Фотографът Владимир Василев може да напише наръчник на имигранта
Фотографът Владимир Василев споделя, че би могъл да напише " справочник на галактическия преселник. Абсолютен експерт съм в това отношение ". Изложбата му T(h)races в галерията Synthesis в София разказва комплицираните му взаимоотношения с България, страна, която споделя, че " непрекъснато напуща ".
Роден е в Стара Загора през 1977 година, в фамилията на инженери. През 2001 година, откакто приключва Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, взема решение, че няма да последва техния път и отпътува за Франция с фантазията да стане фотограф. Реализирането на тази фантазия лишава време.
Казва, че в наръчника на имигранта би имало два съществени съвета - заминаващият да има заслон (Владимир отива при другар, към този момент открил се във Франция) и работа (започва да работи в ресторант и се устоя по този начин години наред, преди да се отдаде на фотографията). Владимир изпада в конспиративност, откакто едногодишната виза като учащ изтича и " става " законен след приемането на България в Европейския съюз през 2007 година
От 2009 година е изцяло фокусиран върху призванието си, а през 2013 година е притежател на специфичната премия Grand Prix de La Samaritainе в Париж. През годините живее на разнообразни места из Франция. В момента е в Арнак-Помпадур. Има благосклонност към по-малките градове.
Реклама
Първите си връщания в България той документира в черно-бялата серия " Призраците в гетото " (2001 - 2007), а след приемането на страната в Европейски Съюз той алегорично стартира да снима пътуванията си у нас в цвят. " Това вкарва един необикновен комизъм. Цветът е обвивка, дегизировка. "
Владимир споделя, че има известна подигравка, че той постоянно снима страната, която е напуснал. България му е забавна, само че не е сигурен за какво - от време на време си мисли, че тя не се трансформира, от време на време позволява, че просто неговият взор към нея не се трансформира. " Със сигурност нямаше да направя тези фотоси, в случай че живеех в България. Все отново фотографският развой е плод на отдалеченост. Ако фотографирам място, което виждам всеки ден, то тогава би трябвало самичък да основа отдалеченост, да провокирам въображението си. "
Един от най-интересните аспекти на работата му е, когато е поканен в плана " La France vue d`ici " ( " Франция погледната от вътрешната страна " ), проведен от фестивала за документална снимка ImageSingulières и най-голямата френска самостоятелна медия Mediapart. Той е измежду 24-мата фотографи, които снимат разнообразни " микрообщества " в страната.
Така Владимир документира живота на крайнолеви и анархистки групи (част от така наречен придвижвания на " задистите ", Zone à défendre - ZAD), които сполучливо стачкуват против построяването на летище върху площта на гора покрай Нант; рибарско населено място с вековни обичаи на брега на Средиземноморието, в което почитат единствено Свети Петър, ловят единствено избрани типове (най-често зелена змиорка), а всекидневието минава през мощни суеверия и езически ритуали; хора, които живеят в изоставена психиатрична клиника до Тулуза; дългите карнавали в Дюнкерк, когато няма по какъв начин да излезеш на открито без костюм (на въпроса на какво Владимир се е маскирал, с цел да снима из града, той дава отговор: " травестит от 60-те години " ).
Реклама
Описва настоящата галерия в София като " лично-интимна снимка ". Когато развежда посетителите в пространството на галерията, доста на пръв взор невидими връзки сред фотосите излизат нескрито: да вземем за пример постоянно герои в тях са членове на фамилията му. " Когато се върна, имам все по-малко другари, които мога да видя. Най-тъжното е, че на три пъти са ми се обаждали, с цел да желаят мои фотоси за некролози. "
Снимките са правени в 15-годишен интервал, най-вече в Стара Загора, Хасково, Казанлък, планинските региони.
Ако има въпреки всичко нещо друго, което му прави усещане у нас, е, че от ден на ден хора пътуват, връщат се, носят положителния образец, а това води до разнообразни прекарвания и диалози. " Все отново какъв брой сериозно мисли едно общество е знак какъв брой развито е то. Да бъдем в затворен цикъл е пагубно. Не би трябвало да забравяме какъв брой е значимо да можем да пътуваме от една точка към друга. "
Изложбата T(h)races на Владимир Василев, курирана от Надежда Павлова и Никола Михов, е в изложба Synthesis до 25 октомври. Повече за работата му на.
Роден е в Стара Загора през 1977 година, в фамилията на инженери. През 2001 година, откакто приключва Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, взема решение, че няма да последва техния път и отпътува за Франция с фантазията да стане фотограф. Реализирането на тази фантазия лишава време.
Казва, че в наръчника на имигранта би имало два съществени съвета - заминаващият да има заслон (Владимир отива при другар, към този момент открил се във Франция) и работа (започва да работи в ресторант и се устоя по този начин години наред, преди да се отдаде на фотографията). Владимир изпада в конспиративност, откакто едногодишната виза като учащ изтича и " става " законен след приемането на България в Европейския съюз през 2007 година
От 2009 година е изцяло фокусиран върху призванието си, а през 2013 година е притежател на специфичната премия Grand Prix de La Samaritainе в Париж. През годините живее на разнообразни места из Франция. В момента е в Арнак-Помпадур. Има благосклонност към по-малките градове.
Реклама
Първите си връщания в България той документира в черно-бялата серия " Призраците в гетото " (2001 - 2007), а след приемането на страната в Европейски Съюз той алегорично стартира да снима пътуванията си у нас в цвят. " Това вкарва един необикновен комизъм. Цветът е обвивка, дегизировка. "
Владимир споделя, че има известна подигравка, че той постоянно снима страната, която е напуснал. България му е забавна, само че не е сигурен за какво - от време на време си мисли, че тя не се трансформира, от време на време позволява, че просто неговият взор към нея не се трансформира. " Със сигурност нямаше да направя тези фотоси, в случай че живеех в България. Все отново фотографският развой е плод на отдалеченост. Ако фотографирам място, което виждам всеки ден, то тогава би трябвало самичък да основа отдалеченост, да провокирам въображението си. "
Един от най-интересните аспекти на работата му е, когато е поканен в плана " La France vue d`ici " ( " Франция погледната от вътрешната страна " ), проведен от фестивала за документална снимка ImageSingulières и най-голямата френска самостоятелна медия Mediapart. Той е измежду 24-мата фотографи, които снимат разнообразни " микрообщества " в страната.
Така Владимир документира живота на крайнолеви и анархистки групи (част от така наречен придвижвания на " задистите ", Zone à défendre - ZAD), които сполучливо стачкуват против построяването на летище върху площта на гора покрай Нант; рибарско населено място с вековни обичаи на брега на Средиземноморието, в което почитат единствено Свети Петър, ловят единствено избрани типове (най-често зелена змиорка), а всекидневието минава през мощни суеверия и езически ритуали; хора, които живеят в изоставена психиатрична клиника до Тулуза; дългите карнавали в Дюнкерк, когато няма по какъв начин да излезеш на открито без костюм (на въпроса на какво Владимир се е маскирал, с цел да снима из града, той дава отговор: " травестит от 60-те години " ).
Реклама
Описва настоящата галерия в София като " лично-интимна снимка ". Когато развежда посетителите в пространството на галерията, доста на пръв взор невидими връзки сред фотосите излизат нескрито: да вземем за пример постоянно герои в тях са членове на фамилията му. " Когато се върна, имам все по-малко другари, които мога да видя. Най-тъжното е, че на три пъти са ми се обаждали, с цел да желаят мои фотоси за некролози. "
Снимките са правени в 15-годишен интервал, най-вече в Стара Загора, Хасково, Казанлък, планинските региони.
Ако има въпреки всичко нещо друго, което му прави усещане у нас, е, че от ден на ден хора пътуват, връщат се, носят положителния образец, а това води до разнообразни прекарвания и диалози. " Все отново какъв брой сериозно мисли едно общество е знак какъв брой развито е то. Да бъдем в затворен цикъл е пагубно. Не би трябвало да забравяме какъв брой е значимо да можем да пътуваме от една точка към друга. "
Изложбата T(h)races на Владимир Василев, курирана от Надежда Павлова и Никола Михов, е в изложба Synthesis до 25 октомври. Повече за работата му на.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ