Българите в чужбина пазят културата си както през Възраждането
Фолклорните групи са главната форма на организация на пълнолетните българи в чужбина. Те пазят родните обичаи най-вече със лични сили, като поддръжката на страната е незадоволителна. Това разясниха в студиото на „ Тази сутрин” доцент доктор Владимир Пенчев и гл. ас. доктор Лина Гергова от Българска академия на науките, създатели на най-мащабното проучване за сънародниците ни зад граница.
То е провеждано на над 80 местоположения в 17 страни от Европа и Северна Америка, като са извършени срещи с над 300 сдружения, асоциации, организации и неофициални клубове. „ Новото, което видяхме, е случването на общността в придвижване – по какъв начин културното завещание спомага за обединяването на българските общности”, описа доктор Гергова.
Изследователите са говорили с участниците в над 60 фолклорни групи. Вече има и огромни български фестивали зад граница.
„ Самодейността, която в България е от Възраждането, тя е естествена форма на организация на българските общности отвън страната – както през Възраждането не е имало страна, по този начин и в този момент въздействието на българската страна, за жалост, не е толкоз мощно и те са принудени сами да се организират”, уточни тя.
--> Доц. Пенчев прикани страната да постави старания за основаването на читалища зад граница като съвременни институции, които да поддържат културната активност. В момента българските самодейци срещат проблеми дори при присъединяване на интернационалните фестивали, в границите на които би трябвало да показват обичай и просвета – от посолствата не постоянно им оказват помощ и се постанова България да бъде представяна главно през своята кухня.
Изследователите показаха, че българските неделни учебни заведения са евентуално най-малко със 100 повече от публично упълномощените 200, само че те отново покриват едвам 20-25% от учениците и по тази причина проектите за отдалечено образование са концепция в вярната посока. Проблем е, че в доста фамилии родителите не желаят децата им да учат български за да се интегрират по-добре.
Така езикът се губи още след 1,5 генерации – т.е. при деца, прекарали първите си 6-7 години у нас. Интересна наклонност обаче е връщането към корените при третото потомство – внуците на емигрантите, които имат мощна връзка със своите баби и дядовци и с нейна помощ получават интерес към корените си.
То е провеждано на над 80 местоположения в 17 страни от Европа и Северна Америка, като са извършени срещи с над 300 сдружения, асоциации, организации и неофициални клубове. „ Новото, което видяхме, е случването на общността в придвижване – по какъв начин културното завещание спомага за обединяването на българските общности”, описа доктор Гергова.
Изследователите са говорили с участниците в над 60 фолклорни групи. Вече има и огромни български фестивали зад граница.
„ Самодейността, която в България е от Възраждането, тя е естествена форма на организация на българските общности отвън страната – както през Възраждането не е имало страна, по този начин и в този момент въздействието на българската страна, за жалост, не е толкоз мощно и те са принудени сами да се организират”, уточни тя.
--> Доц. Пенчев прикани страната да постави старания за основаването на читалища зад граница като съвременни институции, които да поддържат културната активност. В момента българските самодейци срещат проблеми дори при присъединяване на интернационалните фестивали, в границите на които би трябвало да показват обичай и просвета – от посолствата не постоянно им оказват помощ и се постанова България да бъде представяна главно през своята кухня.
Изследователите показаха, че българските неделни учебни заведения са евентуално най-малко със 100 повече от публично упълномощените 200, само че те отново покриват едвам 20-25% от учениците и по тази причина проектите за отдалечено образование са концепция в вярната посока. Проблем е, че в доста фамилии родителите не желаят децата им да учат български за да се интегрират по-добре.
Така езикът се губи още след 1,5 генерации – т.е. при деца, прекарали първите си 6-7 години у нас. Интересна наклонност обаче е връщането към корените при третото потомство – внуците на емигрантите, които имат мощна връзка със своите баби и дядовци и с нейна помощ получават интерес към корените си.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ