Бозонът на Хигс вече можеше да унищожи Вселената: какво му попречи?
Физиците стигнаха до заключението, че моделът на ранната Вселена, който включва първичните черни дупки, най-вероятно е погрешен. Ако тези обекти съществуваха, те биха предизвикали неустойчивостта на бозона на Хигс, което би довело до разрушаването на космоса. Резултатите от проучването са оповестени в списание Physical Letters B.
Хигс поле
Основната парченце Хигс бозон е виновна за масата и взаимоотношенията, присъстващи във всички известни обикновени частици. Факт е, че масите на частиците са разследване от взаимоотношението на обикновените частици с полето на Хигс. Неразделна част от това поле е бозонът на Хигс. Полето на Хигс има идентични свойства в цялата Вселена. Това значи, че физиците следят едни и същи маси и взаимоотношения в целия космос. Тази еднородност направи допустимо наблюдението и описанието на една и съща физика.
Не се счита, че полето на Хигс е с допустимо най-ниската си сила. Това значи, че има капацитета да премине към по-ниско енергийно положение в избран район. Ако подобен преход се случи, това би имало дълбоки последствия за законите на физиката.
Физиците назовават тази смяна фазов преход, пише The Times of India. В случая на полето на Хигс фазовият преход би довел до основаването на нискоенергийни мехурчета от пространството, всеки със собствен личен неповторим набор от физически закони. Вътре в тези мехурчета масата на електроните, както и взаимоотношението им с други частици, ненадейно биха се трансформирали. Това важи и за протоните и неутроните. Според квантовата механика силата на полето на Хигс непрестанно се трансформира. Тази флуктуация прави статистически допустимо основаването на мехурчета от пространство.
Какво попречи на Хигс бозона да унищожи Вселената?
Според физиците, при съществуването на външни източници на сила, като мощни гравитационни полета или гореща плазма, полето на Хигс може да заема тази сила, с цел да образува по-лесно мехурчета. Така че, макар че няма причина да чакаме полето на Хигс да образува голям брой мехурчета през днешния ден, огромният въпрос е дали рискови условия малко след Големия гърмеж биха могли да провокират такова събитие.
В същото време създателите на проучването споделят, че когато Вселената е била доста гореща, макар че силата за формиране на мехурчета е била налична, топлинните резултати също са нормализирали полето на Хигс, променяйки неговите квантови свойства. Следователно тази топлота не би могла да аргументи края на Вселената, тъй че е евентуално тя към момента да съществува.
Първични черни дупки
В същото време някои учени считат, че в доста ранната Вселена обекти като първичните черни дупки са зародили вследствие на компресия под въздействието на гравитацията на прекомерно плътни области на пространство-времето. За разлика от елементарните черни дупки, тези дупки бяха дребни и доста леки, способни да тежат до един грам.
Известният физик Стивън Хокинг предвижда, че черните дупки постепенно се изпаряват и изчезват. В същото време Хокинг предложи черните дупки да се държат като източници на топлота, като температурите са назад пропорционални на тяхната маса. Това значи, че леките черни дупки са доста по-горещи и се изпаряват по-бързо от солидните. Ако първичните черни дупки са се образували в ранната Вселена, както допускат доста модели, те към този момент щяха да са се изпарили, споделят създателите на проучването.
Изпаряващите се първоначални черни дупки предизвикват локално нагряване във Вселената. Тези черни дупки ще съществуват в горещи точки, които може да са доста по-горещи от околната Вселена, само че въпреки всичко под присъщата температура на Хокинг, обвързвана с черните дупки.
Авторите на проучването демонстрират благодарение на симулации, че съществуването на тези горещи точки непрекъснато ще кара полето на Хигс да основава мехурчета в космоса. Но като се има поради, че Вселената към момента съществува, това значи, че първичните черни дупки най-вероятно не са съществували, споделят физиците.
Превод: GlasNews
Хигс поле
Основната парченце Хигс бозон е виновна за масата и взаимоотношенията, присъстващи във всички известни обикновени частици. Факт е, че масите на частиците са разследване от взаимоотношението на обикновените частици с полето на Хигс. Неразделна част от това поле е бозонът на Хигс. Полето на Хигс има идентични свойства в цялата Вселена. Това значи, че физиците следят едни и същи маси и взаимоотношения в целия космос. Тази еднородност направи допустимо наблюдението и описанието на една и съща физика.
Не се счита, че полето на Хигс е с допустимо най-ниската си сила. Това значи, че има капацитета да премине към по-ниско енергийно положение в избран район. Ако подобен преход се случи, това би имало дълбоки последствия за законите на физиката.
Физиците назовават тази смяна фазов преход, пише The Times of India. В случая на полето на Хигс фазовият преход би довел до основаването на нискоенергийни мехурчета от пространството, всеки със собствен личен неповторим набор от физически закони. Вътре в тези мехурчета масата на електроните, както и взаимоотношението им с други частици, ненадейно биха се трансформирали. Това важи и за протоните и неутроните. Според квантовата механика силата на полето на Хигс непрестанно се трансформира. Тази флуктуация прави статистически допустимо основаването на мехурчета от пространство.
Какво попречи на Хигс бозона да унищожи Вселената?
Според физиците, при съществуването на външни източници на сила, като мощни гравитационни полета или гореща плазма, полето на Хигс може да заема тази сила, с цел да образува по-лесно мехурчета. Така че, макар че няма причина да чакаме полето на Хигс да образува голям брой мехурчета през днешния ден, огромният въпрос е дали рискови условия малко след Големия гърмеж биха могли да провокират такова събитие.
В същото време създателите на проучването споделят, че когато Вселената е била доста гореща, макар че силата за формиране на мехурчета е била налична, топлинните резултати също са нормализирали полето на Хигс, променяйки неговите квантови свойства. Следователно тази топлота не би могла да аргументи края на Вселената, тъй че е евентуално тя към момента да съществува.
Първични черни дупки
В същото време някои учени считат, че в доста ранната Вселена обекти като първичните черни дупки са зародили вследствие на компресия под въздействието на гравитацията на прекомерно плътни области на пространство-времето. За разлика от елементарните черни дупки, тези дупки бяха дребни и доста леки, способни да тежат до един грам.
Известният физик Стивън Хокинг предвижда, че черните дупки постепенно се изпаряват и изчезват. В същото време Хокинг предложи черните дупки да се държат като източници на топлота, като температурите са назад пропорционални на тяхната маса. Това значи, че леките черни дупки са доста по-горещи и се изпаряват по-бързо от солидните. Ако първичните черни дупки са се образували в ранната Вселена, както допускат доста модели, те към този момент щяха да са се изпарили, споделят създателите на проучването.
Изпаряващите се първоначални черни дупки предизвикват локално нагряване във Вселената. Тези черни дупки ще съществуват в горещи точки, които може да са доста по-горещи от околната Вселена, само че въпреки всичко под присъщата температура на Хокинг, обвързвана с черните дупки.
Авторите на проучването демонстрират благодарение на симулации, че съществуването на тези горещи точки непрекъснато ще кара полето на Хигс да основава мехурчета в космоса. Но като се има поради, че Вселената към момента съществува, това значи, че първичните черни дупки най-вероятно не са съществували, споделят физиците.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ