фалшификации.

Като минахме през валутния ръб, да стигнем и до еврото. Имаме напълно нова международна икономическа обстановка, нашите макроикономически индикатори за членство в Еврозоната също са видоизменени от войната и глобите, а и обществото е блестящо разграничено по тематиката. Реалистична ли е датата  1 януари 2024 г.  за влизането ни в еврозоната?

- Ще стартира в обратна посока. Изключително значимо е обществото да бъде добре осведомено във връзка с еврото. В концепцията си залагам на блян към еврозоната, само че посредством необятна осведомителна акция, съответна и адаптивна към всяка възрастова група. За да не останат сегменти – нито в популацията, нито в бизнеса, които да не са уверени в преимуществата на еврото. Много е значим и икономическият миг, в който да се случи присъединението към европейската валута. Убеден съм, че в този нерешителен свят, колкото по-бързо се присъединим, толкоз по-добре. Имахме пандемия, по-късно пристигна рецесията с енергийните източници и паралелно с това влезе войната, а това демонстрира, че несигурността и в страната, и в района ще се задълбочава. Важно е да изпълним задоволително изчерпателен разбор на разноските и изгодите от въвеждането на еврото. За това приказвам непрекъснато, в това число и при разискването на бюджета. Българска народна банка би трябвало да се отвори към хората. Иначе механически проблеми няма.

Идеята ви е да пропагандираме за еврото или да изясняваме плюсовете и минусите, с цел да направи обществото своя осведомен избор?

- По-скоро второто. Трябва да бъде изяснена фактологията, стъпките към еврото да бъдат задоволително ясни и проследими. Това ще помогне на хората да преценяват.

Лекарство ли е еврото, в случай че се одобри в спешна обстановка?

- Не бих го нарекъл лекарство. Но в спешна обстановка то може да успокои увеличаващ се риск. Последиците от войната, свързани с веригите от артикули и услуги към този момент са непредвидими.

Българска народна банка може да въздейства очевидно или неявно на доста процеси в страната. Какво влияние върху инфлационните процеси може да окаже Централната банка?

- Българска народна банка може да бъде консултант на държавното управление и да окаже въздействие с експертиза. Със своята задълбочена и оптимална опция за оценка на капацитета на инфлацията в динамична конюнктура. Чрез макроикономически разбор тя може да сътвори подготвеност за разнообразни обстановки. А това е от извънредно значение за фискалната политика на държавното управление. Важно е да се употребяват модели, в съдействие с ЕЦБ.

Ще посочите ли съответни принадлежности за влияние върху инфлационните процеси?

- Като инструментариум сме лимитирани откъм паричния съвет. Затова споделям, че Българска народна банка може да въздейства косвено върху фискалната политика.

Ще се разшири или ще се стесни периметърът на деяние на този инструментариум при влизане в еврозоната?

- Българска народна банка ще може да употребява моделите за проучвания и разбори на ЕЦБ. Влизайки в еврозоната, ние ще можем да участваме пълноценно във взимането на решения.

Още преди войната в Украйна един отчет на ИИП (Институт по стопанска система и политики към УНСС) влезе в песимистичен сюжет – че стопанската система на България ще пораства по-бавно от упованията на държавното управление, а инфлацията двойно по-бързо от прогнозите, че едно несвоевременно присъединение към еврозоната крие риск от трайно повишаване на цени и разхлабване на финансовата дисциплинираност. Споделяте ли тези разбори?

- Не мисля, че ще има разхлабване на финансовата дисциплинираност. Именно по тази причина подчертах дебело, че запазването на цялостната функционалност на паричния съвет е от извънредно значимо значение. В момента инфлацията е в такова положение, че все едно се движим по лед и би трябвало да внимаваме в стъпките си. По този метод би трябвало да се преглеждат и дейностите на Централната банка по отношение на инфлацията сега.

Ако би трябвало да дадете оценка на Българска народна банка в настоящата обстановка, каква би била тя?

- Изключително съм удовлетворен от обстоятелството, че в Българска народна банка работят високо квалифицирани експерти точно в макроикономическите прогнози.

В края на предходната година Българска народна банка дефинира буфер за систематичен риск в размер на 3% за всички банки. От началото на годината обаче следим ускореният ритъм на инфлацията, която ще се покачва и през идващите месеци. Очаква се  забавяне  в редовното  обсужване на заеми,  както  и  евентуално нарастване на  необслужваните заеми. Какви съобразени с ЕЦБ ограничения би подхванала Българска народна банка в сходна обстановка?

- Българска народна банка би трябвало да съблюдава насоките на ЕЦБ, както беше и по време на пандемията, с цел да се подсигурява сигурността на банковата система.

Очаквате ли през идната година да се стигне до нов мораториум върху заемите, както се случи по време на пандемията? Или даже да по-драстични ограничения?

- Много зависи от развиването на всички настоящи международни процеси. Много зависи също от реакциите на регулаторните органи в Европа. Такова решение може да се вземе на база на резултати, повлияни от сегашните събития.

В изискванията на паричен съвет надзорната функционалност е изключително мощна. В какво съгласно Вас се състои пруденциалният (макро и микро) контрол върху банковата система в изискванията на тясно съдействие с ЕЦБ?

- Благодарение на тясното съдействие с ЕЦБ би трябвало да се правят оценка другите опасности, свързани както с ликвидността на комерсиалните банки, по този начин и с кредитната активност, с опцията да се ръководят портфейлите и да се правят оценка активите на обособените банки, да се организират нужните стрес проби. Не бива да пропущаме и киберрисковете, за които все по-малко се приказва. В макропруденциалната политика значимото е рисковете да се ръководят с задоволително динамични модели, адаптивни на всяка изменяща се обстановка. Не бива да подценяваме и фактора разширение на портфейла от необслужвани заеми, които би трябвало да се наблюдават деликатно.

Наскоро Управителният съвет на Българска народна банка дефинира равнището на антицикличния финансов буфер, използван към кредитни рискови експозиции в България, на 1.5% през второто тримесечие на 2023 година Как оценявате тази мярка? 

- Мярката свърши работа. Видя се, че в комерсиалните банки не се задълбочи утежняване на кредитни експозиции, нито пък се наложи кой знае какво в допълнение провизиране.

(продължава)