Корпоративните данъци изостават с 500 млн. лева
Фискалната политика съставлява ръководството на приходите, разноските, недостига и държавния дълг. Тя се организира от съответното държавно управление, само че намира израз в бюджета, който то сформира и по-късно Народното събрание приема. В него най-пълно и поредно се открива политиката във връзка с изброените нагоре детайли и се дефинира философията.
Възприетата до неотдавна в България парадигма за релативно по-малко преразпределение на основаните в стопанската система приходи през бюджета по отношение на междинните стойности за Европейския съюз дава своите резултати. Данъчната система е построена да предизвиква предлагането на труд от работната мощ и поемането на риск от бизнесмените посредством релативно ниски и пропорционални директни налози и по-високи косвени налози, които да подтикват спестяванията и по този метод капацитета за напредък. От икономическата доктрина е известно, че трайният и резистентен напредък на потреблението може да се генерира посредством национални спестявания, които са артикул на по-високо произвеждане и по-ниско настоящо ползване.
Благоразумната фискална политика допуска точно обмисляне, дейно потребление на ресурсите и поддържане на близо до уравновесеното бюджетно салдо, което зависи и от етапа на икономическия цикъл. Политическата непоклатимост и упованията за по-дълъг небосвод на държавното управление могат да допринесат за реализиране и поддържане на фискална дисциплинираност. Тя, от своя страна, е функционалност и на визията на държавното управление за самата политика, дали е лява или дясна, както и какви цели си слага във връзка с налози и обществени разноски.
По-консервативният вид политика, прилаган в България, обаче беше изменен през последните години – пандемията от COVID-19 беше употребена като мотив за разхлабване, а политическата неустойчивост и неналичието на ясна отговорност за осъществяването на бюджетите в допълнение утежни обстановката. Същевременно през интервала 2021-2022 година мощно бяха нараснали настоящите разноски в бюджета, което се отнася най-много до разноските за пенсии, за хонорари, за настояща прехрана и за дотации. Заедно с тях бяха признати и някои данъчни облекчения, които понижават опцията за събиране на доходи.
Бюджет 2023 беше признат в края на юли и в мои публикации неведнъж го проучвам от разнообразни вероятности. Той продължи посоченото нагоре развиване на политиката по време и след пандемията, като заложи на нараствания на разноските и недостиг в размер на 3% от Брутният вътрешен продукт, който официално да не наруши критерия от Маастрихт за приемането на еврото. Припомням и рецензиите на Фискалния съвет, че е нужна по-рестриктивна политика - по-нисък бюджетен недостиг, закъснение на растежа на разноските и изключително на този на заплатите в обществения бранш и на пенсиите. Увеличаването на посочените разноски подтиква потреблението и работи проинфлационно, което поражда разминаване сред фискалната и паричната политика. По-високата инфлация от своя страна до избран миг благоприятства по-високи доходи, само че усилва несигурността, пречи на вложенията и на средносрочните вероятности за напредък.
Официалната прогноза на държавното управление за размера на номиналния Брутният вътрешен продукт е 191,2 милиарда лева Тя е надценена и все още наличната информация допуска Брутният вътрешен продукт да е към 184 милиарда лева, което се отразява на индикаторите, които се мерят като условен дял от Брутният вътрешен продукт.
Държавният дълг през 2023 година доближава 40,5 милиарда лева и е с 4,4 милиарда лева по-висок от 2022 г.
Разглеждам данните по консолидираната фискална стратегия, които са показателни за динамичността на бюджета. Късното утвърждение на Бюджет 2023 предполагаше, че отклонението сред в действителност осъществените и плануваните стойности би трябвало да е релативно ниско, само че това не се случи.
Това, което на процедура се следи, е неустойчива политика във връзка с разноските, упования за тяхното непрестанно нарастване, както и опити за намиране на доходи в кратковременен интервал, които да финансират най-малко част от разноските.
Бюджетният недостиг на касова основа възлиза на 5,6 милиарда лева и е рекордно висок като безспорна сума. Той надвишава признатия през юли недостиг с над 1 милиарда лева Ако Брутният вътрешен продукт е към 184 милиарда лева, то дефицитът е в размер на 3,1% от Брутният вътрешен продукт и по този начин ще наруши правилото по Закона за обществените финанси да не надвишава 3%. Дефицитът е по-голям с към 4,3 милиарда лева от този през 2022 година и това съставлява прибавяне на забележителна ликвидност в стопанската система като подхранва инфлацията.
Оценките на МФ са, че дефицитът на начислена основа е в размер 2,2% от Брутният вътрешен продукт и няма да наруши критерия от Маастрихт. Тази оценка е при 191 милиарда лева Брутният вътрешен продукт, което води до подценяване на относителния дял на недостига, само че единствено това отклоняване не е задоволително резултатът да е над 3%, като той ще стане явен през април.
Ако има изненади, те могат да дойдат по линия на приходите, защото част от тях в началото бяха оповестени като предплатен дял, който не постоянно се признава в цялостен размер по методологията на Евростат. Там се употребява понятието за промеждутъчен дял, който постоянно е на база полугодие, заради което предстои на корекции. Подобни дивиденти се ревизират деликатно от Евростат, би трябвало да са основани на образувана междинна оперативна облага, фирмите да имат лични средства да ги платят, както и да са съпоставими с дивидентите от предишни години. Политиката за изземване на 100% дял от държавните предприятия е допустима единствено в кратковременен интервал. Тя ги декапитализира, изключително при висока инфлация. Това лимитира капацитета им за развиване. Целта на сходно изземване е да финансира възходящите разноски.
Общите бюджетни доходи през 2023 година са в размер на 67 милиарда лева и нарастват с 3,5% по отношение на 2022 година Това е невисок напредък на фона на инфлацията, като съществена роля играе неналичието на заплащане по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) през 2023 година До момента е получено единствено едно заплащане през 2022 година, като реализирането на плановете доста изостава, което лимитира усвояването на тези средства. Забавянето на заплащанията прави задачите на Плана мъчно постижими и лишава стопанската система от благоприятни условия за развиване.
Данъчните доходи (без осигуровки) като част от държавния бюджет не съумяват да доближат заложените по стратегия стойности, като осъществяването е 96,6% от плануваното. Те нарастват с 8,4% по отношение на 2022 година Корпоративните налози изостават с 500 млн. лева от програмата, като процентът на осъществяване е 90,8%. Наблюдава се известно наваксване в последните месеци, което се дължи главно на предплатени вноски по налога върху облагата. Изоставането при Данък добавена стойност е с към 780 млн. лева и осъществяването е 95,4% от проекта. И тук се вижда известно наваксване през последните месеци, само че в сходни обстановки пораждат въпроси за размера на невъзстановения налог, който се дължи на фирмите.
Приходите като дял от Брутният вътрешен продукт (при прогноза 184 милиарда лева.) са 36,4%, по отношение на 38,6% през 2022 година Разходите съвсем резервират своя условен дял в размер на 39,5%, при 39,4% през 2022 година Следователно, бюджетният недостиг се дължи в по-голяма степен на спада на относителния дял на приходите. Това в допълнение укрепва тезата, че разноските не са устойчиви в дълготраен интервал и доближават равнища, които не могат да бъдат финансирани от приходите.
Общите разноски са в размер на 72,7 милиарда лева и нарастват с 9,9% по отношение на 2022 година, при предстоящо повишаване на номиналния Брутният вътрешен продукт с към 9,6%.
Капиталовите разноски означават бурно развиване и счетоводно нарастват с 3,5 милиарда лева по отношение на 2022 година (61,5%). Проблемът е, че данните сред обособените години са мъчно съпоставими, защото в края на годината постоянно се заделят средства по набирателни сметки. Те се регистрират като разход на касова основа, само че действително се изразходват през идната година.
Капиталовите разноски са в размер на 9,2 милиарда лева, като към 2 милиарда лева евентуално са по набирателни сметки за стратегии в Министерство на регионалното развитие и в Министерството на защитата. Ако бъдат изразходени през 2024 година, те ще бъдат добавени към недостига на начислена основа за тази година. Около 1,2 милиарда лева са за общински планове, които биха могли да подобрят изискванията за живот в съответните обитаеми места, стига да се изразходват целево и дейно. По-високата стойност на финансовите разноски се дължи и на обстоятелството, че 2023 година бележи края на предходния програмен интервал по европейските фондове, което е обвързвано със обилни разплащания.
Текущите разноски (без лихвите) нарастват с 4,7%, като разноските за личен състав се усилват с близо 18%. Това е резултат от политиката по приходите в обществения бранш, която не е съпроводена с усъвършенстване на броя на заетите, също така способства за повишаване на заплатите в частния бранш и способства за високата инфлация.
Социалните разноски означават нарастване с 4,3 милиарда лева, което е 16,7%. Нарастването на разноските за личен състав и обществените разноски доста надвишават номиналния напредък на Брутният вътрешен продукт, което води до все по-голямата им тежест в общите разноски. Те са негъвкави в посока понижение и при закъснение на номиналния напредък, водят до увеличение на бюджетния недостиг.
Разходите за настояща прехрана в номинално изражение се резервират на съвсем същото равнище като през 2022 година Това е релативно изненадващо развиване при висока обща инфлация, като въздействие оказва понижението на енергийните цени. Този резултат може да се дължи и на оптимизация или на увеличение на задлъжнялостта към снабдители.
Разходите за лихви нарастват със 180 млн. лева или 27%. Подобен ритъм на напредък би трябвало да провокира известни опасения и се дължи на номиналното повишаване на държавния дълг, което рефлектира високия недостиг на касова основа. Държавният дълг през 2023 година доближава 40,5 милиарда лева и е с 4,4 милиарда лева по-висок от 2022 година Той съставлява 22% от Брутният вътрешен продукт и не нараства доста като условен дял по отношение на 2022 година Това се дължи на инфлацията и на релативно високото номинално повишаване на Брутният вътрешен продукт.
Разходите още веднъж са неравномерни и през декември те са в размер на 11,3 милиарда лева или 15,9% от годишните разноски. Капиталовите разноски през декември са близо 4 милиарда лева или 43,3% от годишните разноски. През декември е осъществен 82,5% от бюджетния недостиг за цялата година. Подобно развиване е неефективно и основава проинфлационен подтик през първите месеци на 2024 г.
Димитър Чобанов, финансист
Възприетата до неотдавна в България парадигма за релативно по-малко преразпределение на основаните в стопанската система приходи през бюджета по отношение на междинните стойности за Европейския съюз дава своите резултати. Данъчната система е построена да предизвиква предлагането на труд от работната мощ и поемането на риск от бизнесмените посредством релативно ниски и пропорционални директни налози и по-високи косвени налози, които да подтикват спестяванията и по този метод капацитета за напредък. От икономическата доктрина е известно, че трайният и резистентен напредък на потреблението може да се генерира посредством национални спестявания, които са артикул на по-високо произвеждане и по-ниско настоящо ползване.
Благоразумната фискална политика допуска точно обмисляне, дейно потребление на ресурсите и поддържане на близо до уравновесеното бюджетно салдо, което зависи и от етапа на икономическия цикъл. Политическата непоклатимост и упованията за по-дълъг небосвод на държавното управление могат да допринесат за реализиране и поддържане на фискална дисциплинираност. Тя, от своя страна, е функционалност и на визията на държавното управление за самата политика, дали е лява или дясна, както и какви цели си слага във връзка с налози и обществени разноски.
По-консервативният вид политика, прилаган в България, обаче беше изменен през последните години – пандемията от COVID-19 беше употребена като мотив за разхлабване, а политическата неустойчивост и неналичието на ясна отговорност за осъществяването на бюджетите в допълнение утежни обстановката. Същевременно през интервала 2021-2022 година мощно бяха нараснали настоящите разноски в бюджета, което се отнася най-много до разноските за пенсии, за хонорари, за настояща прехрана и за дотации. Заедно с тях бяха признати и някои данъчни облекчения, които понижават опцията за събиране на доходи.
Бюджет 2023 беше признат в края на юли и в мои публикации неведнъж го проучвам от разнообразни вероятности. Той продължи посоченото нагоре развиване на политиката по време и след пандемията, като заложи на нараствания на разноските и недостиг в размер на 3% от Брутният вътрешен продукт, който официално да не наруши критерия от Маастрихт за приемането на еврото. Припомням и рецензиите на Фискалния съвет, че е нужна по-рестриктивна политика - по-нисък бюджетен недостиг, закъснение на растежа на разноските и изключително на този на заплатите в обществения бранш и на пенсиите. Увеличаването на посочените разноски подтиква потреблението и работи проинфлационно, което поражда разминаване сред фискалната и паричната политика. По-високата инфлация от своя страна до избран миг благоприятства по-високи доходи, само че усилва несигурността, пречи на вложенията и на средносрочните вероятности за напредък.
Официалната прогноза на държавното управление за размера на номиналния Брутният вътрешен продукт е 191,2 милиарда лева Тя е надценена и все още наличната информация допуска Брутният вътрешен продукт да е към 184 милиарда лева, което се отразява на индикаторите, които се мерят като условен дял от Брутният вътрешен продукт.
Държавният дълг през 2023 година доближава 40,5 милиарда лева и е с 4,4 милиарда лева по-висок от 2022 г.
Разглеждам данните по консолидираната фискална стратегия, които са показателни за динамичността на бюджета. Късното утвърждение на Бюджет 2023 предполагаше, че отклонението сред в действителност осъществените и плануваните стойности би трябвало да е релативно ниско, само че това не се случи.
Това, което на процедура се следи, е неустойчива политика във връзка с разноските, упования за тяхното непрестанно нарастване, както и опити за намиране на доходи в кратковременен интервал, които да финансират най-малко част от разноските.
Бюджетният недостиг на касова основа възлиза на 5,6 милиарда лева и е рекордно висок като безспорна сума. Той надвишава признатия през юли недостиг с над 1 милиарда лева Ако Брутният вътрешен продукт е към 184 милиарда лева, то дефицитът е в размер на 3,1% от Брутният вътрешен продукт и по този начин ще наруши правилото по Закона за обществените финанси да не надвишава 3%. Дефицитът е по-голям с към 4,3 милиарда лева от този през 2022 година и това съставлява прибавяне на забележителна ликвидност в стопанската система като подхранва инфлацията.
Оценките на МФ са, че дефицитът на начислена основа е в размер 2,2% от Брутният вътрешен продукт и няма да наруши критерия от Маастрихт. Тази оценка е при 191 милиарда лева Брутният вътрешен продукт, което води до подценяване на относителния дял на недостига, само че единствено това отклоняване не е задоволително резултатът да е над 3%, като той ще стане явен през април.
Ако има изненади, те могат да дойдат по линия на приходите, защото част от тях в началото бяха оповестени като предплатен дял, който не постоянно се признава в цялостен размер по методологията на Евростат. Там се употребява понятието за промеждутъчен дял, който постоянно е на база полугодие, заради което предстои на корекции. Подобни дивиденти се ревизират деликатно от Евростат, би трябвало да са основани на образувана междинна оперативна облага, фирмите да имат лични средства да ги платят, както и да са съпоставими с дивидентите от предишни години. Политиката за изземване на 100% дял от държавните предприятия е допустима единствено в кратковременен интервал. Тя ги декапитализира, изключително при висока инфлация. Това лимитира капацитета им за развиване. Целта на сходно изземване е да финансира възходящите разноски.
Общите бюджетни доходи през 2023 година са в размер на 67 милиарда лева и нарастват с 3,5% по отношение на 2022 година Това е невисок напредък на фона на инфлацията, като съществена роля играе неналичието на заплащане по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) през 2023 година До момента е получено единствено едно заплащане през 2022 година, като реализирането на плановете доста изостава, което лимитира усвояването на тези средства. Забавянето на заплащанията прави задачите на Плана мъчно постижими и лишава стопанската система от благоприятни условия за развиване.
Данъчните доходи (без осигуровки) като част от държавния бюджет не съумяват да доближат заложените по стратегия стойности, като осъществяването е 96,6% от плануваното. Те нарастват с 8,4% по отношение на 2022 година Корпоративните налози изостават с 500 млн. лева от програмата, като процентът на осъществяване е 90,8%. Наблюдава се известно наваксване в последните месеци, което се дължи главно на предплатени вноски по налога върху облагата. Изоставането при Данък добавена стойност е с към 780 млн. лева и осъществяването е 95,4% от проекта. И тук се вижда известно наваксване през последните месеци, само че в сходни обстановки пораждат въпроси за размера на невъзстановения налог, който се дължи на фирмите.
Приходите като дял от Брутният вътрешен продукт (при прогноза 184 милиарда лева.) са 36,4%, по отношение на 38,6% през 2022 година Разходите съвсем резервират своя условен дял в размер на 39,5%, при 39,4% през 2022 година Следователно, бюджетният недостиг се дължи в по-голяма степен на спада на относителния дял на приходите. Това в допълнение укрепва тезата, че разноските не са устойчиви в дълготраен интервал и доближават равнища, които не могат да бъдат финансирани от приходите.
Общите разноски са в размер на 72,7 милиарда лева и нарастват с 9,9% по отношение на 2022 година, при предстоящо повишаване на номиналния Брутният вътрешен продукт с към 9,6%.
Капиталовите разноски означават бурно развиване и счетоводно нарастват с 3,5 милиарда лева по отношение на 2022 година (61,5%). Проблемът е, че данните сред обособените години са мъчно съпоставими, защото в края на годината постоянно се заделят средства по набирателни сметки. Те се регистрират като разход на касова основа, само че действително се изразходват през идната година.
Капиталовите разноски са в размер на 9,2 милиарда лева, като към 2 милиарда лева евентуално са по набирателни сметки за стратегии в Министерство на регионалното развитие и в Министерството на защитата. Ако бъдат изразходени през 2024 година, те ще бъдат добавени към недостига на начислена основа за тази година. Около 1,2 милиарда лева са за общински планове, които биха могли да подобрят изискванията за живот в съответните обитаеми места, стига да се изразходват целево и дейно. По-високата стойност на финансовите разноски се дължи и на обстоятелството, че 2023 година бележи края на предходния програмен интервал по европейските фондове, което е обвързвано със обилни разплащания.
Текущите разноски (без лихвите) нарастват с 4,7%, като разноските за личен състав се усилват с близо 18%. Това е резултат от политиката по приходите в обществения бранш, която не е съпроводена с усъвършенстване на броя на заетите, също така способства за повишаване на заплатите в частния бранш и способства за високата инфлация.
Социалните разноски означават нарастване с 4,3 милиарда лева, което е 16,7%. Нарастването на разноските за личен състав и обществените разноски доста надвишават номиналния напредък на Брутният вътрешен продукт, което води до все по-голямата им тежест в общите разноски. Те са негъвкави в посока понижение и при закъснение на номиналния напредък, водят до увеличение на бюджетния недостиг.
Разходите за настояща прехрана в номинално изражение се резервират на съвсем същото равнище като през 2022 година Това е релативно изненадващо развиване при висока обща инфлация, като въздействие оказва понижението на енергийните цени. Този резултат може да се дължи и на оптимизация или на увеличение на задлъжнялостта към снабдители.
Разходите за лихви нарастват със 180 млн. лева или 27%. Подобен ритъм на напредък би трябвало да провокира известни опасения и се дължи на номиналното повишаване на държавния дълг, което рефлектира високия недостиг на касова основа. Държавният дълг през 2023 година доближава 40,5 милиарда лева и е с 4,4 милиарда лева по-висок от 2022 година Той съставлява 22% от Брутният вътрешен продукт и не нараства доста като условен дял по отношение на 2022 година Това се дължи на инфлацията и на релативно високото номинално повишаване на Брутният вътрешен продукт.
Разходите още веднъж са неравномерни и през декември те са в размер на 11,3 милиарда лева или 15,9% от годишните разноски. Капиталовите разноски през декември са близо 4 милиарда лева или 43,3% от годишните разноски. През декември е осъществен 82,5% от бюджетния недостиг за цялата година. Подобно развиване е неефективно и основава проинфлационен подтик през първите месеци на 2024 г.
Димитър Чобанов, финансист
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ