Белгия се готви за битката за Брюксел
Фламандският шовинизъм се разраства , както въпросите за бъдещето на столицата на Белгия, Брюксел, написа „ Politico “.
Гледано от чужбина, екскурзията в Брюксел наподобява просто като една обиколка с велосипед в извънредно безоблачен следобяд. Екскурзовод води към 10-ина велосипедисти по странични улички в северната част на белгийската столица, като показва учебни заведения, други забележителни здания, детски площадки и средства на публичния превоз към центъра на града.
„ Липсва ми същинският град “, споделя един белгийски жител, който в този момент живее в близкия град Мехелен , само че всеки ден пътува до Брюксел.
Екскурзията до живописния град има и друга, ясно изразена политическа цел . Отчасти финансирана от фламандското държавно управление в Брюксел, тя е опит да се привлекат холандскоговорящи поданици в най-вече франкофонския град – част от дълготраен план за опазване на фламандските ползи в белгийската столица.
„ Популяризираме Брюксел като място за живеене и работа. Искаме да насърчим хората да дойдат и да останат да живеят в този град “, споделя Ине Хендрикс , началник на плана „ Живот в Брюксел “ .
„ Битката за Брюксел “ се води от десетилетия насам, в случай че не и от епохи, сред френскоговорящите поданици и жителите от Фламандския район. Има заплаха острите несъгласия да се разгорят още веднъж след националните избори през юни, на които се чака крайнодясната партия „ Влаамс Беланг “ (в превод „ Фламандски интерес “) да се трансформира в най-голямата политическа мощ . Председателят на партията Том Ван Грикен не крие упоритостта си да откъсне Фландрия – нидерландскоговорящия север на страната от останалата част на Белгия и да сътвори самостоятелна страна, което ще безспорно ще докара до делене на страната по езиков симптом.
„ Смятаме, че Белгия е в насилствен брак. Ако някой от тях желае бракоразвод, ще беседваме за това като възрастни. Ако не желаят да седнат на масата с нас, ще го създадем едностранно “, съобщи преди време Ван Грикен.
Има обаче една голяма спънка пред упоритостта на Ван Грикен в тази посока, а точно какво ще се случи с белгийската столица, която е най-вече френскоезичен град, заобиколен от Фландрия?
Езиково разделяне
Преди време езиковото разделяне в Белгия е било източник на различия , изключително в края на Средновековието, когато френскоговоряща аристокрация е управлявала размирното фламандско население.
Самият Брюксел е учреден като дребна римска цитадела по поречието на река Сене или безусловно De Zenne rivier на нидерландски език , който е бил преобладаващ в района, до момента в който херцогство Бургундия не поема контрола през XV в. и не вкарва френския като формален език на благородниците и администрацията. Завоеванието в края на XVIII в. от Наполеон в допълнение утвърждава езика на Молиер. Когато през 1830 година Белгия става самостоятелна страна , в столицата господства франкофонската междинна класа . В продължение на съвсем един век френският език остава преобладаващ в страната, макар че множеството жители приказват единствено нидерландски, което посява семената на националистическия отпор .
В средата на 20-ти век езиковите права в страната са разширени , а раздялите са кодифицирани. Властите са обикаляли от врата на врата, с цел да питат хората какъв език приказват, след което са взели решение да разделят страната по съответния метод: Фландрия на север, франкофонска Валония на юг и дребна немскоговоряща общественост на изток. Столицата Брюксел е получила специфичен статут – публично двуезична, само че де факто френскоезична с холандскоезични общности към нея.
Напреженията по езиковия въпрос са в основата на белгийската история. Интересен факт е, че на никое място чувството за фламандска не е по-остро, в сравнение с в столицата, където единствено 15% от популацията приказва нидерландски, а броят им продължава да понижава.
През 2010 година разногласието за езика провокира дълбока политическа рецесия , когато Александър Де Кроо – тогава ръководител на партията, а в този момент министър-председател, докара държавното управление до събаряне поради различия по отношение на политическите права на френскоговорящите жители отвън столицата. Фламандските политически партии показаха опасенията си, че това ще ускори франкофонското въздействие във Фландрия. През идната година и половина страната нямаше държавно управление, защото безчет партии се бореха за надзор и спореха за по-мащабни институционални промени. Според анализатори в този момент настроенията въпреки всичко не са толкоз изострени, защото казусът е решен до известна степен.
