Франция детонира първата си атомна бомба с кодовото име Син

Франция детонира първата си атомна бомба с кодовото име Син тушканчик на 13 февруари 1960 година, трансформирайки се в четвъртата страна, направила това след Съединени американски щати, Съветския съюз и Англия. Първоначално французите тестват нуклеарните си оръжия в тогавашната си колония Алжир, само че откакто страната получава самостоятелност през 1962 година тестванията се местят във Френска Полинезия. Там те мощно замърсяват Моруроа (атол от групата острови) и прилежащите острови с плутоний и други радиоактивни боклуци. Особено замърсен е пробата от 11 септември 1966 година с кодово име Бетелгейзе. Според разкази на очевидци, гостуващият френски президент Шарл де Гол става толкоз припрян, че подрежда устройството да се взриви прибързано, преди атмосферните условия да са идеални, което формира огромен радиоактивен облак, който стига над Американска Самоа, Фиджи и островите Кук. Две години по-късно Франция тества първата си термоядрена или атомна бомба, което оставя остров Фангатауфа толкоз нечист, че би трябвало да бъде зарязан за идващите шест години.

Голям тушканчик

Тези проби провокират огромни митинги във Франция и по света, изключително от страна на държавното управление на Нова Зеландия, което от години води акция за прекъсване на нуклеарните проби в южната част на Тихия океан. Също по този начин мощно ангажирана с напъните за митинга е и екологичната група Грийнпийс, която е основана неотдавна в символ на митинг против американските нуклеарни опити на Амчитка, остров в Аляска, през 1971 година През 1972 година членът-основател Дейвид МакТагарт отговaря на апел за интервенция във френските нуклеарни опити на остров Муруроа. Отплавайки от Нова Зеландия с яхтата си Vega, която е прекръстил на „ Грийнпийс III “, МакТагарт прекарва един месец в неразрешената зона, преди да бъде ударен от френски миночистач и задържан. В пресата френското държавно управление оповестява, че флотът избавя МакТагарт от злополука в морето, до момента в който зад завесите в действителност му оферират рушвет от 5000 $, с цел да стои настрани. Не особено смутен, МакТагарт се завръща в Муруроа на идната година, само че среща още по-жестока опозиция. Френските морски пехотинци нахлуват на яхтата и жестоко набиват МакТагарт и неговия екипаж – едвам не изваждат окото на МакТагарт – и изхвърлят видео оборудването на групата зад борда. Един член на екипажа обаче съумява да скрие една от камерите и когато фотосите най-сетне са проявени и пуснати, провокират интернационален митинг. Под мощния политически напън френското държавно управление най-сетне се съгласява да се откаже от атмосферните нуклеарни проби и през 1975 година ги мести подземен.

Дейвид МакТагарт

Това обаче не успокоява изключително еколозите. Подземните гърмежи предизвикват обилни фрактури по базалтовите и кораловите основи на острова, което довежда до опасения, че радиоактивно замърсяване, уловено под атола, в последна сметка ще изтече в околната среда. Тези страхове са доказани на 25 юли 1979 година, когато устройството Ивон II (100 килотона) засяда на средата на 800-метровата си изпитателна шахта. Без да може да го набутат по-дълбоко, бомбата въпреки всичко е детонирана, взривявайки огромно парче от ръба на атола, което провокира подводно свлачище и цунами, при което са ранени шестима души, и отваря огромна цепнатина на острова дълга 2 километра и необятна 40 сантиметра.

Изборът на социалистическия президент Франсоа Митеран през 1981 г. носи със себе си очаквания, че тестванията най-сетне ще приключат. Но обратно на предизборните си обещания, Митеран подрежда тестването да продължи и по негово ръководство са тествани повече нуклеарни оръжия от всеки различен френски президент. Това изменничество провокира нова вълна от световни митинги и през 1985 година Грийнпийс изпраща най-новия си флагман, Rainbow Warrior, до Нова Зеландия, с цел да поведе флотилия назад към Муруроа.

Построен като рибарски траулер през 1955 година, Rainbow Warrior е добит от Грийнпийс през 1977 година и взе участие в многочислени митинги против лов на китове и тюлени сред 1978 и 1983 година През 1984 година, в очакване на тихоокеанската задача, е екипиран с две ветроходни мачти, което му дава съвсем безграничен обсег и устойчивост. Пътуването от Джаксънвил, Флорида, до Окланд, Нова Зеландия, лишава съвсем четири месеца, през които Rainbow Warrior. На 1 март 1954 година Съединените щати взривяват първата си атомна бомба с кодовото име Касъл Браво на атола Бикини на Маршаловите острови. Поради неверно изчисление мощността на бомбата е съвсем три пъти по-голям от предстоящата, изпращайки солиден облак от радиация над южната част на Тихия океан, в това число до прилежащия остров Ронгелап. През идващите тридесет години жителите на Ронгелап страдат от извънредно високи равнища на рак, вродени недостатъци и други болести и след несполучлива петиция както към личното си, по този начин и към държавното управление на Съединени американски щати, най-сетне приканват Грийнпийс да ги изтегля от острова. През май 1985 година Rainbow Warrior транспортира 300 поданици и техния багаж от Ронгелап до островите от атола Куаджалин, преди да продължи към Нова Зеландия. За страдание това пренасяне се оказва не най-хубавото решение и пренаселеността, безработицата, алкохолизмът и самоубийствата не престават да изтезават хората от Куаджалин и до през днешния ден.

***

Rainbow Warrior дойде в пристанището на Окланд на 7 август 1985 година, където чака останалата част от протестната флотилия да се събере. Но екипажът ни минимум не подозира, че са подхванати ограничения, които да подсигуряват, че Rainbow Warrior в никакъв случай няма да стигне до Муруроа. В началото на 1985 година, преди корабът даже да е напуснал Джаксънвил, от Генералната дирекция за външна сигурност – клон на френската секретна работа – е фиктивен скрит план, за потапянето му при акостирането. Схемата, напряко от филм за Джеймс Бонд, носи кодово име „ Операция Сатаник “.

Общо в интервенцията са взели участие девет сътрудници. Първият, който дойде в Нова Зеландия, е капитанът от френската войска Кристин Кабон. Представяйки се като Фредерике Бонлие, активистка за околната среда, през април 1985 година тя си обезпечава работа в централата на Окланд в Грийнпийс и прекарва идващите три месеца, правейки доклади за придвижванията на Rainbow Warrior в Тихия океан. На 29 юни чартърната яхта Ouvéa дойде в отдалеченото пристанище Паренгаренга на Северния остров, превозвайки бойните водолази от Генералната дирекция Роланд Верже, Жан-Мишел Бертло и Джералд Едрис, лекаря водолаз доктор Ксавие Манигет, както и тяхното водолазно съоръжение и водни мини. На същия ден майор Ален Мафарт и капитан Доминик Приер – представяйки се за швейцарските младоженци Ален и Софи Туренж, кацат на летището в Окланд. Финалната част от екипа са подполковник Луи-Пиер Диле, пълководец на интервенцията, и авариен екип Ален Тонел и Жак Камюрие.

На 8 август, до момента в който Rainbow Warrior е отворен за обществени визити, Мафарт и Приер, към момента представящи се за туристи, обикалят кораба, с цел да проведат разузнаване в последния миг. След това, на 10 август вечерта, Тонел и Камюри доплуват до Rainbow Warrior, фиксират две мини към корпуса му и се измъкват в тъмнината на нощта.

Първата мина избухва в 23:38 ч., разтърсвайки палубата. В желанието си да избегнат жертви, атентаторите възнамеряват експлозивите да се взривят на 10 минути един от различен, тъй че екипажът да има задоволително време за евакуация. Но след като корабът е евакуиран, скоро няколко членове на екипажа се връщат, за да установят щетите. Сред тях е и фотографът на Грийнпийс Фернандо Перейра, който слиза под палубата, с цел да вземе оборудването си. В този миг се детонира и втората мина – и когато Rainbow Warrior бързо се наводнява и потъна на дъното на пристанището,  той се удавя.