Френският поет Аполинер е роден в Рим от майка полякиня

Понякога е добре да спираш преследването на щастието и просто да бъдеш щастлив ~ Гийом АПОЛИНЕР

Френският стихотворец Аполинер е роден в Рим от майка полякиня с благодорднически генезис и незнаен татко, заради което Пикасо постоянно се майтапи, че „ евентуално е наследник на самия папа “. Двамата дружно слагат теоретическите основи на естетиката на кубизма. Поради смелостта си и готовността си постоянно да поема креативен опасности, Аполинер слага началото и повлиява развиването освен на кубизма, само че и на такива художествени придвижвания като футуризма, дадаизма и сюрреализма, като терминът „ сюрреализъм “ е въведен точно от него.

Личността му също е именита – жизнеспособен безгрижник, занимателен повествовател, лакомник и боец с авангардно държание. След като постъпва в армията и взе участие в Първата международна война, получава тежко пострадване на черепа. Изтощен след раняването си, той умира през 1918 година при епидемията от испански грип. Отива си от този свят единствено на 38, само че в историята на изкуството остава вечно един от най-големите вдъхновители и значими персони в литературата при започване на XX век.

„ Аполинер умря на 9 ноември 1918, два дни преди края на Европейската война. И ние, които виждахме света по своему, а не като всички други, взехме решение, че Париж е празнично декориран в негова чест... “ – Жан Кокто

(Guillaume Apollinaire, 1902)

Милост за живите
За тези, които водят сражения
на граничната линия с безграничното.
За нашите неточности, за нашите недостатъци –
благосклонност.

Обичам хората, само че не за това, което ги сплотява, а за това, което ги разделя, а желая да познавам най-добре това, което кълве техните сърца.

Радостта идва постоянно след болката.

– Елате до края.
– Не можем, боязън ни е.
– Елате до края.
– Не можем. Ще паднем!
– Елате до края.
И те пристигнаха.
И той ги блъсна.
И те полетяха.

От време на време е добре да спираш преследването на щастието и просто да бъдеш благополучен.

Под моста Мирабо минава Сена
и нашата обич
Да я зова ли в спомен въплътена
Бе всяка тъга от екстаз заменена
Иде нощ минути изброявам
дните отминават аз оставам
Да постоим по този начин ръка в ръката
ръцете ни са мост
под който преминавайки се мята
от погледи преситена водата
Иде нощ минути изброявам
дните отминават аз оставам
Вълната в никакъв случай не се обръща
тече и любовта
а тромавост на живота е присъща
а пък вярата е така могъща
Иде нощ минути изброявам
дните отминават аз оставам
Назад не потегля нашата галактика
и с любовта е така
не би могла да бъде възкресена
Под моста Мирабо минава Сена
Иде нощ минути изброявам
дните отминават аз оставам

Portrait Guillaume Apollinaire, 1911, Jean Metzinger

Гъсеницата
Работата води до имане.
Да се трудим, небогати ми поети!
И гъсеницата с страдания непрестанни
става пеперуда пъстроцветна.

Конят
Ще те яздят моите фантазии, литвай като птица,
с файтонджия – съдбата ми на златна каляска,
дано тя вместо юзди да дърпа бясно
стиховете ми, в поезията знамение.

Дивият заек
Не бъди ти похотлив и нерешителен
като влюбен или заек див.
Но мозъкът ти дано бъде непроменяемо
като зайка, дето все е бременна.

Слонът
Както слонът с бивни се показва
и аз имам в моята уста имане.
Мъртъв пурпур! Аз закупувам популярност,
заплащам си със думи във подмяна.

Бухалът
Сърцето оскъдно като бухал бди -
то не заспива, бие, не престава,
кръвта пулсира, жар бушува във гърди -
на тези, дето ме обичат, популярност!

Ибисът
Да, в сенките земни аз слизам.
О, сигурна гибел ни е писана!
Мъртъв римлянин – тягостен израз!
От крайбрежията на Нил идва ибис.

Ракът
Несигурност, разтуха мирна,
със тебе двамата във крайник
се движим все по този начин безспирно
обратно по пътя, като рак.

Когато човек взема решение да имитира ходенето, той изобретява колело, което не наподобява на крайник. Така той практикува сюрреализъм без да го осъзнава.