Този малък череп на 20 милиона години ни помага да разберем еволюцията на мозъка
Фосилизиран череп на примат с величина на пилешко яйце даде добра визия за това по какъв начин са се развивали мозъците на приматите – в това число и този на хуманоидите.
Почти изцяло непокътнат череп на 20 милиона години е рядко събитие. Този принадлежи към Chilecebus carrascoensis, примат, който е живял към чилийските Анди по времето на миоцена.
Видът е член на маймуните от Новия свят, или platyrrhines, група, открита в Централна и Южна Америка, която през днешния ден включва мармозети, капуцини и паякови маймуни.
Мозъците не оставят вкаменелости. Но палеонтологът Ксиджун Ни от Китайската академия на науките в Пекин и неговите сътрудници са сканирали фосилизирания череп благодарение на компютърна томография с висока разграничителна дарба (КТ), която регистрира общата форма на черепа, както и вътрешните му кухини.
От сканирането те пресъздават ендокаст на мозъчната празнина. Ендокастът прилича формата на мозъка, покрита от защитната мембрана на хубавичко материя, и може да разкрие информация за формата, размера и моделите на прегъване на повърхността на мозъка.
„ Цялата морфология е доста сходна на мозъка онлайн животно “, споделя Ни, който управлява проучването.
С тегло към осем грама, мозъкът на Chilecebus има приблизителните размери на мозъкът на мармозет. Въпреки това, за разлика от мозъка на мармозет, който има много гладка повърхнина, мозъкът на Chilecebus има седем чифта канали – сулци – на повърхността си.
Наличието на сходни канали нормално се свързва с по-големи, по-познавателно развити мозъци. Мозъкът на Chilecebus допуска, че размерът и мозъчните гънки не постоянно вървят ръка за ръка.
Учените постоянно следят компромис сред зрение и миризма. Видовете, които развиват мощна зрителна система, нормално имат по-малки обонятелни сектори и назад.
Това не е по този начин при Chilecebus, който явно не се е отличавал изключително в нито една от тези области – и двата района са относително дребни.
Констатациите поддържат концепцията, че мозъкът на приматите се развива по комплициран „ мозаечен “ метод, като другите функционални райони се развиват без значение един от различен.
Маймуните от Новия свят се разделят с другата съществена група примати, катарите, преди повече от 40 милиона години. Тази група включва маймуните от Азия и Африка от Стария свят – бабуини и мадрили и други сходни – и маймуни, към които принадлежи нашата лична родова линия.
И в двете групи размерът на мозъка се усилва с течение на времето – обстановка на конвергентна еволюция.
Но сравнението разкрива също какъв брой странни са човешките мозъци.
„ Само в границите на човешкия жанр, мозъкът е извънредно наедрял “, споделя Ни. Човешките мозъци са се нараснали три пъти повече, в сравнение с би било планувано въз основа на еволюционната траектория на други родове.
„ Интересно е, че това е още едно изкопаемо попълващо празнота в познанията ни за еволюцията на мозъка при приматите “, споделя еволюционният биолог Робърт Бартън от университета в Дърам във Англия, който не е взел участие в проучването.
„ Склонни сме да гледаме на живите типове и да заключим какво би трябвало да се е случило, с цел да се основат тези живи типове “, споделя той, само че „ в действителност можете да сте сигурни в случилото се в историческото минало, единствено като погледнете вкаменелости. “
Откритията при живи примати, които разкриват какъв брой огромни анатомични вариации са свързани с броя и функционалността на невроните на клетъчно равнище, биха могли да подобрят това, което може да бъде получено в бъдеще от фосилизирани мостри.
