Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове
(Fritz von Uhde, Christus mit den Bauern, ca.1887-1888)
В Стария Завет има доста наредби за поста. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), с цел да се приготви да получи десетте Божии заповеди. Пророк Илия след непоколебим пост, душевна непорочност и огромна ревнивост за Господа се удостоил да види Божията популярност (3 Царе 18:4 - 13). Като най-велик и най-строг постник е прочут свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в дребна или по-голяма степен поста.
Постът не е цел, а средство за примирение на плътта и ликвидиране от грехове. Без молитва и смирение постът се трансформира единствено в една диета.
Постът за православния човек е цялост от положителни каузи, откровена молитва, възпиране от всичко, в това число и от храна. Телесният пост дружно с духовния образуват същинският пост.
Според църковния Устав по време на пост се не разрешава блажна храна – месо и млечни продукти; единствено в някои постни дни, се позволява риба, а в дните на непоколебим пост не се разрешава освен риба, само че и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна лой.
Броят на постните дни в православния църковен календар в обособени години стига до двеста – към четирите многодневни поста се прибавят и еднодневните – в сряда и петък.
Повярвалите в Христа почнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни постили прекомерно постоянно и дълготрайно, с цел да се приготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите епохи всеки християнин постел не в несъмнено време, а колкото желал и когато желаел. В ІV век намираме към този момент инструкции и наредби с изключение на за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.
Великият пост или св. Четиридесетница е най-строг и най-продължителен. Започва 7 седмици преди Великден и се състои от 40 дни и Страстната седмица (последната преди Великден). Установен е в памет на 40-дневния пост на Спасителя и последната седмица от земния Му живот, Неговите премеждия и гибел на кръста, с цел да могат в същото време християните да се разкаят и очистят душите и телата си и по подобен метод да се подготвят почтено за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово. През целия пост риба се позволява два пъти – на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница.
Петровият пост е открит в спомен на това, че св. апостоли постили преди да почнат да проповядват Светото евангелие, също и поради особена респект към първовърховните апостоли Петър и Павел.
Богородичният пост е открит в възхвала на Божията Майка, която през целия си живот и изключително преди успението си прекарвала времето в пост и молитва.
Рождественски пост (Филипов) – от 14 ноември до 24 декември. Този пост е открит в чест на Раждането на Спасителя, с цел да се приготвят християните посредством смирение, молитва и пост и с чисто сърце да посрещнат празника Рождество Христово. Понякога този пост назовават Филипов, тъй като стартира след деня на деятел Филип. До Игнажден (20 декември ) риба се позволява, несъмнено, на Никулден (6 декември).
Православната черква е наредила специфични постни дни през седмицата – сряда и петък. Постът в сряда е открит в символ на това, че Христос е бил предаден от Юда в сряда, а в петък е бил разпънат на кръста. Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до приключване на светата литургия.
През годината има и други единични постни дни: преди Богоявление – 5.I., на Кръстовден – 14.IХ, в деня Отсичане главата на св. Иоан Кръстител – 29. VIII (строг пост).
Постът може да бъде общ – наложителен и персонален – непринуден. Такъв непринуден пост е тримеренето – първите три дни от многодневния Велик пост се прекарват в цялостно самоограничение. Той се съблюдава от тези, които желаят и могат да го устоят.
Светите отци учат:
" Преди всичко помири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш безпаричен не се отвръщай от него, само че му помогни с каквото можеш; не завиждай никому; не осъждай никого; не поглеждай с пожелание; не протягай ръце към това, което не ти принадлежи; не подавай ухо на клюки и лъжливи сведения за близък си; дано устата ти да са затворени за всичко неприятно за твоя ближен; пости с очи и уши, с ръце и нозе, с разум и сърце!
Бъди благочестив във всичко, – бъди всеки път преклонен и мирен. Защото каква изгода, в случай че измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от горделивост?
Каква изгода имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от злоба?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от ненавист? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клюки?
И по този начин, като постим телесно, дано постим и духовно; като очистваме тялото с самоограничение от храна и пиво, дано очистваме душите си от суетни и нечисти мисли; дано се украсяваме с състрадание, благост, примирение, примиряване с враговете, с благосклонност към всички наши ближни.
Това е пост, прелестен на Бога и избавителен за нас ".
Най-общите правила за поста
1. В основата на поста е битката с прегрешението посредством възпиране от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, по тази причина всеки би трябвало да съизмери своите сили, своята подготовка и подготвеност да пости с разпоредбите за съблюдаване на постите.
2. Постът е аскетичен героизъм, изискващ подготовка и последователност. Постенето се е належащо да се стартира последователно. Отначало се стартира с самоограничение от блажна храна в сряда и петък през цялата година.
3. Желаещите да постят би трябвало да се посъветват с умел свещеник, да му опишат за духовното и физическото си положение и да го помолят да благослови поста.
4. Болните наложително би трябвало да се посъветват с доктор. Бременните дами би трябвало да се отнасят доста деликатно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се позволява омекотен режим.
5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също би трябвало да става последователно.
6. При постите съществуват шест степени на суровост:
• всичко, с изключение на месо (Месни заговезни);
• вкусване на риба;
• гореща храна с растително масло;
• гореща храна без мазнина;
• студена храна без лой и без топли питиета (т.нар. сухоежбина);
• цялостно възпиране от храна.
В дните, когато се позволява риба, е разрешена и гореща храна, приготвена с растителна лой. За съблюдаване на по-строг пост в избрани дни е належащо благословението на духовник.
7. Пост физически, без пост нравствен, не способства за спасението на душата, даже в противен случай. Истинският пост е обвързван с молитва, смирение, възпиране от пристрастености и пороци, премахване на неприятните каузи, сбогуване на обидите, самоограничение от брачен живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, даже гледане на телевизия.
Източник:
Картини: Friedrich Hermann Carl Uhde (1848 ~ 1911) - en.wikipedia.org
