„Вила Мадалена“ пренесе Бразилия в Банско
Франц Оберталер и Никола Зарич се срещат на една от тези типични сръбски сватби, които като че ли не престават до безспир. Купонът е на макс, а „ живата свирка “ – наложителна. Този автентичен и несравним балкански дух се е запазил и през днешния ден, на сцената и в репертоара на тяхното дуо „ Вила Мадалена “.
Австриец и сърбин пътешестват в света на музиката, преплитайки стилове и обичаи от целия свят – от Бразилия и Съединени американски щати до Европа и Африка. По-важното е, че двамата непрестанно надграждат развиването си като реализатори и композитори, пробват се да преодоляват своите лични граници, да ги уголемяват и да стигат още по-надалеч в работата си.
Енергичен, освежителен и разноцветен коктейл с аромата на прохлада бе поднесен от „ Вила Мадалена “ и на публиката на джаз феста в Банско – бразилско шоро, фламенко, танго, виенска класика и даже българска национална музика – без безпорядък и самоцелни миксове.
Франц Оберталер и Никола Зарич – за бразилското шоро и началото на тяхното запознанство, за моста сред авторската музика и ритъма на Източна Европа, за любовта на Франц към българската национална музика и за какво акордеон е инструментът, на който Никола постоянно е мечтал да свири.
Има ли „ Вила Мадалена “? Къде се намира?
Франц: Когато започнахме да свирим преди 15 години, открихме, че бразилската музика доста добре ни импонира, изключително бразилското шоро (Шоро или шориньо е първата истинска бразилска градска музика, която се появава в края на 19-и век в Рио де Жанейро, бразилски музиканти стартират да миксират европейски мелодии, афробразилски ритми и локална индианска музика, до 20-те години на 20-и век е главен жанр в известната музика, от който се ражда самба, а по-късно и боса нова – бел. а.). Това е по-ранната форма на самбата. Това беше нашето начало, след което свирихме с доста бразилски музиканти и посетихме Сао Пауло. Там има регион, който се назовава Вила Мадалена – средище, в което се срещат актьори и музиканти, с цел да свирят, танцуват и да се забавляват.
Хубаво, е че уточнихме, че това не е вила...
Франц: (Смее се – бел. а.) Не е вила. Затова и ние го изписваме с едно L. Но постоянно при започване на нашите концерти се майтапим че аз съм Вила, а Никола е Мадалена (Смее се – бел. а.).
Още по-забавно звучи историята на вашето запознанство – по време на женитба в Сърбия...
Никола: Да, един от моите другари организираше сръбско-австрийска женитба. Искаха от мен да им направя стратегия, която да е микс от балканска музика, австрийска, джаз, поп и всичко останало.
Снимка: Константин Зайков
Веднъж Чух Франц да свири джаз и незабавно му се обадих, в никакъв случай преди този момент не бях свирил с него. И по този начин се събрахме – турски цигулар, аз от Сърбия, Франц беше от Австрия, имахме и словенски басист. Никой не познаваше станалите членове от групата. Бяхме като цирк. Правехме пет-шест часови стратегии без отмора – всичко беше една огромна импровизация. Това беше една от аргументите да стартираме новия план „ Вила Мадалена “. Разбрахме, че доста добре си подхождаме и това ни въодушеви още повече.
Франц: Тогава започнахме да учим другите стилове – бразилска, балканска, джаз. И ето ни в този момент тук, в България.
Изпълнявате и авторска музика. Лесно ли се прави мост сред авторската музика и ритъма на Източна Европа?
Франц: Не е огромен проблем, тъй като го вършим непрекъснато, изключително Никола.
Важно е да кажем каква е нашата музика, по какъв начин импровизираме и по какъв начин съчетаваме доста стилове. Но, в края на краищата, ние търсим нашия неповторим жанр и звучене, което сме нарекли „ Вила Мадалена саунд “.
Никола: Много е значимо да се свързват другите стилове, само че по-важното е да се знае, че всеки от нас има своето минало. Аз съм типичен, а Никола е джаз музикант. Всеки от нас е експерт в своята област доста преди да се съберем дружно.
Снимка: Константин Зайков
Като цяло, нашата стратегия е разнообразна. Франц е създател на доста от частите.
Изпълнявате фламенко, танго и „ виенски подправки “ – това ли е уърлд музиката за вас?
Франц: Свирим всички тези неща, само че този път не ги представихме в България.
И, да, може би това е уърлд музика. Ние, също по този начин, пеем текстове, които са много хумористични, само че съгласно нас това няма да върви тук. Повече от песните ни имат доста занимателни истории. Но по-лесно ни е да приказваме на немски, по тази причина не бяхме доста разговорливи на сцената в Банско.
По време на концерт случва ли се да измененията това, което авансово сте намислили да извършите?
Франц: Не. Винаги си вървим по листата, само че вършим импровизации и променяме в придвижване самите части. Имаме си тематиката и структурата на самата комбинация, които са водещи, само че оттова насетне стартира импровизацията. Никога не знаем по какъв начин ще се развие самото осъществяване – и това е най-хубавото в джаз музиката.
Франц, Вие сте създател на T iempo J azz N ights? Какво съставляват тези вечери и имат ли нещо общо със сегашните ви концерти?
Франц: Не. Това е нещо напълно друго. Те се случваха в едно кафене, във Виена, което се споделяше Tiempo. Там се правеха по този начин наречените Jazz Brunch. В началото свиреха разнообразни групи, а по-късно аз започнах да върша концерти. Получихме поддръжката даже от държавното управление – сумата беше дребна, само че задоволителна. Всички ние бяхме млади музиканти, тъй като това се случи преди 20 години. Канихме същински звезди да свирят с нас. По този метод, хем се получаваха положителни концерти, хем ние се учехме.
Снимка: Константин Зайков
Една от тези звезди беше Хуан Гарсия-Ерерос от Колумбия. Запознах се с него там, а 10-15 години по-късно свирих в неговата група.
(Хуан Гарсия-Ерерос, роден през 1977 година, е занаятчия на един специфичен инструмент – 6-струнна електрическа китара. Едва 17-годишен става част от Tampa Bay Symphony, свирил е с Елтън Джон и Шакира, а планът му Normas е номиниран за латино „ Грамми “. По-известен е с артистичния си псевдоним Снежната сова (The Snow Owl. През 2015 година взе участие на джаз феста в Банско и на „ Аполония “ в Созопол – бел. а.).
Франц, разбрах че сте имал концепция да извършите цялостен албум с българска музика? Какво стана с този план?
Франц: Ааа, сещам се какво имате поради. Всъщност, аз по този начин и не направих този албум. Ще обясня... Първият ми албум излезе преди към 15 години. Към него имаше огромен медиен интерес. Тогава ми пристигна концепцията да издам втори албум, повлиян от българските ритми, само че по този начин и не се стигна до него. Ако би трябвало да съм почтен, аз даже написах две-три композиции със комплицираните български ритми в стила на джаза. Но по този начин и не успяхме да ги запишем, а в този момент тези части към този момент не са настоящи.
А по какъв начин се появи ползата към българската музика?
Франц: Всичко пристигна от един американец, който се споделя Боби Ейви. Но това беше толкоз от дълго време, че ще ми би трябвало много време с цел да си спомня детайлностите. Боби и още един барабанист, чието име не мога да си спомня, имаха голяма обич към българската музика. Те ми дадоха ужасно доста записи с българска музика. Аз започнах да я чувам, само че в никакъв случай не съм имал опцията да я свири. След като се появи Никола, към този момент имам опция да извършвам и тази музика.
Никола, Вие сте с акордеона от 7-годишен. Това ли е инструментът, на който постоянно сте мечтал да свирите?
Никола: Винаги съм желал да свири на акордеон. В балканската музика, изключително в Сърбия и Босна, това е съвсем народен инструмент. На всяка женитба или празненство водач на оркестъра е акордеонистът. Това е най-важният инструмент. Това беше и моята първа обич.
В моето семейство никой не свири на инструмент, аз съм първият професионален музикант. Баща ми имаше доста другари музиканти и постоянно е имал отношение към музиката. Той беше доста обвързван със сръбските роми във Виена. Това е една доста огромна общественост. Първият ми урок по акордеон беше в едно частно учебно заведение, по-късно получих и класическо обучение.
И в този момент, около моя опит с огромни музиканти, какъвто е и Франц, върша своите първи стъпки в джаза, уърлд музиката и други жанрове. Сега имам опцията да осмисля по какъв начин изсвирвам, по какъв начин скалъпвам и развъртвам своето ново отношение към музиката.
А дали сте от тези музиканти, които кръщават инструмента си и с съответно име?
Никола: Марката е " Виктория " и това е задоволително. Жена е (Смее се – бел. а.)
Има ли възприятие, което не може да бъде предадено посредством акордеона?
Никола: Няма такова нещо. Всичко може да бъде изразено. Има милиони способи да се изрази което и да е възприятие или страст чрез акордеона.
Категоричен съм!
Можете ли, с едно изречение, да определите стила на колегата си в дуото?
Франц: Никола е женската половина в нашия дует. Той е Мадалена (Смее се – бел. а.). Но в случай че би трябвало да съм сериозен, в него има доста сила и това ми харесва. Той постоянно има голямо предпочитание да свири. В него има една огромна обич и дарба да не взима музиката прекомерно насериозно, а като някаква игра. И когато изнасяме концерти, ние доста се забавляваме, изключително когато сгафим.
Никола: Франц обича провокациите когато и да е. Той постоянно се пробва да преодолее своите граници, да ги разшири и да стигне още по-надалеч в музиката. И това е нещото, което ни свързва, в последна сметка.
Австриец и сърбин пътешестват в света на музиката, преплитайки стилове и обичаи от целия свят – от Бразилия и Съединени американски щати до Европа и Африка. По-важното е, че двамата непрестанно надграждат развиването си като реализатори и композитори, пробват се да преодоляват своите лични граници, да ги уголемяват и да стигат още по-надалеч в работата си.
Енергичен, освежителен и разноцветен коктейл с аромата на прохлада бе поднесен от „ Вила Мадалена “ и на публиката на джаз феста в Банско – бразилско шоро, фламенко, танго, виенска класика и даже българска национална музика – без безпорядък и самоцелни миксове.
Франц Оберталер и Никола Зарич – за бразилското шоро и началото на тяхното запознанство, за моста сред авторската музика и ритъма на Източна Европа, за любовта на Франц към българската национална музика и за какво акордеон е инструментът, на който Никола постоянно е мечтал да свири.
Има ли „ Вила Мадалена “? Къде се намира?
Франц: Когато започнахме да свирим преди 15 години, открихме, че бразилската музика доста добре ни импонира, изключително бразилското шоро (Шоро или шориньо е първата истинска бразилска градска музика, която се появава в края на 19-и век в Рио де Жанейро, бразилски музиканти стартират да миксират европейски мелодии, афробразилски ритми и локална индианска музика, до 20-те години на 20-и век е главен жанр в известната музика, от който се ражда самба, а по-късно и боса нова – бел. а.). Това е по-ранната форма на самбата. Това беше нашето начало, след което свирихме с доста бразилски музиканти и посетихме Сао Пауло. Там има регион, който се назовава Вила Мадалена – средище, в което се срещат актьори и музиканти, с цел да свирят, танцуват и да се забавляват.
Хубаво, е че уточнихме, че това не е вила...
Франц: (Смее се – бел. а.) Не е вила. Затова и ние го изписваме с едно L. Но постоянно при започване на нашите концерти се майтапим че аз съм Вила, а Никола е Мадалена (Смее се – бел. а.).
Още по-забавно звучи историята на вашето запознанство – по време на женитба в Сърбия...
Никола: Да, един от моите другари организираше сръбско-австрийска женитба. Искаха от мен да им направя стратегия, която да е микс от балканска музика, австрийска, джаз, поп и всичко останало.
Снимка: Константин Зайков
Веднъж Чух Франц да свири джаз и незабавно му се обадих, в никакъв случай преди този момент не бях свирил с него. И по този начин се събрахме – турски цигулар, аз от Сърбия, Франц беше от Австрия, имахме и словенски басист. Никой не познаваше станалите членове от групата. Бяхме като цирк. Правехме пет-шест часови стратегии без отмора – всичко беше една огромна импровизация. Това беше една от аргументите да стартираме новия план „ Вила Мадалена “. Разбрахме, че доста добре си подхождаме и това ни въодушеви още повече.
Франц: Тогава започнахме да учим другите стилове – бразилска, балканска, джаз. И ето ни в този момент тук, в България.
Изпълнявате и авторска музика. Лесно ли се прави мост сред авторската музика и ритъма на Източна Европа?
Франц: Не е огромен проблем, тъй като го вършим непрекъснато, изключително Никола.
Важно е да кажем каква е нашата музика, по какъв начин импровизираме и по какъв начин съчетаваме доста стилове. Но, в края на краищата, ние търсим нашия неповторим жанр и звучене, което сме нарекли „ Вила Мадалена саунд “.
Никола: Много е значимо да се свързват другите стилове, само че по-важното е да се знае, че всеки от нас има своето минало. Аз съм типичен, а Никола е джаз музикант. Всеки от нас е експерт в своята област доста преди да се съберем дружно.
Снимка: Константин Зайков
Като цяло, нашата стратегия е разнообразна. Франц е създател на доста от частите.
Изпълнявате фламенко, танго и „ виенски подправки “ – това ли е уърлд музиката за вас?
Франц: Свирим всички тези неща, само че този път не ги представихме в България.
И, да, може би това е уърлд музика. Ние, също по този начин, пеем текстове, които са много хумористични, само че съгласно нас това няма да върви тук. Повече от песните ни имат доста занимателни истории. Но по-лесно ни е да приказваме на немски, по тази причина не бяхме доста разговорливи на сцената в Банско.
По време на концерт случва ли се да измененията това, което авансово сте намислили да извършите?
Франц: Не. Винаги си вървим по листата, само че вършим импровизации и променяме в придвижване самите части. Имаме си тематиката и структурата на самата комбинация, които са водещи, само че оттова насетне стартира импровизацията. Никога не знаем по какъв начин ще се развие самото осъществяване – и това е най-хубавото в джаз музиката.
Франц, Вие сте създател на T iempo J azz N ights? Какво съставляват тези вечери и имат ли нещо общо със сегашните ви концерти?
Франц: Не. Това е нещо напълно друго. Те се случваха в едно кафене, във Виена, което се споделяше Tiempo. Там се правеха по този начин наречените Jazz Brunch. В началото свиреха разнообразни групи, а по-късно аз започнах да върша концерти. Получихме поддръжката даже от държавното управление – сумата беше дребна, само че задоволителна. Всички ние бяхме млади музиканти, тъй като това се случи преди 20 години. Канихме същински звезди да свирят с нас. По този метод, хем се получаваха положителни концерти, хем ние се учехме.
Снимка: Константин Зайков
Една от тези звезди беше Хуан Гарсия-Ерерос от Колумбия. Запознах се с него там, а 10-15 години по-късно свирих в неговата група.
(Хуан Гарсия-Ерерос, роден през 1977 година, е занаятчия на един специфичен инструмент – 6-струнна електрическа китара. Едва 17-годишен става част от Tampa Bay Symphony, свирил е с Елтън Джон и Шакира, а планът му Normas е номиниран за латино „ Грамми “. По-известен е с артистичния си псевдоним Снежната сова (The Snow Owl. През 2015 година взе участие на джаз феста в Банско и на „ Аполония “ в Созопол – бел. а.).
Франц, разбрах че сте имал концепция да извършите цялостен албум с българска музика? Какво стана с този план?
Франц: Ааа, сещам се какво имате поради. Всъщност, аз по този начин и не направих този албум. Ще обясня... Първият ми албум излезе преди към 15 години. Към него имаше огромен медиен интерес. Тогава ми пристигна концепцията да издам втори албум, повлиян от българските ритми, само че по този начин и не се стигна до него. Ако би трябвало да съм почтен, аз даже написах две-три композиции със комплицираните български ритми в стила на джаза. Но по този начин и не успяхме да ги запишем, а в този момент тези части към този момент не са настоящи.
А по какъв начин се появи ползата към българската музика?
Франц: Всичко пристигна от един американец, който се споделя Боби Ейви. Но това беше толкоз от дълго време, че ще ми би трябвало много време с цел да си спомня детайлностите. Боби и още един барабанист, чието име не мога да си спомня, имаха голяма обич към българската музика. Те ми дадоха ужасно доста записи с българска музика. Аз започнах да я чувам, само че в никакъв случай не съм имал опцията да я свири. След като се появи Никола, към този момент имам опция да извършвам и тази музика.
Никола, Вие сте с акордеона от 7-годишен. Това ли е инструментът, на който постоянно сте мечтал да свирите?
Никола: Винаги съм желал да свири на акордеон. В балканската музика, изключително в Сърбия и Босна, това е съвсем народен инструмент. На всяка женитба или празненство водач на оркестъра е акордеонистът. Това е най-важният инструмент. Това беше и моята първа обич.
В моето семейство никой не свири на инструмент, аз съм първият професионален музикант. Баща ми имаше доста другари музиканти и постоянно е имал отношение към музиката. Той беше доста обвързван със сръбските роми във Виена. Това е една доста огромна общественост. Първият ми урок по акордеон беше в едно частно учебно заведение, по-късно получих и класическо обучение.
И в този момент, около моя опит с огромни музиканти, какъвто е и Франц, върша своите първи стъпки в джаза, уърлд музиката и други жанрове. Сега имам опцията да осмисля по какъв начин изсвирвам, по какъв начин скалъпвам и развъртвам своето ново отношение към музиката.
А дали сте от тези музиканти, които кръщават инструмента си и с съответно име?
Никола: Марката е " Виктория " и това е задоволително. Жена е (Смее се – бел. а.)
Има ли възприятие, което не може да бъде предадено посредством акордеона?
Никола: Няма такова нещо. Всичко може да бъде изразено. Има милиони способи да се изрази което и да е възприятие или страст чрез акордеона.
Категоричен съм!
Можете ли, с едно изречение, да определите стила на колегата си в дуото?
Франц: Никола е женската половина в нашия дует. Той е Мадалена (Смее се – бел. а.). Но в случай че би трябвало да съм сериозен, в него има доста сила и това ми харесва. Той постоянно има голямо предпочитание да свири. В него има една огромна обич и дарба да не взима музиката прекомерно насериозно, а като някаква игра. И когато изнасяме концерти, ние доста се забавляваме, изключително когато сгафим.
Никола: Франц обича провокациите когато и да е. Той постоянно се пробва да преодолее своите граници, да ги разшири и да стигне още по-надалеч в музиката. И това е нещото, което ни свързва, в последна сметка.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ