Руски политолог: Франция има интерес към Казахстан заради доставките на уран за атомните ѝ електроцентрали
Франция има интерес към Казахстан, обвързван с доставки на уран за атомните ѝ електроцентрали. Това сподели за Българска национална телевизия Аркадий Дубнов, съветски политолог по въпросите на Централна Азия.
Николай Кръстев: Благодаря Ви, господин Дубнов, че приехте поканата на Българската Национална Телевизия да бъдете наш посетител! Да стартираме с това, че връзките сред Франция и Казахстан се засилват. Как можете да обясните това?
Аркадий Дубнов: Обяснявам нещата преди всичко с интереса на Франция – международните медии писаха за това и в Астана, и в Париж. Интересът на Франция е обвързван най-вече с доставките на уран за нейните атомни електроцентрали. След преврата в Нигерия Франция изгуби достъп до рудниците с уран в Нигерия и се грижи за достъп до други източници на тези стратегически запаси. Казахстан в този момент май е преди всичко в света по рандеман на уранова руда – някъде към 22 000 тона през 2022 година, близо толкоз добива и Узбекистан, може би малко по-малко, само че той също разполага с такива ресурси. Най-вече това може би изяснява интереса на Париж към съдействието с Казахстан.
- Само в икономическата и енергийната сфера ли са контактите сред Астана и Париж или те имат отношение и към поддръжката на Казахстан за Украйна във войната?
- Не, няма такава директна връзка, няма смисъл да се ескалира тематиката за поддръжката на Казахстан за Украйна. Това въобще не е повода за установяването на такива специфични връзки. Да, в действителност Еманюел Макрон в присъщия му френски фасон на галантност и внимание дойде в Астана и направи сума ти похвали, това беше една поредност от похвали по адрес на Астана, която е подложена на напън от страна на външните хегемони, само че не желае да е васал на някакви страни и това е прелестно, ние във Франция сме също такива, поддържаме един самостоятелен курс и по тази причина има аргументи да сме другари. Да, всички схващат защо става въпрос – за това, че Казахстан много ловко балансира с ситуацията си сред международните центрове на мощност, в това число и Русия, като гледа да не се окаже във фарватера на нейната външна политика в подтекста на войната й против Украйна, само че това, повярвайте, надалеч не е първостепенната причина. Ако не беше се случил преврата в Нигерия, надали Макрон би провел толкоз незабавно визитата си в Астана. Нещата са прекомерно прагматични, нещата са, простете, прекомерно цинични.
- Виждаме, че президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев много благосклонно и другарски се отнесе към визитата на Макрон. Ако не греша, той даже назова Узбекистан демократична страна, която поддържа курс на непоклатимост в Централна Азия.
- Да, Шавкат Мирзийоев обсипа президента на Франция с доста уверения, че Узбекистан няма да свърне от пътя на създаване на демокрацията, на идентичен достъп до благоприятни условия за икономическа активност, в това число и за западните страни. „ И Ви подсигурявам, - сподели Мирзийоев, - че френските компании ще имат цялостна независимост за активност в Узбекистан ”. Да, Шавкат Мирзийоев е доста заинтересуван от съдействие в частност с Франция и въобще със Западна Европа, за което свидетелства скорошното пътешестване на Мирзийоев до Брюксел и срещата му с водачите на Европейския Съюз.
С Макрон се договориха за вдишване на курс към стратегическо партньорство, и за Ташкент е по-лесно да заявява устрема си за придвижване в тази посока, в сравнение с Казахстан. Ташкент не е член нито на ОДКБ (Организацията на контракта за групова сигурност), нито член на Евразийската икономическа общественост, в които господства Русия, за разлика от Казахстан. А и Узбекистан не граничи с Русия, няма и един километър обща граница, тъй че сред двете страни има разлика в стратегическото им състояние. Но и за двете страни е особено това, че се ориентират към съдействие със Запада и по този мотив Москва не може да не е раздразнена, макар че усърдно прикрива това.
- Виждаме, че в последно време освен Франция, само че и Германия и Япония ускоряват контактите си с Узбекистан и Казахстан, въобще с Централна Азия. На какво се дължи това съгласно Вас?
- Сега Централна Азия се трансформира в стратегическо кръстовище със международно значение бих споделил. Централна Азия е не просто източник на големи естествени запаси, на нефт и газ, на уран и метали, това е и един контрапункт, който се стреми да се трансформира в самостоятелен модератор на връзките сред международните центрове на мощ – сред Китай, сред Русия, сред Европа и несъмнено Съединените Щати. Затова всички международните центрове на мощ са заинтересувани да имат близки връзки с района , а още по-добре - да имат полза от това, че водещите страни в района Казахстан и Узбекистан са свободни или показват независимост при избора на външнополитическата си ориентировка.
- В Астана в този момент се организира среща на високо ниво на тюркоезичните страни. Какво въздействие съгласно Вас може оказва един подобен формат върху Централна Азия?
- Засега в този тренд на интеграция на тюркоезичните страни се показва повече мечтаното, което се показва за фактически. Да, заявява се блян към тюркска еднаквост, към общи полезности на тюркския свят – през днешния ден за това приказва президентът на Казахстан, който е хазаин на срещата и формулира задачите на тюркския свят и това разбиране като че ли се трансформира в цивилизационен аналог на " съветския мир ". Но те имат разнообразни цели и би трябвало да се означи, че в тази организация има задоволително доста скрити към този момент, не бих споделил несъгласия, само че разнообразни подходи. Днес се пробвах да проучвам речите на водачите, към момента не разполагам с речта на президента на Турция Ердоган, само че общо взето всеки от членовете на тюркската организация приказва за някакви свои неща. Като най-последователен при формулирането на идеологията на тюркския свят през днешния ден се изявява президентът на Казахстан , който се вижда водач на организацията заради позициите на страната като най-интелектуално развита и новаторска в района. Лидерът на Азербайджан приказва основно за успеха против Армения, на Киргизия въобще не беше ясно защо е приказвал, по тази причина да се твърди, че това е някаква значима мощ, макар огромния размах, ми се коства рано.
- Президентът на Турция сподели, че би трябвало да бъде основана обща тюркска писменост, която да се употребява в това пространство, президентът на Казахстан сподели, че би трябвало да съществува единение от Централна Азия до Балканите, по какъв начин Ви се коства едно такова обръщение?
- Вижте, това е реторика, доста красива, само че тя може да бъде обсъждана не като противотеза на съветския мир, който също претендира за едно голямо географско пространство. Затова наслагването на тюркския свят върху съветския свят и това, по какъв начин нещата действително могат да наподобяват, провокира към този момент да го назовем удивление, а в случай че бъдем внезапни – шок. Никой не схваща, какво имат поради водачите, когато приказват за такива пространства. Става въпрос за една лека възбуденост и натрапване на тази възбуденост на цялото тюркоезично население: „ Гордейте се с тюркските си корени, учете историята, обединявайте тази история и всичко ще е наред ”. Това е главното обръщение, което може да бъде извлечено към този момент от речите.
- Преди няколко дни имаше конфликти в летището на Махачкала. Гледахме по какъв начин дагестанските мюсюлмани се стремят да стигнат до самолета от Тел Авив. Все повече се приказва, че има растеж на антисемитизма в Русия. Как ще коментирате този развой?
- Вече в няколко изявленията дублирам едно и също, едно изречение – че Русия исторически постоянно е била бременна с антисемитизъм. В взаимозависимост от международната обстановка, от конюнктурата вътре в Русия изкарват нескрито този антисемитизъм, както се вика такси по телефона, в случай че им би трябвало малко нещо антисемитско, незабавно ще дойде това такси на посочения адрес. Сега го повикаха за Северен Кавказ и незабавно породиха случаите в Махачкала, това стана и в Карачаево-Черкезия. Затова може да се твърди, че Северен Кавказ в интервал на един подобен цивилизационен конфликт на мюсюлманите в Близкия Изток с Израел, който им се коства като непознато тяло в Палестина, тази мюсюлманска взаимност, която несъмнено е инспирирана от най-радикалните детайли по света, се демонстрира . Още повече, че равнището на начетеност, равнището на цивилизованост на хората, които гледахме в Махачкала, меко казано буди боязън. Дори ръководителят на Дагестан военачалник Меликов ги назова животни и сподели, че целият свят е видял какво представляваме и че го е позор поради тях. Какво да се прави, нещата са такива.
- А за какво дагестанските мюсюлмани го направиха това, за какво не чеченските или кабардинобалкарските? Защо дагестанските?
- Да речем, тъй като чеченските вождове доста крепко управляват ситуацията в тяхната република и доста добре схващат, че един подобен гърмеж в добре въоръжена страна може да завърши зле. Помним двете чеченски войни против кяфирите, против неверниците, против руснаците. Това може въобще да изкара Чечения от съветската имперска парадигма. Освен това би трябвало да се има поради, че Кадиров, макар цялата си външна неординарност, е добре ръководен от Москва, а пък той самият не зле ръководи Чечения. И по тази причина доста добре знае, какво може да прави и какво не може. А Дагестан е многокланова страна, там живеят прекалено много народи – аварци, лезгини, талиши и се знае, че в погрома в Махачкала на 29 октомври са взели участие главно хора от един граничещ с Чечения дагестански район, който има доста близки връзки с Чечения и може да се каже, че е обект на въздействие от страна на някои чеченски духовни авторитетни водачи. Така че, нещата са взаимосвързани и не може да се каже, че самите дагестанци са основатели на нещата. Зле образовани, младежи, безработни, хора, които в никакъв случай не са имали витални ориентири или пък са изгубили тези ориентири, мощно възбудени от сражението през днешния ден на доста наподобяващите на тях животни от ХАМАС, които се стараят да изтрият Израел от лицето на Земята. И това доста им харесва – една такава носеща гибел война против евреите , които те даже и не познават, само че търсят вътре в моторите на самолета.
- Благодаря Ви, господин Дубнов, че бяхте наш събеседник, уповавам се и в бъдеще да можем да Ви търсим за мнения по тези комплицирани въпроси.
Автор: Николай Кръстев
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Николай Кръстев: Благодаря Ви, господин Дубнов, че приехте поканата на Българската Национална Телевизия да бъдете наш посетител! Да стартираме с това, че връзките сред Франция и Казахстан се засилват. Как можете да обясните това?
Аркадий Дубнов: Обяснявам нещата преди всичко с интереса на Франция – международните медии писаха за това и в Астана, и в Париж. Интересът на Франция е обвързван най-вече с доставките на уран за нейните атомни електроцентрали. След преврата в Нигерия Франция изгуби достъп до рудниците с уран в Нигерия и се грижи за достъп до други източници на тези стратегически запаси. Казахстан в този момент май е преди всичко в света по рандеман на уранова руда – някъде към 22 000 тона през 2022 година, близо толкоз добива и Узбекистан, може би малко по-малко, само че той също разполага с такива ресурси. Най-вече това може би изяснява интереса на Париж към съдействието с Казахстан.
- Само в икономическата и енергийната сфера ли са контактите сред Астана и Париж или те имат отношение и към поддръжката на Казахстан за Украйна във войната?
- Не, няма такава директна връзка, няма смисъл да се ескалира тематиката за поддръжката на Казахстан за Украйна. Това въобще не е повода за установяването на такива специфични връзки. Да, в действителност Еманюел Макрон в присъщия му френски фасон на галантност и внимание дойде в Астана и направи сума ти похвали, това беше една поредност от похвали по адрес на Астана, която е подложена на напън от страна на външните хегемони, само че не желае да е васал на някакви страни и това е прелестно, ние във Франция сме също такива, поддържаме един самостоятелен курс и по тази причина има аргументи да сме другари. Да, всички схващат защо става въпрос – за това, че Казахстан много ловко балансира с ситуацията си сред международните центрове на мощност, в това число и Русия, като гледа да не се окаже във фарватера на нейната външна политика в подтекста на войната й против Украйна, само че това, повярвайте, надалеч не е първостепенната причина. Ако не беше се случил преврата в Нигерия, надали Макрон би провел толкоз незабавно визитата си в Астана. Нещата са прекомерно прагматични, нещата са, простете, прекомерно цинични.
- Виждаме, че президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев много благосклонно и другарски се отнесе към визитата на Макрон. Ако не греша, той даже назова Узбекистан демократична страна, която поддържа курс на непоклатимост в Централна Азия.
- Да, Шавкат Мирзийоев обсипа президента на Франция с доста уверения, че Узбекистан няма да свърне от пътя на създаване на демокрацията, на идентичен достъп до благоприятни условия за икономическа активност, в това число и за западните страни. „ И Ви подсигурявам, - сподели Мирзийоев, - че френските компании ще имат цялостна независимост за активност в Узбекистан ”. Да, Шавкат Мирзийоев е доста заинтересуван от съдействие в частност с Франция и въобще със Западна Европа, за което свидетелства скорошното пътешестване на Мирзийоев до Брюксел и срещата му с водачите на Европейския Съюз.
С Макрон се договориха за вдишване на курс към стратегическо партньорство, и за Ташкент е по-лесно да заявява устрема си за придвижване в тази посока, в сравнение с Казахстан. Ташкент не е член нито на ОДКБ (Организацията на контракта за групова сигурност), нито член на Евразийската икономическа общественост, в които господства Русия, за разлика от Казахстан. А и Узбекистан не граничи с Русия, няма и един километър обща граница, тъй че сред двете страни има разлика в стратегическото им състояние. Но и за двете страни е особено това, че се ориентират към съдействие със Запада и по този мотив Москва не може да не е раздразнена, макар че усърдно прикрива това.
- Виждаме, че в последно време освен Франция, само че и Германия и Япония ускоряват контактите си с Узбекистан и Казахстан, въобще с Централна Азия. На какво се дължи това съгласно Вас?
- Сега Централна Азия се трансформира в стратегическо кръстовище със международно значение бих споделил. Централна Азия е не просто източник на големи естествени запаси, на нефт и газ, на уран и метали, това е и един контрапункт, който се стреми да се трансформира в самостоятелен модератор на връзките сред международните центрове на мощ – сред Китай, сред Русия, сред Европа и несъмнено Съединените Щати. Затова всички международните центрове на мощ са заинтересувани да имат близки връзки с района , а още по-добре - да имат полза от това, че водещите страни в района Казахстан и Узбекистан са свободни или показват независимост при избора на външнополитическата си ориентировка.
- В Астана в този момент се организира среща на високо ниво на тюркоезичните страни. Какво въздействие съгласно Вас може оказва един подобен формат върху Централна Азия?
- Засега в този тренд на интеграция на тюркоезичните страни се показва повече мечтаното, което се показва за фактически. Да, заявява се блян към тюркска еднаквост, към общи полезности на тюркския свят – през днешния ден за това приказва президентът на Казахстан, който е хазаин на срещата и формулира задачите на тюркския свят и това разбиране като че ли се трансформира в цивилизационен аналог на " съветския мир ". Но те имат разнообразни цели и би трябвало да се означи, че в тази организация има задоволително доста скрити към този момент, не бих споделил несъгласия, само че разнообразни подходи. Днес се пробвах да проучвам речите на водачите, към момента не разполагам с речта на президента на Турция Ердоган, само че общо взето всеки от членовете на тюркската организация приказва за някакви свои неща. Като най-последователен при формулирането на идеологията на тюркския свят през днешния ден се изявява президентът на Казахстан , който се вижда водач на организацията заради позициите на страната като най-интелектуално развита и новаторска в района. Лидерът на Азербайджан приказва основно за успеха против Армения, на Киргизия въобще не беше ясно защо е приказвал, по тази причина да се твърди, че това е някаква значима мощ, макар огромния размах, ми се коства рано.
- Президентът на Турция сподели, че би трябвало да бъде основана обща тюркска писменост, която да се употребява в това пространство, президентът на Казахстан сподели, че би трябвало да съществува единение от Централна Азия до Балканите, по какъв начин Ви се коства едно такова обръщение?
- Вижте, това е реторика, доста красива, само че тя може да бъде обсъждана не като противотеза на съветския мир, който също претендира за едно голямо географско пространство. Затова наслагването на тюркския свят върху съветския свят и това, по какъв начин нещата действително могат да наподобяват, провокира към този момент да го назовем удивление, а в случай че бъдем внезапни – шок. Никой не схваща, какво имат поради водачите, когато приказват за такива пространства. Става въпрос за една лека възбуденост и натрапване на тази възбуденост на цялото тюркоезично население: „ Гордейте се с тюркските си корени, учете историята, обединявайте тази история и всичко ще е наред ”. Това е главното обръщение, което може да бъде извлечено към този момент от речите.
- Преди няколко дни имаше конфликти в летището на Махачкала. Гледахме по какъв начин дагестанските мюсюлмани се стремят да стигнат до самолета от Тел Авив. Все повече се приказва, че има растеж на антисемитизма в Русия. Как ще коментирате този развой?
- Вече в няколко изявленията дублирам едно и също, едно изречение – че Русия исторически постоянно е била бременна с антисемитизъм. В взаимозависимост от международната обстановка, от конюнктурата вътре в Русия изкарват нескрито този антисемитизъм, както се вика такси по телефона, в случай че им би трябвало малко нещо антисемитско, незабавно ще дойде това такси на посочения адрес. Сега го повикаха за Северен Кавказ и незабавно породиха случаите в Махачкала, това стана и в Карачаево-Черкезия. Затова може да се твърди, че Северен Кавказ в интервал на един подобен цивилизационен конфликт на мюсюлманите в Близкия Изток с Израел, който им се коства като непознато тяло в Палестина, тази мюсюлманска взаимност, която несъмнено е инспирирана от най-радикалните детайли по света, се демонстрира . Още повече, че равнището на начетеност, равнището на цивилизованост на хората, които гледахме в Махачкала, меко казано буди боязън. Дори ръководителят на Дагестан военачалник Меликов ги назова животни и сподели, че целият свят е видял какво представляваме и че го е позор поради тях. Какво да се прави, нещата са такива.
- А за какво дагестанските мюсюлмани го направиха това, за какво не чеченските или кабардинобалкарските? Защо дагестанските?
- Да речем, тъй като чеченските вождове доста крепко управляват ситуацията в тяхната република и доста добре схващат, че един подобен гърмеж в добре въоръжена страна може да завърши зле. Помним двете чеченски войни против кяфирите, против неверниците, против руснаците. Това може въобще да изкара Чечения от съветската имперска парадигма. Освен това би трябвало да се има поради, че Кадиров, макар цялата си външна неординарност, е добре ръководен от Москва, а пък той самият не зле ръководи Чечения. И по тази причина доста добре знае, какво може да прави и какво не може. А Дагестан е многокланова страна, там живеят прекалено много народи – аварци, лезгини, талиши и се знае, че в погрома в Махачкала на 29 октомври са взели участие главно хора от един граничещ с Чечения дагестански район, който има доста близки връзки с Чечения и може да се каже, че е обект на въздействие от страна на някои чеченски духовни авторитетни водачи. Така че, нещата са взаимосвързани и не може да се каже, че самите дагестанци са основатели на нещата. Зле образовани, младежи, безработни, хора, които в никакъв случай не са имали витални ориентири или пък са изгубили тези ориентири, мощно възбудени от сражението през днешния ден на доста наподобяващите на тях животни от ХАМАС, които се стараят да изтрият Израел от лицето на Земята. И това доста им харесва – една такава носеща гибел война против евреите , които те даже и не познават, само че търсят вътре в моторите на самолета.
- Благодаря Ви, господин Дубнов, че бяхте наш събеседник, уповавам се и в бъдеще да можем да Ви търсим за мнения по тези комплицирани въпроси.
Автор: Николай Кръстев
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ