Политологът Борислав Ангелов: Правителството на президента е най-активният участник в кампанията
- Г-н Ангелов, в средата на предизборната конкуренция оправдават ли се прогнозите за мръсна акция?
- От самото встъпване в ръководството на служебното държавно управление показвам мнението, че акцията няма да бъде чиста и правилна, а ще доминират компроматите, личностните нападки и оклеветяване, ударите под кръста, опълчването, взаимни обвинявания и очерняне. Всичко това е за сметка на конфликта на хрумвания, на политики и визии за развиването на страната. Заиграва се със страховете на хората за сегашното и бъдещето, чертае се безпорядък и апокалиптични картини без мисъл за следствията от тези дейности. Между политическите партии имаме акция не сред съперници, а сред врагове. Важно е да надделееш непременно върху съперника, да го унищожиш. Политиката изцяло е излязла от политиката, за възприятие на отговорност да не приказваме.
- Кой е най-активният състезател в акцията?
- Институционалната среда, а и освен тя, която се получи у нас с назначеното от президента служебно държавно управление. Вместо да се занимава с главната си функционалност да организира свободни и почтени избори, то се трансформира в участник в акцията. Занимава се с въпроси оттатък настоящите във вътрешната и външната политика. От самото му начало се видя политика на реваншизъм и чистка преди всичко към Българска социалистическа партия, по-късно към Политическа партия и в най-малка степен към Демократична България. Кадрово преодоляване на институциите на властта още от първите му часове. Създаване на подозрения, на догадки и догатки по модела на дезинформацията, изваждането на данни и условия от подтекста. Остава се чувството, че се готви да ръководи за дълъг интервал като едно постоянно държавно управление. Формира се дневен ред, който да дефинира в каква посока да върви акцията, кой да има преимущество, кой да се изяснява, тъй че вниманието да не бъде ориентирано към предизборната конкуренция. Прави се целеустремен опит за заиграване както с Русия, по този начин и със Съединени американски щати. Да седиш на два стола в днешната геополитическа обстановка, значи да паднеш сигурно и от двата. И тука изобщо не иде тирада, че това е политика на отстояване на националния интерес, а на конюнктурни стопански, търговски и политически ползи. Президентът приказва на политиците по този начин все едно той не е част от тях. Разграничава се от тях, а ние за по-малко от 6 години имаме общо 1 година ръководства на служебни държавни управления, назначени от него. За последната година и половина те ръководят преобладаващо и образуваха лична номенклатура. Министри от служебното държавно управление дават поръчки и стартират предложения за законодателната активност, като намерено приказват, че по-късно отговорността ще бъде на партиите в идващия парламент дали да бъдат признати или не, т.е. те не носят никаква отговорност. Така се принизява процесът на законодателна активност като елементарна административна процедура.
Намираме се в обстановка, в която от една страна служебната власт желае да се изкара, че е най-хубавата, мислеща за хората и страната, а неприятните и нездравословни са партиите. Тези дейности припомнят на концепциите на ПК „ Звено “. Това е по този начин, когато се намираш в своеобразна форма на служебна президентска република, липсва парламентарен надзор и опцията да носиш отговорност пред него, както е при постоянните държавни управления.
- Какво очаквате да се случи до края?
- Не чакам коренна смяна в държанието на участниците в предизборната акция. Едно е да имаме предпочитание и нужда да чуем какви ограничения ще се подхващат за хората през идната зима с взор в бъдеще, а друго е да се оплюваме и окалваме. То е и по-лесно.При тази политическа и институционална среда няма по какъв начин да чакаме нещо огромно и значимо. Реалността у нас е на мощна борба и противоборство. Целта е гласоподавателите да бъдат комплицирани, да бъдат отвратени от политиката колкото се може повече. Те така и така имат мощно съмнение към политиците, а то вместо да тръгне в посока на възвръщане, се ускорява. Трендът е на увеличение на апатията, да имаме ниска изборна интензивност, която да докара до патова обстановка на изборите след 2 октомври или до мощна фрагментация в Народното събрание. Няма да бъда сюрпризиран в последната седмица да имаме нараснала настъпателност и компрометиращи нападки, тъй че да няма време да им бъде отговорено и да бъдат опровергани. Не малко политици приказват за нужда от устойчиво държавно управление с отдалечен небосвод, а дейностите им са ориентирани към противоположното. Вместо да тласкат страната към непоклатимост, те я тласкат към неустойчивост и неразбираема вероятност за развиване.
- Ще се стабилизира ли партийната народна власт след изборите или обезличаването на партиите ще продължи?
- Добре би било да се стабилизира, най-малко да спре спадът на съмнение, само че не съм огромен оптимист. Ние към този момент се намираме в спиралата на изборите и сме в политическа неустойчивост, в продължение на една година и половина за 4 път гласоподавателите ще вървят до урните. Това не е по никакъв начин добър отзив за протичащото се у нас и процесите, които текат. Партийната система е изправена не просто пред нейното обезличаване, а пред нейното заличаване. Това ще подстави под подозрение и парламентаризма, както и цялата ни политическа система. От тук елементарно може да бъдем тласнати от популистите и демагозите да търсим лесни решения в други форми на ръководство и модели, които са срещу европейския ни път на развиване. Каквито поръчки и планове не липсват. Сякаш всичко ще се реши от единствено себе си за една нощ. Политиката е развой и нещата не се вземат решение с магическа пръчица. Политиците през днешния ден..е извънредно време да схванат, че историята не стартира и не свършва с тях. Утре и без тях ще изгрее слънце. Кризата, в която се намира през днешния ден България, ще бъде преодоляна, само че въпросът е на каква цена. Избирателите също имат отговорност с вота, който вършат или с неучастието си в изборите. Колкото е по-голямо тяхното присъединяване в изборите, толкоз по-голяма ще бъде легитимността на бъдещия парламент. Да проявят разсъдък, с цел да намалее смисъла на корпоративния, следения и платен избор, който по този начин и не се изкорени с въвеждането на машинното гласоподаване. Тогава ролята, представителството и въздействието на следващите псевдо и лъжеспасители, на популистите също ще намалее.
- От самото встъпване в ръководството на служебното държавно управление показвам мнението, че акцията няма да бъде чиста и правилна, а ще доминират компроматите, личностните нападки и оклеветяване, ударите под кръста, опълчването, взаимни обвинявания и очерняне. Всичко това е за сметка на конфликта на хрумвания, на политики и визии за развиването на страната. Заиграва се със страховете на хората за сегашното и бъдещето, чертае се безпорядък и апокалиптични картини без мисъл за следствията от тези дейности. Между политическите партии имаме акция не сред съперници, а сред врагове. Важно е да надделееш непременно върху съперника, да го унищожиш. Политиката изцяло е излязла от политиката, за възприятие на отговорност да не приказваме.
- Кой е най-активният състезател в акцията?
- Институционалната среда, а и освен тя, която се получи у нас с назначеното от президента служебно държавно управление. Вместо да се занимава с главната си функционалност да организира свободни и почтени избори, то се трансформира в участник в акцията. Занимава се с въпроси оттатък настоящите във вътрешната и външната политика. От самото му начало се видя политика на реваншизъм и чистка преди всичко към Българска социалистическа партия, по-късно към Политическа партия и в най-малка степен към Демократична България. Кадрово преодоляване на институциите на властта още от първите му часове. Създаване на подозрения, на догадки и догатки по модела на дезинформацията, изваждането на данни и условия от подтекста. Остава се чувството, че се готви да ръководи за дълъг интервал като едно постоянно държавно управление. Формира се дневен ред, който да дефинира в каква посока да върви акцията, кой да има преимущество, кой да се изяснява, тъй че вниманието да не бъде ориентирано към предизборната конкуренция. Прави се целеустремен опит за заиграване както с Русия, по този начин и със Съединени американски щати. Да седиш на два стола в днешната геополитическа обстановка, значи да паднеш сигурно и от двата. И тука изобщо не иде тирада, че това е политика на отстояване на националния интерес, а на конюнктурни стопански, търговски и политически ползи. Президентът приказва на политиците по този начин все едно той не е част от тях. Разграничава се от тях, а ние за по-малко от 6 години имаме общо 1 година ръководства на служебни държавни управления, назначени от него. За последната година и половина те ръководят преобладаващо и образуваха лична номенклатура. Министри от служебното държавно управление дават поръчки и стартират предложения за законодателната активност, като намерено приказват, че по-късно отговорността ще бъде на партиите в идващия парламент дали да бъдат признати или не, т.е. те не носят никаква отговорност. Така се принизява процесът на законодателна активност като елементарна административна процедура.
Намираме се в обстановка, в която от една страна служебната власт желае да се изкара, че е най-хубавата, мислеща за хората и страната, а неприятните и нездравословни са партиите. Тези дейности припомнят на концепциите на ПК „ Звено “. Това е по този начин, когато се намираш в своеобразна форма на служебна президентска република, липсва парламентарен надзор и опцията да носиш отговорност пред него, както е при постоянните държавни управления.
- Какво очаквате да се случи до края?
- Не чакам коренна смяна в държанието на участниците в предизборната акция. Едно е да имаме предпочитание и нужда да чуем какви ограничения ще се подхващат за хората през идната зима с взор в бъдеще, а друго е да се оплюваме и окалваме. То е и по-лесно.При тази политическа и институционална среда няма по какъв начин да чакаме нещо огромно и значимо. Реалността у нас е на мощна борба и противоборство. Целта е гласоподавателите да бъдат комплицирани, да бъдат отвратени от политиката колкото се може повече. Те така и така имат мощно съмнение към политиците, а то вместо да тръгне в посока на възвръщане, се ускорява. Трендът е на увеличение на апатията, да имаме ниска изборна интензивност, която да докара до патова обстановка на изборите след 2 октомври или до мощна фрагментация в Народното събрание. Няма да бъда сюрпризиран в последната седмица да имаме нараснала настъпателност и компрометиращи нападки, тъй че да няма време да им бъде отговорено и да бъдат опровергани. Не малко политици приказват за нужда от устойчиво държавно управление с отдалечен небосвод, а дейностите им са ориентирани към противоположното. Вместо да тласкат страната към непоклатимост, те я тласкат към неустойчивост и неразбираема вероятност за развиване.
- Ще се стабилизира ли партийната народна власт след изборите или обезличаването на партиите ще продължи?
- Добре би било да се стабилизира, най-малко да спре спадът на съмнение, само че не съм огромен оптимист. Ние към този момент се намираме в спиралата на изборите и сме в политическа неустойчивост, в продължение на една година и половина за 4 път гласоподавателите ще вървят до урните. Това не е по никакъв начин добър отзив за протичащото се у нас и процесите, които текат. Партийната система е изправена не просто пред нейното обезличаване, а пред нейното заличаване. Това ще подстави под подозрение и парламентаризма, както и цялата ни политическа система. От тук елементарно може да бъдем тласнати от популистите и демагозите да търсим лесни решения в други форми на ръководство и модели, които са срещу европейския ни път на развиване. Каквито поръчки и планове не липсват. Сякаш всичко ще се реши от единствено себе си за една нощ. Политиката е развой и нещата не се вземат решение с магическа пръчица. Политиците през днешния ден..е извънредно време да схванат, че историята не стартира и не свършва с тях. Утре и без тях ще изгрее слънце. Кризата, в която се намира през днешния ден България, ще бъде преодоляна, само че въпросът е на каква цена. Избирателите също имат отговорност с вота, който вършат или с неучастието си в изборите. Колкото е по-голямо тяхното присъединяване в изборите, толкоз по-голяма ще бъде легитимността на бъдещия парламент. Да проявят разсъдък, с цел да намалее смисъла на корпоративния, следения и платен избор, който по този начин и не се изкорени с въвеждането на машинното гласоподаване. Тогава ролята, представителството и въздействието на следващите псевдо и лъжеспасители, на популистите също ще намалее.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ