Преподавателят в Харвард д-р Марк Еспосито: Изправени сме пред безпрецедентна революция
Фокусът във втория ден от конференцията, проведена за трета поредна година от Dir.bg и 3E-news и в която участват , е върху финансирането на зелената промяна в Централна и Източна Европа, екологичните, обществените и корпоративните управленчески начини и кръговата стопанска система, както и ускоряването на нововъведенията и бъдещето на изкуствения разсъдък и Disruptive технологиите.
Ето и цялата лекция на доктор Еспосито, който е съавтор на бестселърите " The AI Republic " и " Understanding how the future unfolds ":
Всички сме наясно, че сме изправени пред ясна смяна в световната система към една нова такава, която ще използва изгодите от развиването на технологиите, които настъпват с доста висока скорост. Сега стопанската система е основана на технологиите, които имат способността да наподобяват доста от нашите функционалности и действия.
Изправени сме пред една невиждана гражданска война. Ако погледнем еволюцията през последните няколкостотин години от индустриалната гражданска война, която зададе производството като главен фактор за образуване на икономическа стойност, до момента, по-късно икономическият напредък, който не преценихме че оказва влияние и върху околната среда до началото на сегашното хилядолетие с развиването на платформите.
Сега сме сега на една когнитивна еволюция, в която ще би трябвало да се научим да поддържаме връзка с технологиите. Когнитивната епоха е фундаментално друга и нова, тъй като връзките сред човек и машина са доста по-тесни. Дигиталната епоха е тази, която ни донесе цифровата промяна, само че тя в действителност построи единствено инфраструктурата. Сега към този момент ще би трябвало да преминем към една нова инфраструктура на знанията, която е основана върху връзката сред индивида и машината.
Снимка: Иван Коловос
На базата на проучвания към този момент стигаме до ясно умозаключение, че когнитивната стопанска система, заради съществуването на технологии като изкуствения разсъдък, ще трансформира цифровите системи в нещо като невралгична система, която ще ни оказва помощ да проучваме и учим и да вършим прогнози.
Като разгледаме прогностичните умения на тези системи е ясно за какво назоваваме тези взаимоотношения когнитивни. Тук към този момент имаме една смяна на веригата на добавена стойност към една верига, в която технологиите също са участник дружно с хората. В този случай приказваме за една хибридна система.
Всички точки от данни се трансформират в структурирани данни, които можем да използваме по функционален метод. И това ще стане благодарение на изкуствения разсъдък, който ще ни оказва помощ в доста от нашите функционалности и действия и ще стане интегриран в метода ни на живот.
Като погледнем към кибер и физическото пространство можем да приказваме за тези трилиони IP адреси, за разширението на интернет и можем да си представим, че през идните години ще следим все по-голям информативен потенциал, който ще ни помогне да надскочим опциите си в осъществяване на избрани функционалности.
Снимка: Иван Коловос
Днес генерираме повече данни, в сравнение с до момента в историята и в бъдеще ще следим смяна от централизирани практики към централизирана когнитивна дарба. По този метод ще можем да обединим повече хора в достъпа до информация, повишавайки тяхната конкурентоспособност.
Каква ще бъде новата форма на конкуренция и по какъв начин можем да използван нововъведенията за зеления преход?
Когато реализираме това равнище на когнитивна инфраструктура, което се опира на невижданите технологии, които могат да наподобяват функционалността на мозъка, виждаме равнище на разпространяване на технологиите в невиждани мащаби. Това ни оказва помощ да реализираме децентрализация, само че трансформира и институционалната рамка.
От една страна ние дефинираме силите, които стоят в основата на новата глобализация. Пандемията от COVID-19 се яви една мощ, която ни накара да използваме повече интернет основаните технологии, криптовалутите и киберсигурността. Всичко това са равнища на провокации, които би трябвало да взимаме поради. Климатичният дневен ред е другото нещо, за което не би трябвало да забравяме. И различен фактор е Китай. Това е страна, която провокира хегемона на Запада.
В когнитивната стопанска система изкуственият разсъдък е главен състезател. В момента сме на равнище статистическо учене на модела и всичко се свежда до статистика и изчислителна мощ. Ние би трябвало да обучим този ИИ, като му предоставяме данни и му дадем необятен достъп до тях.
Това революционно постижение, реализирано с ChatGPT, се дължи точно на събирането на данни.
Снимка: Иван Коловос
Все още обаче нямаме контекстуална акомодация на изкуствения разсъдък. Тоест той към момента не е в положение да схваща феномени от действителния живот.
Изкуственият разсъдък обаче набира скорост по целия свят и това става в другите браншове. Много софтуерни компании влагат в това развиване, само че в този момент от персоналната приложимост до фирмената приложимост, до всевъзможни типове действия в юридическата и логистичната сфера изкуственият разсъдък набира скорост. Той носи финансова стойност по веригата и най-основните форми за основаване на стойност ни демонстрират, че изкуственият разсъдък към този момент е фактор по веригата на добавена стойност, дали директно или непряко, само че това касае всички ни.
През идващите няколко години ние ще продължим да влагаме в същите области, само че и в тези, които в този момент не получават задоволително финансиране. Но ние желаем да забележим и още - да вземем за пример при действието на изкуствения разсъдък да бъдат заложени неща, наподобяващи сетивата на индивида. Т.е да чакаме мултисензорна еволюция.
Изкуственият разсъдък се създава главно в Съединени американски щати и Китай, а останалите страни се пробват да влязат в тази конкуренция, само че по този начин или другояче разпределението е неравномерно. Има страни, като Индия, които се пробват да реализират прогрес и да се нареждат добре. Европа също се пробва да навакса, само че по този начин или другояче имаме огромна фрагментация.
В резюме можем да кажем, че в близко бъдеще на национално равнище ще бъдат основани предпоставки за развиването на изкуствения разсъдък. Ще имаме уголемение, ще имаме конкуренция, отбрана на потребителите и персоналните данни - всичко това са детайли, върху които ще се сложи фокусът на вниманието. В центъра имаме една екосистема, която ще подсигурява взаимна съгласуваност сред обособените стълбове.
Необходимо е обаче да се приемем законодателство, че разрастващите се технологии няма да подкопаят обществения дирек и има голям брой провокации, с които би трябвало да се оправим.
Снимка: Иван Коловос
Какво можем да чакаме, в случай че обвържем тематиката за изкуствения разсъдък с климата?
Технологиите могат да се приложат за задачите на смекчаването на климатичните промени и за акомодацията към тях. През 2020 година направихме една смяна в нашата инфраструктура, с цел да се възстановим от един свят, чиито устои бяха подкопани от пандемията. Говорим за чисти изгоди в размер на 7 трилиона $ от развиването на изкуствения разсъдък и технологиите.
Блокчейн технологията, употребена, с цел да се измерят и рапортуват въглеродните излъчвания, докара до основаването на един обществен вестник, в границите на който докладваме тези данни. Европейски Съюз евентуално също се премине в тази посока, тъй като регулациите се стягат съществено. Вече са взети ограничения за понижаване на изкопаемите запаси, взимаме ограничения за потребление на пластмаси и всичко това би трябвало да се мери.
Един образец от действителна страна ни демонстрира, че когато интегрираме блокчейн технологиите и инфраструктура, където може да се съхраняват данните от изкуствения разсъдък, на тази база можем да се надяваме да достигнем вярното развиване във връзка с намаляването на въглеродния си отпечатък. По този метод можем да стигнем до диалога каква съществена роля може да изиграят технологиите, с цел да реализираме бърза акомодация към климатичните промени и зеления преход. От изкуствения разсъдък ние разбираме, че това е световно събитие, което ще се уголемява, само че в неговото развиване преобладават две съществени страни в света. Оттам можем да разгледаме къде да прилагаме технологиите.
Когато приказваме за най-новите технологии би трябвало да приемем, че те могат да ни оказват помощ да се оправим с настоящите провокации, свързани с климатичните промени. Ето тук идва концепцията за въглеродно негативна стопанска система.
Има няколко съществени провокации, с които би трябвало да се оправим при нашата въглеродногенерираща стопанска система, с цел да можем да смекчим отрицателното влияние, без значение дали сме представители на университетските среди, на бизнесмените - ние дружно би трябвало да поставим избрани старания, с цел да се придвижим в вярната посока.
Как може революцията в изкуствения разсъдък да ни помогне да преодолеем тези провокации?
На първо място става въпрос за събирането на данни. За нас е доста значимо да разполагаме с тях, с цел да оценим размера на излъчванията. Много е значимо да се погрижим за поглъщането на въглерода посредством естествените системи или посредством дигитализацията. Защото можем да събираме данни за отпечатъка си, да ги проучваме и да постановяваме ограничения. Можем да отчитаме всичко това, да създадем една база данни и да следим благодарение на блокчейн технологиите всички нездравословни излъчвания, с цел да знаем къде би трябвало да се намесим и да променим динамичността на пазара в позитивна посока и да подтикваме избрани страни да ускорят своите стъпки към зеления преход. Важно е също по този начин да монетаризираме всичко това, като използван стандартите стопански способи т.е. да остойностим нездравословните излъчвания. Също по този начин би трябвало да ги пакетираме по избран метод.
Когато стартираме да търгуваме с въглеродни излъчвания и стартираме действително да ги компенсираме въз основата на данни, когато стартираме да работим по позитивната чиста стойност, ще можем да разработим една тактика за климата, която почива на технологиите.
В момента сме в един вододелен миг, в който да вземем значими решения. Ако задачата ни е да реализираме зелен преход през идващите няколко години и се вгледаме в задачите за резистентност, надали ще можем да ги осъществим до 2030 година А бизнесът ще може да ги извърши към края на века, когато към този момент ще бъде доста късно. Затова доста значимо е да ускорим зеления преход колкото се може повече и технологиите могат да ни оказват помощ.
Когато изградим симбиоза сред хората и машините ние го вършим за да реализираме задачите за стабилно развиване. Можем и да се вдъхновим да развием разнообразни модели, от тези които развиваме през последните 200 години.
Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители " (БФИЕК), Kaufland.
се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
Ето и цялата лекция на доктор Еспосито, който е съавтор на бестселърите " The AI Republic " и " Understanding how the future unfolds ":
Всички сме наясно, че сме изправени пред ясна смяна в световната система към една нова такава, която ще използва изгодите от развиването на технологиите, които настъпват с доста висока скорост. Сега стопанската система е основана на технологиите, които имат способността да наподобяват доста от нашите функционалности и действия.
Изправени сме пред една невиждана гражданска война. Ако погледнем еволюцията през последните няколкостотин години от индустриалната гражданска война, която зададе производството като главен фактор за образуване на икономическа стойност, до момента, по-късно икономическият напредък, който не преценихме че оказва влияние и върху околната среда до началото на сегашното хилядолетие с развиването на платформите.
Сега сме сега на една когнитивна еволюция, в която ще би трябвало да се научим да поддържаме връзка с технологиите. Когнитивната епоха е фундаментално друга и нова, тъй като връзките сред човек и машина са доста по-тесни. Дигиталната епоха е тази, която ни донесе цифровата промяна, само че тя в действителност построи единствено инфраструктурата. Сега към този момент ще би трябвало да преминем към една нова инфраструктура на знанията, която е основана върху връзката сред индивида и машината.
Снимка: Иван Коловос
На базата на проучвания към този момент стигаме до ясно умозаключение, че когнитивната стопанска система, заради съществуването на технологии като изкуствения разсъдък, ще трансформира цифровите системи в нещо като невралгична система, която ще ни оказва помощ да проучваме и учим и да вършим прогнози.
Като разгледаме прогностичните умения на тези системи е ясно за какво назоваваме тези взаимоотношения когнитивни. Тук към този момент имаме една смяна на веригата на добавена стойност към една верига, в която технологиите също са участник дружно с хората. В този случай приказваме за една хибридна система.
Всички точки от данни се трансформират в структурирани данни, които можем да използваме по функционален метод. И това ще стане благодарение на изкуствения разсъдък, който ще ни оказва помощ в доста от нашите функционалности и действия и ще стане интегриран в метода ни на живот.
Като погледнем към кибер и физическото пространство можем да приказваме за тези трилиони IP адреси, за разширението на интернет и можем да си представим, че през идните години ще следим все по-голям информативен потенциал, който ще ни помогне да надскочим опциите си в осъществяване на избрани функционалности.
Снимка: Иван Коловос
Днес генерираме повече данни, в сравнение с до момента в историята и в бъдеще ще следим смяна от централизирани практики към централизирана когнитивна дарба. По този метод ще можем да обединим повече хора в достъпа до информация, повишавайки тяхната конкурентоспособност.
Каква ще бъде новата форма на конкуренция и по какъв начин можем да използван нововъведенията за зеления преход?
Когато реализираме това равнище на когнитивна инфраструктура, което се опира на невижданите технологии, които могат да наподобяват функционалността на мозъка, виждаме равнище на разпространяване на технологиите в невиждани мащаби. Това ни оказва помощ да реализираме децентрализация, само че трансформира и институционалната рамка.
От една страна ние дефинираме силите, които стоят в основата на новата глобализация. Пандемията от COVID-19 се яви една мощ, която ни накара да използваме повече интернет основаните технологии, криптовалутите и киберсигурността. Всичко това са равнища на провокации, които би трябвало да взимаме поради. Климатичният дневен ред е другото нещо, за което не би трябвало да забравяме. И различен фактор е Китай. Това е страна, която провокира хегемона на Запада.
В когнитивната стопанска система изкуственият разсъдък е главен състезател. В момента сме на равнище статистическо учене на модела и всичко се свежда до статистика и изчислителна мощ. Ние би трябвало да обучим този ИИ, като му предоставяме данни и му дадем необятен достъп до тях.
Това революционно постижение, реализирано с ChatGPT, се дължи точно на събирането на данни.
Снимка: Иван Коловос
Все още обаче нямаме контекстуална акомодация на изкуствения разсъдък. Тоест той към момента не е в положение да схваща феномени от действителния живот.
Изкуственият разсъдък обаче набира скорост по целия свят и това става в другите браншове. Много софтуерни компании влагат в това развиване, само че в този момент от персоналната приложимост до фирмената приложимост, до всевъзможни типове действия в юридическата и логистичната сфера изкуственият разсъдък набира скорост. Той носи финансова стойност по веригата и най-основните форми за основаване на стойност ни демонстрират, че изкуственият разсъдък към този момент е фактор по веригата на добавена стойност, дали директно или непряко, само че това касае всички ни.
През идващите няколко години ние ще продължим да влагаме в същите области, само че и в тези, които в този момент не получават задоволително финансиране. Но ние желаем да забележим и още - да вземем за пример при действието на изкуствения разсъдък да бъдат заложени неща, наподобяващи сетивата на индивида. Т.е да чакаме мултисензорна еволюция.
Изкуственият разсъдък се създава главно в Съединени американски щати и Китай, а останалите страни се пробват да влязат в тази конкуренция, само че по този начин или другояче разпределението е неравномерно. Има страни, като Индия, които се пробват да реализират прогрес и да се нареждат добре. Европа също се пробва да навакса, само че по този начин или другояче имаме огромна фрагментация.
В резюме можем да кажем, че в близко бъдеще на национално равнище ще бъдат основани предпоставки за развиването на изкуствения разсъдък. Ще имаме уголемение, ще имаме конкуренция, отбрана на потребителите и персоналните данни - всичко това са детайли, върху които ще се сложи фокусът на вниманието. В центъра имаме една екосистема, която ще подсигурява взаимна съгласуваност сред обособените стълбове.
Необходимо е обаче да се приемем законодателство, че разрастващите се технологии няма да подкопаят обществения дирек и има голям брой провокации, с които би трябвало да се оправим.
Снимка: Иван Коловос
Какво можем да чакаме, в случай че обвържем тематиката за изкуствения разсъдък с климата?
Технологиите могат да се приложат за задачите на смекчаването на климатичните промени и за акомодацията към тях. През 2020 година направихме една смяна в нашата инфраструктура, с цел да се възстановим от един свят, чиито устои бяха подкопани от пандемията. Говорим за чисти изгоди в размер на 7 трилиона $ от развиването на изкуствения разсъдък и технологиите.
Блокчейн технологията, употребена, с цел да се измерят и рапортуват въглеродните излъчвания, докара до основаването на един обществен вестник, в границите на който докладваме тези данни. Европейски Съюз евентуално също се премине в тази посока, тъй като регулациите се стягат съществено. Вече са взети ограничения за понижаване на изкопаемите запаси, взимаме ограничения за потребление на пластмаси и всичко това би трябвало да се мери.
Един образец от действителна страна ни демонстрира, че когато интегрираме блокчейн технологиите и инфраструктура, където може да се съхраняват данните от изкуствения разсъдък, на тази база можем да се надяваме да достигнем вярното развиване във връзка с намаляването на въглеродния си отпечатък. По този метод можем да стигнем до диалога каква съществена роля може да изиграят технологиите, с цел да реализираме бърза акомодация към климатичните промени и зеления преход. От изкуствения разсъдък ние разбираме, че това е световно събитие, което ще се уголемява, само че в неговото развиване преобладават две съществени страни в света. Оттам можем да разгледаме къде да прилагаме технологиите.
Когато приказваме за най-новите технологии би трябвало да приемем, че те могат да ни оказват помощ да се оправим с настоящите провокации, свързани с климатичните промени. Ето тук идва концепцията за въглеродно негативна стопанска система.
Има няколко съществени провокации, с които би трябвало да се оправим при нашата въглеродногенерираща стопанска система, с цел да можем да смекчим отрицателното влияние, без значение дали сме представители на университетските среди, на бизнесмените - ние дружно би трябвало да поставим избрани старания, с цел да се придвижим в вярната посока.
Как може революцията в изкуствения разсъдък да ни помогне да преодолеем тези провокации?
На първо място става въпрос за събирането на данни. За нас е доста значимо да разполагаме с тях, с цел да оценим размера на излъчванията. Много е значимо да се погрижим за поглъщането на въглерода посредством естествените системи или посредством дигитализацията. Защото можем да събираме данни за отпечатъка си, да ги проучваме и да постановяваме ограничения. Можем да отчитаме всичко това, да създадем една база данни и да следим благодарение на блокчейн технологиите всички нездравословни излъчвания, с цел да знаем къде би трябвало да се намесим и да променим динамичността на пазара в позитивна посока и да подтикваме избрани страни да ускорят своите стъпки към зеления преход. Важно е също по този начин да монетаризираме всичко това, като използван стандартите стопански способи т.е. да остойностим нездравословните излъчвания. Също по този начин би трябвало да ги пакетираме по избран метод.
Когато стартираме да търгуваме с въглеродни излъчвания и стартираме действително да ги компенсираме въз основата на данни, когато стартираме да работим по позитивната чиста стойност, ще можем да разработим една тактика за климата, която почива на технологиите.
В момента сме в един вододелен миг, в който да вземем значими решения. Ако задачата ни е да реализираме зелен преход през идващите няколко години и се вгледаме в задачите за резистентност, надали ще можем да ги осъществим до 2030 година А бизнесът ще може да ги извърши към края на века, когато към този момент ще бъде доста късно. Затова доста значимо е да ускорим зеления преход колкото се може повече и технологиите могат да ни оказват помощ.
Когато изградим симбиоза сред хората и машините ние го вършим за да реализираме задачите за стабилно развиване. Можем и да се вдъхновим да развием разнообразни модели, от тези които развиваме през последните 200 години.
Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители " (БФИЕК), Kaufland.
се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ