Три стъпки водят компаниите по пътя към устойчивостта
Г-жо Пагицас, кое е най-голямото предизвикателство пред фирмите да бъдат устойчиви?
Най-голямото предизвикателство за компании от всевъзможен размер е фокусът. Предвид обсега и дълготрайния темперамент на екологичните и обществените проблеми, управлението на компанията може да бъде затруднено с това от кое място да стартира да взема решение проблемите. Това е моментът, в който би трябвало да се направи доста точна оценка, която да разпознава кои са екологичните, обществените и управническите въпроси, които са в най-голяма степен съобразени с главния бизнес на компанията и с нейните вътрешни и външни заинтригувани страни. С тези констатации фирмите могат да стартират да основават проект, който ще работи за решаването на тези съществени проблеми.
Как дребните и междинни предприятия могат да се оправят с тези провокации?
Бизнесът би трябвало да стартира с осъществяване на Оценка на съществеността и по-късно да се направи проект по какъв начин главните артикули и услуги на компанията могат да бъдат поправени, с цел да се оправят с тези основни проблеми. Къде един артикул може да употребява по-малко вода при производството си? Как може един развой да бъде модифициран, с цел да употребява по-малко сила? По принцип предприятията би трябвало да търсят отговорите в своите съществени артикули и услуги, с цел да ръководят своята тактика за резистентност, а не да разчитат единствено на филантропия и доброволчество на чиновниците.
Всички компании обръщат повече внимание на екологичната част. Колко значими съгласно Вас са S и G частта?
Екологичните, обществените и управническите действия служат като трикрако столче и способстват за това една компания да бъде постоянна. И трите са значими, защото работят дружно. Екологичните проблеми са комплицирани – от обсега на въглеродния отпечатък на компанията, през нейните интервенции, до намаляването на отпадъците и потреблението на вода. Екологичните проблеми са относително осезаеми и лесни за премерване и смяна на бизнес интервенциите, спрямо дълготрайни обществени проблеми, като неравнопоставеност в заплащането сред половете и практики за наемане на чиновници, до систематичен расизъм и стеснен достъп до налични жилища.
И въпреки всичко, обществената и управническата част са еднообразно значими, даже в случай че въздействат върху компанията по разнообразни способи. Тези проблеми засягат една компания през днешния ден и в дълготраен проект, без значение дали става въпрос за нейната дарба да притегля мощни претенденти за нови позиции, до способността на нейните чиновници да си разрешат жилище покрай фирмените офиси или индустриални обекти с положителни учебни заведения и публични услуги. Доброто ръководство е в основата на всяка компания – от борда на шефовете до недоволства на чиновници, партньорство с снабдители или обслужване на нейните клиенти.
Въпреки че една компания може да стартира с решение на проблемите, свързани с околната среда, тя би трябвало да обърне внимание на обществените и управническите въпроси като част от своята тактика.
Много компании показват своите артикули или услуги като устойчиви, само че няма единни доклади или стандарти за докладване в промишлеността. Как могат вложителите да схванат или да се доверят на информацията, която им се дава?
В съпоставяне с методите за одит и обезпечаване, процесите на премерване и докладване на екологични и обществени данни са относително нови. Повечето стандарти на пазара са на няколко години. Един от най-старите – CDP, е на 20 години. Съветът за счетоводни стандарти за резистентност (SASB), който в този момент е част от Фондацията за МСФО, е учреден едвам през 2011 година Едно десетилетие е къс интервал от време, с цел да може доброволното обявяване да бъде изцяло възприето и внедрено на пазара. Като се има поради това, вложителите би трябвало да разработят постоянни вътрешни условия за докладване и обзор на данните, които са резултат от техните вложения. Те би трябвало да приложат експертния си опит, с цел да проучват данните. Тъй като пазарът на доклади узрява и докладването става все по-важна част от световните регулаторни условия, качеството и наличността на данните ще се покачва от ден на ден.
Кога смятате, че ще има единна рамка и бистрота на всички пазари?
Малко евентуално е да има единна рамка и бистрота на всички пазари за по-дълъг интервал от време. Това е по този начин освен тъй като създаването на рамките е комплицирано, само че и тъй като всяка година се създават нови решения за понижаване на въглеродните излъчвания и за справяне с екологичните и обществени проблеми в по-широк проект. За разлика от други рамки, ESG рамките евентуално ще би трябвало да се актуализират по-често.
Бихте ли разказали по-подробно за опита си във Fannie Mae и мотивацията Ви да напишете книгата “Chief Sustainability Officers at Work ”?
Във Fannie Mae първо стартирах и ръководех многофамилния бизнес за зелено финансиране, а по-късно ESG тактиката на предприятието. За едно десетилетие аз и моят екип стартирахме нови зелени ипотечни артикули, които послужиха като поръчителство за над 51 милиарда $ зелени облигации. В моята втора роля, като началник на ESG тактиката на компанията, моят екип и аз разработихме рамката, с цел да подкрепим продължаващия фокус на Fannie Mae върху жилищата на налични цени и оправянето с екологичните и обществени проблеми, засягащи жилищната промишленост в Съединени американски щати.
Мотивацията ми да напиша “Chief Sustainability Officers at Work ” бе желанието ми да обединя дълбоките прозрения на други основни чиновници по резистентност (CSO) и ръководители на ESG в световни компании, които имаха въздействащи тактики. Ролята на CSO и ръководителя на ESG е неповторима – тя изисква задълбочена техническа експертиза по екологични и обществени въпроси до способността да бъде футурист, с цел да планува по какъв начин пазарите и клиентите ще реагират на възходящия напън, обвързван с изменението на климата. Лидерите на всяка една компания могат да се поучат от персоналните и професионални истории, споделени от тези организации.
Във вашата книга представяте над 20 извънредни изявленията с основните чиновници по резистентност (CSOs) на компании от Fortune 500 като Amazon, Coca-Cola и Procter & Gamble и международно приети марки като IKEA и Netflix. Има ли общи дейности за реализиране на резистентност или всяка от тези компании следва друг път?
Има общи дейности, които тези ръководители подхващат. Те построяват партньорство с вътрешни чиновници и външни заинтригувани страни и модифицират съществуващите процеси и артикули, с цел да интегрират правилата за резистентност.
Например, с Вирджини Хелиас, която е CSO на Procter & Gamble, разговаряхме за нейния триумф с Head & Shoulders. Тя си партнира сполучливо с ръководителя на Head & Shoulders, с цел да пусне нова опаковка на шампоан, чиято пластмаса е събрана от френските плажове. Нейната история демонстрира по какъв начин има доста смисъл в модифицирането на съществуващи процеси и артикули, вместо да се разчита единствено на основаването на изцяло нови екологични артикули.
Какъв съвет бихте дали на фирмите, които занапред стартират своя път към резистентност?
Стартиращите компании би трябвало първо да извършат сложна оценка, с цел да разпознават екологичните, обществените и управническите цели за всички заинтригувани страни. След това управлението на компанията би трябвало да разиска какви дейности могат да се подхващат за реализиране на тези цели, по какъв начин компанията ще отговори на регулаторните условия, с цел да бъде на равнището на съперниците си или водач в своята сфера. И най-после, екипът би трябвало да разиска осъществяването на тактиката за справяне с целите. Фокусът би трябвало да бъде върху това кой ще управлява внедряването – и това би трябвало да бъде задача на бизнес и оперативните ръководители, а не на ръководителя на устойчивостта или ESG. Тези три стъпки основават съществени предпоставки за триумф на компанията във връзка с устойчивостта.
Интервюто е обещано за ESGnews.bg.
Най-голямото предизвикателство за компании от всевъзможен размер е фокусът. Предвид обсега и дълготрайния темперамент на екологичните и обществените проблеми, управлението на компанията може да бъде затруднено с това от кое място да стартира да взема решение проблемите. Това е моментът, в който би трябвало да се направи доста точна оценка, която да разпознава кои са екологичните, обществените и управническите въпроси, които са в най-голяма степен съобразени с главния бизнес на компанията и с нейните вътрешни и външни заинтригувани страни. С тези констатации фирмите могат да стартират да основават проект, който ще работи за решаването на тези съществени проблеми.
Как дребните и междинни предприятия могат да се оправят с тези провокации?
Бизнесът би трябвало да стартира с осъществяване на Оценка на съществеността и по-късно да се направи проект по какъв начин главните артикули и услуги на компанията могат да бъдат поправени, с цел да се оправят с тези основни проблеми. Къде един артикул може да употребява по-малко вода при производството си? Как може един развой да бъде модифициран, с цел да употребява по-малко сила? По принцип предприятията би трябвало да търсят отговорите в своите съществени артикули и услуги, с цел да ръководят своята тактика за резистентност, а не да разчитат единствено на филантропия и доброволчество на чиновниците.
Всички компании обръщат повече внимание на екологичната част. Колко значими съгласно Вас са S и G частта?
Екологичните, обществените и управническите действия служат като трикрако столче и способстват за това една компания да бъде постоянна. И трите са значими, защото работят дружно. Екологичните проблеми са комплицирани – от обсега на въглеродния отпечатък на компанията, през нейните интервенции, до намаляването на отпадъците и потреблението на вода. Екологичните проблеми са относително осезаеми и лесни за премерване и смяна на бизнес интервенциите, спрямо дълготрайни обществени проблеми, като неравнопоставеност в заплащането сред половете и практики за наемане на чиновници, до систематичен расизъм и стеснен достъп до налични жилища.
И въпреки всичко, обществената и управническата част са еднообразно значими, даже в случай че въздействат върху компанията по разнообразни способи. Тези проблеми засягат една компания през днешния ден и в дълготраен проект, без значение дали става въпрос за нейната дарба да притегля мощни претенденти за нови позиции, до способността на нейните чиновници да си разрешат жилище покрай фирмените офиси или индустриални обекти с положителни учебни заведения и публични услуги. Доброто ръководство е в основата на всяка компания – от борда на шефовете до недоволства на чиновници, партньорство с снабдители или обслужване на нейните клиенти.
Въпреки че една компания може да стартира с решение на проблемите, свързани с околната среда, тя би трябвало да обърне внимание на обществените и управническите въпроси като част от своята тактика.
Много компании показват своите артикули или услуги като устойчиви, само че няма единни доклади или стандарти за докладване в промишлеността. Как могат вложителите да схванат или да се доверят на информацията, която им се дава?
В съпоставяне с методите за одит и обезпечаване, процесите на премерване и докладване на екологични и обществени данни са относително нови. Повечето стандарти на пазара са на няколко години. Един от най-старите – CDP, е на 20 години. Съветът за счетоводни стандарти за резистентност (SASB), който в този момент е част от Фондацията за МСФО, е учреден едвам през 2011 година Едно десетилетие е къс интервал от време, с цел да може доброволното обявяване да бъде изцяло възприето и внедрено на пазара. Като се има поради това, вложителите би трябвало да разработят постоянни вътрешни условия за докладване и обзор на данните, които са резултат от техните вложения. Те би трябвало да приложат експертния си опит, с цел да проучват данните. Тъй като пазарът на доклади узрява и докладването става все по-важна част от световните регулаторни условия, качеството и наличността на данните ще се покачва от ден на ден.
Кога смятате, че ще има единна рамка и бистрота на всички пазари?
Малко евентуално е да има единна рамка и бистрота на всички пазари за по-дълъг интервал от време. Това е по този начин освен тъй като създаването на рамките е комплицирано, само че и тъй като всяка година се създават нови решения за понижаване на въглеродните излъчвания и за справяне с екологичните и обществени проблеми в по-широк проект. За разлика от други рамки, ESG рамките евентуално ще би трябвало да се актуализират по-често.
Бихте ли разказали по-подробно за опита си във Fannie Mae и мотивацията Ви да напишете книгата “Chief Sustainability Officers at Work ”?
Във Fannie Mae първо стартирах и ръководех многофамилния бизнес за зелено финансиране, а по-късно ESG тактиката на предприятието. За едно десетилетие аз и моят екип стартирахме нови зелени ипотечни артикули, които послужиха като поръчителство за над 51 милиарда $ зелени облигации. В моята втора роля, като началник на ESG тактиката на компанията, моят екип и аз разработихме рамката, с цел да подкрепим продължаващия фокус на Fannie Mae върху жилищата на налични цени и оправянето с екологичните и обществени проблеми, засягащи жилищната промишленост в Съединени американски щати.
Мотивацията ми да напиша “Chief Sustainability Officers at Work ” бе желанието ми да обединя дълбоките прозрения на други основни чиновници по резистентност (CSO) и ръководители на ESG в световни компании, които имаха въздействащи тактики. Ролята на CSO и ръководителя на ESG е неповторима – тя изисква задълбочена техническа експертиза по екологични и обществени въпроси до способността да бъде футурист, с цел да планува по какъв начин пазарите и клиентите ще реагират на възходящия напън, обвързван с изменението на климата. Лидерите на всяка една компания могат да се поучат от персоналните и професионални истории, споделени от тези организации.
Във вашата книга представяте над 20 извънредни изявленията с основните чиновници по резистентност (CSOs) на компании от Fortune 500 като Amazon, Coca-Cola и Procter & Gamble и международно приети марки като IKEA и Netflix. Има ли общи дейности за реализиране на резистентност или всяка от тези компании следва друг път?
Има общи дейности, които тези ръководители подхващат. Те построяват партньорство с вътрешни чиновници и външни заинтригувани страни и модифицират съществуващите процеси и артикули, с цел да интегрират правилата за резистентност.
Например, с Вирджини Хелиас, която е CSO на Procter & Gamble, разговаряхме за нейния триумф с Head & Shoulders. Тя си партнира сполучливо с ръководителя на Head & Shoulders, с цел да пусне нова опаковка на шампоан, чиято пластмаса е събрана от френските плажове. Нейната история демонстрира по какъв начин има доста смисъл в модифицирането на съществуващи процеси и артикули, вместо да се разчита единствено на основаването на изцяло нови екологични артикули.
Какъв съвет бихте дали на фирмите, които занапред стартират своя път към резистентност?
Стартиращите компании би трябвало първо да извършат сложна оценка, с цел да разпознават екологичните, обществените и управническите цели за всички заинтригувани страни. След това управлението на компанията би трябвало да разиска какви дейности могат да се подхващат за реализиране на тези цели, по какъв начин компанията ще отговори на регулаторните условия, с цел да бъде на равнището на съперниците си или водач в своята сфера. И най-после, екипът би трябвало да разиска осъществяването на тактиката за справяне с целите. Фокусът би трябвало да бъде върху това кой ще управлява внедряването – и това би трябвало да бъде задача на бизнес и оперативните ръководители, а не на ръководителя на устойчивостта или ESG. Тези три стъпки основават съществени предпоставки за триумф на компанията във връзка с устойчивостта.
Интервюто е обещано за ESGnews.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ