Парите на държавата. Какви мерки трябва да се вземат, за да се покрие дупката в бюджета
Фискалната обстановка в страната продължава да буди терзания, откакто Министерството на финансите регистрира бюджетен недостиг от близо 4,3 милиарда лева към края на юли - единствено пет месеца преди края на годината. На фона на заложения публично годишен недостиг от 6,4 милиарда лева, все по-често се слага въпросът дали България ще се принуди да вдигне налози, в това число Данък добавена стойност.
В студиото на NOVA „ Здравей, България " тематиката разясниха изпълнителният шеф на Съюз за стопанска самодейност Михаил Кръстев и икономистът и учител в СУ „ Св. Климент Охридски " Васил Караиванов. Според тях повдигането на налози няма да реши структурните проблеми на бюджета.
Бюджетът върви по проект, само че не по проекта на Финансовото министерство, а по този на икономистите, които още при започване на годината предупредихме, че заложените доходи са нереалистични, разяснява Михаил Кръстев.
По думите му приходите не порастват с темповете, които държавното управление е планувало, а разходните политики са съсредоточени главно в обществената сфера. Увеличението на налозите няма да реши структурния проблем. Повишаването на Данък добавена стойност с 2% може да донесе към 5 милиарда лева спомагателни доходи, само че единствено разноските на Национален осигурителен институт за последните пет години са скочили с към 15 милиарда лева Това е краткотрайно решение, което ще натовари бизнеса и семействата, безапелационен е Кръстев.
Васил Караиванов акцентира, че бюджетът е направен на база четиригодишна стратегия, съгласувана с европейските сътрудници, само че действителните процеси водят до мощно струпване на недостиг. Трябва да стане знамение, с цел да се удържи рамката от 6,6 милиарда лева към края на годината, уточни той.
Според икономиста главният проблем не е самият размер на недостига, а фактът, че е построен върху нереалистични доходи и несъразмерни разноски. Когато проектът е неверен, осъществяването му води до още по-големи проблеми. В момента плащаме пенсии и заплати в обществения бранш със средства от нов дълг - това е систематичен дисбаланс, добави Караиванов.
В студиото на NOVA „ Здравей, България " тематиката разясниха изпълнителният шеф на Съюз за стопанска самодейност Михаил Кръстев и икономистът и учител в СУ „ Св. Климент Охридски " Васил Караиванов. Според тях повдигането на налози няма да реши структурните проблеми на бюджета.
Бюджетът върви по проект, само че не по проекта на Финансовото министерство, а по този на икономистите, които още при започване на годината предупредихме, че заложените доходи са нереалистични, разяснява Михаил Кръстев.
По думите му приходите не порастват с темповете, които държавното управление е планувало, а разходните политики са съсредоточени главно в обществената сфера. Увеличението на налозите няма да реши структурния проблем. Повишаването на Данък добавена стойност с 2% може да донесе към 5 милиарда лева спомагателни доходи, само че единствено разноските на Национален осигурителен институт за последните пет години са скочили с към 15 милиарда лева Това е краткотрайно решение, което ще натовари бизнеса и семействата, безапелационен е Кръстев.
Васил Караиванов акцентира, че бюджетът е направен на база четиригодишна стратегия, съгласувана с европейските сътрудници, само че действителните процеси водят до мощно струпване на недостиг. Трябва да стане знамение, с цел да се удържи рамката от 6,6 милиарда лева към края на годината, уточни той.
Според икономиста главният проблем не е самият размер на недостига, а фактът, че е построен върху нереалистични доходи и несъразмерни разноски. Когато проектът е неверен, осъществяването му води до още по-големи проблеми. В момента плащаме пенсии и заплати в обществения бранш със средства от нов дълг - това е систематичен дисбаланс, добави Караиванов.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ