Истинските неоколониалисти са Русия, Китай и Алжир - разкодиране на враговете на Запада
Фредерик Мартел не е чужд за монументалните проучвания. След " Содом " и " Мейнстрийм ", журналистът и продуцент на предаването " Мека мощ " във France Culture прекарва осем години в другарство с тези, които желаят да демонтират един Запад, който постоянно е фантазиран. От Иран до Китай, от идеолозите на Владимир Путин до пропагандистите на Хизбула и режима на чавистите във Венецуела, монументалната му книга " Западът: Изследване на нашите врагове " брилянтно картографира новия световен безпорядък и разкрива доближаването на крайностите, които се стремят да нападат това, което ни е най-скъпо: демократичната народна власт. Фредерик Мартел гостува в Les Temps Sauvages, геополитическия подкаст на френското списание L " Express.
L " Express: Вашата книга съставлява изцяло проучване на враговете на Запада. Но съществува ли въобще този Запад?
Фредерик Мартел: Точно това е моята тематика. Където и да пътувах, общувах с " враговете " на Запада и открих, че този термин най-често е метафора, върху която нашите врагове проектират своите предубеждения и ненавист. Това е структура, размахвана от нашите съперници, с цел да ни осъдят. Ние самите не го използваме: в никакъв случай не се представяме като " западняци ", а като французи или европейци. Нашите китайски, съветски, ирански, кубински или алжирски съперници са тези, които ни лепят този етикет. Следователно, моят план се състои в изложение на тези мечти и предубеждения, популяризирани от нашите врагове, с цел да напиша един тип " западничество ", в смисъла, в който интелектуалецът Едуард Саид е приказвал за ориентализъм и вярно е деконструирал понятието за Ориент. Саид е бил популярен книжовен академик, само че е прекарал живота си в поддържане на предубеждения против Запада, Съединените щати и Израел. Той е осъждал универсализма като строго западна идеология, потвърждавайки, че демокрацията, правата на индивида и политическият плурализъм нямат световен обсег. Франц Фанон също е споделил това. И тъкмо това повтарят през днешния ден да вземем за пример Юбер Ведрин и Доминик дьо Вилпен. Или даже Le Monde diplomatique. Моята книга съставлява бездънен раздор със Саид и Фанон, само че също и с Ведрин и Вилпен. За разлика от китайските и съветските публични лица, както и от ислямистите, аз имам вяра, че нашите полезности, универсалните полезности, се споделят от всички нации по света и тъкмо това показва моята книга.
L " Express: Според Вас Западът се е трансформирал в " огромния изверг " на света. Защо е тази световна ненавист? Фредерик Мартел: Западът е упрекван за всички несгоди: той е изобразяван като представител на ултракапитализма, като че ли Китай или Дубай също не са захласнати от парите.
Смята се за синоним на колониализъм, като че ли завземането на Украйна от Русия, установяването на тирания в Хонконг от Китай или опитите му да наложи такава на Тайван, или отношението на Алжир към кабилите и Западна Сахара не са еднообразно неоколониални планове! Лозунгът на алжирското придвижване Хирак беше " За независимостта на Алжир ": и той беше напълно явен. А какво да кажем за Иран, който унищожи Сирия и продължава да унищожава Ирак, а посредством своята марионетка Хизбула, и Ливан? Европейските страни, несъмнено, дълго време бяха колониални режими, което беше морално безпричинно поради безбройните осъществени престъпления; само че това беше преди повече от шестдесет години! Проблемът в Алжир през днешния ден не е Франция, а военната тирания на Националния фронт за избавление.
Аз съм надълбоко потънал в постколониалната и деколониалната мисъл, която е доста публикувана в моята интелектуална среда. Това е плодотворна линия на мислене. Но това интелектуално течение в никакъв случай не може да бъде законно или одобрявано насериозно, до момента в който не признае ексцесиите, а от време на време и неуспехите на деколонизацията.
L " Express: Четейки Ви, човек осъзнава доколко самият Запад постоянно е генерирал личната си ненавист...
Фредерик Мартел: Всъщност, омразата към Запада е била всъщност измислена... на Запад. Големите антизападни създатели са били европейци, започвайки с Маркс; Фанон е бил французин, а Саид е приказвал британски по-добре от арабски; и доста диктатори като Хо Ши Мин, Джоу Енлай, Пол Пот и Дън Сяопин са получили отчасти обучение във Франция. Дори аятолах Хомейни е прекарал известно време във Франция, съблазнявайки интелектуалци като Мишел Фуко, които са били слепи за личните му дейности.
L " Express: Вие разграничавате две форми на антизападничество: " повече Запад " и " по-малко Запад ". Какво имате поради?
Фредерик Мартел: " По-малко Запад " е класическата рецензия към Запада, произлизаща от комунистическите или левите крила на страните от Третия свят. От ленинизма до кастроизма, от троцкизма до маоизма, той обгръща всички, които се стремят да унищожат нашите хрумвания или най-малко да ги надминат по стопански, политически или морални аргументи. Тази рецензия господства през днешния ден в по този начин наречения " Глобален Юг " и измежду неговите мислители. Но аз стигнах до разбирането, че отразявайки това, съществува и " повече Запад ": течение, което от Дж. Д. Ванс до Стив Банън, през Виктор Орбан и Хавиер Милей, ни подлага на критика за сякаш изменничество на полезностите ни. Че сякаш сме изгубили възприятието си за вяра и семейство и сме станали " прогресивни ". Когато срещнах Александър Дугин, фашисткия пропагандист на Путин, той ми призна, че не харесва актуалния Запад: той е антимодернист, който желае да възвърне западните полезности такива, каквито са съществували преди Великата схизма от 1054 година! За някои има прекалено много от Запада; за други - незадоволително. Но тези две рецензии се сливат в омразата си към модерността и свободата. Те са две страни на една и съща монета. Това доближаване на хрумвания от антизападната последна левица и хиперзападната последна десница е огромната вест на нашето време. Това е моята теза.
L " Express: Разбива ли тръмпизмът Атлантическия алианс?
Фредерик Мартел: Това е огромният въпрос. Защото - и това е другата оригиналност на нашето време - ние сме заобиколени както от обичайните си врагове, по този начин и от Америка на Тръмп, нашият исторически съдружник. По този метод сме хванати в капан сред Путин, Си и иранските пълномощници, а от другата страна на Атлантика - от тръмпизма. Оттук и възприятието ни, че живеем в Европа, и по-специално във Франция, в галско село. Но не сме сами! Заедно с Европа са Канада, Обединеното кралство, Япония, Австралия, а също по този начин имаме съдружници в Бразилия и Индия. От нас зависи да защитим полезностите си и да потвърдим, че демокрацията, плурализмът и правата на индивида в действителност са универсални идеали. Може би към този момент не сме в центъра на света, само че нашите полезности не престават да играят централна роля. Те са " универсални ", което не може да се каже за полезностите на Китай, Русия или Иран.
L " Express: Как бихте позиционирали Доналд Тръмп?
Фредерик Мартел: Тръмпизмът е егоизъм, безотговорно его. Трябва да заобикаляме да го интелектуализираме или идеологизираме. Разбира се, зад него стоят властнически мислители и техно-реакционни идеолози. Дж. Д. Ванс е крайнодясна фигура, много нетипична в американската история. Но дано не обобщаваме: въпреки Тръмп да е автократ, Америка не е автокрация. Обичам Съединените щати, където живях четири години като френски културен аташе и на които посветих дисертацията си и няколко книги. Това е федерална страна, с висока степен на децентрализация: президентът на Съединените щати има лимитирана власт над губернаторите и щатите. Разделението на управляващите е мощно развито, върховенството на закона остава устойчиво и всяка сфера остава релативно самостоятелна, било то правосъдната система, университетите, медиите, културата или религията - което не може да се каже за Китай, Куба, Москва или Иран. Тръмп може и да се оплаква в " Truth Social " или да се бори с вятърни мелници, само че властта в реалност му се изплъзва. Вземете да вземем за пример културата: всички споделят, че Тръмп е поел контрола над изкуствата. В реалност той е съумял да ръководи единствено в единствения културен център, подвластен от федералното държавно управление: Центъра за театрални изкуства " Кенеди-Тръмп " във Вашингтон, чийто съвет на шефовете и име той промени. Но той няма надзор над десетките хиляди театри, балетни трупи, музеи и така нататък Що се отнася до университетите, макар че има самоцензура и те страдат от съкращения на бюджета, те рядко се подчиняват. Завеждат правосъдни каузи. И да вземем за пример, фондът на Харвард е 57 милиарда $! Този университет няма от какво да се опасява от Тръмп: той ще завоюва борбата си с него.
L " Express: Значи Америка не е изпаднала в нелиберална народна власт, както постоянно четем и чуваме във Франция?
Фредерик Мартел: Понякога даже четем, че Съединените щати са се трансформирали в Унгария на Виктор Орбан, или даже Русия, или Китай! Това е неуместно! Американската система от инспекции и салда работи добре. Като се стартира с пресата. Съдебната система, необикновено комплицирана, също извършва ролята си на всички равнища, в щатите и даже на равнище Върховен съд. Вярвам, че американската система от защитни ограничения, инспекции и салда е доста по-силна от Тръмп. И този автократ в последна сметка ще бъде подложен на мястото си от народа, от Конгреса или даже от Върховния съд с републиканско болшинство. Вярно е обаче, че президентът на Съединените щати има по-голяма независимост на деяние във връзка с вътрешната сигурност, интернационалните връзки и защитата - в резюме, по въпроси, които ни засягат най-вече.
L " Express: " Убеден съм, че Путин влезе в Кремъл без идеология ", пишете Вие...
Фредерик Мартел: Той е човек от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), подготвен в националкомунизма на Брежнев. Но не мисля, че е влезнал в Кремъл с някакви съответни хрумвания, с изключение на за принуждение и завладяване на властта. Комунистическият блян беше мъртъв доста преди той да завземе властта. След Хрушчов никой към този момент не има вяра съществено в него, с изключение на може би като се изключи няколко имитатори на Троцки или Грамши на Запад. Идеите на Путин са слаби и спорни. Неговият морал е този на проведената престъпност и мафията, както ми споделиха дисидентите, които интервюирах.
L " Express: Израел ли е авангардът на Запада, както твърди Бенямин Нетаняху?
Фредерик Мартел: Основният мотив на Нетаняху, повтарян до погнуса, е, че Израел е авангардът на Запада, че ни пази от тероризъм. Наистина ли това е правилно? Мощни антилиберални сили в този момент преобладават страната, в това число ултраортодоксални и ултранационалистически групи, което повдига въпроса за принадлежността на Израел към западния свят, или по-скоро към демократичните демокрации. Вярна на историята си, Франция все пак би трябвало да продължи да приказва с всички, с израелци и палестинци, с шиити и сунити, с иранци и саудитци - това е същността на Франция.
L " Express: Вие познавате добре Ливан. Как си обяснявате снизхождението, проявено към Хизбула в някои крайнолеви кръгове?
Фредерик Мартел: Аз се инфилтрирах в мрежите на Хизбула, в незаконните структури на Южен Бейрут и се срещнах с нейните пропагандатори: това е терористична военна организация, както Европейският съюз я дефинира. Колко е изненадващо тогава, че някогашни комунисти в Ливан или последователи на Третия свят у нас пазят това религиозно шиитско придвижване поради неговото обществено измерение, антиамериканизъм или антисемитизъм. Както и в Иран, те видяха ленинизъм, само че не и шериат! Всички обаче знаят решението за мир в Ливан: разоръжаването и елиминирането на Хизбула; и признаването на Израел. Египет и Йордания го направиха. Отдавна не е имало войни с тези две страни.
L " Express: Вие оспорвате необятно публикуваното неправилно разбиране, че съществува един еднороден " Глобален Юг ", който би се изправил против Запада.
Фредерик Мартел: Терминът " Глобален Юг " постоянно се употребява за обозначаване на някогашния Трети свят или новите необвързани страни. Но това е банален и лекомислен израз. Дори Китай е вписан в тази категория, макар че е една от двете суперсили! Индия, Бразилия и Индонезия следват своя лична логичност и ползи, които постоянно са в несъгласие с ползите на Китай. Нещо повече, има и демократични страни, които нямат желание да се причисляват към новия Пекински пакт след Вашингтонския.
L " Express: Според Вас, миграцията е най-хубавото опровергаване на омразата към Запада. Къде отиват хората ? Все още доста постоянно в западните страни!
Фредерик Мартел: Нека следим пътя на мигрантите с отворено схващане. Хората гласоподават с краката си. Емиграцията е безспорен индикатор. Хората не напущат дома си единствено с цел да получават държавно опазване на здравето, обратно на изказванията на крайната десница. Емиграцията постоянно е покруса, акт на обезсърчение. Хората напущат фамилиите си, постоянно вечно. Те може в никакъв случай повече да не видят майките си или родината си. Нека разгледаме листата със страните, които мигрантите напущат, и тези, където се откриват: тази карта ни оказва помощ да разберем, че Западът остава главният модел, компасът за мигрантите. По-голямата част от тях напущат " Глобалния юг " - да вземем за пример Алжир, Венецуела, Куба и толкоз доста африкански режими - с цел да емигрират в Европа или Северна Америка. Нека ги чуем; те ни споделят истината за тези диктатури.
L " Express: За разлика от това, малко французи, даже гласоподаватели на " Непокорна Франция ", могат да се похвалят, че са се заселили във Венецуела на Чавес и Мадуро... Вие посвещавате раздел от книгата си на тази страна. Какво открихте там за връзките сред венецуелското държавно управление и френската последна левица?
Фредерик Мартел: Идеите циркулират... само че също по този начин и парите. Нашите врагове в този момент финансират, постоянно нелегално или скрито, медии, интелектуалци и политически партии в нашата страна. Руснаците и китайците са станали майстори на тази интервенция, да вземем за пример с пропагандните канали на Кремъл или Китайския институт. Описвам също по какъв начин Иран финансира сякаш феминистки и " про-гей " всеобщи медии в Ливан, като да вземем за пример канала Al Mayadeen, който към момента е наличен по спътниците Eutelsat и Intelstat в Европа и Съединените щати - макар че е медиен канал на Хизбула. Може би би трябвало да обмислим възбраната на този канал в нашата страна. Такъв беше казусът в Куба и Венецуела. Още през 60-те години на предишния век Фидел Кастро искаше да изнесе кубинската гражданска война по света, изключително с Че Гевара. Но той нямаше парите. Чавес може да е имал по-малко хрумвания, само че при започване на 2000-те години той наследи съкровищница: неограничените запаси на PDVSA, венецуелската петролна компания (страната разполага с най-големите известни ресурси от необработен нефт, изпреварвайки Саудитска Арабия). Преди банкрута на тази същинска венецуелска черна каса, PDVSA позволяваше на Чавес да финансира всеобщо обществените си стратегии и да прави бизнес с Иран, Русия, Хизбула и безспорно да се трансформира в страна за трафик на опиати. Неговата стратегия за идеологическа подривна активност и външнополитическа интервенция, която той осъществяваше в Аржентина, Бразилия, а също и в Испания, където партията " Подемос " беше финансирана от PDVSA, също е добре документирана през днешния ден. В тази книга се концентрирам върху търговията с хрумвания, само че петима някогашни министри на Чавес или Мадуро също ми описаха за помощта, която Венецуела твърди, че е предоставила посредством PDVSA на разнообразни френски медии, интелектуалци и политически партии, и по-специално - въпреки че това към момента следва да бъде потвърдено - на мрежите и политическите съдружници на Жан-Люк Меланшон. След публикуването на книгата ми, прокуратурата беше сезирана от членове на Народното събрание по отношение на този случай на нелегално финансиране на предизборната акция на Жан-Люк Меланшон. Десетки публицисти също работят по тези случаи, върху които процесът против Мадуро би могъл да хвърли светлина. В последна сметка, Марин льо Пен е била финансирана от руснаците; Жан-Люк Меланшон наподобява е бил подпомаган от Чавес: картата на нашите външни врагове и техните вътрешни троянски коне става все по-ясна.
L " Express: Не ни ли припомнят путинските и тръмпистките врагове на Запада, че преди да сме западняци, ние сме европейци? Не може ли Вашата книга да се преглежда и като зов към Европа?
Фредерик Мартел: Точно по този начин. Като наследник на дребни фермери от южна Франция, унищожена от Европа, имам доста аргументи да не одобрявам Брюксел. И доста рецензии към Европейския съюз. Но би трябвало ли да разрушим това, което сме градили толкоз дълго? И в края на изследването си се почувствах по-европеец от всеки път и доста повече, в сравнение с когато започнах. Европа е една от най-красивите и сполучливи утопии на 20-ти век. Може би най-хубавото нещо, което ни се е случило от 1945 година насам. Въпреки това, има моменти в историята, когато към този момент не можем да си позволим да отлагаме. Ако желаеме да защитим Франция, не можем да имаме мини-Тръмп като Джордан Бардела, отпред на страната ни, нито фенка на Путин като Марин льо Пен, която напълно неотдавна коленичи пред Орбан в Унгария. Не можем да разчитаме на мини-Чавес като Жан-Люк Меланшон. Именно на интернационалната сцена Льо Пен, Бардела и Меланшон разкриват същинското си лице. Крайните позиции се сближават по интернационалните въпроси и точно на този интелектуален терен би трябвало да ги разобличим.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
L " Express: Вашата книга съставлява изцяло проучване на враговете на Запада. Но съществува ли въобще този Запад?
Фредерик Мартел: Точно това е моята тематика. Където и да пътувах, общувах с " враговете " на Запада и открих, че този термин най-често е метафора, върху която нашите врагове проектират своите предубеждения и ненавист. Това е структура, размахвана от нашите съперници, с цел да ни осъдят. Ние самите не го използваме: в никакъв случай не се представяме като " западняци ", а като французи или европейци. Нашите китайски, съветски, ирански, кубински или алжирски съперници са тези, които ни лепят този етикет. Следователно, моят план се състои в изложение на тези мечти и предубеждения, популяризирани от нашите врагове, с цел да напиша един тип " западничество ", в смисъла, в който интелектуалецът Едуард Саид е приказвал за ориентализъм и вярно е деконструирал понятието за Ориент. Саид е бил популярен книжовен академик, само че е прекарал живота си в поддържане на предубеждения против Запада, Съединените щати и Израел. Той е осъждал универсализма като строго западна идеология, потвърждавайки, че демокрацията, правата на индивида и политическият плурализъм нямат световен обсег. Франц Фанон също е споделил това. И тъкмо това повтарят през днешния ден да вземем за пример Юбер Ведрин и Доминик дьо Вилпен. Или даже Le Monde diplomatique. Моята книга съставлява бездънен раздор със Саид и Фанон, само че също и с Ведрин и Вилпен. За разлика от китайските и съветските публични лица, както и от ислямистите, аз имам вяра, че нашите полезности, универсалните полезности, се споделят от всички нации по света и тъкмо това показва моята книга.
L " Express: Според Вас Западът се е трансформирал в " огромния изверг " на света. Защо е тази световна ненавист? Фредерик Мартел: Западът е упрекван за всички несгоди: той е изобразяван като представител на ултракапитализма, като че ли Китай или Дубай също не са захласнати от парите.
Смята се за синоним на колониализъм, като че ли завземането на Украйна от Русия, установяването на тирания в Хонконг от Китай или опитите му да наложи такава на Тайван, или отношението на Алжир към кабилите и Западна Сахара не са еднообразно неоколониални планове! Лозунгът на алжирското придвижване Хирак беше " За независимостта на Алжир ": и той беше напълно явен. А какво да кажем за Иран, който унищожи Сирия и продължава да унищожава Ирак, а посредством своята марионетка Хизбула, и Ливан? Европейските страни, несъмнено, дълго време бяха колониални режими, което беше морално безпричинно поради безбройните осъществени престъпления; само че това беше преди повече от шестдесет години! Проблемът в Алжир през днешния ден не е Франция, а военната тирания на Националния фронт за избавление.
Аз съм надълбоко потънал в постколониалната и деколониалната мисъл, която е доста публикувана в моята интелектуална среда. Това е плодотворна линия на мислене. Но това интелектуално течение в никакъв случай не може да бъде законно или одобрявано насериозно, до момента в който не признае ексцесиите, а от време на време и неуспехите на деколонизацията.
L " Express: Четейки Ви, човек осъзнава доколко самият Запад постоянно е генерирал личната си ненавист...
Фредерик Мартел: Всъщност, омразата към Запада е била всъщност измислена... на Запад. Големите антизападни създатели са били европейци, започвайки с Маркс; Фанон е бил французин, а Саид е приказвал британски по-добре от арабски; и доста диктатори като Хо Ши Мин, Джоу Енлай, Пол Пот и Дън Сяопин са получили отчасти обучение във Франция. Дори аятолах Хомейни е прекарал известно време във Франция, съблазнявайки интелектуалци като Мишел Фуко, които са били слепи за личните му дейности.
L " Express: Вие разграничавате две форми на антизападничество: " повече Запад " и " по-малко Запад ". Какво имате поради?
Фредерик Мартел: " По-малко Запад " е класическата рецензия към Запада, произлизаща от комунистическите или левите крила на страните от Третия свят. От ленинизма до кастроизма, от троцкизма до маоизма, той обгръща всички, които се стремят да унищожат нашите хрумвания или най-малко да ги надминат по стопански, политически или морални аргументи. Тази рецензия господства през днешния ден в по този начин наречения " Глобален Юг " и измежду неговите мислители. Но аз стигнах до разбирането, че отразявайки това, съществува и " повече Запад ": течение, което от Дж. Д. Ванс до Стив Банън, през Виктор Орбан и Хавиер Милей, ни подлага на критика за сякаш изменничество на полезностите ни. Че сякаш сме изгубили възприятието си за вяра и семейство и сме станали " прогресивни ". Когато срещнах Александър Дугин, фашисткия пропагандист на Путин, той ми призна, че не харесва актуалния Запад: той е антимодернист, който желае да възвърне западните полезности такива, каквито са съществували преди Великата схизма от 1054 година! За някои има прекалено много от Запада; за други - незадоволително. Но тези две рецензии се сливат в омразата си към модерността и свободата. Те са две страни на една и съща монета. Това доближаване на хрумвания от антизападната последна левица и хиперзападната последна десница е огромната вест на нашето време. Това е моята теза.
L " Express: Разбива ли тръмпизмът Атлантическия алианс?
Фредерик Мартел: Това е огромният въпрос. Защото - и това е другата оригиналност на нашето време - ние сме заобиколени както от обичайните си врагове, по този начин и от Америка на Тръмп, нашият исторически съдружник. По този метод сме хванати в капан сред Путин, Си и иранските пълномощници, а от другата страна на Атлантика - от тръмпизма. Оттук и възприятието ни, че живеем в Европа, и по-специално във Франция, в галско село. Но не сме сами! Заедно с Европа са Канада, Обединеното кралство, Япония, Австралия, а също по този начин имаме съдружници в Бразилия и Индия. От нас зависи да защитим полезностите си и да потвърдим, че демокрацията, плурализмът и правата на индивида в действителност са универсални идеали. Може би към този момент не сме в центъра на света, само че нашите полезности не престават да играят централна роля. Те са " универсални ", което не може да се каже за полезностите на Китай, Русия или Иран.
L " Express: Как бихте позиционирали Доналд Тръмп?
Фредерик Мартел: Тръмпизмът е егоизъм, безотговорно его. Трябва да заобикаляме да го интелектуализираме или идеологизираме. Разбира се, зад него стоят властнически мислители и техно-реакционни идеолози. Дж. Д. Ванс е крайнодясна фигура, много нетипична в американската история. Но дано не обобщаваме: въпреки Тръмп да е автократ, Америка не е автокрация. Обичам Съединените щати, където живях четири години като френски културен аташе и на които посветих дисертацията си и няколко книги. Това е федерална страна, с висока степен на децентрализация: президентът на Съединените щати има лимитирана власт над губернаторите и щатите. Разделението на управляващите е мощно развито, върховенството на закона остава устойчиво и всяка сфера остава релативно самостоятелна, било то правосъдната система, университетите, медиите, културата или религията - което не може да се каже за Китай, Куба, Москва или Иран. Тръмп може и да се оплаква в " Truth Social " или да се бори с вятърни мелници, само че властта в реалност му се изплъзва. Вземете да вземем за пример културата: всички споделят, че Тръмп е поел контрола над изкуствата. В реалност той е съумял да ръководи единствено в единствения културен център, подвластен от федералното държавно управление: Центъра за театрални изкуства " Кенеди-Тръмп " във Вашингтон, чийто съвет на шефовете и име той промени. Но той няма надзор над десетките хиляди театри, балетни трупи, музеи и така нататък Що се отнася до университетите, макар че има самоцензура и те страдат от съкращения на бюджета, те рядко се подчиняват. Завеждат правосъдни каузи. И да вземем за пример, фондът на Харвард е 57 милиарда $! Този университет няма от какво да се опасява от Тръмп: той ще завоюва борбата си с него.
L " Express: Значи Америка не е изпаднала в нелиберална народна власт, както постоянно четем и чуваме във Франция?
Фредерик Мартел: Понякога даже четем, че Съединените щати са се трансформирали в Унгария на Виктор Орбан, или даже Русия, или Китай! Това е неуместно! Американската система от инспекции и салда работи добре. Като се стартира с пресата. Съдебната система, необикновено комплицирана, също извършва ролята си на всички равнища, в щатите и даже на равнище Върховен съд. Вярвам, че американската система от защитни ограничения, инспекции и салда е доста по-силна от Тръмп. И този автократ в последна сметка ще бъде подложен на мястото си от народа, от Конгреса или даже от Върховния съд с републиканско болшинство. Вярно е обаче, че президентът на Съединените щати има по-голяма независимост на деяние във връзка с вътрешната сигурност, интернационалните връзки и защитата - в резюме, по въпроси, които ни засягат най-вече.
L " Express: " Убеден съм, че Путин влезе в Кремъл без идеология ", пишете Вие...
Фредерик Мартел: Той е човек от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), подготвен в националкомунизма на Брежнев. Но не мисля, че е влезнал в Кремъл с някакви съответни хрумвания, с изключение на за принуждение и завладяване на властта. Комунистическият блян беше мъртъв доста преди той да завземе властта. След Хрушчов никой към този момент не има вяра съществено в него, с изключение на може би като се изключи няколко имитатори на Троцки или Грамши на Запад. Идеите на Путин са слаби и спорни. Неговият морал е този на проведената престъпност и мафията, както ми споделиха дисидентите, които интервюирах.
L " Express: Израел ли е авангардът на Запада, както твърди Бенямин Нетаняху?
Фредерик Мартел: Основният мотив на Нетаняху, повтарян до погнуса, е, че Израел е авангардът на Запада, че ни пази от тероризъм. Наистина ли това е правилно? Мощни антилиберални сили в този момент преобладават страната, в това число ултраортодоксални и ултранационалистически групи, което повдига въпроса за принадлежността на Израел към западния свят, или по-скоро към демократичните демокрации. Вярна на историята си, Франция все пак би трябвало да продължи да приказва с всички, с израелци и палестинци, с шиити и сунити, с иранци и саудитци - това е същността на Франция.
L " Express: Вие познавате добре Ливан. Как си обяснявате снизхождението, проявено към Хизбула в някои крайнолеви кръгове?
Фредерик Мартел: Аз се инфилтрирах в мрежите на Хизбула, в незаконните структури на Южен Бейрут и се срещнах с нейните пропагандатори: това е терористична военна организация, както Европейският съюз я дефинира. Колко е изненадващо тогава, че някогашни комунисти в Ливан или последователи на Третия свят у нас пазят това религиозно шиитско придвижване поради неговото обществено измерение, антиамериканизъм или антисемитизъм. Както и в Иран, те видяха ленинизъм, само че не и шериат! Всички обаче знаят решението за мир в Ливан: разоръжаването и елиминирането на Хизбула; и признаването на Израел. Египет и Йордания го направиха. Отдавна не е имало войни с тези две страни.
L " Express: Вие оспорвате необятно публикуваното неправилно разбиране, че съществува един еднороден " Глобален Юг ", който би се изправил против Запада.
Фредерик Мартел: Терминът " Глобален Юг " постоянно се употребява за обозначаване на някогашния Трети свят или новите необвързани страни. Но това е банален и лекомислен израз. Дори Китай е вписан в тази категория, макар че е една от двете суперсили! Индия, Бразилия и Индонезия следват своя лична логичност и ползи, които постоянно са в несъгласие с ползите на Китай. Нещо повече, има и демократични страни, които нямат желание да се причисляват към новия Пекински пакт след Вашингтонския.
L " Express: Според Вас, миграцията е най-хубавото опровергаване на омразата към Запада. Къде отиват хората ? Все още доста постоянно в западните страни!
Фредерик Мартел: Нека следим пътя на мигрантите с отворено схващане. Хората гласоподават с краката си. Емиграцията е безспорен индикатор. Хората не напущат дома си единствено с цел да получават държавно опазване на здравето, обратно на изказванията на крайната десница. Емиграцията постоянно е покруса, акт на обезсърчение. Хората напущат фамилиите си, постоянно вечно. Те може в никакъв случай повече да не видят майките си или родината си. Нека разгледаме листата със страните, които мигрантите напущат, и тези, където се откриват: тази карта ни оказва помощ да разберем, че Западът остава главният модел, компасът за мигрантите. По-голямата част от тях напущат " Глобалния юг " - да вземем за пример Алжир, Венецуела, Куба и толкоз доста африкански режими - с цел да емигрират в Европа или Северна Америка. Нека ги чуем; те ни споделят истината за тези диктатури.
L " Express: За разлика от това, малко французи, даже гласоподаватели на " Непокорна Франция ", могат да се похвалят, че са се заселили във Венецуела на Чавес и Мадуро... Вие посвещавате раздел от книгата си на тази страна. Какво открихте там за връзките сред венецуелското държавно управление и френската последна левица?
Фредерик Мартел: Идеите циркулират... само че също по този начин и парите. Нашите врагове в този момент финансират, постоянно нелегално или скрито, медии, интелектуалци и политически партии в нашата страна. Руснаците и китайците са станали майстори на тази интервенция, да вземем за пример с пропагандните канали на Кремъл или Китайския институт. Описвам също по какъв начин Иран финансира сякаш феминистки и " про-гей " всеобщи медии в Ливан, като да вземем за пример канала Al Mayadeen, който към момента е наличен по спътниците Eutelsat и Intelstat в Европа и Съединените щати - макар че е медиен канал на Хизбула. Може би би трябвало да обмислим възбраната на този канал в нашата страна. Такъв беше казусът в Куба и Венецуела. Още през 60-те години на предишния век Фидел Кастро искаше да изнесе кубинската гражданска война по света, изключително с Че Гевара. Но той нямаше парите. Чавес може да е имал по-малко хрумвания, само че при започване на 2000-те години той наследи съкровищница: неограничените запаси на PDVSA, венецуелската петролна компания (страната разполага с най-големите известни ресурси от необработен нефт, изпреварвайки Саудитска Арабия). Преди банкрута на тази същинска венецуелска черна каса, PDVSA позволяваше на Чавес да финансира всеобщо обществените си стратегии и да прави бизнес с Иран, Русия, Хизбула и безспорно да се трансформира в страна за трафик на опиати. Неговата стратегия за идеологическа подривна активност и външнополитическа интервенция, която той осъществяваше в Аржентина, Бразилия, а също и в Испания, където партията " Подемос " беше финансирана от PDVSA, също е добре документирана през днешния ден. В тази книга се концентрирам върху търговията с хрумвания, само че петима някогашни министри на Чавес или Мадуро също ми описаха за помощта, която Венецуела твърди, че е предоставила посредством PDVSA на разнообразни френски медии, интелектуалци и политически партии, и по-специално - въпреки че това към момента следва да бъде потвърдено - на мрежите и политическите съдружници на Жан-Люк Меланшон. След публикуването на книгата ми, прокуратурата беше сезирана от членове на Народното събрание по отношение на този случай на нелегално финансиране на предизборната акция на Жан-Люк Меланшон. Десетки публицисти също работят по тези случаи, върху които процесът против Мадуро би могъл да хвърли светлина. В последна сметка, Марин льо Пен е била финансирана от руснаците; Жан-Люк Меланшон наподобява е бил подпомаган от Чавес: картата на нашите външни врагове и техните вътрешни троянски коне става все по-ясна.
L " Express: Не ни ли припомнят путинските и тръмпистките врагове на Запада, че преди да сме западняци, ние сме европейци? Не може ли Вашата книга да се преглежда и като зов към Европа?
Фредерик Мартел: Точно по този начин. Като наследник на дребни фермери от южна Франция, унищожена от Европа, имам доста аргументи да не одобрявам Брюксел. И доста рецензии към Европейския съюз. Но би трябвало ли да разрушим това, което сме градили толкоз дълго? И в края на изследването си се почувствах по-европеец от всеки път и доста повече, в сравнение с когато започнах. Европа е една от най-красивите и сполучливи утопии на 20-ти век. Може би най-хубавото нещо, което ни се е случило от 1945 година насам. Въпреки това, има моменти в историята, когато към този момент не можем да си позволим да отлагаме. Ако желаеме да защитим Франция, не можем да имаме мини-Тръмп като Джордан Бардела, отпред на страната ни, нито фенка на Путин като Марин льо Пен, която напълно неотдавна коленичи пред Орбан в Унгария. Не можем да разчитаме на мини-Чавес като Жан-Люк Меланшон. Именно на интернационалната сцена Льо Пен, Бардела и Меланшон разкриват същинското си лице. Крайните позиции се сближават по интернационалните въпроси и точно на този интелектуален терен би трябвало да ги разобличим.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ