Франц Петер Шуберт е роден в Химелпфортгрунд (днес част от

...
Франц Петер Шуберт е роден в Химелпфортгрунд (днес част от
Коментари Харесай

Роден е Франц Шуберт, австрийски композитор

Франц Петер Шуберт е роден в Химелпфортгрунд (днес част от Алзергрунд), Виена, на 31 януари 1797 година и на идващия ден е кръстен в католическа църква[1]. Той е дванадесетото дете на Франц Теодор Флориан Шуберт (1763 – 1830) и Мария Елизабет Катарина Виец (1756 – 1812). Непосредствените предшественици на Шуберт произлизат от провинция Зукмантел в Австрийска Силезия. Баща му, наследник на моравски селяндур, е прочут енорийски преподавател и шеф, неговото учебно заведение в Лихтентал има многочислени възпитаници.
На петгодишна възраст Шуберт стартира да получава постоянни уроци от татко си, а година по-късно е записан в учебното заведение на татко си. Въпреки че не е известно тъкмо по кое време Шуберт получава първото си музикално образование, той получава уроци по пиано от брат си Игназ, само че те не престават доста малко време, защото Шуберт стартира да го превъзхожда в границите на няколко месеца.
Баща му му дава първите уроци по цигулка, когато е на осем години. Скоро по-късно Шуберт получава първите си уроци отвън фамилията от Михаел Холцер, органист и хормайстор на локалната енорийска черква в Лихтентал. Холцер постоянно твърди бащата на Шуберт със сълзи на очи, че в никакъв случай не е имал подобен възпитаник като Шуберт. Холцер учи младия Шуберт на пиано и орган, както и по басо континуо. Той също свири на виола в фамилния струнен квартет, с братята си Фердинанд и Игназ на първа и втора цигулка и татко си на виолончелото. Шуберт написа най-ранните си струнни квартети за този отбор.
Образование
Младият Шуберт на първо време попада на вниманието на Антонио Салиери, тогава водещ музикален престиж на Виена, през 1804 година, когато неговият вокален гений е приет. През ноември 1808 година става възпитаник в Стадконвикт (Императорската семинария) чрез стипендия. На 11-годишна възраст, през 1808 година Шуберт стартира да пее в придворния хор, откакто една година преди този момент написва първото си музикално произведение. Той е освен солист в хора, а и втори цигулар в оркестъра, заради което се среща с увертюрите и симфониите на Волфганг Амадеус Моцарт, симфониите на Йозеф Хайдн и по-малкия му брат Михаел Хайдн и увертюрите и симфониите на Бетовен, композитор, от който се възхищава. Допирът с тези и други творби, съчетано със инцидентни визити в операта, слага основата на по-широко музикално обучение. В семинарията се среща и с бъдещи дългогодишни другари като Йозеф декор Шпаун, Алберт Щадлер и Антон Холцапфел.
Междувременно гениалността на Шуберт стартира да се демонстрира в неговите композиции. Салиери взема решение да стартира да го тренира частно по музикална доктрина и даже по комбинация. Според Фердинанд първата комбинация за пиано на момчето е била Фантазия за четири ръце; първата му ария е написана година по-късно. Понякога на Шуберт му е разрешено да дирижира оркестъра на Стадконвикт. Посвещава огромна част от останалото си време на композиране на камерна музика, няколко песни, композиции за пиано и по-амбициозните, богослужебни хорови произведения, както и първата си симфония.
Учител
В края на 1813 година Шуберт напуща Стадконвикт и се връща вкъщи за образование като преподавател в Нормандската Света Анна. През 1814 година той постъпва в учебното заведение на татко си като преподавател на най-малките възпитаници. Повече от две години младият Шуберт устоя на монотонна тежка работа[1]. Той продължава да взема частни уроци по комбинация от Салиери, който дава на Шуберт действителна техническа подготовка, преди да се разделят през 1817 година
През 1814 година Шуберт среща младото сопрано Тереза ​​Гроб, щерка на локален производител на коприна, и написва няколко богослужебни творби (включително „ Salve Regina “ и „ Tantum Ergo “) за нея; тя също по този начин е солистка в премиерата на неговата Маса № 1 (D. 105) през септември 1814 година Шуберт желае да се ожени за нея, само че е възпрепятстван от суровия закон за единодушие за брак от 1815 година, който изисква младоженецът да покаже, че има средства за прехрана на семейство. През ноември 1816 година, откакто не съумява да получи музикален пост в Лайбах (сега Любляна, Словения), Шуберт изпраща на брата на Гроб, Хайнрих, сбирка от песни, непокътнати от фамилията през ХХ век.
Една от най-плодотворните години на Шуберт е 1815 година Той композира над 20 000 музикални творби, повече от половината от които са за оркестър, в това число девет църковни творби (въпреки че са агностични), симфония и други. През тази година той се среща и с Анселм Хютенбренер и Франц декор Шобер, които ще останат негови другари през целия му живот. Друг другар, Йохан Майрофер, му е показан от Спаун през 1815 година
През цялата 1815 година Шуберт живее с татко си вкъщи. Майка му умира през 1812 година Продължава да преподава в учебното заведение и да дава частни музикални уроци, печелейки задоволително пари за главните си потребности, в това число облекла, ръкописна хартия, писалки и мастило, само че с малко или съвсем никакви пари, останали за разкош. Спаун добре осъзнава, че Шуберт е неудовлетворен от живота си в учебното заведение и се грижи за развиването на Шуберт в интелектуално и музикално отношение. През май 1816 година Спаун се реалокира от жилището си в Ландскронгасе (във вътрешния град) в нов дом в предградието Ландщрасе; едно от първите неща, които прави, откакто се настанява в новия дом, е да предложения Шуберт да прекара няколко дни с него. Това евентуално е първото посещаване на Шуберт отвън дома или учебното заведение.
Шуберт е трагичен през годините си като преподавател и евентуално демонстрира ранни признаци на меланхолия и най-вероятно страда от циклотимия през целия си живот.
Помощ от другари
Значителни промени настъпват през 1816 година Шобер, възпитаник от положително семейство и в положително материално положение, кани Шуберт да се настани при него в къщата на майка му. Предложението е изключително уместно, защото Шуберт преди малко е направил несполучлива молба за поста капелмайстор в Лайбах и е решил да не възобновява преподавателските си отговорности в учебното заведение на татко си. До края на годината той остава посетител в квартирата на Шобер. За известно време се пробва да усили ресурсите на семейството, като дава уроци по музика, само че скоро ги изоставя и се посвещава на композицията. „ Композирам всяка заран и когато едното парче е готово, стартирам друго. “ През тази година той се концентрира върху оркестровите и хоровите произведения. Голяма част остават непубликувани, само че ръкописи и копия са публикувани измежду другари и фенове.
В началото на 1817 година Шобер среща Шуберт с Йохан Михаел Фогл, изтъкнат баритон, с двайсет години по-възрастен от Шуберт. Фогл, за който Шуберт написа доста песни, става един от главните последователи на Шуберт и го вкарва във виенските музикални среди. Шуберт се среща и с Йосиф Хютенбренер (брат на Анселм), който също изиграва роля в промотирането на музиката му. увеличаващият се кръг от другари и музиканти стават виновни за популяризирането, събирането и след гибелта му, запазването на творчеството му.
В края на 1817 година бащата на Шуберт придобива нова служба в учебно заведение в Росау, близо до Лихентал. Шуберт се причислява още веднъж към татко си и с принуда поема учителските отговорности там. В началото на 1818 година стартира да печели повече внимание в пресата и първото обществено осъществяване на световна творба, интродукция, изпълнена през февруари 1818 година, получава хвалба от пресата във Виена и в чужбина.
Шуберт прекарва лятото на 1818 година като преподавател по музика в фамилията на граф Йохан Карл Естерхази в техния палат в Зселиз (сега Желиезовце, Словакия). Заплащането е относително положително, а отговорностите му да преподава пиано и пеене на двете дъщери са относително леки, което му разрешава да композира.
В началото на 1820 година Шуберт е част от стеснен кръг от художници, поети и студенти, които организират обществени събирания, станали известни като Шубертиади. Много от тях се състояват в огромния апартамент на Игназ декор Сонлейтнер в Гунделхоф. Тесният кръг от другари, с които Шуберт се обкръжава, претърпява удар при започване на 1820 година Шуберт и четирима негови другари са задържани от австрийската полиция, която след Френската гражданска война и Наполеоновите войни е нащрек против революционни действия и подозрителна към всяко събиране на младежи или студенти. Един от приятелите на Шуберт, Йохан Сен, е наказан, затворен в продължение на година и по-късно за непрекъснато му е неразрешено да влиза във Виена. Останалите четирима, в това число Шуберт, са „ строго порицани “, частично за „ засегнатост против длъжностни лица с потребление на неприличен език “. Докато Шуберт в никакъв случай повече не се вижда със Сен, той слага някои от неговите стихотворения в музика.
Музикална зрялост
Композициите от 1819 и 1820 година демонстрират забележителен прогрес в развиването и зрелостта на стила му. През 1820 година са сложени две от оперите на Шуберт: „ Братята близнаци “ (Die Zwillingsbrüder) (D. 647) се появява в спектакъл Кернтнертор на 14 юни, а „ Магическата арфа “ (Die Zauberharfe) (D. 644) се появява във Виенския спектакъл на 21 август[8]. Дотук по-големите му композиции (с изключение на масите му) са лимитирани до самодейния оркестър в Гунделхоф, общество, което се разраства от квартетите в дома му. Сега той стартира да заема по-видна позиция, обръщайки се към по-широка общност. Издателствата обаче остават далечни, като Антон Диабели се колебае дали да отпечата някои негови творби по поръчка. Първите седем опуса (всички песни) се появяват при тези условия; по-късно комисионните стопират и той стартира да получава авторски лицензионни хонорари. Ситуацията се усъвършенства ненапълно през март 1821 година, когато Фогл извършва песента „ Горски цар “ („ Der Erlkönig “) (D. 328) на концерт, който е извънредно добре признат.
Франц Шуберт посещава Унгария, където се среща с унгарските национални песни и циганската музика. През 1819 година, 1823 година и 1825 година посещава Горна Австрия и Грац. Песните му стават доста известни в австрийското общество.
Продукцията на двете опери насочва вниманието на Шуберт повече от всеки път в посока към сцената, където заради разнообразни аргументи той е съвсем изцяло несполучлив. Като цяло се заема с двадесет театрални плана, всеки от които неуспех, които бързо са забравени. През 1822 година „ Алфонсо и Естрела “ е отказана, частично заради либретото (написано от приятеля на Шуберт, Франц декор Шобер)[9]. През 1823 година операта „ Фиерабрас “ (D 796) е отхвърлена: Доменико Барбая, импресарио на придворните театри, значително губи интерес към новата немска опера заради известността на Росини и италианския оперен жанр, както и неуспеха на „ Ерианте “ на Карл Мария декор Вебер. „ Конспираторите “ (D 787) е неразрешен от цензурата (очевидно въз основа на заглавието си), и „ Розамунде, Фюрстин декор Зиперн “ (D 797) е оттеглена след две представления, заради неприятното качество на пиесата.
Въпреки оперните му провали, репутацията на Шуберт непрестанно нараства на други фронтове. Броят на осъществяванията на неговата музика нараства удивително. Тези осъществявания оказват помощ на репутацията на Шуберт да нарасне бързо измежду членовете на Гезелшафт и да утвърди името му. Някои от членовете, най-много Игназ декор Сонлейтнер и неговият наследник Леополд декор Сонлейтнер, оказват доста въздействие върху делата на обществото и вследствие на това и възходящата известност на Шуберт. Неговите произведения са включени в три съществени концерта на Гезелшафт през 1821 година През април се извършва един от неговите квартети за мъжки глас, а през ноември неговата интродукция в ми минор (D. 648) получава първото си обществено осъществяване.
През 1822 година Шуберт се среща и с Вебер, и с Бетховен, само че и в двата случая не се стигна до съдействие. На смъртното си легло се споделя, че Бетховен преглежда някои от творбите на младия мъж и възкликва: „ Наистина, искрата на божествения талант обитава в този Шуберт! “ Той също по този начин предвижда, че Шуберт „ ще направи страхотна сензация в света “ и показва страдание, че не се е срещнал с него по-рано.
Последни години и шедьоври
Последните години от живота си Шуберт е неосигурен финансово, обезверен, уединен и постоянно боледува.
Въпреки уговорките си към сцената, а по-късно и служебните си отговорности, Шуберт намира време за доста композиране. Той демонстрира своето зряло персонално виждане в Симфонията в си минор, известна като Незавършената симфония (D. 759). През 1823 година Шуберт написа първия си огромен песенен цикъл „ Прекрасната мелничарка “ (D. 795), поставяйки стихове на Вилхелм Мюлер. Тази поредност, дружно с по-късния цикъл „ Зимно пътешестване “ (D. 911), се смята за един от върховете на този род. През тази година той композира и песента „ Ти си отмора и мир “ (D. 776). През същата година за първи път се появяват и признаците на сифилис.
През 1824 година той написва вариациите в ми минор за флейта и пиано Сухи цветя, ария от цикъла „ Прекрасната мелничарка “ и няколко струнни квартета. Той също по този начин написа Соната в ла минор за арпеджионе и пиано (D. 821) по времето, когато има незначителна фикс идея по този инструмент. През пролетта на същата година той написва Октет във фа мажор (D. 803), схема за „ Голяма симфония “; а през лятото се връща в Железовце. Там той е притеглен от унгарския музикален идиом. Има клюки е, че е изпитвал безнадеждна пристрастеност към своята ученичка, графиня Каролайн Естерхази.
Неуспехите от предходните години са обезщетени от просперитета и щастието през 1825 година През лятото има приятна отмора в Горна Австрия, където е посрещнат с възторг. От 1826 до 1828 година Шуберт обитава непрестанно във Виена, като се изключи посещаване в Грац, Австрия, през 1827 година Произведенията от последните му две години разкриват композитор, който навлиза в нова професионална и композиционна сцена.

Болест и гибел
В разгара на тази креативна активност здравето му се утежнява. Към края на 1820 година здравето на Шуберт се утежнява доста и той доверява на някои другари, че се опасява, че е покрай гибелта. В края на лятото на 1828 година композиторът посещава лекаря Ернст Рина, който може би удостоверява съмненията на Шуберт, че е болен оттатък лекуване и евентуално скоро ще почине. Някои от признаците му съответстват със признаците на отравяне с живак (живакът тогава е постоянно срещано лекуване на сифилис, което още веднъж подсказва, че Шуберт страда от него). В началото на ноември той още веднъж се разболява, изпитвайки главоболие, тресчица, подути стави и повръщане. По принцип той не може да задържа твърда храна и положението му се утежнява. Пет дни преди гибелта на Шуберт неговият другар, цигуларят Карл Холц и неговият струнен квартет го посещават, с цел да свирят за него. Последното музикално произведение, което той желае да чуе е струнният квартет № 14 на Бетховен в С минор, опус 131.
Шуберт умира във Виена, на 31 години, на 19 ноември 1828 година в жилището на брат си Фердинанд. Причината за гибелта му е публично диагностицирана като коремен тиф, макар че са препоръчани други теории, в това число третичния етап на сифилис. Шуберт е заровен покрай Бетховен, на който той се възхищава през целия си живот, по лично предпочитание, в селското гробище във Веринг, Виена. Той служи като факлоносец на погребението на Бетховен, година преди личната си гибел.
През 1872 година във Виена в Щадпарк е повдигнат мемориал на Франц Шуберт. През 1888 година гробовете на Шуберт и Бетховен са преместени до тези на Йохан Щраус (син) и Йоханес Брамс. Гробището във Веринг е превърнато в парк през 1925 година, наименуван парк Шуберт, а предходното му гробно място е белязано с бюст. Епитафията, написана от неговия другар, поетът Франц Грилпарзер, гласи: Die Tonkunst begrub hier einen reichen Besitz, aber noch viel schönere Hoffnungen („ Изкуството на музиката тук е погребало скъпо богатство, само че въпреки всичко надалеч по-справедливи очаквания “).
Музикални творби
Музиката му е тясно обвързвана с австрийското национално изкуство, в нея се усеща и въздействието на фолклора на славянските нации, унгарците и ромите, живеещи в Австрийската империя. Независимо от новаторството той резервира връзките си с традициите на Виенската класическа школа.
Шуберт е създател на:
 Петер Леко става най-младият гросмайстор за времето си Петер Леко става най-младият гросмайстор за времето си
Петер Леко (на маджарски: Lékó Péter) е маджарски шахматист. През 1994 година 14-годишният шахматист става най-младия гр...
над 600 солови песни по стихове на Гьоте, Фридрих Шилер, Хайнрих Хайне и други,
9 симфонии (най-известна от които е осмата – „ Недовършена “),
към 20 опери,
17 увертюри,
15 струнни квартета,
камерни ансамбли (клавирен квинтет „ Пъстървата “),
 В София е основан Народен спектакъл на младежта В София е основан Народен спектакъл на младежта
Младежки спектакъл „ Николай Бинев “ е учреден през 1945 година като „ Детски национален спектакъл “. През петдесетте години на...
клавирни произведения – сонати, валсове, мечти, емпромптюта, музикални моменти, дивертименти, фуги, ронда, скерца, вариации, като и творби с танцов и маршов темперамент – немски лендлери, екосези, галопи, менуети, полонези и други
За разлика от други композитори – Волфганг Амадеус Моцарт, Лудвиг ван Бетховен, Ференц Лист, Фредерик Шопен, Шуберт не е бил виртуоз и не е успявал да показва персонално големия си брой творби. Макар че има прелестен глас, той не пее. На пиано свири нежно и мелодично, само че не концертира и не е прочут на необятната аудитория. Ето за какво доста от неговите огромни инструментални творби са изпълнени за първи път десетилетия след гибелта му – примерно „ Голямата “ симфония в до мажор за пръв път е изпълнена под диригентството на Феликс Менделсон Бартолди през 1839 година, „ Недовършената “ симфония – през 1865 година и прочие
Песенно творчество
Композиторът е определян като „ най-големия лирик на романтизма “.
Черпи присъщи същностни черти на музикалната среда, в която попада във Виена, пресътворява ги от позиция на сантименталната сензитивност и ги развива.
Типичен образец за сантиментално творчество е вокалната му поезия. Тя е тясно обвързвана с фолклорните обичаи. Първите ярки звуци на сантименталните насоки се открояват в основаната по стихове на Гьоте ария „ Гретхен пред чекръка “ (Gretchen am Spinnrade), приключена на 19 октомври 1814 година Текстът на тази ария е от „ Фауст “ на Гьоте. Шуберт я написва единствено 17-годишен, само че песента е цялостна. В съпровода се появява монотонна ритмична фигура, изобразяваща въртенето на чекръка, в кулминационната точка девойката прекъсва работата си и чекръкът замлъква.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР