Франц Шмид екзекутира Ханс Фрошел. Previous Next Как се е

Франц Шмид екзекутира Ханс Фрошел.

Малко специалности в историята са толкоз жигосани, колкото тази на средновековния екзекутор. Въпреки имиджа й на коравосърдечно и кръвожадно занятие, екзекуторите гледали на позицията си с страхопочитание и честност. Освен с цел да минимализират болката на горките си жертви, по-прични, които ще разгледаме по-късно професионализмът им постоянно трябвало да бъде на равнище. В противоположен случай те ще се разделят със личния си живот.

Преди да стартираме, в реда на нещата е да се посочи, че отговорностите на палача, както и метода му на живот, са били най-различни съгласно региона, в който практикува. Например, наказаните на гибел в Османската империя през 18 век са могли да избегнат брадвата, в случай че провокират палача на съревнование по тичане и го победят. По това време екзекуторите са работили и като телохранители и градинари.

В средновековна Европа множеството от тях в действителност са били някогашни нарушители, тъй като работата е толкоз отблъскваща за популацията, че е било мъчно да се намерят претенденти. Затова или някой бил заставян да убива хората, или работата била предлагана на човек, който към този момент е наказан на гибел.

В Германия въпреки това, както отбелязва Джоел Харингтън в полемика за книгата си „ The Faithful Executioner: Life and Death, Honor and Shame in the Turbulent Sixteenth Century “: „ Въпреки че е имало и екзекутори на заплата в Германия през 17, преди този момент постоянно отговорността за отрязването на главата на нарушителя се падала на най-възрастния член на фамилията му. “

Според необятната общност по това време работата на екзекутора подсигурява място в пъкъла – даже при изискване, че тук-там като Франция, да вземем за пример, екзекуторите са били освободени от тежестта на греховете си с формален указ от църквата. Хората обаче нямали проблем с това длъжността да се извършва от към този момент наказан, тъй като по този начин животът му също ще бъде жертван въпреки и в по-метафоричен смисъл. Екзекуторите постоянно били пращани да живеят в домове отвън града или обитаемото място, в което практикували. Също по този начин им е било отказвано поданство (като по този начин правата им били доста по-малко), а също по този начин имали възбрана да се кандидатират на политически позиции, както и да посещават някои църкви, питейни заведения, бани и така нататък В някои места в Европа работили специфични закони, което разказват какво могат и какво не могат да вършат екзекуторите. В баварския град Меминген през 1528 се не разрешава на хората да вечерят с екзекутор.

Децата и брачната половинка на екзекутора били третирани по подобен метод, а за самия него не оставали доста благоприятни условия за социализация с изключение на със фамилията му и с други екзекутори. Това означавало, че децата също нямали допир с доста други деца с изключение на с тези на други екзекутори, което по натурален метод водело до предаването на специалността от татко на наследник. Така се основали екзекуторски династии, които продължавали с епохи.

Случвало се е и да няма задоволително хора за ликвидиране, с цел да свърже палача двата края. Тогава се налагало да избира от другите възможности, които – още веднъж, поради спецификата на позицията – не били доста. Работа с трупове на животни или хора, почистване на помийни ями, събиране на налози от заболели хора и проститутки – занимания в този жанр. С едно изключение…

Често екзекуторите били наемани и като доктори и хирурзи, тъй като с изключение на да убиват хората, те били наемани и да ги изтезават, за което, несъмнено, се претендирали съответни и прецизни анатомични знания. Това в композиция с обстоятелството, че били тясно съсловие, което обменяло знания, ги правело естествения избор при търсене на разбиращ от човешки тела човек.

Донякъде отдадеността на Франц Шмид към работата била мощно подтиквана и от закон, съгласно който всеки екзекутор, който не успее да отсече главата на наказания с до 3 удъра, също ще бъде погубен. Но и по места без такива закони екзекуторите постоянно били убивани от близки на наказания или от цялата навалица наблюдаващи, в случай че тя остане недоволна от изтезанието.

По-умните и положителни палачи успявали да претърпяват сносно. Заради неприязънта към работата им те имали малко конкуренция и могли да припечелват и от процедура в прилежащите обитаеми места. Трябва да се има поради, че таксата за обезглавяване по никакъв начин не е ниска – в Германия през 1276 година тя е била към 5 шилинга или надницата на един кадърен търговец за 25 дни; в Англия през 15 век тя била към 10 шилинга или 16 пъти повече, в сравнение с един търговец изкарвал дневно. Те също по този начин постоянно взимали подкупи от наказания или околните му, с цел да му донесат скрито алкохол или да уредят улеснения преди и по време на изтезанието. Освен това, каквото наказаният имал в себе си, постоянно оставало за държавния палач откакто отреже главата му. Те постоянно били и хората, наемани да се отървават от трупове на животни, а в някои градове по закон даже всички скотски тела автоматизирано ставали благосъстоятелност на локалният екзекутор, което им давало извънреден достъп до скъпи кожи, кости и още. Общо взето вълнуваща специалност.