Зад фикцията “либерален свят” се крие диктатура
Френското издание на Atlantico разгласява изявление с специалиста по интернационалните връзки Бенджамин Адад. В него той твърди, че демократичният международен ред, за който се приказва толкоз доста, в действителност е нереалност, която е произлязла от упоритостите на американската външна политика. Верни ли са думите на Адад и по какъв начин се промени международната система за ръководство?
Въпреки необятно публикуваната илюзия, че глобализмът е справедлив развой на развиването на света, обстоятелствата приказват за противоположното.
Глобализмът и системата на наднационалните институции са основани от хора, които виждат в развиването на тази система своята персонална полза. Използвайки методите на операция и измами, те съумяха да основат илюзията за това, че глобализацията е исторически оправдана. Но каква в действителност е тя?
Човек може да се съгласи с изказванието, че сходна система е построена за да се усили обогатяването на елитите, на Съединени американски щати. Известният политолог Емануел Валерстейн споделя: „ Съединени американски щати бяха един от стълбовете на икономическото и политическото развиване след Втората международна война. И те след 1945 година до 70-те години, съвсем бяха хегемон. Хегемонът има способността да основава международен ред, в който капитализмът набира скорост и облаги “.
Всъщност, Америка, сътвори системата Бретън-Уудс за организацията на паричните връзки, която унищожи системата на „ златния стандарт “, която осигуряваше суверенитета на националните страни и не даваше на разрушителните сили на глобализацията да унищожат обичайните идентичности. В резултат на тази конференция бяха основани институциите като МВФ и МБРР. Тези организации и до момента не престават да работят извънредно в логиката на глобалистичния неолиберализъм, в чиято основа е заложена концепцията за универсализирания свят за основаването на идеалния консуматор. Унищожаването на идентичността би трябвало да служи единствено за една цел – безконечното обогатяване на елита. Но, можем и да кажем, че демократичният международен ред може да се счита за мит, единствено в случай че тръгнем от теорията, че той може да работи в полза на една единствена страна, или по-скоро на хората, които стоят зад него. Ако стартира да мутира и да придобива чертите на същински нов феномен, който надали можем да назовем мит.
Сега можем да следим трансформацията на системата на международния ред. Тя навлиза в по-американската фаза на своето развиване, а точно в онази фаза, когато носителят на вируса към този момент не е необходим, а епохата на глобализацията към този момент е минала. Сега тя на всички места се е разпръснала по този начин, че националните страни към този момент са ненужни в качеството си на медиатор на системата.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп направи редица изказвания за това какъв брой противоположен му е глобализма и че свободната търговия не е безусловно богатство. В реалност обаче, не виждаме никакви действителни промени, макар другите търговски мита. Всъщност това е разследване от трансформацията на международната система.
Философите Негри и Хард в взаимният си труд „ Империята “ разказват тази смяна на полюсите на периферията и на центъра, по този начин: „ Пространствено разделяне на страните на три свята стана толкоз комплицирано, че ние непрекъснато откриваме третия свят в първия, а първия в третия, а втория свят на процедура престана да съществува “.
Днес, имаме смяна в устройството на международната капиталистическа система, съгласно която света е разграничен на център, полупериферия и външна страна (терминът е въведен от Емануел Валерстейн). Епохата на следеното заразяване е сменена от епохата на следения световен безпорядък, чиято съществена цел е да форсира процеса на унификация.
Глобалната система е основана с доста комфортни условия за свободно мигриране на капитала, който по своя път изтрива всички загради, без значение дали са национални страни (създаването на ЕС), и хората не са подготвени да играят по избраните от него правила на послушание на империализма (Кадафи, Кенеди) или по обичайните форми на груповата еднаквост (нацията – възраждането на космополитизма, унищожаването на институцията на фамилията и т.н.).
Глобализмът основава напълно нова просвета или по-скоро анти-култура. Изтриването на националните и другите обичайни форми на еднаквост основава такава среда, в която капитала, който в този случай може да употребява като синоним глобализма, става безусловно цялостен. Появи се системата за надзор над хаоса, която форсира заличаването на човечеството. В същото време се трансформират и методите за ръководство на общността.
Вместо нормалните способи, имаме диктат на личната воля посредством едни и същи държавни глави и те стартират да употребяват методите за политическите операции, като „ промиват ” съзнанието на ментално равнище посредством агитация на хрумвания и полезности на всеобщата просвета и реклама.
Изгражда се изцяло неповторимо положение на самоизтребление. Самите хора отхвърлят своите обичаи и не помнят родствените връзки. Самите те унищожават нормалните йерархии, които са неизгодни за световния хайлайф. Контролът на „ Империята “, точно по този начин се назовава тази система, става изчерпателен и не оставят място за свободни дейности.
Резултатът е политически надзор
Наблюдаваме развой на смяна на тактиката на глобализацията. Нейната изчерпателност стартира да се показва в нови форми. Преустройството се прави при нова система на политически надзор, в която всички типичен форми и институционални промени стартират да губят своя смисъл, и са подложени на ускорено заличаване. Това е диагнозата на актуалния свят. Въпросът е дали е допустимо да се унищожи заболяването, преди тя изцяло да унищожи тялото?
(Превод за „ Труд “ Павел Павлов)
Въпреки необятно публикуваната илюзия, че глобализмът е справедлив развой на развиването на света, обстоятелствата приказват за противоположното.
Глобализмът и системата на наднационалните институции са основани от хора, които виждат в развиването на тази система своята персонална полза. Използвайки методите на операция и измами, те съумяха да основат илюзията за това, че глобализацията е исторически оправдана. Но каква в действителност е тя?
Човек може да се съгласи с изказванието, че сходна система е построена за да се усили обогатяването на елитите, на Съединени американски щати. Известният политолог Емануел Валерстейн споделя: „ Съединени американски щати бяха един от стълбовете на икономическото и политическото развиване след Втората международна война. И те след 1945 година до 70-те години, съвсем бяха хегемон. Хегемонът има способността да основава международен ред, в който капитализмът набира скорост и облаги “.
Всъщност, Америка, сътвори системата Бретън-Уудс за организацията на паричните връзки, която унищожи системата на „ златния стандарт “, която осигуряваше суверенитета на националните страни и не даваше на разрушителните сили на глобализацията да унищожат обичайните идентичности. В резултат на тази конференция бяха основани институциите като МВФ и МБРР. Тези организации и до момента не престават да работят извънредно в логиката на глобалистичния неолиберализъм, в чиято основа е заложена концепцията за универсализирания свят за основаването на идеалния консуматор. Унищожаването на идентичността би трябвало да служи единствено за една цел – безконечното обогатяване на елита. Но, можем и да кажем, че демократичният международен ред може да се счита за мит, единствено в случай че тръгнем от теорията, че той може да работи в полза на една единствена страна, или по-скоро на хората, които стоят зад него. Ако стартира да мутира и да придобива чертите на същински нов феномен, който надали можем да назовем мит.
Сега можем да следим трансформацията на системата на международния ред. Тя навлиза в по-американската фаза на своето развиване, а точно в онази фаза, когато носителят на вируса към този момент не е необходим, а епохата на глобализацията към този момент е минала. Сега тя на всички места се е разпръснала по този начин, че националните страни към този момент са ненужни в качеството си на медиатор на системата.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп направи редица изказвания за това какъв брой противоположен му е глобализма и че свободната търговия не е безусловно богатство. В реалност обаче, не виждаме никакви действителни промени, макар другите търговски мита. Всъщност това е разследване от трансформацията на международната система.
Философите Негри и Хард в взаимният си труд „ Империята “ разказват тази смяна на полюсите на периферията и на центъра, по този начин: „ Пространствено разделяне на страните на три свята стана толкоз комплицирано, че ние непрекъснато откриваме третия свят в първия, а първия в третия, а втория свят на процедура престана да съществува “.
Днес, имаме смяна в устройството на международната капиталистическа система, съгласно която света е разграничен на център, полупериферия и външна страна (терминът е въведен от Емануел Валерстейн). Епохата на следеното заразяване е сменена от епохата на следения световен безпорядък, чиято съществена цел е да форсира процеса на унификация.
Глобалната система е основана с доста комфортни условия за свободно мигриране на капитала, който по своя път изтрива всички загради, без значение дали са национални страни (създаването на ЕС), и хората не са подготвени да играят по избраните от него правила на послушание на империализма (Кадафи, Кенеди) или по обичайните форми на груповата еднаквост (нацията – възраждането на космополитизма, унищожаването на институцията на фамилията и т.н.).
Глобализмът основава напълно нова просвета или по-скоро анти-култура. Изтриването на националните и другите обичайни форми на еднаквост основава такава среда, в която капитала, който в този случай може да употребява като синоним глобализма, става безусловно цялостен. Появи се системата за надзор над хаоса, която форсира заличаването на човечеството. В същото време се трансформират и методите за ръководство на общността.
Вместо нормалните способи, имаме диктат на личната воля посредством едни и същи държавни глави и те стартират да употребяват методите за политическите операции, като „ промиват ” съзнанието на ментално равнище посредством агитация на хрумвания и полезности на всеобщата просвета и реклама.
Изгражда се изцяло неповторимо положение на самоизтребление. Самите хора отхвърлят своите обичаи и не помнят родствените връзки. Самите те унищожават нормалните йерархии, които са неизгодни за световния хайлайф. Контролът на „ Империята “, точно по този начин се назовава тази система, става изчерпателен и не оставят място за свободни дейности.
Резултатът е политически надзор
Наблюдаваме развой на смяна на тактиката на глобализацията. Нейната изчерпателност стартира да се показва в нови форми. Преустройството се прави при нова система на политически надзор, в която всички типичен форми и институционални промени стартират да губят своя смисъл, и са подложени на ускорено заличаване. Това е диагнозата на актуалния свят. Въпросът е дали е допустимо да се унищожи заболяването, преди тя изцяло да унищожи тялото?
(Превод за „ Труд “ Павел Павлов)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ