фото:wellcomeimages.org, УикипедияВ Баден-Баден, Германия, почива немският учен Роберт Кох -

...
фото:wellcomeimages.org, УикипедияВ Баден-Баден, Германия, почива немският учен Роберт Кох -
Коментари Харесай

На този ден в историята умира Роберт Кох

фото:wellcomeimages.org, Уикипедия

В Баден-Баден, Германия, почива немският академик Роберт Кох - един от създателите на микробиологията.

Роден е на 11 декември 1843 година в Клаустал.  От 1885 година до 1891 година е професор вБерлинския университет. От 1891 година до 1904 година е шеф на Института по инфекциозни заболявания в Берлин, който по-късно стартира да носи неговото име. Основните му приноси за медицината са откриването на причинителите на заболяванията туберкулоза, холера, африкански възвратен тиф.

Той е един от първите, които употребяват животни за опити с болестотворнимикроби. Роберт Кох предлага дестилат от туберкулозни бацили зе лекуване на туберкулозата. Този дестилат е наименуван по-късно туберкулин. В наши дни туберкулина се употребява единствено за диагностика.

През 1910 година Кох е почетен с Нобеловата премия за физиология или медицина„ за приноса му по отношение на химията на клетката, изработен посредством неговата работа върху протеините, включени в нуклеиновите вещества. “ Работата на Роберт Кох има голямо значение за развиването на микробиологията. Той и неговите възпитаници вкарват в микробиологичната процедура твърдите хранителни среди, което прави допустимо изолирането и култивирането на микробните култури; създават теорията за чистата просвета и способи за приемане на чисти култури; утвърждават главния принцип за работа с микроорганизми – правилото за стерилност; усъвършенстват методите за дезинфекция (убиване на микроорганизми); вкарват анилиновите бои за оцветяване на микробни препарати, имерсионния обектив и кондензора на Аббе при микроскопско наблюдаване, микрофотографирането. Голяма е ролята на Кох при проучване на патогенните микроорганизми. Доказва смисъла на Bacillus anthracis в етиологията на антракса, изолира холерния вибрион и причинителя на туберкулозата. Получава препарата туберкулин, който се оказва чудесно диагностично средство за това заболяване, прилагано и през днешния ден.

Въвежда дезинфекцията в битката с нездравословните микроорганизми. Многобройните негови възпитаници, станали световноизвестни бактериолози, не престават неговото дело - открити са причинителите на дифтерията и коремния тиф, за пръв път е изолиран организъм, който употребява като азотен източник молекулния азот от въздуха (аеробната азотфиксираща бактерия Azotobacter chroococcum), организират проучвания върху дрождите, вкарват способи за уединяване на чисти култури от единични кафези. Експериментите на “великия ” Кох, както го наричали неговите съвременници, с изключение на огромните открития, имат като резултат и създаване и рационализиране на главните способи за микробиологична работа. Това поставя началото на бурното развиване на микробиологията. За малко време са открити причинителите на множеството инфекциозни болести, създадени са научно обосновани санитарно-хигиенни мероприятия, препоръчани са ваксини за редица болести, открива се физиологичното многообразие на микроорганизмите и се открива хемосинтезата и автотрофното хранене при бактериите, създават се елементарни и истински способи за проучване на почвените микроорганизми, стартира приложението на микроорганизмите за произвеждане на биологично дейни субстанции.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1328 година — Филип VI, първи представител на династията Валоа, става крал на Франция.
•    1703 година — Руският цар Петър Велики основава Санкт Петербург.
•    1717 година — Нова Гранада става независимо вицекралство на Испания.
•    1850 година — Населението в Белоградчишко се подвига на въстание, прераснало в цяла Северозападна България и известно като Видинско въстание.
•    1866 година — В Букурещ е основан Таен български централен комитет (ТБЦК), правоприемник на който по-късно става БРЦК.
•    1870 година — Васил Левски минава от Румъния в България със задачата да сътвори мрежа от локални революционни комитети.
•    1925 година — Извършена е последната обществена екзекуция в Европа — обесване на причинителите на атентата в катедралата „ Св. Крал “ Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев.
•    1937 година — Пуснат е в употреба мостът Голдън Гейт в Сан Франциско.
•    1940 година — Втората международна война: При клането при Па дьо Кале са убити 97 английски бойци от елементи на 3-та Секретен сътрудник дивизия Тотенкопф.
•    1941 година — Втората международна война: След действия на властта в София от немските лагери са освободени към 12 700 македонски българи — военнопленници.
•    1941 година — Втората международна война: Британската военна флота потапя в Северно море немския линеен транспортен съд Бисмарк.
•    1942 година — Втората международна война — в Прага в 10:32 ч. се прави атентат против Секретен сътрудник обергрупенфюрерър Райнхард Хайдрих.
•    1943 година — Втората международна война: Създаден е Национален фронт на съпротивата във Франция.
•    1949 година — Официално е основана Японската асоциация по карате.
•    1950 година — Американският артист Франк Синатра за първи път се показва в телевизионно предаване.
•    1960 година — Демократичното държавно управление в Турция е свалено посредством боен прелом.
•    1971 година — Със заповед №9-4 на Министерството на националната култура в град Бургас е открита Природоматематическа гимназия " Академик Никола Обрешков ".
•    1974 година — Жак Ширак е определен за министър-председател на Франция.
•    1985 година — В Рим стартира развой за съучастничество в атентата против Йоан Павел II на Сергей Антонов и задочно — на Тодор Айвазов и Жельо Василев.
•    1993 година — Съюз на демократичните сили внася избор на съмнение на държавното управление на Любен Беров, само че Народното събрание го отхвърля.
•    1994 година — Съветският писател-дисидент Александър Солженицин се завръща в родината си след 20-годишно наложително заточение в Съединени американски щати.
•    1999 година — Карла дел Понте, основен обвинител на Международния углавен арбитражен съд за някогашна Югославия в Хага, повдига обвиняване против Слободан Милошевич за военни закононарушения и закононарушения против човечеството, осъществени в Косово.
•    2006 година — Земетресение на остров Ява (Индонезия) с магнитуд 6,2 по Скалата на Рихтер лишава живота на към 4 600 души.
•    2009 година — В Рим се играе Финала на Европейската купа на първенците по футбол. ФК Барселона побеждава ФК Манчестър Юнайтед с 2:0 с голове на Самюел Ето`о и Лионел Меси.
•    2010 година — Състои се втори полуфинал на песенния конкурс Евровизия 2010.

Родени

•    1332 година — Ибн Халдун, арабски академик († 1406 г.)
•    1623 година — Уилям Пети, британски академик († 1687 г.)
•    1799 година — Жак Фроментал Халеви, френски композитор († 1862 г.)
•    1822 година — Йоханес Дайкер, немски художник († 1895 г.)
•    1833 година — Тодор Шишков, български литератор († 1896 г.)
•    1837 година — Иван Крамской, съветски художник († 1887 г.)
•    1864 година — Анте Трумбич, хърватски политик († 1938 г.)
•    1878 година — Панарет Брегалнишки, български свещеник († 1944 г.)
•    1884 година — Макс Брод, австрийски публицист († 1968 г.)
•    1894 година — Дашиъл Хамет, американски публицист († 1961 г.)
•    1894 година — Луи-Фердинан Селин, френски публицист († 1961 г.)
•    1897 година — Джон Кокрофт, английски физик, Нобелов лауреат († 1967 г.)
•    1897 година — Милко Бичев, български проектант († 1972 г.)
•    1903 година — Никола Фурнаджиев, български стихотворец († 1968 г.)
•    1907 година — Рейчъл Карсън, американска зооложка († 1964 г.)
•    1917 година — Владимир Кабаиванов, български химик
•    1918 година — Ясухиро Накасоне, министър-председател на Япония
•    1920 година — Бранко Пендовски, публицист от Република Македония († 2006 г.)
•    1922 година — Кристофър Лий, английски артист
•    1923 година — Хенри Кисинджър, Държавен секретар на Съединени американски щати, Нобелов лауреат през 1973 година
•    1926 година — Атанас Пацев, български художник († 1999 г.)
•    1930 година — Джон Барт, американски публицист
•    1931 година — Филип Котлър, маркетинг експерт
•    1934 година — Харлан Елисън, американски публицист
•    1939 година — Сократис Кокалис, гръцки предприемач
•    1942 година — Пиърс Къредж, английски водач от Формула 1 († 1970 г.)
•    1943 година — Димитър Митов, български художник
•    1948 година — Александър Волков, съветски космонавт
•    1953 година — Йордан Александров Димитров, български военачалник
•    1956 година — Джузепе Торнаторе, италиански режисьор
•    1957 година — Венцислав Рангелов, български треньор
•    1958 година — Румен Пенин, български академик
•    1961 година — Жорета Николова, българска актриса
•    1964 година — Бисер Цолов, български академик
•    1964 година — Елена Йончева, българска журналистка
•    1967 година — Пол Гаскойн, британски футболист
•    1970 година — Бианка Панова, българска гимнастичка
•    1976 година — Анита Блонд, унгарска порно актриса
•    1978 година — Иван Юруков, български артист
•    1981 година — Йозгюр Чевик, турски артист
•    1990 година — Крис Колфър, американски артист

Починали

•    927 година — Симеон I, цар на българите (* 864 г.-865)
•    1508 година — Лудовико Сфорца, италиански аристократ, филантроп на изкуството (* 1452 г.)
•    1525 година — Томас Мюнцер, немски теолог (* 1489 година или 1495)
•    1564 година — Жан Калвин, швейцарски набожен модернизатор (* 1509 г.)
•    1610 година — Франсоа Раваяк, френски палач (* 1578 г.)
•    1690 година — Джовани Легренци, италиански бароков композитор (* 1626 г.)
•    1797 година — Франсоа Бабьоф, френски бунтовник (* 1760 г.)
•    1840 година — Николо Паганини, генуезки виолинист и композитор (* 1782 г.)
•    1876 година — Таньо Стоянов, български бунтовник (* 1846 г.)
•    1902 година — Агапий Войнов, български образован деятел (* 1838 г.)
•    1910 година — Роберт Кох, немски академик, Нобелов лауреат през 1905 година (* 1843 г.)
•    1933 година — Люба Ивошевич, брачна половинка на Георги Димитров (* 1882 г.)
•    1939 година — Йозеф Рот, австрийски публицист (* 1894 г.)
•    1963 година — Акилино Рибейро, португалски публицист (* 1885 г.)
•    1964 година — Джавахарлал Неру, индийски бунтовник и общественик (* 1889 г.)
•    1988 година — Ернст Руска, немски физик, Нобелов лауреат през 1986 година (* 1906 г.)
•    1989 година — Арсений Тарковски, съветски стихотворец (* 1907 г.)
•    1992 година — Майкъл Толбът, американски публицист (* 1953 г.)
•    1993 година — Тодор Боров, български книжовен историк и библиограф (* 1901 г.)
•    2000 година — Морис Ришар, канадски хокеист (* 1921 г.)
•    2003 година — Лучано Берио, италиански композитор (* 1925 г.)
•    2011 година — Джеф Конауей, американски артист (* 1950 г.)

Празници

•    Нигерия — Ден на детето
•    Полша — Ден на локалното самоуправление
•    Русия и Киргизстан — Ден на библиотеките
•    Украйна — Ден на работещите в химическата индустрия

Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!

За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.

Прочети тук -
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР