Кой е Габриел Атал, новият премиер на Франция?
Френският президент Еманюел Макрон разгласи името на новия министър-председател на страната. Това е 34-годишният министър на образованието Габриел Атал. Предишният министър председател на Франция Елизабет Борн подаде оставка в понеделник. Атал стана най-младият министър председател в историята на Франция и в същото време първият намерено хомосексуален мъж на този пост в страната, предава BBC.
Мнозина преглеждат назначението му като начало на пренареждане на екипа на президента Макрон след поредност от политически провали и като подготовка за изборите за Европейски парламент през май, които може да бъдат извоювани от националистическата партия на Марин льо Пен. Но като се имат поради компликациите на втория президентски мандат и възходящото предизвикателство от страна на националистическата десница, дали единствено “хващащото окото предопределение “ ще ги понижи?
Описван като хубав, млад, известен, безапелационен, Габриел Атал сигурно носи със себе си “облаци от популярност ”, а неговият наставник и модел за подражателство е самият президент Еманюел Макрон. Подобно на доста хора от неговото потомство, Атал е въодушевен от концепцията на Макрон да разбие остарялото разделяне ляво-дясно и да пренапише кодовете на френската политика.
Кой в действителност е Габриел Атал?
Новият френски министър председател е роден на 16 март 1989 година в Кламар, Ил дьо Фран. Габриел Атал е наследник на Ив Атал, юрист и кино продуцент от тунизийски еврейски генезис, който умира през 2015 година, и Мари дьо Курис, която произлиза от семейство на православни християни от Одеса. Габриел Атал е израснал в Париж с трите си по-малки сестри, споделя The Guardian.
Атал е получил образованието си в École Alsacienne, частно учебно заведение с висок профил в политиката и изкуствата в Париж, където уроците по британски са наложителни още от началното равнище. В телевизионно изявление Атал споделя, че неколкократно е бил обект на хомофобски тормоз в учебно заведение. Той приключва висшето си обучение по интернационалните връзки и право в една от най-престижните школи за политически науки във Франция - Sciences Po.
Първоначално се причислява към редиците на Социалистическата партия, а когато е едвам на 23 година става част от политическия кабинет на здравния министър Марисол Турен по време на ръководството на Франсоа Оланд. Тогава самият Еманюел Макрон е зам.-главен секретар на Оланд, а по-късно и министър на стопанската система в същото ръководство.
През 2016 година, когато Макрон напуща държавното управление и основава свое политическо придвижване " En Marche " - която по-късно стана La République En Marche (LREM) - Габриел Атал се причислява към него. Оттогава издигането му в политическите редици е неудържимо и бързо тъкмо като индивида, на който служи - Макрон.
На 28 години Атал е определен за народен представител в Националното заседание. В същата година той става сътрудник със Стефан Сежурне (38-годишен евродепутат и общоприет секретар на ръководещата партия - в този момент наречена “Ренесанс ” - който беше един от политическите съветници на Макрон до 2021 г.).
През 2018 година Атал към този момент влиза в изпълнителната власт като държавен секретар по въпросите на младежта към Министерството на образованието. Назначен е и за представител на държавното управление на Жан Кастекс сред 2020 и 2022 година, като стартира да отваря информационните канали на властта към юношески обществени платформи и работа с инфлуенсъри.
Заемал е и други високопоставени политически длъжности, в това число началник на LREM, министър на обществените сметки, както и министър на образованието. Като образован министър Атал работи в тясно съдействие със брачната половинка на Еманюел Макрон - Брижит Макрон - някогашна учителка със зорко око върху бранша. Двамата работят най-много за премахване на издевателството в учебните заведения, а френската първа дама поддържа някои от политическите оферти на младия министър, в това число опита за наложителни униформи за учениците.
През последното десетилетие политиката на Атал наподобява се е изместила от лявоцентристката към дясноцентристката. През 2018 година той отговори на стачките на личния състав на SNCF, националната железопътна компания, като сподели, че Франция би трябвало да „ излезе от протестната просвета “ и упрекна студентите, протестиращи против измененията в просветителната система, като „ егоистични буржоазни бохеми “.
Габриел Атал – бъдещият френски президент?
Френският вестник La Tribunе заяви, че последният закостенял президент на Франция Никола Саркози е подтикнал Габриел Атал да обмисли кандидатурата си за президент през 2027 година
Изборът на Атал за министър председател е разчетен и като опит на Макрон да приготви собствен правоприемник за президентските избори през 2027 година, когато към този момент няма да може да се кандидатира самичък за трети пореден мандат. Макрон - в миналото прочут като „ златното момче “ на френската политика поради своята младост, динамичност и упоритост - ще разчита на младия, динамичен и упорит Атал, с цел да даде сили на държавно управление, отслабено от неналичието на парламентарно болшинство, и да ентусиазира по-младото потомство разочаровани гласоподаватели в навечерието на европейските избори.
За възможните държавни промени от страна на Макрон се приказва най-малко от няколко седмици - откогато президентът съумя да прокара най-важния си закон за имиграцията през Народното събрание единствено с цената на огромни отстъпки.
След като не получи утвърждението на Народното събрание за първичния си вид на имиграционна промяна, държавното управление беше насила да включи в законопроекта серия от по-строги промени, наложени му от главната десница - френските медии го нарекоха " целувката на гибелта " от крайната десница, водена от Марин льо Пен. Френският закостенял вестник Le Figaro съобщи, че Елизабет Борн напуща политическа обстановка, " която остава толкоз нежна, колкото и преди ".
Промяната на индивида на върха не трансформира цялостната картина ", написа Le Figaro, откъдето прибавят, че наследникът на Борн ще се изправи пред " голям брой политически провокации ", в това число задачата да сплоти една разпокъсана нация.
Въпреки че Макрон не може да се кандидатира още веднъж на президентските избори през 2027 година, съживяването на неговото държавно управление се счита за решаващо, с цел да бъде предотвратена опцията Льо Пен да стане президент. А критиците упрекват Еманюел Макрон в микромениджмънт и централизиране на властта в Елисейския замък.
Мнозина преглеждат назначението му като начало на пренареждане на екипа на президента Макрон след поредност от политически провали и като подготовка за изборите за Европейски парламент през май, които може да бъдат извоювани от националистическата партия на Марин льо Пен. Но като се имат поради компликациите на втория президентски мандат и възходящото предизвикателство от страна на националистическата десница, дали единствено “хващащото окото предопределение “ ще ги понижи?
Описван като хубав, млад, известен, безапелационен, Габриел Атал сигурно носи със себе си “облаци от популярност ”, а неговият наставник и модел за подражателство е самият президент Еманюел Макрон. Подобно на доста хора от неговото потомство, Атал е въодушевен от концепцията на Макрон да разбие остарялото разделяне ляво-дясно и да пренапише кодовете на френската политика.
Кой в действителност е Габриел Атал?
Новият френски министър председател е роден на 16 март 1989 година в Кламар, Ил дьо Фран. Габриел Атал е наследник на Ив Атал, юрист и кино продуцент от тунизийски еврейски генезис, който умира през 2015 година, и Мари дьо Курис, която произлиза от семейство на православни християни от Одеса. Габриел Атал е израснал в Париж с трите си по-малки сестри, споделя The Guardian.
Атал е получил образованието си в École Alsacienne, частно учебно заведение с висок профил в политиката и изкуствата в Париж, където уроците по британски са наложителни още от началното равнище. В телевизионно изявление Атал споделя, че неколкократно е бил обект на хомофобски тормоз в учебно заведение. Той приключва висшето си обучение по интернационалните връзки и право в една от най-престижните школи за политически науки във Франция - Sciences Po.
Първоначално се причислява към редиците на Социалистическата партия, а когато е едвам на 23 година става част от политическия кабинет на здравния министър Марисол Турен по време на ръководството на Франсоа Оланд. Тогава самият Еманюел Макрон е зам.-главен секретар на Оланд, а по-късно и министър на стопанската система в същото ръководство.
През 2016 година, когато Макрон напуща държавното управление и основава свое политическо придвижване " En Marche " - която по-късно стана La République En Marche (LREM) - Габриел Атал се причислява към него. Оттогава издигането му в политическите редици е неудържимо и бързо тъкмо като индивида, на който служи - Макрон.
На 28 години Атал е определен за народен представител в Националното заседание. В същата година той става сътрудник със Стефан Сежурне (38-годишен евродепутат и общоприет секретар на ръководещата партия - в този момент наречена “Ренесанс ” - който беше един от политическите съветници на Макрон до 2021 г.).
През 2018 година Атал към този момент влиза в изпълнителната власт като държавен секретар по въпросите на младежта към Министерството на образованието. Назначен е и за представител на държавното управление на Жан Кастекс сред 2020 и 2022 година, като стартира да отваря информационните канали на властта към юношески обществени платформи и работа с инфлуенсъри.
Заемал е и други високопоставени политически длъжности, в това число началник на LREM, министър на обществените сметки, както и министър на образованието. Като образован министър Атал работи в тясно съдействие със брачната половинка на Еманюел Макрон - Брижит Макрон - някогашна учителка със зорко око върху бранша. Двамата работят най-много за премахване на издевателството в учебните заведения, а френската първа дама поддържа някои от политическите оферти на младия министър, в това число опита за наложителни униформи за учениците.
През последното десетилетие политиката на Атал наподобява се е изместила от лявоцентристката към дясноцентристката. През 2018 година той отговори на стачките на личния състав на SNCF, националната железопътна компания, като сподели, че Франция би трябвало да „ излезе от протестната просвета “ и упрекна студентите, протестиращи против измененията в просветителната система, като „ егоистични буржоазни бохеми “.
Габриел Атал – бъдещият френски президент?
Френският вестник La Tribunе заяви, че последният закостенял президент на Франция Никола Саркози е подтикнал Габриел Атал да обмисли кандидатурата си за президент през 2027 година
Изборът на Атал за министър председател е разчетен и като опит на Макрон да приготви собствен правоприемник за президентските избори през 2027 година, когато към този момент няма да може да се кандидатира самичък за трети пореден мандат. Макрон - в миналото прочут като „ златното момче “ на френската политика поради своята младост, динамичност и упоритост - ще разчита на младия, динамичен и упорит Атал, с цел да даде сили на държавно управление, отслабено от неналичието на парламентарно болшинство, и да ентусиазира по-младото потомство разочаровани гласоподаватели в навечерието на европейските избори.
За възможните държавни промени от страна на Макрон се приказва най-малко от няколко седмици - откогато президентът съумя да прокара най-важния си закон за имиграцията през Народното събрание единствено с цената на огромни отстъпки.
След като не получи утвърждението на Народното събрание за първичния си вид на имиграционна промяна, държавното управление беше насила да включи в законопроекта серия от по-строги промени, наложени му от главната десница - френските медии го нарекоха " целувката на гибелта " от крайната десница, водена от Марин льо Пен. Френският закостенял вестник Le Figaro съобщи, че Елизабет Борн напуща политическа обстановка, " която остава толкоз нежна, колкото и преди ".
Промяната на индивида на върха не трансформира цялостната картина ", написа Le Figaro, откъдето прибавят, че наследникът на Борн ще се изправи пред " голям брой политически провокации ", в това число задачата да сплоти една разпокъсана нация.
Въпреки че Макрон не може да се кандидатира още веднъж на президентските избори през 2027 година, съживяването на неговото държавно управление се счита за решаващо, с цел да бъде предотвратена опцията Льо Пен да стане президент. А критиците упрекват Еманюел Макрон в микромениджмънт и централизиране на властта в Елисейския замък.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ