Франциско Макиас Нгуема е известен като Хитлер в Африка. Като

Франциско Макиас Нгуема е прочут като Хитлер в Африка. Като човек с изключителна визитка, би трябвало да стартираме от детството, а то в действителност превзема. Истинското име на Франциско е Мез-м. Баща му е прочут като лекар-вещер, който преди този момент е умъртвил двамата чичовци на момчето. На 9-годишна възраст вижда по какъв начин испански колонизатор убива с голи ръце татко му, а седмица по-късно майка му се самоубива. Животът не е изключително благополучен. Нгуема няколко пъти се проваля на матурите, само че посредством въздействието на Испанската власт, която в оня миг господства в Гвинея, съумява да стане кмет на Монгомо. Практически това дефинитивно скъсва всичко окови на бъдещия деспот и толкоз страховитото му название.

В навечерието на 1968 година е формален претендент за президент на бъдещата самостоятелна страна. Използвайки мощно националистическа платформа. Според историческите архиви, това е първата и последна дата, в която се записват демократични избори в страната. Франциско побеждава Ондо Еду и малко по-късно го изпраща в заточение. Историята му завършва през 1969 година, когато се самоубива.

Същата година основава и конституцията на страната. Написана е толкоз добре, че цялата власт е в неговите ръце и това автоматизирано слага едно дълго и трудно властване. Франциско автоматизирано има власт над съда, кабинета и министрите. 3 години по-късно ще сложи и смъртното наказване като опция за почистване на сметките и както се досещате, закон 1 в конституцията ще бъде употребен съществено. Обида над държавното управление е второто съществено наказване, което автоматизирано носи на провинилия се към 30 години затвор. До този миг можем да бъдем сигурни, че сходни закони в миналото е употребявал Саддам.

Снимка: By Anefo – [1], CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=83529786

Следващата година се сплотяват и всички партии в една, което пък дава позицията „ Президент до живот “. Едва ли има друга страна, която може да се похвали с сходна позиция по време на своята самостоятелност. Франциско подсигурява и втория си мандат с издаването на документ, който автоматизирано удължава неговото властване и както се досещате, документът е признат от 99% от гласувалите. И три месеца по-късно страната има нов остарял президент. Образователната система явно не е носила щастливи мемоари на президента и той съзнателно я унищожава, а малко по-късно я не разрешава дефинитивно, трансформирайки обществото в едно от най-глупавите в света.

По време на своята тирания издава заповеди за избиването на властни фамилии, а когато нещо не му харесва, цели села са били заличавани. Един уважаващ себе си деспот има потребност и от принадлежности за принуда, а в този случай това била младата милиция, която на практика представлявала персоналната войска на Франциско. Новосъздаденият гвинейски парадайс подсигурил смъртна присъда за тези, които били доста по-забележими от останалите. Бреговата защита подсигурила потапяне на всяка лодка, която се пробва да напусне територията без позволение. Забранява се даже думата „ разсъдък “.

Сухопътните пътища за бягство също били готови за хората, които поискали да изоставен. Мнозина са ставали жертва на мините. Някъде по време на втория мандат взема решение да прекръсти цялата страна, сменяйки колониалните испански имена с африкански. Практически нищо потребно от западните страни не можело да стигне. Едно от най-гениалните решения на диктатора е да спре и доставките на лекарства, с което обрича жителите си на съществени епидемии. Историята на този неуместен държател не стопира до тук. Живял в беднотия и дивотия, Франциско избива всички банкери на Централната банка и заповядва на гардовете му да пренесат благосъстоянието му в селската му къща.

Снимки: By Jeff Attaway from Abuja, Nigeria – over conakryUploaded by AlbertHerring, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29463692

Дори това не може да се счита за толкоз огромно закононарушение, колкото „ Черната коледа “. Франциско знаел, че нито едно обикновено човешко създание няма да търпи режима му толкоз дълго. Оцеляването му зависило от заличаването на всеки един конкурент. Сериозно обръщение трябвало да се изпрати на тези, които в миналото можели да се осмелят да помислят за власт. По тази причина още при започване на своя мандат през 1969 година ще събере повече от 150 политически съперника на националния стадион Малабо. Всички те били упрекнати за подривна активност. Датата е 25 декември и Франциско желал да отбележе празника уместно. От високоговорителите стартира да се носи песента на Мари Хопкин „ Това бяха дните “. След няколко мига политат патроните и зелената трева се напоява с кръвта на единствените хора, които са можели да бъдат съпротива на този вманиачен човек. Съобщението е толкоз добре разбрано от тези, които в миналото са преследвали кариера в науката, че всеки с тапия взема решение да напусне страната, да се крие и да се моли за щастието да оцелее малко по-дълго. Резултат има.

До 1978 година от страната са избягали повече от 100 000 души са съумели да изоставен страната – близо 47% от популацията. Мислещият човек се трансформира във зложелател на Гвинея. Останалите нещастници, благословени с мисловна активност, публично били убивани или изпращани в заточение. Според разнообразни източници, този интелектуален недостиг е осакатил толкоз добре страната, че и до през днешния ден не може да бъде възобновена. И до през днешния ден не е ясно какво е съумяло да отключи тази полуда във Франциско. Версиите са детска психическа контузия, а съгласно други е чиста форма на полуда. Практически няма съответна версия, тъй като диктаторът постоянно е злоупотребявал с психотропни субстанции.

Лятото на същата година ще има още изтезания, само че този път от президентското семейство. Посягането върху личната му кръв автоматизирано демонстрира, че никой не е в безопаност и доста скоро неговия племенник Теодоро Мбасого ще употребява всичката си военна власт, с цел да смъкна чичо си от трона. В началото на септември ще стартира боен арбитражен съд. Обвиненията включват измяна, геноцид, всеобщи изтезания, нарушение на човешките права и даже измяна. Нгуема получава смъртна присъда, а петима от най-близките му ще лежат 30 години в затвор. Любопитен факт е, че президентът е наказан на 101 смъртни присъди. Зверствата подреждат Франциско до Пол Пот – друго смразяващо историята име.