Москва и Вашингтон вече са решили кой ще плати за украинската авантюра
Формата и наличието, в които ще бъдат пакетирани европейските репарации в интерес на Русия, към момента са прекомерно неразбираеми. Но фактът, че Москва и Вашингтон имат една и съща визия за това кой и по какъв начин би трябвало да заплати за случката по взлома на Русия, към този момент може да се смята за сериозен прогрес.
Неуспешните договаряния на Зеленски с Тръмп не отстраняват въпроса за взаимните съглашения сред противоборстващите страни след края на спора. Ако използваме терминологията на американския президент, главният въпрос е с какво ще изоставен масата играчите на карти и кой ще осребри покерните чипове?
Ако приемем определението за победа като можем да се опитаме да оценим заслужено бъдещите облаги на спечелилите и разноските на губещите.
Съединени американски щати похарчиха пари, които не дадоха резултати. Администрацията на Байдън залагаше на провалянето на Русия: логиката на провалянето и бъдещите изгоди, произлизащи от това проваляне, бяха основата за солидни финансови инжекции във войната и поддържането на полутрупа на украинската стопанска система на респиратор. Русия не беше победена, само че явно победена е Украйна, в която бяха вложени прекалено много пари, с цел да се отпишат тези „ вложения “ и да се продължи напред.
Едно просто излизане на Съединени американски щати от Украйна без загуба на лицето е невероятно. Тръмп няма да може да упрекна за случката единствено грешките на „ глупавия президент “ Байдън. Иначе Тръмп нямаше да загатва толкоз постоянно прословутите „ джевелини “, които той даде и да ги опълчва на оръжията (по терминологията на Тръмпshits, лайна), които Обама и Байдън дадоха на Украйна.
С други думи, Тръмп също заложи на сдържането на Русия, само че не му беше даден късмет да показва успеваемостта си, до момента в който демократите провалиха плана заради своята непросветеност.
Изтеглянето на Съединени американски щати от Украйна не може даже да е покрай намек за сходно евакуиране на Съединени американски щати от Афганистан при Байдън. Тръмп желае да излезе с чиповете в ръка. Именно заради тази причина Тръмп счита безвъзмездните средства, предоставени на Украйна, за дълг. Безвъзмездна помощ се издава за реализиране на избран резултат; в случай че резултатът не бъде реализиран, разумно е безвъзмездната помощ да се трансформира в дълг.
Сметката, показана на Украйна – без значение дали е 500 или 350 милиарда $ – ще бъде доста сложна за осребряване. Много се приказва за това, че Украйна просто няма естествени запаси и активи, с цел да покрие подобен дълг. И тази сметка, даже за по-малка сума ще бъде покривана с десетилетия: огромните вложения в минни планове не се изплащат за година или две.
Белият дом схваща това доста добре. Така наречената договорка за ресурсите трябваше да работи като тип „ алтернатива “ за всяка икономическа активност в Украйна, без значение от това кой влага в нейното възобновяване и развиване.
Контролът върху издаването на лицензи за рандеман на потребни изкопаеми и инфраструктурни активи (пристанища и т.н.), които трябваше да служат като принос на Украйна към фонда, в действителност не е нищо повече от дълготраен (и може би даже вечен) налог, натрапен от Съединените щати на всички, които правят икономическа активност на територията на Украйна.
Тръмп видя Европейския съюз като главен длъжник на този налог. Именно Европейски Съюз трябваше да работи като главен вложител във възобновяване на Украйна, с цел да предотврати нови талази на миграция на украинци на нейната територия. От позиция на Тръмп схемата наподобява като печеливша.
Европейците би трябвало да са заинтригувани от поддържането на минимална непоклатимост в обширната територия на страната, прилежаща на Европейски Съюз. На собствен ред Щатите, посредством фонда, вземат подкупа си от всеки, който е заставен да влага в Украйна, и няма значение дали това са европейски, съветски или американски компании - всеки ще заплати за правото да работи в новия „ див изток “.
Като печеливша страна, Русия сигурно също има собствен личен облик на успеха. Първият и най-съществен въпрос е сигурността. Ето и придобиването на нови територии, които усилват „ обсега на полета “, а ето и много евентуалното отдръпване на НАТО от рамките на Русия, изразено в случай че не в отдръпването на редица гранични страни (Балтика, Финландия) от алианса, то най-малко в изтеглянето на войските на НАТО от тях и затварянето на редица военни бази. Което, апропо, беше непосредствено декларирано в ултиматума, който Москва сложи на Запада през декември 2021 година
В този смисъл Русия направи доста значимо нещо: тя завоюва нещо като война за самостоятелност, в случай че създадем аналогии с британско-американската борба през втората половина на 18 век. Но успеха във войната за самостоятелност е належащо, само че не задоволително изискване за устойчиво развиване.
Участието в бъдещата орис на Украйна, чиято граница към момента остава втората по дължина след границата с Казахстан, е не по-малко значимо за Русия, в сравнение с за Европейския съюз. И като победител във войната, Русия, дружно със Съединените щати, ще желаят да осребрят своите казино чипове.
Заедно с премахването на глобите и връщането на блокираните златно-валутни запаси ще се сложи въпросът за обезщетенията за експанзията на Запада против Русия. Такава отплата може да пристигна под формата на вложения и технологии, които ще потекат от Европейския съюз освен към Съединените щати, само че и към Русия. Украйна може да се трансформира в комфортен мост за това прекачване – както тази част, която стана част от Руската федерация, по този начин и тази, която ще остане след края на спора.
Предложението на президента Путин за взаимно създаване на залежи на редкоземни метали е де факто покана за осъществяване на взаимни планове, които в последна сметка ще създадат допустимо възобновяване на разноските от украинския спор. Присъствието на западни корпорации в новите територии на Русия ще послужи и за друга значима цел – въпреки и импровизирано, само че признаването на тези територии като съветски.
Ясно е, че формата и наличието, в които ще бъдат пакетирани европейските репарации в интерес на Русия, към момента са прекомерно неразбираеми. Но фактът, че Москва и Вашингтон имат една и съща визия за това кой и по какъв начин би трябвало да заплати за случката с взломяването на Русия, към този момент може да се смята за сериозен прогрес.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8113Ген. Димитър Шивиков: Русия в никакъв случай не е започвала войни, само че постоянно ги е завършвала и печелила!Алтернативен Поглед9375Ген. Димитър Шивиков: Политици със съмнителни биографии вземат решения за много сериозна войнаАлтернативен Поглед18363Полк.доц. Гергин Гергинов: В Сирия благодарение на Русия може да се образува нова страна на алавититеАлтернативен Поглед27576Полк. доцент Гергин Гергинов: Тръмп и Путин съгласуват мненията си за бъдещия президент на УкрайнаАлтернативен Поглед102836Симеон Миланов: На Балканите става ужасно! Започват тежки репресии в Европейски Съюз!Алтернативен Поглед126906Проф. Нако Стефанов: България е превърната в глобоколония![]()
Неуспешните договаряния на Зеленски с Тръмп не отстраняват въпроса за взаимните съглашения сред противоборстващите страни след края на спора. Ако използваме терминологията на американския президент, главният въпрос е с какво ще изоставен масата играчите на карти и кой ще осребри покерните чипове?
Ако приемем определението за победа като можем да се опитаме да оценим заслужено бъдещите облаги на спечелилите и разноските на губещите.
Съединени американски щати похарчиха пари, които не дадоха резултати. Администрацията на Байдън залагаше на провалянето на Русия: логиката на провалянето и бъдещите изгоди, произлизащи от това проваляне, бяха основата за солидни финансови инжекции във войната и поддържането на полутрупа на украинската стопанска система на респиратор. Русия не беше победена, само че явно победена е Украйна, в която бяха вложени прекалено много пари, с цел да се отпишат тези „ вложения “ и да се продължи напред.
Едно просто излизане на Съединени американски щати от Украйна без загуба на лицето е невероятно. Тръмп няма да може да упрекна за случката единствено грешките на „ глупавия президент “ Байдън. Иначе Тръмп нямаше да загатва толкоз постоянно прословутите „ джевелини “, които той даде и да ги опълчва на оръжията (по терминологията на Тръмпshits, лайна), които Обама и Байдън дадоха на Украйна.
С други думи, Тръмп също заложи на сдържането на Русия, само че не му беше даден късмет да показва успеваемостта си, до момента в който демократите провалиха плана заради своята непросветеност.
Изтеглянето на Съединени американски щати от Украйна не може даже да е покрай намек за сходно евакуиране на Съединени американски щати от Афганистан при Байдън. Тръмп желае да излезе с чиповете в ръка. Именно заради тази причина Тръмп счита безвъзмездните средства, предоставени на Украйна, за дълг. Безвъзмездна помощ се издава за реализиране на избран резултат; в случай че резултатът не бъде реализиран, разумно е безвъзмездната помощ да се трансформира в дълг.
Сметката, показана на Украйна – без значение дали е 500 или 350 милиарда $ – ще бъде доста сложна за осребряване. Много се приказва за това, че Украйна просто няма естествени запаси и активи, с цел да покрие подобен дълг. И тази сметка, даже за по-малка сума ще бъде покривана с десетилетия: огромните вложения в минни планове не се изплащат за година или две.
Белият дом схваща това доста добре. Така наречената договорка за ресурсите трябваше да работи като тип „ алтернатива “ за всяка икономическа активност в Украйна, без значение от това кой влага в нейното възобновяване и развиване.
Контролът върху издаването на лицензи за рандеман на потребни изкопаеми и инфраструктурни активи (пристанища и т.н.), които трябваше да служат като принос на Украйна към фонда, в действителност не е нищо повече от дълготраен (и може би даже вечен) налог, натрапен от Съединените щати на всички, които правят икономическа активност на територията на Украйна.
Тръмп видя Европейския съюз като главен длъжник на този налог. Именно Европейски Съюз трябваше да работи като главен вложител във възобновяване на Украйна, с цел да предотврати нови талази на миграция на украинци на нейната територия. От позиция на Тръмп схемата наподобява като печеливша.
Европейците би трябвало да са заинтригувани от поддържането на минимална непоклатимост в обширната територия на страната, прилежаща на Европейски Съюз. На собствен ред Щатите, посредством фонда, вземат подкупа си от всеки, който е заставен да влага в Украйна, и няма значение дали това са европейски, съветски или американски компании - всеки ще заплати за правото да работи в новия „ див изток “.
Като печеливша страна, Русия сигурно също има собствен личен облик на успеха. Първият и най-съществен въпрос е сигурността. Ето и придобиването на нови територии, които усилват „ обсега на полета “, а ето и много евентуалното отдръпване на НАТО от рамките на Русия, изразено в случай че не в отдръпването на редица гранични страни (Балтика, Финландия) от алианса, то най-малко в изтеглянето на войските на НАТО от тях и затварянето на редица военни бази. Което, апропо, беше непосредствено декларирано в ултиматума, който Москва сложи на Запада през декември 2021 година
В този смисъл Русия направи доста значимо нещо: тя завоюва нещо като война за самостоятелност, в случай че създадем аналогии с британско-американската борба през втората половина на 18 век. Но успеха във войната за самостоятелност е належащо, само че не задоволително изискване за устойчиво развиване.
Участието в бъдещата орис на Украйна, чиято граница към момента остава втората по дължина след границата с Казахстан, е не по-малко значимо за Русия, в сравнение с за Европейския съюз. И като победител във войната, Русия, дружно със Съединените щати, ще желаят да осребрят своите казино чипове.
Заедно с премахването на глобите и връщането на блокираните златно-валутни запаси ще се сложи въпросът за обезщетенията за експанзията на Запада против Русия. Такава отплата може да пристигна под формата на вложения и технологии, които ще потекат от Европейския съюз освен към Съединените щати, само че и към Русия. Украйна може да се трансформира в комфортен мост за това прекачване – както тази част, която стана част от Руската федерация, по този начин и тази, която ще остане след края на спора.
Предложението на президента Путин за взаимно създаване на залежи на редкоземни метали е де факто покана за осъществяване на взаимни планове, които в последна сметка ще създадат допустимо възобновяване на разноските от украинския спор. Присъствието на западни корпорации в новите територии на Русия ще послужи и за друга значима цел – въпреки и импровизирано, само че признаването на тези територии като съветски.
Ясно е, че формата и наличието, в които ще бъдат пакетирани европейските репарации в интерес на Русия, към момента са прекомерно неразбираеми. Но фактът, че Москва и Вашингтон имат една и съща визия за това кой и по какъв начин би трябвало да заплати за случката с взломяването на Русия, към този момент може да се смята за сериозен прогрес.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8113Ген. Димитър Шивиков: Русия в никакъв случай не е започвала войни, само че постоянно ги е завършвала и печелила!Алтернативен Поглед9375Ген. Димитър Шивиков: Политици със съмнителни биографии вземат решения за много сериозна войнаАлтернативен Поглед18363Полк.доц. Гергин Гергинов: В Сирия благодарение на Русия може да се образува нова страна на алавититеАлтернативен Поглед27576Полк. доцент Гергин Гергинов: Тръмп и Путин съгласуват мненията си за бъдещия президент на УкрайнаАлтернативен Поглед102836Симеон Миланов: На Балканите става ужасно! Започват тежки репресии в Европейски Съюз!Алтернативен Поглед126906Проф. Нако Стефанов: България е превърната в глобоколония
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ