Еврозоната затяга фискалната политика през 2024 г.
Фискалната политика на еврозоната като цяло ще бъде по-затегната през идната година, само че няколко страни, в това число Франция и Италия, възнамеряват да харчат прекалено много, нарушавайки рекомендациите на Европейски Съюз, съобщи във вторник Европейската комисия, откакто проучва проектобюджетите на страните членки на еврозоната за 2024 година, съобщи БНР, базирайки се на Ройтерс.
" Предвижда се общата фискална позиция за еврозоната да бъде свиваща се през 2024 година на фона на съвсем цялостно унищожаване на оставащите ограничения, свързани с енергетиката ", се споделя в изказване на Комисията.
Преди седмица Европейска комисия предвижда, че общият бюджетен недостиг на 20-те страни, употребяващи еврото, ще се свие до 2,8% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година от 3,2% през 2023 г.
Това ще бъде добре пристигнала вест за Европейската централна банка, която увеличи лихвените проценти до рекордно високи равнища, с цел да забави инфлацията. Банката реализира прочут триумф, само че с цената на закъснение на икономическия напредък до 0,6% през 2023 година от 3,4% през 2022 г.
Оценката на проектобюджетите за 2024 година е част от задачата на Комисията да следи дали държавните управления не нарушават фискалните правила на съюза, които лимитират държавните заеми във валутен съюз.
Правила, известни като Пакт за непоклатимост и напредък, в този момент се преразглеждат и проектобюджетите за 2024 година се правят оценка благодарение на критерии, които държавните управления договориха по-рано тази година, някои от които евентуално ще станат част от ревизираните фискални правила на Европейски Съюз, отбелязва Ройтерс.
Трите съществени критерия са, че държавните управления не би трябвало да понижават вложенията, би трябвало да отдръпват ограниченията за енергийна поддръжка, стартирани през 2022 година по време на рецесията с цените на силата, и да употребяват спестените средства за понижаване на дефицитите, с цел да поддържат растежа на разноските в границите, избрани от Комисията и контрактувани от финансовите министри на Европейски Съюз.
" Редица от показаните проектобюджети включват проекти за осъществяване на рационална фискална политика, отдръпване на ограниченията за енергийна поддръжка през 2023 година и 2024 година и потребление на спестяванията от тези ограничения за понижаване на недостига ", уточни Комисията.
" Някои страни членки обаче не лимитират в задоволителна степен растежа на чистите национално финансирани първоначални разноски, а някои не възнамеряват да отдръпват своите ограничения за енергийна поддръжка задоволително бързо или да употребяват спестяванията от тези ограничения за понижаване на недостига ", се показва още в отчета на Европейска комисия.
Комисията сподели, че проектобюджетите за 2024 година на Кипър, Естония, Гърция, Испания, Ирландия, Словения и Литва дават отговор на всички условия, до момента в който на Австрия, Германия, Италия, Люксембург, Латвия, Малта, Холандия, Португалия и Словакия са създали това единствено отчасти.
Проектобюджетите на Белгия, Финландия, Франция и Хърватия обаче са изложени на риск от нарушение на контрактуваните правила.
В тази връзка " Комисията приканва Белгия, Финландия, Франция и Хърватия да подхващат нужните ограничения, с цел да подсигуряват, че фискалната политика през 2024 година ще бъде в сходство с рекомендацията на Съвета от юли 2023 година ", уточни Европейска комисия, като се базира на рекомендации за съответни страни, контрактувани от всички държавни управления в Европейски Съюз през юли.
Тези рекомендации включват оптималния растеж на чистите разноски за 2024 година - индикатор, който би трябвало да се трансформира в основен аршин в новите правила, калибриран за последователно понижаване на обществения дълг за интервал от четири до седем години.
Комисията също по този начин изследва бюджетните дефицити, като седем страни от еврозоната наподобява ще имат пропуски, надвишавайки лимата на Европейски Съюз в размер на 3% от Брутният вътрешен продукт през тази и идната година, което евентуално ще накара съюзът да предприеме дисциплинарни ограничения през идната година, откакто Евростат разгласява през април 2024 година формалните данни за дълга и за недостига за 2023 г.
" Предвижда се общата фискална позиция за еврозоната да бъде свиваща се през 2024 година на фона на съвсем цялостно унищожаване на оставащите ограничения, свързани с енергетиката ", се споделя в изказване на Комисията.
Преди седмица Европейска комисия предвижда, че общият бюджетен недостиг на 20-те страни, употребяващи еврото, ще се свие до 2,8% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година от 3,2% през 2023 г.
Това ще бъде добре пристигнала вест за Европейската централна банка, която увеличи лихвените проценти до рекордно високи равнища, с цел да забави инфлацията. Банката реализира прочут триумф, само че с цената на закъснение на икономическия напредък до 0,6% през 2023 година от 3,4% през 2022 г.
Оценката на проектобюджетите за 2024 година е част от задачата на Комисията да следи дали държавните управления не нарушават фискалните правила на съюза, които лимитират държавните заеми във валутен съюз.
Правила, известни като Пакт за непоклатимост и напредък, в този момент се преразглеждат и проектобюджетите за 2024 година се правят оценка благодарение на критерии, които държавните управления договориха по-рано тази година, някои от които евентуално ще станат част от ревизираните фискални правила на Европейски Съюз, отбелязва Ройтерс.
Трите съществени критерия са, че държавните управления не би трябвало да понижават вложенията, би трябвало да отдръпват ограниченията за енергийна поддръжка, стартирани през 2022 година по време на рецесията с цените на силата, и да употребяват спестените средства за понижаване на дефицитите, с цел да поддържат растежа на разноските в границите, избрани от Комисията и контрактувани от финансовите министри на Европейски Съюз.
" Редица от показаните проектобюджети включват проекти за осъществяване на рационална фискална политика, отдръпване на ограниченията за енергийна поддръжка през 2023 година и 2024 година и потребление на спестяванията от тези ограничения за понижаване на недостига ", уточни Комисията.
" Някои страни членки обаче не лимитират в задоволителна степен растежа на чистите национално финансирани първоначални разноски, а някои не възнамеряват да отдръпват своите ограничения за енергийна поддръжка задоволително бързо или да употребяват спестяванията от тези ограничения за понижаване на недостига ", се показва още в отчета на Европейска комисия.
Комисията сподели, че проектобюджетите за 2024 година на Кипър, Естония, Гърция, Испания, Ирландия, Словения и Литва дават отговор на всички условия, до момента в който на Австрия, Германия, Италия, Люксембург, Латвия, Малта, Холандия, Португалия и Словакия са създали това единствено отчасти.
Проектобюджетите на Белгия, Финландия, Франция и Хърватия обаче са изложени на риск от нарушение на контрактуваните правила.
В тази връзка " Комисията приканва Белгия, Финландия, Франция и Хърватия да подхващат нужните ограничения, с цел да подсигуряват, че фискалната политика през 2024 година ще бъде в сходство с рекомендацията на Съвета от юли 2023 година ", уточни Европейска комисия, като се базира на рекомендации за съответни страни, контрактувани от всички държавни управления в Европейски Съюз през юли.
Тези рекомендации включват оптималния растеж на чистите разноски за 2024 година - индикатор, който би трябвало да се трансформира в основен аршин в новите правила, калибриран за последователно понижаване на обществения дълг за интервал от четири до седем години.
Комисията също по този начин изследва бюджетните дефицити, като седем страни от еврозоната наподобява ще имат пропуски, надвишавайки лимата на Европейски Съюз в размер на 3% от Брутният вътрешен продукт през тази и идната година, което евентуално ще накара съюзът да предприеме дисциплинарни ограничения през идната година, откакто Евростат разгласява през април 2024 година формалните данни за дълга и за недостига за 2023 г.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ