Най-великите филмови истории са тези за любовта: Джеймс Камерън
Г-н Камерън, какво Ви кара непрестанно да надхвърляте границите на нововъведенията във филмите?
Мисля, че идва от желанието ми като дете да направя нещо артистично, което да удиви хората, разбирате ли? Искам да вървя да виждам филми, които биха ме удивили, без значение дали това е филм на Рей Харихаузен или „ 2001: Космическа авантюра “ на Стенли Кубрик. Не желаех да върша нищо по-малко от това. Това са плановете, които обичам: да схвана какво може да е допустимо, само че към момента не е направено. Винаги съм желал да сътворявам нови неща, нов хардуер.
Дори като дете?
Разбира се, правех роботи от картонени кутии. Винаги съм имал някакъв вманиачен план. Когато бях на 10, желаех да построя аероплан. Намерихме куп шперплат в едно поле и накарах децата от квартала да ми оказват помощ да го разпилея и построихме аероплан. Никога не полетя, несъмнено, само че го окачихме на дърво! Винаги съм бил удивен от технологиите, роботиката, оптиката, всички тези неща, тъй че знаете, в гимназията не бях във футболния тим, само че станах президент на научния клуб - макар че научният клуб в действителност единствено се състоеше от мен, момиче от Чехословакия, което не говореше британски, и няколко лабораторни плъхове. (Смее се)
Десетилетия по-късно, всеки Ваш план към момента има това обаяние от технологиите и роботиката в основата си. Бихте ли се съгласили, че живеете фантазията на това момче като възрастен?
Със сигурност към момента съм оня дребен теоретичен фанатик! Любовта ми към правенето на филми се появи по-късно в живота ми и въпреки да го намирам за надълбоко задоволство, сърцето ми е като откривател. Когато съм на експедиция и карам робот през водата, изследвайки Титаник, или съм в подводница, която отива до най-дълбоките места на планетата - без значение дали отивам персонално или адресирам робот или транспортно средство там като мои " сурогатни очи " - по този начин или другояче, това е техническо предизвикателство и аз обичам техническото предизвикателство. Обичам да вземам решение сложни проблеми; Обичам да върша машини, които да влизат в рискови среди и да ги карам да работят, да ги карам да вършат това, което би трябвало да вършат, и да не се провалят. Това е вълнуващо за мен.
Може би е най-удовлетворяващото нещо, когато тези два свята, правенето на филми и проучването, се срещнат?
Много е удовлетворяващо, когато всичко се съчетае по този начин. Винаги се усещам като че ли съм комбинация от майка ми и татко ми, каквито сме всички ние - само че в доста дословен смисъл. Баща ми беше инженер, доста разумен и логически, а майка ми беше художничка. Винаги съм считал, че киното не е чиста форма на изкуство; това е форма на техническо изкуство. Включва комплицирано съоръжение и би трябвало да владеете техническата страна, с цел да изразите страстите и възприятията си. Обичам инженерството и обичам разказването на истории. Според мен тези две неща вървят ръка за ръка. Така че, когато започнете да вършиме неща като дълбоководни експедиции - създаване на ново съоръжение, с цел да отидете там, ново съоръжение, с цел да го осветите и ново съоръжение, с цел да го заснемете, тъй че да можете да върнете фотоси от дълбочините - това идва естествено.
Почти се трансформира във Ваш личен научнофантастичен филм.
Точно. И най-смешното е, че в действителност заплащам за всичко, като върша филм за някоя експедиция. Истината е върша холивудски филми, с цел да заплащам за изследване. Важно е фактически да имаме цел, която е по-голяма от основаването на този филм, да хвърлим светлина в незнайното и да върнем данните от незнайното място. Става дума за фактически действие под патронажа на дисциплината за развиването на добра просвета. Не съм в незнайното единствено с цел да фотографирам филм, макар че считам, че е значимо.
Бихте ли споделили, че опитът Ви като откривател Ви е направил по-добър режисьор?
Е, мисля, че работата като откривател в действителния свят ми даде огромно почитание към екипа и екипажа. Понякога най-удовлетворяващото в една дълбоководна експедиция е, че до края й съм приключил работата си като част от екипа. Ръководил съм екипа, работил съм върху технологията, пилотирал съм транспортното средство... Свърших моята част и в подмяна завоювах уважението на екипа. И това е всичко, което желая от него. Мисля, че това ме направи по-добър режисьор поради това какъв брой взаимно е. Имате потребност от огромен екип, с цел да извършите филм и имате потребност от доста нови технологии. Не одобрявам, че единствено тъй като съм режисьор на филм, всички би трябвало да ме почитат и да вършат тъкмо това, което споделям. Мисля, че когато се заемете с правенето на филми, мислите, че това е доста йерархично. Но в действителност не е по този начин. Със сигурност можете да управлявате на терен по този метод... само че към този момент не го намирам за приемливо.
От позиция на разказването на истории, този прогрес в технологиите докара ли до по-добри филми?
Това ги направи доста по-добри във връзка с крайния артикул, в сравнение с бяха, когато бях дете. Но дали са по-добри истории? Вероятно не. Мисля, че положителната история е добра история. И мисля, че тя може да бъде снимана в черно-бял жанр като през 1940 година, разбирате ли? Вижте Казабланка да вземем за пример. Не можете да " успехите " история като тази даже през днешния ден. Все още би трябвало да останем свързани с човешкото сърце; желаете да накарате публиката да почувства нещо, може би даже да се разплаче. Важно е да не се увличате прекалено много от технологиите и да не забравяте да разкажете в действителност добра история. Трябва да извършите и двете.
Какъв е белегът на положителната история за Вас?
Мисля, че положителната история основава воин или дребна група герои, с които по някакъв метод можете да се свържете, даже в случай че са в доста странна конюнктура, може би са на доста странни длъжности, само че връзките сред хората са разпознаваеми за нас по някакъв метод. Може би момче среща момиче, може би баща-син, може би брачен партньор и брачна половинка се развеждат. Там, където се развива историята, можем да се свържем с тези универсални типове взаимоотношения. Тогава тази връзка би трябвало да бъде тествана. Винаги споделям: " Всички мои филми са любовни истории. "
Наистина ли? Дори " Пришълците "?
В Пришълците (Aliens, 1986 г.) участва любовната история майка-дъщеря! Но ключът е, че тази обич би трябвало да бъде изпитана и по-късно те би трябвало да се върнат и да бъдат отново дружно. Това би трябвало да е приемливо за публиката, даже и да е горчив край, като с Титаник, където персонажите на Ди Каприо и Уинслет бяха изцяло отдадени един на различен, само че бяха разграничени от събитията.
Изглежда, че сте доста деликатен в това по какъв начин избирате историите си. За Вашите повече от 30 години като режисьор сте създали единствено седем игрални кино лентата.
Е, забавно е. Играя си с доста разнообразни неща; тематики, изображения, настройки... Но тези, към които се връщам още веднъж и още веднъж и още веднъж, усещам, че би трябвало да измисля нещо работещо. Трябва да го извадя от системата си, като опиша тази история. Но в никакъв случай не знаеш какъв брой време ще отнеме това – желая да кажа, че написах " Бездната ", до момента в който бях в гимназията през 1968 година и сюжетът го направих на филм през 1988 година Подобен беше процесът с Аватар. Ако пребивавам до 200 години, към момента ще мога да работя върху неща, които към този момент имам в мозъка си тъкмо в този миг.
Източник: TheTalks
създател: СЛАВА
...
Мисля, че идва от желанието ми като дете да направя нещо артистично, което да удиви хората, разбирате ли? Искам да вървя да виждам филми, които биха ме удивили, без значение дали това е филм на Рей Харихаузен или „ 2001: Космическа авантюра “ на Стенли Кубрик. Не желаех да върша нищо по-малко от това. Това са плановете, които обичам: да схвана какво може да е допустимо, само че към момента не е направено. Винаги съм желал да сътворявам нови неща, нов хардуер.
Дори като дете?
Разбира се, правех роботи от картонени кутии. Винаги съм имал някакъв вманиачен план. Когато бях на 10, желаех да построя аероплан. Намерихме куп шперплат в едно поле и накарах децата от квартала да ми оказват помощ да го разпилея и построихме аероплан. Никога не полетя, несъмнено, само че го окачихме на дърво! Винаги съм бил удивен от технологиите, роботиката, оптиката, всички тези неща, тъй че знаете, в гимназията не бях във футболния тим, само че станах президент на научния клуб - макар че научният клуб в действителност единствено се състоеше от мен, момиче от Чехословакия, което не говореше британски, и няколко лабораторни плъхове. (Смее се)
Десетилетия по-късно, всеки Ваш план към момента има това обаяние от технологиите и роботиката в основата си. Бихте ли се съгласили, че живеете фантазията на това момче като възрастен?
Със сигурност към момента съм оня дребен теоретичен фанатик! Любовта ми към правенето на филми се появи по-късно в живота ми и въпреки да го намирам за надълбоко задоволство, сърцето ми е като откривател. Когато съм на експедиция и карам робот през водата, изследвайки Титаник, или съм в подводница, която отива до най-дълбоките места на планетата - без значение дали отивам персонално или адресирам робот или транспортно средство там като мои " сурогатни очи " - по този начин или другояче, това е техническо предизвикателство и аз обичам техническото предизвикателство. Обичам да вземам решение сложни проблеми; Обичам да върша машини, които да влизат в рискови среди и да ги карам да работят, да ги карам да вършат това, което би трябвало да вършат, и да не се провалят. Това е вълнуващо за мен.
Може би е най-удовлетворяващото нещо, когато тези два свята, правенето на филми и проучването, се срещнат?
Много е удовлетворяващо, когато всичко се съчетае по този начин. Винаги се усещам като че ли съм комбинация от майка ми и татко ми, каквито сме всички ние - само че в доста дословен смисъл. Баща ми беше инженер, доста разумен и логически, а майка ми беше художничка. Винаги съм считал, че киното не е чиста форма на изкуство; това е форма на техническо изкуство. Включва комплицирано съоръжение и би трябвало да владеете техническата страна, с цел да изразите страстите и възприятията си. Обичам инженерството и обичам разказването на истории. Според мен тези две неща вървят ръка за ръка. Така че, когато започнете да вършиме неща като дълбоководни експедиции - създаване на ново съоръжение, с цел да отидете там, ново съоръжение, с цел да го осветите и ново съоръжение, с цел да го заснемете, тъй че да можете да върнете фотоси от дълбочините - това идва естествено.
Почти се трансформира във Ваш личен научнофантастичен филм.
Точно. И най-смешното е, че в действителност заплащам за всичко, като върша филм за някоя експедиция. Истината е върша холивудски филми, с цел да заплащам за изследване. Важно е фактически да имаме цел, която е по-голяма от основаването на този филм, да хвърлим светлина в незнайното и да върнем данните от незнайното място. Става дума за фактически действие под патронажа на дисциплината за развиването на добра просвета. Не съм в незнайното единствено с цел да фотографирам филм, макар че считам, че е значимо.
Бихте ли споделили, че опитът Ви като откривател Ви е направил по-добър режисьор?
Е, мисля, че работата като откривател в действителния свят ми даде огромно почитание към екипа и екипажа. Понякога най-удовлетворяващото в една дълбоководна експедиция е, че до края й съм приключил работата си като част от екипа. Ръководил съм екипа, работил съм върху технологията, пилотирал съм транспортното средство... Свърших моята част и в подмяна завоювах уважението на екипа. И това е всичко, което желая от него. Мисля, че това ме направи по-добър режисьор поради това какъв брой взаимно е. Имате потребност от огромен екип, с цел да извършите филм и имате потребност от доста нови технологии. Не одобрявам, че единствено тъй като съм режисьор на филм, всички би трябвало да ме почитат и да вършат тъкмо това, което споделям. Мисля, че когато се заемете с правенето на филми, мислите, че това е доста йерархично. Но в действителност не е по този начин. Със сигурност можете да управлявате на терен по този метод... само че към този момент не го намирам за приемливо.
От позиция на разказването на истории, този прогрес в технологиите докара ли до по-добри филми?
Това ги направи доста по-добри във връзка с крайния артикул, в сравнение с бяха, когато бях дете. Но дали са по-добри истории? Вероятно не. Мисля, че положителната история е добра история. И мисля, че тя може да бъде снимана в черно-бял жанр като през 1940 година, разбирате ли? Вижте Казабланка да вземем за пример. Не можете да " успехите " история като тази даже през днешния ден. Все още би трябвало да останем свързани с човешкото сърце; желаете да накарате публиката да почувства нещо, може би даже да се разплаче. Важно е да не се увличате прекалено много от технологиите и да не забравяте да разкажете в действителност добра история. Трябва да извършите и двете.
Какъв е белегът на положителната история за Вас?
Мисля, че положителната история основава воин или дребна група герои, с които по някакъв метод можете да се свържете, даже в случай че са в доста странна конюнктура, може би са на доста странни длъжности, само че връзките сред хората са разпознаваеми за нас по някакъв метод. Може би момче среща момиче, може би баща-син, може би брачен партньор и брачна половинка се развеждат. Там, където се развива историята, можем да се свържем с тези универсални типове взаимоотношения. Тогава тази връзка би трябвало да бъде тествана. Винаги споделям: " Всички мои филми са любовни истории. "
Наистина ли? Дори " Пришълците "?
В Пришълците (Aliens, 1986 г.) участва любовната история майка-дъщеря! Но ключът е, че тази обич би трябвало да бъде изпитана и по-късно те би трябвало да се върнат и да бъдат отново дружно. Това би трябвало да е приемливо за публиката, даже и да е горчив край, като с Титаник, където персонажите на Ди Каприо и Уинслет бяха изцяло отдадени един на различен, само че бяха разграничени от събитията.
Изглежда, че сте доста деликатен в това по какъв начин избирате историите си. За Вашите повече от 30 години като режисьор сте създали единствено седем игрални кино лентата.
Е, забавно е. Играя си с доста разнообразни неща; тематики, изображения, настройки... Но тези, към които се връщам още веднъж и още веднъж и още веднъж, усещам, че би трябвало да измисля нещо работещо. Трябва да го извадя от системата си, като опиша тази история. Но в никакъв случай не знаеш какъв брой време ще отнеме това – желая да кажа, че написах " Бездната ", до момента в който бях в гимназията през 1968 година и сюжетът го направих на филм през 1988 година Подобен беше процесът с Аватар. Ако пребивавам до 200 години, към момента ще мога да работя върху неща, които към този момент имам в мозъка си тъкмо в този миг.
Източник: TheTalks
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ