Подарете книга: ПРОМЯНАТА е в приятелството
Фондация „ Подарете Книга “ служи като посредник сред децата, настанени в институции, и доброволците, които са подготвени да дарят парченце от времето си, с цел да станат техни ментори и другари. Така децата намират оня важен възрастен, който ги поддържа и направлява, и им оказва помощ самите те да се усещат значими и да следват фантазиите си. Поговорихме си със София Иванова от фондацията за идеята им и провокациите, пред които се изправят.
***
Каква е вашата персонална мотивация за идеята, зад която заставате?
Фондация “Подарете книга” към този момент от 10 години работи с деца лишени от наставнически грижи в центрове от цялата страна. Каузата ни постоянно е била да подаряваме време на децата, тъй като знаем, че зад всяко мъдро и надарено дете стои най-малко един упорит вързрастен, който да го предизвиква. Затова и главната активност на фондацията е програмата “Подари време” - поддръжка на деца от домове през другарство. Особено когато са дребни, децата имат потребност от престижи, към които да се стремят. Понякога се случва по този начин, че в дребния град, където няма задоволително кръжоци, спортни занимания и мотивиращи учители децата остават без тези престижи. Именно в тези дребни обитаеми места нашите доброволци постоянно са били най- скъпия актив!
Как се отрази рецесията с COVID-19 на вашата организация?
Когато през март 2020г. настъпи първия локдаун за няколко месеца бяхме лишени от връзка с децата. В паниката трябваше бързо да стартираме да подкрепяме домовете по напълно друг метод. Първото най-важно бе да им помогнем с обезпечаването на задоволително хигиенични материали, само че бързо по-късно се усети и нова по-сериозна потребност - техниката. Често тук-там децата имаха по едно устройство на дом, а онлайн образованието бе доста
тромаво. Тези деца постоянно са били във висок риск от изпадане от просветителната система, само че виждахме, че дълготрайното онлайн образование още повече ще задълбочи тези дефицити. Затова започнахме да мислим в посока по какъв начин да продължим да поддържаме децата в домове дълготрайно без физически срещи - по този начин се роди концепцията за програмата “Стипендията”.
Защо решихте да кандидатствате в ПРОМЯНАТА? И с какво тази обществена самодейност оказа помощ досега на вашата идея? Промяната ни оказа помощ да дадем първичен подтик на концепцията - да я валидираме и да получим скъпи препоръки по какъв начин да я развием стабилно. Това е извънредно значимо при започване на всеки един нов план, изключително за подобен като Стипендията, който мислим да развиваме редом с главната си активност надалеч откакто пандемията е зад тила ни! Как породи концепцията за програмата „ Стипендията “, която оказва помощ на децата да си слагат цел, като изберат такава от избран лист? Работата с деца е изначално доста сложна - изключително когато сред ментора и детето има компютър. Стипендията дава рамка, към която детето и ментора да се стремят - обща цел, която да реализират. В хода на това учене в действителност идва и другарството! Предизвикателството в Стипендията е друго за всяко дете - може да бъде Математика, Български или История, само че не това е най-важното. Ние сме сигурни, че с едно двумесечно предизвикателство никое дете няма да се трансформира от двойкаджия в първенец, само че същото това предизвикателство може да научи едно дете на усърдие, постояноство и да му покаже това сладко възприятие, когато постигнеш нещо, към което дълго време си се старал! Виждате ли смяна в децата, които откриват света на книгите и четенето? Действа ли им това стимулиращо и какви качества построява в тях? Четенето е нещо ужасно, само че никое дете не сяда да чете от самосебе си. Винаги има някоя баба, майка, баща, които демонстрират на детето за какво би трябвало да се чете, сричат дълго време с него, до момента в който детето не стартира да протяга ръка към книгите единствено. Повечето деца в домове имат рафтове и рафтове с книги, само че не протягат ръка към тях, тъй като никой в никакъв случай не им е показвал приказните светове вътре. Когато за пръв път започнахме да посещаваме домове и ние носехме книги, само че вместо да ги оставяме и да си тръгваме оставахме с децата, с цел да ги прочетем. С някои деца сядахме единствено да сричаме. Когато децата те посрещнат на входа след няколко визити с книга в ръка и възклицание “Подарете книга са тук! Седни тук да ти прочета нещо!” тогава разбрахме, че не книгите са значими, а хората!
Може да станете част от ПРОМЯНАТА и да подкрепите „ Подарете книга “
***
Каква е вашата персонална мотивация за идеята, зад която заставате?
Фондация “Подарете книга” към този момент от 10 години работи с деца лишени от наставнически грижи в центрове от цялата страна. Каузата ни постоянно е била да подаряваме време на децата, тъй като знаем, че зад всяко мъдро и надарено дете стои най-малко един упорит вързрастен, който да го предизвиква. Затова и главната активност на фондацията е програмата “Подари време” - поддръжка на деца от домове през другарство. Особено когато са дребни, децата имат потребност от престижи, към които да се стремят. Понякога се случва по този начин, че в дребния град, където няма задоволително кръжоци, спортни занимания и мотивиращи учители децата остават без тези престижи. Именно в тези дребни обитаеми места нашите доброволци постоянно са били най- скъпия актив!
Как се отрази рецесията с COVID-19 на вашата организация?
Когато през март 2020г. настъпи първия локдаун за няколко месеца бяхме лишени от връзка с децата. В паниката трябваше бързо да стартираме да подкрепяме домовете по напълно друг метод. Първото най-важно бе да им помогнем с обезпечаването на задоволително хигиенични материали, само че бързо по-късно се усети и нова по-сериозна потребност - техниката. Често тук-там децата имаха по едно устройство на дом, а онлайн образованието бе доста
тромаво. Тези деца постоянно са били във висок риск от изпадане от просветителната система, само че виждахме, че дълготрайното онлайн образование още повече ще задълбочи тези дефицити. Затова започнахме да мислим в посока по какъв начин да продължим да поддържаме децата в домове дълготрайно без физически срещи - по този начин се роди концепцията за програмата “Стипендията”.
Защо решихте да кандидатствате в ПРОМЯНАТА? И с какво тази обществена самодейност оказа помощ досега на вашата идея? Промяната ни оказа помощ да дадем първичен подтик на концепцията - да я валидираме и да получим скъпи препоръки по какъв начин да я развием стабилно. Това е извънредно значимо при започване на всеки един нов план, изключително за подобен като Стипендията, който мислим да развиваме редом с главната си активност надалеч откакто пандемията е зад тила ни! Как породи концепцията за програмата „ Стипендията “, която оказва помощ на децата да си слагат цел, като изберат такава от избран лист? Работата с деца е изначално доста сложна - изключително когато сред ментора и детето има компютър. Стипендията дава рамка, към която детето и ментора да се стремят - обща цел, която да реализират. В хода на това учене в действителност идва и другарството! Предизвикателството в Стипендията е друго за всяко дете - може да бъде Математика, Български или История, само че не това е най-важното. Ние сме сигурни, че с едно двумесечно предизвикателство никое дете няма да се трансформира от двойкаджия в първенец, само че същото това предизвикателство може да научи едно дете на усърдие, постояноство и да му покаже това сладко възприятие, когато постигнеш нещо, към което дълго време си се старал! Виждате ли смяна в децата, които откриват света на книгите и четенето? Действа ли им това стимулиращо и какви качества построява в тях? Четенето е нещо ужасно, само че никое дете не сяда да чете от самосебе си. Винаги има някоя баба, майка, баща, които демонстрират на детето за какво би трябвало да се чете, сричат дълго време с него, до момента в който детето не стартира да протяга ръка към книгите единствено. Повечето деца в домове имат рафтове и рафтове с книги, само че не протягат ръка към тях, тъй като никой в никакъв случай не им е показвал приказните светове вътре. Когато за пръв път започнахме да посещаваме домове и ние носехме книги, само че вместо да ги оставяме и да си тръгваме оставахме с децата, с цел да ги прочетем. С някои деца сядахме единствено да сричаме. Когато децата те посрещнат на входа след няколко визити с книга в ръка и възклицание “Подарете книга са тук! Седни тук да ти прочета нещо!” тогава разбрахме, че не книгите са значими, а хората!
Може да станете част от ПРОМЯНАТА и да подкрепите „ Подарете книга “
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ