Крушовидно атомно ядро преобръща познанията ни по физиката
Физици са удостоверили съществуването на нов тип атомно ядро и фактът, че то не е симетрично, слага под въпрос фундаменталните закони на физиката и опитите да бъде обяснена Вселената. Откритието в действителност не е толкоз трагично, колкото звучи, тъй като то би помогнало на физиците да си отговорят на един от най-важните въпроси в актуалната космология – къде е тъмната материя, която съставлява по-голямата част от масата на Вселената. Крушовидното ядро изяснява и за какво пътуването обратно във времето е просто невероятно в тази действителност, написа IDG.
„ Открихме тези ядра, които безусловно сочат в някаква посока в пространството. Това е обвързвано и с посока във времето – доказателство, че темпоралният път е избран и постоянно ще пътуваме от минало към бъдеще “, споделя Маркус Шек от Университета в Западна Шотландия пред BBC. За да разберем обаче тази нова форма на атомни ядра, би трябвало да се върнем към по-обикновените такива. До този миг учните бяха открили три вероятни форми за тях – сферична, дисковидна и като топка за ръгби. Тези форми се образуват от разпределението на електрическите заряди вътре в атома – те зависят от броя протони и неутрони, както и от комбинациите сред тях.
Общата характерност на тези три познати форми е симетрията – тя е съгласно различен принцип във физиката на обикновените частици, прочут като CP-симетрия (комбинация от C-симетрия или симетричност на заряда и P-симетрия – на съответствието). Симетрията на заряда споделя, че в случай че поставите противопоставен знак на заряда на даден атом, той ще се държи по същия метод. Например атоми на водорода и на антиводорода ще се подчиняват и реагират на физичните закони по еднакъв метод, макар противоположните заряди.
P-симетрията споделя, че пространствените координати на дадена система, могат да бъдат обърнати – най-лесно това може да се покаже с проявлението на тази симетричност при хората – тя съществува сред двете ръце, да вземем за пример. Ако свиете в пестник двете си длани – лявата и дясната, тя ще съставляват огледално отражение една на друга. На доктрина Вселената би трябвало да съблюдава тази CP-симетрия в 100% от случаите, само че на процедура може да не е по този начин. Нарушаването на тази симетричност може да изясни за какво във Вселената има повече материя, в сравнение с антиматерия (количествата би трябвало да са идентични, в случай че симетрията е налице – т.е. те е трябвало да се анихилират взаимно още в зората на Вселената и да не съществуват звезди, планети, галактики и т.н.).
