Решението е в последните 3 абзаца на текста за тези,

Решението е в последните 3 абзаца на текста за тези, които са отвикнали да четат дълго. Или в никакъв случай не са могли.

През миналата седмица тези с мазохистичен уклон станахме очевидци, слушатели и фенове на следващата порция вербална диария от страна на националните ни представители. Те с високо равнище на рекламация към другите и липса на самокритичност не съумяха да излъчат ръководител на Народното събрание.

Всички, без изключение, зад фасадата от лична правота и втръсващото умеене на рецензията да връщат с рецензия от рода на “ама къде бяхте вие, когато ” и “като ядохте кюфтета, не ревахте ”, не свършиха работа и за 5 стотинки.

Хубавото е, че толкоз се задълбочиха в безсмислието на квазидебатите си, че към този момент даже не разделят обществото. Дори партийните ядра нямат ищах да залеят интернет с дейни мнения, хапливости, сметки и витиевати доводи за това кой би трябвало да е ръководител, кой не би трябвало дае, кой с кого или против кого би трябвало да гласоподава.

Нямаме постоянно държавно управление, постоянен парламент. Чудо огромно. И по този начин влязохме в Шенген.

И хем означават какъв брой значимо е тъкмо в тоя исторически миг, в тая интернационална конюнктура, да има непоклатимост и институциите да щракат. И хем се джафкат като селски кучета в прилежащи дворове, прахосвайки седмица след седмица в едно огромно и шумно нищо.
Защото просто е малоумно. Дребно. Късогледо.
В природата разпределението на силата е въпрос на живот и гибел. Гепардът знае, че в случай че от 3-4 спринта не хване газела, няма да има сила да развие скоростта да опита още веднъж и ще почине от апетит. Нашият депутат има сила с часове да се заяжда между тях с равнище, по-ниско от улично сдърпване за паркомясто. И ревностните връзки кой с кого си е другарувал и кой с кого към този момент е кръвен зложелател, наподобяват на нескопосана подигравка на връзките в Биг Брадър.

Същевременно претенцията и самочувствието на всевъзможните партийци е по-високо от това на Мъск, когато си купи цяла обществена мрежа и сподели на поддържащите я да натрапва туитовете му на целия свят, даже на тези, които не го наблюдават.

Уж с разнообразни способи на изказ, разнообразни просветителни и професионални цензове, сякаш с разнообразни идеологични възгледи и с всевъзможни публични репутации депутатите ни на процедура показаха еднакъв артикул, който може да се заключи по този начин:

1. Ние осъзнаваме проблемите на хората и провокациите на страната.

2. С наслаждение ще ги решим, в случай че всички ни поддържат, без да гъкнат.

3. Другите не ни поддържат.

4. Открояваме си 1-2 от другите, върху които да се концентрираме в гнева си.

5. Осъзнаваме, че е патова обстановката, само че не вършим нищо, с цел да я отпатизираме. Опаткаме.

6. Губим часове в това да си чешем езиците и да покажем на другите какъв брой са кофти.

С този логаритъм може да се опише действието на всички партии в Парламента.

Там няма искания. Няма часове на трибуната. Всички сочат Момчето с пръст, даже ГЕРБ съвсем му загатнаха името и горе-долу се отхвърлиха (поне на недомлъвки) от него. И той стои на първия ред и попива като блу меджик моп, който ни радваше в Телепазарния прозорец, преди да ни засипят с черни петъци.

И може би народ, който е видял, че разнообразни по форма и облик българи може да свършат едно нещо дружно. Без да са се обезчестили взаимно, без да са си продали душата и задника. Здравейте, хайде да свършим дружно тая работа и сбогом.

Пък след това дано отново се мислим за чудовища.