Фронтменът на българската група Уикеда Ерол Ибрахимов изненадващо отмени концерт

Фронтменът на българската група " Уикеда " Ерол Ибрахимов изненадващо анулира концерт на бандата два часа преди началото му в петък вечер.

Според музиканта, изпял „ А ние с Боби двамата пием кафе “, „ Уиски с фъстъци “ и „ Мари-Анна “, повода е, че не желае да дели публиката на хора със и без документи.

" Страхувах се и отлагах, тъй като обичам сцената и в този момент ще я изгубя... Сега обаче би трябвало да реша от коя страна да застана. Защото има цепнатина, която се трансформира в бездна и би трябвало да реша... Трябва да реша дали да ви деля или не. Аз персонално да стана разделител. Да ви деля на сертифицирани и несертифицирани; на здрави и болни; на умни и глупави; на красиви и грозни; на ганьовци и алековци; на андрешковци и нападжии... Но не мога ", написа той до почитателите на групата.

Откровението на Ерол провокира спорни реакции. Голяма част от коментиралите обръщението му почитатели го поддържаха. Други му пишат, че постът му се споделя в антиваксърски групи и че точно отводът от имунизация е наложил условието за зелен документ и ще го постанова отсега нататък. Трети недоумяват каква е задачата, откакто даже хора без документ могат да посетят концерта, в случай че си създадат тест. " Този пост още повече ускорява разделянето ", написа един от коментиращите.

Профилната фотография на музиканта от " Уикеда " нови надпис " Има доверие на имунната си система " и " Свобода на избор ".

Публикуваме цялото мнение на Ерол:

Здравейте другари!

За страдание, концерта на Уикеда, тази вечер, в Мазе няма да се състои, заради събитие.

Обстоятелството е едно мое, персонално мое решение, което непрестанно отлагах, тъй като ме беше боязън. Страхувах се и отлагах, тъй като обичам сцената и в този момент ще я изгубя. Да. Ще я изгубя. А аз обичам сцената.

Сцената не ми е просто някакво по-високо място, на което да се покатервам и да крещя: Вижте ме! Вижте ме! Сцената ми е леговище и бягство. Сцената е моята къщурка в гората. Само там съм жив и шавам.

Сега обаче би трябвало да реша от коя страна да застана. Защото има цепнатина, която се трансформира в бездна и би трябвало да реша. Трябва. Въпроса е не да бъда или не. По-сложно е. Трябва да реша дали да ви деля или не. Аз персонално да стана разделител. Да ви деля на сертифицирани и несертифицирани; на здрави и болни; на умни и глупави; на красиви и грозни; на ганьовци и алековци; на андрешковци и нападжии... Но не мога. Просто не мога. Не мога да ви кажа: тази вечер с Уикеда ше цъкаме в мазе. Елате. Ше бъде крепко, единствено ще би трябвало да ви ревизира документите. Да знам. Не аз персонално. Такава е наредбата и ситуацията, само че не мога. Всичко одобрявам персонално - аз съм тоя, който споделя: ти - да, ти - не, скърбя, нищо не зависи от мен, просто си правя работата. Аз персонално. Никой различен. Знам, че е неуместно и наивно, само че в действителност съм подобен - одобрявам всичко персонално. Не се върша. За първи път в живота си се изправям пред въпрос, който има единствено два вероятни отговора - да и не. Няма - еми, не знам, не мога да преценява, ше забележим... И аз взех решение да кажа не. Не тъй като мисля, че е вярно. Не. Най-вероятно бъркам. Казвам не, тъй като не мога. Не мога да ви деля на каквото и да било. Не. Не и аз. Без мен. Всъщност като се замисля е доста просто. Просто е тъй като знам. Знам едно нещо сигурно. Знам, че в случай че ви разделя ще се намразя и къщичката в гората към този момент няма да е леговище, а затвор.

Ерол Ибрахимов