Г-н Чолаков, застанахте начело на инициативния комитет, издигнал проф. Анастас

...
Г-н Чолаков, застанахте начело на инициативния комитет, издигнал проф. Анастас
Коментари Харесай

Радомир Чолаков: Докато в парламента се карахме за съдебната реформа, овладяваха държавата

Г-н Чолаков, застанахте отпред на инициативния комитет, издигнал проф. Анастас Герджиков за кандидат-президент, като в това време сте някогашен народен представител от ГЕРБ. Как това кореспондира със поръчката, че ректорът на СУ е надпартийна кандидатура, която търси необятна поддръжка?

Самият проф. Герджиков сподели пред медиите, че се познаваме от 15 година, а след това си говорихме, че в действителност са 30 година - познаваме се още като студенти. Той е желал ръководителят на инициативния комитет да е правист. Фактът, че съм бил депутат от ГЕРБ в последните два мандата, въпреки и къси, е може би жест към първата партия, споделила, че го поддържа. И може би съм се оказал това събирателно лице, което дава отговор на няколко условия по едно и също време. Иначе аз самият бях уверен, че в ИК има доста почтени изявени хора, които можеше да са лице на комитета, само че неговият избор се е спрял върху мен и несъмнено, бях поласкан. Но възприемам ролята си по-скоро като административна.

Така и не стана доста ясно по какъв начин е протекъл процесът – начело обратно или в обратна посока. Проф. Герджиков самичък е решил да се кандидатира, или водачът на ГЕРБ Бойко Борисов го е подканил да се кандидатира в оня диалог сред двамата, за който професорът заяви.

Проф. Герджиков от дълго време е имал концепцията самичък да се впусне в тази конкуренция и го е споделял в по-близък и по-широк кръг. Бившият министър на образованието Красимир Вълчев, в диалог с него, е чул желанията му, решил е, че е кандидатура, която ГЕРБ може да поддържа, тогава е разговарял с Борисов.

Как си обяснявате обстоятелството, че всички огромни партии, в това число ГЕРБ, не издигнаха лични кандидатури, а застанаха зад такива на „ цивилен “ комитети?

Има логичност в това, тъй като длъжностната характерност на президента, по този начин както е написана в конституцията, допуска да е въплъщение и обединител на нацията и не трябва да бъде партизиран. Така че по-скоро би трябвало да е предписание претендентите за президент да бъдат издигани от ИК. Така се насочва сигнал, че номинираният ще съставлява нацията, а не избрана партия.

По отношение на всички ИК в този момент има чувството, че зад тях има превес една или друга политическа мощ, само че ми се коства, че през идващите години това ще се „ изживее “. Би било добре, в случай че оттук нататък претендентите за президент се издигат единствено от ИК.

За проф. Герджиков има декларирана поддръжка и от Движение за права и свободи. Как гледате на това поради честото „ пакетиране “ на ГЕРБ с Движението?

Държавният глава ще съставлява българските жители в тяхната целокупност и не може президент или претендент за президент да си разреши да каже, че не желае поддръжката на дадена част от българското общество. Който каже сходно нещо автоматизирано се дисквалифицира.

Ако проф. Герджиков загуби, загуба за ГЕРБ ли ще е, или ще бъде оповестена за персонално негова?

Живеем в парадигмата на партийно опълчване и подхождаме към президентските избори по този метод. А това са избори за държавен глава – подобен, какъвто българските жители биха желали да ги съставлява и пред света, и вътре в страната. Ако можем да излезем от партийната парадигма, дано си зададем въпроса коя е личността, която ние българските жители желаеме да забележим на подиума с останалите държавни глави и да си представим другите държавни глави с кой от кандидат-президентите биха желали да водят диалог, друг от общите дипломатически клишета. Ако го погледнем от този зрителен ъгъл мисля, че най-важното е да изберем президент, който дава отговор на тези характерности.

Но както се споделя, в България всеки схваща от футбол и политика и обичайно хората гласоподават за „ левия претендент “, „ десния претендент “, „ патриотичния претендент “ и прочие

Ние се разделяме. Футболът и политиката ни разделят, а президентът би трябвало да ни сплотява и аз желая да обмислям за него не като представител на една група от обществото – на „ Левски “ или на ЦСКА, а като за индивида, който съставлява всички.

И въпреки всичко – обърка ли сметките Лозан Панов с кандидатирането си, защото проф. Герджиков можеше да съставлява сплотяваща дясна кандидатура?

Доколкото възприемам, Лозан Панов, по същия метод, по който проф. Герджиков, е взел независимо решението си да предложи кандидатурата си за президент. Оттук нататък въпросът е кой желая да видя аз на подиума до другите държавни глави.

Хипотетично Румен Радев и Лозан Панов стигат до втори тур, ГЕРБ ще призове ли симпатизантите си за поддръжка за Панов?

Няма такава догадка. Хващате се за думите на господин Томислав Дончев от преди ден. Г-н Дончев е протегнал ръка към така наречен дясна общественост, разчитайки, че ще получи същата протегната ръка отсреща. Но не би. А би било прелестно дясната общественост да се сплоти към един претендент на втори тур.

Една от главните рецензии към вашия претендент е, че до момента не е изразявал цивилен позиции по публичните проблеми и най-много по тематиката със правосъдната промяна – нещо, което от дълго време вършат и Румен Радев, и Лозан Панов.

Ние пък не знаем какво мисли господин Лозан Панов по проблемите на образованието, да вземем за пример. Не бих поставял под подозрение дали господин Герджиков, който е избиран два пъти за ректор на СУ, има цивилен позиции. Те ще се чуят по време на акцията.

Преди седмица в „ Панорама “ по Българска национална телевизия обявихте, че ГЕРБ поддържа правосъдната промяна и има експертизата да я извърши. Как си я представяте? Защо не се случи тя за над 10 години на власт и за какво саботирахте съвещанията на комисията по правни въпроси в последния парламент по плана за закриване на профилираното правораздаване?

Защото „ Демократична България “ демонстративно не пожела да беседва с ГЕРБ на тази тематика и през цялото време дефинира ГЕРБ като партия, която не е годна да я разисква. Което персонално мен доста ме учуди, тъй като господин Христо Иванов е правил правосъдна промяна с ГЕРБ и би трябвало да знае, че в случай че има партия в Народното събрание, която да е готова по тематиката и да схваща същността на казуса, това е ГЕРБ. Те си изгубиха времето да беседват с „ ИТН “, които не схващат казуса, както и с Българска социалистическа партия, които имат своите визии по правосъдната промяна, само че пък техните визии по всички други промени са диаметрално противоположни на тези на Демократична България. Не можех да си обясня тази ситуитивна игра „ Ние в този момент ще се разберем с Българска социалистическа партия за правосъдна промяна, а няма да беседваме с ГЕРБ “. Ами по-късно, в случай че трябваше да се схващат за здравна промяна – с кой щяха да се схващат? Демократична България и Българска социалистическа партия в никакъв случай няма да се схванат за здравна промяна. Има нещо подмолно в това търсене на динамични болшинства. Накрая Народното събрание се разпадна, тъй като той беше жертван точно поради този метод.

Преди пет години разговаряхте, тогава с Реформаторския блок, за правосъдна промяна, която всички помнят по какъв начин завърши...

Днес сме 2021 година В случая е като при дребните деца – имаше някакъв силов метод в предходните две национални събрания, в които една партия (по въпроса за правосъдната промяна - ДБ) поставя на масата един законопроект и споделя „ Или го приемате, или сте нечестни и аморални “. Не се води по този начин диалог. Ако човек подходи с положително и каже „ Ние ви почитаме и желаеме да беседваме с вас “, диалогът ще стартира незабавно. Ако индивидът против теб ти каже: „ Аз теб не те почитам, но ти мен ще ме подкрепиш “, диалогът стопира автоматизирано. Според мен тези хора би трябвало да се научат малко на почитание.

Колегите считат, че правосъдната промяна е да закрием Висш съдебен съвет, да създадем нов, в новия да се назначат верните хора, каквото и да значи това, които да освободят основния прокурор, без значение дали е допустимо или не, да назначат нов основен прокурор, след което да стартираме да приказваме за правосъдната промяна всъщност. Аз считам, че процесът би трябвало да е противоположен, тъй като това да разрушаваме държавни органи, с цел да можем да отстраним един човек, който не се харесва на някого, за мен е рисково за страната.

Сегашният Висш съдебен съвет не е ли „ верен “ - за една друга власт – каквито рецензии има към него?

Отказвам да обмислям в категориите „ верни хора “ и „ неправилни хора “. Има добра нормативна уредба – ясна и непротиворечива, и има неразбираема и спорна нормативна уредба. Не мога да се съглася, че би трябвало да сменяме хора и по този метод да реализираме резултати. Трябва първо да разпишем функционалните характерности, длъжностните характерности на органите, от които чакаме да свършат работа и по-късно да се търсят хората. Аз съм правил промяна - на Българска национална телевизия, а Христо Иванов в никакъв случай не е правил промяна. На нищо. И тъй като аз съм правил промяна и се връщам от там, за където той е тръгнал, бих желал да съм му потребен. Простата промяна на наименованията, махането на едни хора, с цел да сложим други хора, нормално свършва зле. Защо подложиха Народното събрание и българския народ на това мъчение? Те не могат да го създадат, само че не желаят и помощ.

Казвате, държание на дребни деца, само че в правна комисия сте се събрали специалисти адвокати - тук не става въпрос за почитание, а за изработването на „ ясна и непротиворечива “ нормативна уредба, по която можеше да се реализира консенсус, в случай че ГЕРБ искаше да прави промяна. Вместо това дружно с Движение за права и свободи бойкотирахте съвещанията.

Можеше, в случай че имаше време.

Нямаше време поради провалените поради липса на кворум съвещания.

Вижте, 46-ото Народно събрание имаше доста неприятния опит от 45-ото Народно събрание, в което по безусловно същия жесток и силов метод беше наложено изменението на Изборния кодекс, като партиите, които подкрепяха това изменение го гласоподаваха с ясното схващане, че то ще породи проблеми. Те желаеха да отбележат политически резултат и в това число представители на тези партии споделяха от трибуната „ Ние знаем, че текстовете са несъвършени, само че желаеме да дадем политически знак “. Не се прави по този начин.

46-ото Народно събрание беше изправено пред същия проблем – някой желае да даде политически знак като закрие профилираните съд и прокуратура и болшинството, в това число в правна комисия, сподели „ Не, няма да го извършите по този метод този път! Ако има време, ще седнем, ще проучваме текстовете от всички гледни точки “. Министърът на правораздаването даже не беше извикан! Някаква дребна група желае да наложи волята си за огромно преструктуриране на правосъдната система и не си е направила труда да извика министъра на правораздаването, с цел да каже той какво мисли. Това не беше законодателен развой, това беше политически пиар.

И ето по какъв начин отново ви „ пришиват “ с Движение за права и свободи.

Аз съм правист. Учил съм, в това число в Германия, по какъв начин се пази страна, по какъв начин се построява страна Не мога да вземам участие в разрушаването на държавни структури – а след това както желаят да ме дефинират.

ГЕРБ утвърждава ли личността Иван Гешев?

Защо поставяте въпроса по този метод?

Защото дейностите на основния прокурор даже вкараха партии в Народното събрание, родиха вдигнатия пестник на Румен Радев и от дълго време въздействат на политиката.

Не мога да отрека, че сътрудниците от така наречен протестни партии владеят изключителни манипулативни техники. Фокусираха целия си политически възторг върху едно лице, демонизираха го до прекаленост, съгласно мен безпричинно в множеството случаи. Партиите, които споделят „ Гешев да си върви “ нямат нито една друга политика също така.

Социални, зелени, стопански – над 80 плана бяха импортирани в 45-ото Народно събрание...

Нямахме време да ги забележим. Като ги забележим, отново ще приказваме дали са състоятелни или не.

Но за мен това е една извънредно мощна операция, което ме възмущава. Зад сходни операции постоянно се крият някакви други цели и желая да схвана какви са те. Въпросът е в преодоляване на някакви механизми на страната, което се прави с недемократични средства – с напън, с принуждение, със служебни държавни управления. Докато ние се разправяхме в Народното събрание с така наречен правосъдна промяна, управленията на всички съществени звена в страната бяха сменени. Това беше пушилка, зад която се случи силово завладяване на страната.

ГЕРБ ще слага ли въпроса с честността на изборите поради машинния избор и на тази акция?

Очаквам господин Румен Радев, който още през януари беше споделил, че упорства да се броят разписките от машините, в този момент бидейки претендент, изключително да настои пред назначената от него Централна изборна комисия те да бъдат преброени. Никоя друга тематика не ми е по-важна от тази за честността на изборния развой.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР