Френски десантчици, спускащи се в полетата на Естония през май,

Френски десантчици, спускащи се в полетата на Естония през май, бяха част от усилена подготовка за това какво ще е належащо, с цел да се укрепи бойната група, в случай че страната – и НАТО – бъдат нападнати.

Преди Русия да стартира нашествието си в Украйна предходната година, многонационалните войски, ситуирани в Прибалтика и Полша, бяха замислени като „ защитна линия “ – наличие, задоволително огромно, с цел да алармира, че всяка експанзия ще бъде посрещната с групов отговор, и задоволително способно, с цел да се надява да забави вражеските сили, до момента в който дойдат подкрепления.

Сега, като част от това, което НАТО афишира за своя „ максимален ремонт “ от Студената война насам, алиансът твърди, че да пази „ всеки сантиметър “ от своята територия е негова парадигма от първия ден. Това е замислено като обръщение към Москва, както и като утешение за страните, които се притесняват, че ще бъдат оставени да тънат в съветска окупация. „ Начинът, по който това работи, е да се даде доста явен сигнал на Русия, че сме толкоз подготвени, че даже не си помисляйте за нас “, съобщи естонският министър-председател Кая Калас в изявление за „ Вашингтон пост “.

Поне такава е концепцията. Приблизително една година по-късно, активизираната и разширена НАТО разполага с повече бойци в съюзническите страни, които са най-близо до Русия. Тя образова войски в подготвеност за по-бързо разполагане в граничните страни. И стартира да разполага с тежки оръжия и съоръжение, които не могат да се поберат в раницата на парашутист.

И въпреки всичко НАТО не се ангажира с непрекъснати войски на място, което някои страни желаеха. А интервютата с повече от дузина висши чиновници, както и с някогашни чиновници и анализатори, демонстрират, че ремонтът към момента има да извърви дълъг път, преди алиансът да успее да отблъсне Русия, без да загуби и сантиметър територия.

„ Да бъдем по-бързи от руснаците, с цел да стигнем до сериозно място, е единственият индикатор, който има значение за ефикасното въздържане, а ние към момента не можем да го създадем “, сподели пенсионираният генерал-лейтенант от армията на Съединени американски щати Бен Ходжис, някогашен пълководец на армията на Съединени американски щати в Европа. „ Военната подвижност към момента е проблем “, сподели той. „ Тя е по-добра, в сравнение с беше преди пет години, само че не това е индикаторът, който има значение “.

След пълномащабното навлизане на Русия в Украйна НАТО укрепи източния си фланг частично посредством основаването на бойни групи в още четири страни: България, Унгария, Румъния и Словакия

Понастоящем има към 10 000 военнослужещи, разпределени в осем бойни групи, спрямо 5000 в четири групи през 2021 година, съгласно представителя на НАТО Оана Лунджеску.

Лунджеску съобщи, че съдружниците са изпратили и още десетки кораби и стотици самолети в източната част на алианса – изключително значимо за балтийските страни, които не разполагат със лични изтребители. Освен това съдружниците са разположили „ невиждан “ брой наземно основани средства за противовъздушна защита, като да вземем за пример ракети „ Пейтриът “, и кораби, способни да правят противовъздушна защита в морето, добави тя.

Други аспекти на засилената позиция към момента се разискват

Генералният секретар Йенс Столтенберг съобщи преди миналогодишната среща на върха на НАТО, че алиансът ще „ ускори “ бойните групи в източната част на алианса от равнище батальон до равнище бригада – което нормално значи, сподели Лунджеску, прекосяване от към 1000 военнослужещи към 3000 или повече. В декларацията от срещата на върха обаче се показва, че увеличението на числеността ще се извърши „ където и когато е належащо “, което оставя съдружниците да спорят какво значи „ належащо “ на процедура.

Макар че предходните опасения за провокиране на Москва с прекомерно огромно наличие отминават, някои съдружници настояват, че по-голямото наличие не си заслужава разноските и може да ограничи гъвкавостта на НАТО.

Германия да вземем за пример, която управлява бойната група в Литва, се опълчи на апелите за непрекъсната бригада там, като съобщи, че е по-разумно да се поддържат аварийни сили в немски бази. Германските военни изпратиха още 20 бойци в Литва като „ челен команден детайл “ на спомагателна бригада. Още близо 6000 души могат да бъдат там „ при нужда “, съобщи представител, „ във допустимо най-кратък период “.

Литовски представители отвръщат, че заради географското състояние на страната Русия може да я откъсне бързо, без да има доста време за идване на подкрепления.

Самият проект за бързи подкрепления е в развой на създаване

Столтенберг влезе в заглавията през юни предходната година със известието, че алиансът привежда в положение на висока подготвеност 300 000 бойци – спрямо 40 000. Според НАТО в границите на този нов модел на силите войските ще бъдат авансово разпределени към избрани страни, като 100 000 военнослужещи ще могат да бъдат разгърнати в границите на 10 дни, а спомагателни 200 000 – в границите на 30 дни.

Изглежда, че известието изненада някои европейски чиновници в региона на защитата и ги накара да се чудят дали и по какъв начин са преброени техните войски. Почти незабавно представителите на НАТО предложиха ангажименти. Те обявиха, че общият целеви брой към момента е концептуален и че е належащо да се договорят националните задължения. „ Влакът напусна гарата, преди да бъдат издигнати релсите “, съобщи неотдавна Томаш Йермалавичус, началник на изследвания и теоретичен помощник в Международния център за защита и сигурност в Естония.

300 000 бойци на НАТО с висока степен на подготвеност? „ Концепция “, а не действителност

Обсъждането на препоръчаната нова конструкция на силите – в това число кои войски ще бъдат авансово разпределени да пазят кои страни и какво равнище на подготвеност ще би трябвало да поддържат – е включено в дневния ред на срещата на върха на водачите на НАТО във Вилнюс, столицата на Литва, идващия месец.

Длъжностни лица, наблюдаващи неотдавнашните учения в Естония, обявиха, че взаимното образование е значимо, само че по-нататъшната подготвеност зависи от това кои войски фактически ще бъдат ситуирани за отбрана при положение на рецесия.

„ Трябва да знаем тъкмо кои ще са тези елементи, които идват, с цел да сме оперативно съвместими, да се упражняваме с тях, по какъв начин ги одобряваме, по какъв начин ги придвижваме, по какъв начин ги разполагаме “, сподели военачалник Мартин Херем, боен шеф на естонските отбранителни сили. „ Това прави всичко доста бързо. Ако не сте го създали както би трябвало, това лишава време. Не дни, а седмици. “

Естонските военни чиновници споделят, че биха желали да получат повече детайлности за това какво може да провокира разполагането на войски. „ Нуждаем се от подкрепления не когато съветската експанзия стартира, а от момента, в който забележим първите знаци и предизвестия “, сподели Херем.

Естонските чиновници търсят и съответни гаранции, че основаната тук многонационална бойна група ще остане на място.

„ В момента имаме двустранни съглашения с тези страни и желаеме да я включим в проектите на НАТО, тъй че, знаете, в случай че една страна реши да изтегли войските си тук, да има някой различен, който да пристигна “, сподели Калас.

Разногласия в НАТО за това по какъв начин да се усили наличието в Източна Европа

Премиерът упорства и други страни да последват образеца на Естония и да усилят военните разноски до 3% от брутния вътрешен артикул през идната година. Много съдружници обаче към момента не извършват даже стандарта на НАТО от 2% от Брутният вътрешен продукт. Някои страни, споделя Калас, се надяват, че „ този проблем ще изчезне и в действителност няма да им се постанова да влагат в защита “.

Естония и други страни от Централна и Източна Европа виждат опасността от Русия като действителна и екзистенциална.

„ Смятам, че Русия е на път към спор или война с НАТО “, съобщи военачалник Карел Река, шеф на Генералния щаб на Чешката република, в изявление в Талин, естонската столица. „ Това не значи, че те възнамеряват да го създадат. НАТО не желае да води война с Русия, както и Русия не желае да води война с НАТО. Но това не значи, че това не може да се случи. Имало е доста войни, които никой не е възнамерявал да ги има. “

Река съобщи, че е смутен от надигането на националистически настроения в Русия и оповестените от президента Владимир Путин проекти за разширение на армията. „ Независимо от това по какъв начин ще приключи войната “ в Украйна, сподели Река, „ Русия ще бъде по-враждебна към нас и по-малко предсказуема “.

Готовността за отбрана против зложелател като Русия изисква стандартна военна мощност, сподели Херем: „ Бомби, само че не кибернетични. “

Според анализатори, с цел да обезпечи надеждно въздържане и защита, Европа ще би трябвало да влага във военна логистика. Ходжис, някогашен командващ на армията на Съединени американски щати в Европа, съобщи, че просто няма задоволително влакови вагони, които да могат да транспортират бронирани машини, или задоволително необятни мостове и тунели за нещата от актуалната война.

Предстои да се свърши и дипломатическа работа. Ходжис вижда нужда от нещо като „ военна Шенгенска зона “ – сходно на европейската зона за пътешестване и търговия без граници – която би разрешила на военните конвои на НАТО да „ пресичат границите със същата лекост, както камиони с ябълки “.

Изграждането на доверие също е от основно значение, споделя Камий Гран, французин, който до предходната година беше помощник-генерален секретар на НАТО по вложенията в защитата, а в този момент е бележит помощник по политиките в Европейския съвет за външни връзки.

Несъгласието сред Германия и Литва по отношение на числеността на войските „ е обвързвано с политическото и военното доверие “, сподели той. Литовците се тормозят, че немските подкрепления могат да бъдат арестувани заради политически забавяния или да се окажат без съответните качества, сподели той. „ Ето за какво литовците упорстват толкоз мощно да попитат: „ Тежи ли тяхната дума? “

Лунджеску, представителят на НАТО, съобщи, че този месец немските войски ще упражняват укрепване на литовската бойна група до равнище бригада. Усилията на алианса „ реализират верния баланс сред по-голямото предно военно наличие и опцията за бързо изпращане на подкрепления “, сподели тя. „ Не би трябвало да има недоразумения по отношение на волята и способността на НАТО да отбрани всеки съдружник “.

Естонските публични лица споделят, че имат вяра, че НАТО ще им се притече на помощ и че алиансът в последна сметка ще надделее във всеки спор с Русия.

„ Напълно съм сигурен, че в случай че Русия работи, то НАТО ще победи “, сподели Херем. „ Ако обаче погледнете картата, тогава каква част от Естония и за какъв брой време ще би трябвало да я отстъпим като територия? “

Той продължи: „ Ще има книги за това по какъв начин дребната, героична Украйна се е защитавала против Русия и е съумяла. Ако се задълбочите и погледнете какво са изгубили, това е покруса. За да избегнем това, би трябвало да сме доста по-подготвени, в сравнение с сме през днешния ден “. /БГНЕС

Емили Рухала и Елън Накашима – за „ Вашингтон пост “