Фредерик Франсоа Шопен е полски композитор от периода на Романтизма

Фредерик Франсоа Шопен е полски композитор от интервала на Романтизма и виртуозен пианист, най-известният представител на полското музикално изкуство и един от най-великите създатели в историята на музиката. Той поддържа международна популярност като водещ музикант на своята ера, същински поетически талант с професионална техника, която няма равна в своето потомство.
Подобно на Моцарт, той е дете-чудо и свири на пиано и композира от ранно детство, като всичките му композиции включват пианото. Повечето са за соло пиано, въпреки че написва два концерта за пиано, няколко камерни части и към 19 песни. Неговото творчество показва Романтизма в най-чистата му форма. Характерни за него са техническото съвършенство, изчистеният жанр, мелодичното благосъстояние, фикция и естетичната естетика на звука. Опоетизира и драматизира танците мазурка, полонеза, валс и трансформира скерцото в независимо произведение. През съвсем целия си живот е с нежно здраве и умира в Париж през 1849 година на 39-годишна възраст, евентуално от перикардит, комплициран от туберкулоза.
Умира Алфонс дьо Ламартин
Роден е в фамилията на обеднели дворяни. В детството му обичано са латинските класици, а от френските поети – Расин. Ламартин уч...
Писанието му за пиано е механически взискателно и уголемява опциите на инструмента: личните му осъществявания са маркирани за техния колорит и сензитивност. Шопен основава концепцията за инструменталната балада. Основните му произведения за пиано включват също мазурки, валс, ноктюрни, полонези, етюди, импромптус, скерцо, прелюдии и сонати, някои оповестени посмъртно. Сред въздействията върху неговия жанр на комбинация са полската национална музика, класическата традиция на Бах, Моцарт и Шуберт и атмосферата на парижките салони, на които той е чест посетител. Неговите нововъведения в жанр, естетика и музикална форма, както и асоциацията на музиката му с национализма, оказват въздействие през и след късния сантиментален интервал.
Музиката на Шопен, статутът му на един от най-ранните звезди на музиката, неговата (непряка) връзка с политическото въстание, неговият любовен живот и ранната му гибел го трансформират във водещ знак на епохата на Романтизма. Творбите му остават известни и той е обект на голям брой филми и биографии.