Руслан Стефанов: На българина нито му обясниха за Зеления пакт, нито за ваксината
Фокусът в енергетиката би трябвало да бъде изместен към семействата и обособения субект. Всяко решение в този бранш би трябвало да се преценява с това дали води до по-голямо богатство или не на българския консуматор.
Забавянето на решението за отхвърли от въглищната енергетика стопира вложенията. Колкото повече забавяме решението си, толкоз по-големи ще бъдат загубите ни.
Българинът се опасява от Зеления пакт повече, в сравнение с от имунизирането против COVID-19. И двата страха са безусловно неоснователни и е нужна необятна осведомителна акция за тяхното превъзмогване.
Това съобщи в изявление за БГНЕС Руслан Стефанов, специалист в Център за проучване на демокрацията (ЦИД).
С него беседваме за резултатите от съдружните диалози в бранш „ Енергетика “, проведени от „ Продължаваме промяната, за смисъла и последствията за България от Зеления пакт на Европейски Съюз, който доста постоянно у нас е именуван не напълно правилно договорка, както и за най-големият ни проблем – енергийната беднотия.
„ Антикорупцията ще е приоритет номер едно на това държавно управление, което в енергетиката би било потребно, поради насъбраните задължения “, акцентира Руслан Стефанов.
Коментирайки дали има визия за бъдещето на бранш в диалозите сред четирите политически обединения, той означи следното: „ Дефиницията на визия значи единодушие върху избрани цели. Това, което видяхме на дебатите са доста хрумвания, които не са приоритизирани. Засега визия няма, уповавам се при самото съдружно съглашение да имаме такава “.
Зеленият пакт се нуждае от съществено разискване, с цел да се намерят най-правилните решения.
„ Това, което желаеме да забележим в едно бъдещо съглашение е приоритизирането на излизането от въглищата. Кога ще стане? Какви ще са технологиите, на които България ще заложи в границите на Зеления пакт? Как ще се стигне до тях? Как ще бъдат трансформирани основните райони, които ще бъдат наранени от отхвърли от въглища? В момента към момента нямаме дата за това. Трудните решения не са взети “, сподели Стефанов.
Като цяло той счита, че диалозите сред партиите са били положителни.
„ Разговорът беше по-позитивен. Проблемите бяха оставени да се разрешат с необятен обсег, а те са натрупвани с десетилетия. България има потребност да подреди тези цели. Двете съществени тематики са енергийната сигурност и климатичният преход, а България има проблем и с двете “, безапелационен е Руслан Стефанов.
Европейски Съюз ще ни помогне за осъществяването на екологичната гражданска война, само че ние би трябвало да сме подготвени да я правим.
„ Основното финансиране, което чакаме да вложим в нашата енергетика през идващите 10 години, ще е по линия на Европейски Съюз. Очаква се България да избере цели си в границите на този Зелен пакт. Това значи да каже преди всичко по кое време ще излезе от въглищната стопанска система. Едно непопулярно решение, което редица български държавни управления отхвърлят да вземат. Ако не се вземе това решение, всички вложения за подмяна на въглищата ще бъдат арестувани. България изпраща сигнал – не знаем по кое време ще излезем, не желаеме да излезем, желаеме да сме в контраст на Европейски Съюз и водещата стопанска система Германия, която към този момент съобщи, че до 2030 година сигурно ще излезе. Това е първото нещо, което България би трябвало да съобщи “, предизвести Стефанов.
„ Колкото по-рано излезем, толкоз по-малко загуби ще имаме “, сподели Стефанов.
Той посочи, че сега въглищната енергетика натрупа към половин милиард годишно като отговорности. От там започваме да мислим по какъв начин да прехвърлим средства от АЕЦ и така нататък
Диверсификацията и енергийната беднотия също са измежду значимите цели, които би трябвало да бъдат решени.
„ Тази рецесия е подбудена от неналичието на газ. Тъй като Азия използва ужасно доста, това води до повишаване на цените, а от там се качиха и цените на всички енергоносители. България 12 години след рецесията през 2009 година, когато съветският газ беше спрян, към момента е 100 % подвластна от него. Няма издигната интерконектортна връзка и така нататък
Другият значим приоритет, който е първи и основополагащ за българските държавни управления, е енергийната беднотия. Фокусирането остава върху огромните планове. Сегашната версия на Плана за възобновяване приказва за два огромни плана, които костват 1 милиард, само че още веднъж не се взима под внимание обособеното домакинство. България има максимален брой енергийно небогати. Всяко решение в енергетиката би трябвало да се преценява с това дали то води до по-голямо богатство на българските консуматори “, акцентира Руслан Стефанов.
Анализите на Центъра за проучване на демокрацията демонстрират, че българите са отрицателно настроени към екологичните промени.
„ Българските консуматори са извънредно скептични по отношение на Зеления пакт. По-скептични в сравнение с към имунизациите. Това значи, че доста работа би трябвало да се свърши, с цел да бъдат уверени тези хора, че ще има средства за този преход, че той ще се реализира заслужено, а няма да отиде още веднъж в няколко огромни вложения, а ще отиде за енергийна успеваемост, за основаване на енергийни общности и така нататък “, сподели анализаторът от ЦИД
Според него хората се опасяват, че зеленият преход ще докара до нарастване на цените, само че това ще стане и при построяването на нова атомна електроцентрала. „ Минимум 94 евро за мегаватчас става цената при едно нова АЕЦ. Тя ще би трябвало да се заплати през сметките на хората. Преди сме платили през дълг АЕЦ „ Козлодуй “. Каквато и нова мощ да построите, вложителите ще желае възвръщаемост. Никой не го изяснява на хората “, съобщи той и добави, че сега слънчевата и вятърната сила са доста по-евтини у нас.
„ Залагат се неща, които приказват за старите лобита. Ще вършим нова газова инфраструктура, по която един ден ще минава водород, при изискване, че не знаем от кое място ще идва този водород, още веднъж ли ще подвластен от Русия “, уточни енергийният специалист.
„ България е подписала под Зеления пакт. Сега би трябвало да кажем на хората по кое време и по какъв начин желаеме да го създадем. От там идват всички решения. България има заделени 1,4 милиарда за въглищните райони – Стара Загора, Перник, Кюстендил. Ако не сложим дата, не можем да ги използваме. Без да имаме дати, без да имаме решения вложителите и семействата остават на мрачно. Нуждата от изясненост е голяма “, предизвести Руслан Стефанов.
Според анализите на ЦИД България се нуждае от ясно дефиниране на зеления преход и какво е мястото на страната ни, енергийна успеваемост и диверсификация, изразяваща се от излизане от клещите на „ Газпром “, превъзмогване на енергийната беднотия.
„ Извън всичко това има и още един огромен проблем, който се вижда от всички – добро ръководство на държавната енергетика. Нещо, което няма. В момента се приема, че основаният през 2009 година БЕХ не работи и би трябвало да се разформира, само че не е ясно какво ще го замести и по какъв начин това ще даде други резултати “, заключи Руслан Стефанов от ЦИД.
Забавянето на решението за отхвърли от въглищната енергетика стопира вложенията. Колкото повече забавяме решението си, толкоз по-големи ще бъдат загубите ни.
Българинът се опасява от Зеления пакт повече, в сравнение с от имунизирането против COVID-19. И двата страха са безусловно неоснователни и е нужна необятна осведомителна акция за тяхното превъзмогване.
Това съобщи в изявление за БГНЕС Руслан Стефанов, специалист в Център за проучване на демокрацията (ЦИД).
С него беседваме за резултатите от съдружните диалози в бранш „ Енергетика “, проведени от „ Продължаваме промяната, за смисъла и последствията за България от Зеления пакт на Европейски Съюз, който доста постоянно у нас е именуван не напълно правилно договорка, както и за най-големият ни проблем – енергийната беднотия.
„ Антикорупцията ще е приоритет номер едно на това държавно управление, което в енергетиката би било потребно, поради насъбраните задължения “, акцентира Руслан Стефанов.
Коментирайки дали има визия за бъдещето на бранш в диалозите сред четирите политически обединения, той означи следното: „ Дефиницията на визия значи единодушие върху избрани цели. Това, което видяхме на дебатите са доста хрумвания, които не са приоритизирани. Засега визия няма, уповавам се при самото съдружно съглашение да имаме такава “.
Зеленият пакт се нуждае от съществено разискване, с цел да се намерят най-правилните решения.
„ Това, което желаеме да забележим в едно бъдещо съглашение е приоритизирането на излизането от въглищата. Кога ще стане? Какви ще са технологиите, на които България ще заложи в границите на Зеления пакт? Как ще се стигне до тях? Как ще бъдат трансформирани основните райони, които ще бъдат наранени от отхвърли от въглища? В момента към момента нямаме дата за това. Трудните решения не са взети “, сподели Стефанов.
Като цяло той счита, че диалозите сред партиите са били положителни.
„ Разговорът беше по-позитивен. Проблемите бяха оставени да се разрешат с необятен обсег, а те са натрупвани с десетилетия. България има потребност да подреди тези цели. Двете съществени тематики са енергийната сигурност и климатичният преход, а България има проблем и с двете “, безапелационен е Руслан Стефанов.
Европейски Съюз ще ни помогне за осъществяването на екологичната гражданска война, само че ние би трябвало да сме подготвени да я правим.
„ Основното финансиране, което чакаме да вложим в нашата енергетика през идващите 10 години, ще е по линия на Европейски Съюз. Очаква се България да избере цели си в границите на този Зелен пакт. Това значи да каже преди всичко по кое време ще излезе от въглищната стопанска система. Едно непопулярно решение, което редица български държавни управления отхвърлят да вземат. Ако не се вземе това решение, всички вложения за подмяна на въглищата ще бъдат арестувани. България изпраща сигнал – не знаем по кое време ще излезем, не желаеме да излезем, желаеме да сме в контраст на Европейски Съюз и водещата стопанска система Германия, която към този момент съобщи, че до 2030 година сигурно ще излезе. Това е първото нещо, което България би трябвало да съобщи “, предизвести Стефанов.
„ Колкото по-рано излезем, толкоз по-малко загуби ще имаме “, сподели Стефанов.
Той посочи, че сега въглищната енергетика натрупа към половин милиард годишно като отговорности. От там започваме да мислим по какъв начин да прехвърлим средства от АЕЦ и така нататък
Диверсификацията и енергийната беднотия също са измежду значимите цели, които би трябвало да бъдат решени.
„ Тази рецесия е подбудена от неналичието на газ. Тъй като Азия използва ужасно доста, това води до повишаване на цените, а от там се качиха и цените на всички енергоносители. България 12 години след рецесията през 2009 година, когато съветският газ беше спрян, към момента е 100 % подвластна от него. Няма издигната интерконектортна връзка и така нататък
Другият значим приоритет, който е първи и основополагащ за българските държавни управления, е енергийната беднотия. Фокусирането остава върху огромните планове. Сегашната версия на Плана за възобновяване приказва за два огромни плана, които костват 1 милиард, само че още веднъж не се взима под внимание обособеното домакинство. България има максимален брой енергийно небогати. Всяко решение в енергетиката би трябвало да се преценява с това дали то води до по-голямо богатство на българските консуматори “, акцентира Руслан Стефанов.
Анализите на Центъра за проучване на демокрацията демонстрират, че българите са отрицателно настроени към екологичните промени.
„ Българските консуматори са извънредно скептични по отношение на Зеления пакт. По-скептични в сравнение с към имунизациите. Това значи, че доста работа би трябвало да се свърши, с цел да бъдат уверени тези хора, че ще има средства за този преход, че той ще се реализира заслужено, а няма да отиде още веднъж в няколко огромни вложения, а ще отиде за енергийна успеваемост, за основаване на енергийни общности и така нататък “, сподели анализаторът от ЦИД
Според него хората се опасяват, че зеленият преход ще докара до нарастване на цените, само че това ще стане и при построяването на нова атомна електроцентрала. „ Минимум 94 евро за мегаватчас става цената при едно нова АЕЦ. Тя ще би трябвало да се заплати през сметките на хората. Преди сме платили през дълг АЕЦ „ Козлодуй “. Каквато и нова мощ да построите, вложителите ще желае възвръщаемост. Никой не го изяснява на хората “, съобщи той и добави, че сега слънчевата и вятърната сила са доста по-евтини у нас.
„ Залагат се неща, които приказват за старите лобита. Ще вършим нова газова инфраструктура, по която един ден ще минава водород, при изискване, че не знаем от кое място ще идва този водород, още веднъж ли ще подвластен от Русия “, уточни енергийният специалист.
„ България е подписала под Зеления пакт. Сега би трябвало да кажем на хората по кое време и по какъв начин желаеме да го създадем. От там идват всички решения. България има заделени 1,4 милиарда за въглищните райони – Стара Загора, Перник, Кюстендил. Ако не сложим дата, не можем да ги използваме. Без да имаме дати, без да имаме решения вложителите и семействата остават на мрачно. Нуждата от изясненост е голяма “, предизвести Руслан Стефанов.
Според анализите на ЦИД България се нуждае от ясно дефиниране на зеления преход и какво е мястото на страната ни, енергийна успеваемост и диверсификация, изразяваща се от излизане от клещите на „ Газпром “, превъзмогване на енергийната беднотия.
„ Извън всичко това има и още един огромен проблем, който се вижда от всички – добро ръководство на държавната енергетика. Нещо, което няма. В момента се приема, че основаният през 2009 година БЕХ не работи и би трябвало да се разформира, само че не е ясно какво ще го замести и по какъв начин това ще даде други резултати “, заключи Руслан Стефанов от ЦИД.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ