Франция е страна, в която си заслужава да живеете, особено

Историята на Франция в протести – най-дълговластващото забавление от Френската революция насам

Франция е страна, в която си заслужава да живеете, изключително в случай че сте фенове на митинги. Разбира се, такива имаме е тук, само че французите са напълно друго вино. По някаква причина, когато има един неудовлетворен, цялата страна се задейства и стартира да беснее, неутрализирайки всичко по пътя си. И тъкмо това е впечатляващото, един митинг може да обърне напълно политиката с хастара на открито, да помогне за някое друго ликвидиране и бързо да покаже от какво тъкмо имат потребност френските поданици.

И може би всичко стартира с брилянтната френска гражданска война и прокарва наклонността за бързо изложение на неодобрение. Франция може да се трансформира в страна, която да чете лекции по отношение на осъществяването на митинги. А в случай че търсите тематика и си мислите, че нямаме задоволително, то обърнете внимание на идващите мотиви, за които французите са подготвени да извадят гилотината и да решат съществено проблемите. Признаваме, че Франция може да бъде за образец, изключително в това свещено дело. Ето единствено дребна част от аргументите да се извадят жълтите жилетки и да се стартира огромното развлечение:

След като френските производители на вино отхвърлят да създават или да доставят своята продукция, до момента в който Испания кара стока на надалеч по-ниски цени. Производителите стартират да недоволстват и желаят правдивост. Преди обаче да получат отмъщение, изключително откакто потребителят няма нищо срещу да заплаща по-малко, само че и да се радва на почти същото качество.

Винопроизводители излизат на основните пътища и изпразват цели цистерни на пътя. Френската полиция идва, само че взема решение, че ще разреши на протестиращите да завършат своята активност. Това обаче не е единственото произвеждане, което ще свърши на земята. В Северна Франция производителите на млечни артикули излизат на улицата и изсипват няколко тона мляко, откакто по този начин или другояче не се изкупува. Понеже никой не им обръща внимание, през 2009 година вършат още едно млечно кръщене, като този път напояват равнища с мляко в Западна Франция.

Недоволства има съвсем на всички места. Служителите на компанията „ MyFerryLink “, блокират железопътните линии на Евростар канала и по-късно стартират да разрушават пластмасови бариери, да се пробват да повредят релсите и още доста други. Служителите потрошават даже фериботите на компанията, преди да ги дават назад на френските управляващи. Влаковете в двете направления също стопират работа. През 2014 година фермерите също не са удовлетворени от ръководството и бързат да доставят към 100 тона тор и гнили зеленчуци в центъра на Шартър. Когато производителите на яйца стартират да работят на загуба, желаят държавното управление да увеличи цената на продуктите им. Не получават отговор, по тази причина идват с към 200 000 яйца и стартират една от най-забавните и даже забавни борби.

И до момента в който Убер в България остана мит, като даже мина като лека стихия, то във Франция се стига до всеобщи вълнения и даже принуждение. В Париж нито един таксиметров водач не пропуща опцията да обръща коли, да пали возила с логото на Убер, а група запалянковци даже съумяват да хвърлят кола в реката. Обикновено практиката демонстрира, че френските водачи избират да карат задоволително постепенно, с цел да побъркат всеки участник в придвижването. В други случаи блокират летища и гари и не разрешават на нито един пасажер да се транспортира до определено място. За страдание, когато Убер идват, с цел да се намесят в тяхната промишленост, насилието е обезпечено. А може би един от най-страшните кошмари за редовия френски политик е работническата промяна. В този случай няма никакви закони и недоволните могат да вършат всичко от палене на коли до ръкопашна борба с служителите на реда.

До последното рядко се стига, тъй като самите служители на реда също поддържат бесовете на своите съграждани. В такива моменти точно застрахователите страдат най-вече. Нека обаче не пропущаме фермерите, които постоянно намират защо да недоволстват. След като за следващ път желаят смяна на цените, бързо барикадират своите заводи с гуми и продукция, която всеки може да си вземе безплатно. След няколко дни са отпуснати 600 милиона евро за дотации, само че това не оказва помощ и някои фермери отхвърлят да вдигнат блокадите. Празните магазини не престават да демонстрират своето непретенциозно портфолио от артикули, само че французите не се тормозят, към 86% от нацията поддържа тази активност. Хавиер Бросета не харесва митингите, само че също по този начин не харесва повече и протестиращите, които не одобряват новия проект за реорганизация на Air France.

Мнозина даже не знаят какъв е проектът, само че незабавно се събират пред кабинета на бедния Хавиер. Той съумява да избяга, само че протестиращите го настигат, с цел да изразят своята обич и апропо да скъсат ризата му. Плановете за топли връзки са били и по-дръзки, само че Хавиер съумява да избяга, този път. И в случай че имаме митинги за повдигане на цени, познайте какво се случва, когато французите схванат, че цени ще се намаляват. Производителите на месни артикули схващат, че цената за кг месо ще бъде понижено на фона на приток за храна. Техният способ за изложение на неодобрение е автентичен. Доставят дребни прасенца в магазините, пълнят ги със плява и ги пускат свободно.

Освен това стопират доставките на всякакво друго месо, до момента в който страната не отстрани конкуренцията и не остави единствено французите да създават. Когато нямат отговор и полицията идва, с цел да изведе добитъка, фермерите стартират да ги обстрелват със плява. За протокола означаваме, че от време на време сламата е била хвърляна в шепи, а различен път като цяла бала. В един миг вземат решение, че толкоз истински митинги не са задоволителни и по тази причина избират основни пътни артерии, затварят ги, вършат пожари, блокират ги с тежка техника и основават щастлива обществена среда за всички останали хора, които пътуват. Протести се вършат даже и за панаири, когато някои градове са принудени да отделят територия отвън града за този тип занимания.

Зелените жилетки са извадени и стартират нови блокади и ново горене – Грета Тунберг не е очарована. Работите във Франция и не сте удовлетворени от началника си? Отвлечете го! Това също е част от разпоредбите на играта. Повечето работен съюзи умерено могат да се съберат и да отведат началника, от който не са удовлетворени. Обикновено няма принуждение и след някой различен ден го пускат, до момента в който одобри главните условия на протестиращите. Морис Петит – HR на Caterpillar знае това и през 2009 година е пленник на протестиращи чиновници. Морис обаче е късметлия, тъй като историята помни и други приятни случаи. Джордж Бисе заема директорската позиция на Renault през 1985 година Заявява, че ще направи компанията печеливша и го реализира тъкмо след 2 месеца работа.

Успехите в Renault са вероятни, откакто се освобождават към 21 000 служащи. Бисе даже отстранява някои от главните американски сътрудници и вложители в компанията, които на този стадий не могат да оказват помощ с нищо. Средства се отделят за рационализация на колите и доставянето на нови елементи, само че проблемите и недоволството на неговите някогашни сътрудници не са по никакъв начин малко. Затова през ноември 1986 година е посрещнат от незнайна група, която вади револвери и го прострелва 4 до 6 пъти. Един от патроните попада в главата му и е съдбовен. Само 3 месеца по-късно една военна организация ще поеме отговорност за неговото ликвидиране и ще уточни, че уволнението на толкоз доста хора е и смъртната му присъда. И това не важи единствено за служащите. Сякаш редовият французин просто търси причина, с която да излее гнева си.

След повишението на цените на горивата и заплащането на милиарди долари под формата на наказания, французите незабавно схващат и сигнала. Първо излизат на митинг, а по-късно вземат решение, че е най-добре да потрошат скъпите коли, които срещат по улицата. Всичко стартира с решението на Макрон да увеличи таксите за дизелови коли и да накара хората да стартират да купуват електрически автомобили.

Според статистиката, огромна част от френските возила са на дизелово гориво, само че това не пречи на водачи, фамилии и постоянни вандали да се включат в главните занимания. Според протестиращите, таксите би трябвало да се вкарат за богатите. Ето за какво и на митинга има няколко обърнати Porsche-та и Mercedes-a. В същата година до 31 декември, парижани слагат връх по унищожени коли в митинг – 650 за година.

Членове от жилетките също по този начин не харесват концепцията за съкращаване на скоростта на съществени пътища. Шофьорите имат нова цел – всички камери за скорост. Първият им митинг съумява да унищожи към 60% от камерите. Няколко години по-късно се вкарват еко такси и тол системи за тираджии във Франция, тогава са унищожени всички налични камери по пътната артерия. Камерите го отнасят и през 2019 година след още един опит за консолидираното на тол системи. За протестиращите, камерата е единствено устройство, което би трябвало да обира бедните. Присъдата е дефинитивна, като обаче са унищожени към 3200 от поставените нови камери.

Според някои статистики, Франция не е страната с най-вече митинги в света, само че минава междинното равнище на всяка друга европейска страна. От 1947 година се слага първата стачка на железничарите и в идващите 72 години ще върви без пропусната година. Според калкулации на министерството на труда сред 2005 и 2017 година са пропуснати към 118 работни дни и са наранени към 1000 частни бранша. Всеки един от засегнатите ще е причина за най-малко още един митинг в този интервал. Междувременно Франция се намира на второ място по митинги, първенци остават Кипър.

Експертите считат, че французите не имат вяра на своето държавно управление и тъкмо затова при всяка една промяна стартират да търсят клопките. Понякога даже не чакат да ги открият, а непосредствено работят. Освен това не се тормозят, че ще изгубят работата си, в противен случай, подготвени са да го създадат, а и френските закони им разрешават митинга като метод на изложение.