Финансовите пазари обичат предвидимостта, а в момента тя сякаш идва

Финансовите пазари обичат предвидимостта, а сега тя като че ли идва под формата на съвсем несъмнено намаляване на главната рента от Федералния запас на Съединени американски щати. След месеци на съмнения, сигнали и „ данни, зависещи от данните “, ръководителят Джером Пауъл най-сетне даде на вложителите това, което чакаха: сигнал, че октомври ще донесе облекчение. Но както постоянно се случва в политиката на парите, очевидното е единствено предговорът към по-сложната част – а точно декември. Там стартира същинската драма, тъй като точно тогава ще стане ясно дали Фед счита да премине от еднократно понижение към нова фаза на цикъл на облекчение или ще избра да спре и да следи резултата от своята политика.Днешният Фед стои пред едно от най-фините равновесия в актуалната история – сред охлаждаща се стопанска система и към момента недоовладяна инфлация. При настоящ диапазон на федералния фондов % от 4.00–4.25%, централната банка към този момент е направила завой от антиинфлационната си изразителност към по-умерена позиция, която цели да отбрани трудовия пазар. Рисковете обаче са двупосочни: прекомерно ранно разхлабване може да възроди ценовия напън, а прекомерно дълго задържане може да форсира рецесията.Сегашното понижение с 25 базисни пункта наподобява съвсем официално. Пазарите го чакат, лихвените фючърси към този момент го правят оценка със 100% възможност, а даже най-консервативните членове на FOMC не се опълчват намерено. Но под повърхността се натрупват напрежения, които ще избухнат през декември – месецът, в който Фед ще би трябвало да отговори на основния въпрос: дали това е началото на цикъл на облекчение или финален жест преди пауза.Тук се крие и стратегическата трудност. В елементарни времена централните банки работят въз основата на цялостни данни – инфлация, заплати, ползване, претовареност. Този път обаче огромна част от тези данни липсват. Правителственото прекъсване на работа в Съединени американски щати, почнало на 1 октомври, блокира редица основни статистически изявления. Това значи, че до декември икономическата картина ще бъде частична, несигурна и основана на непълни източници. В тази обстановка решенията на Фед ще се взимат съвсем „ на сляпо “.Федералният запас може да се окаже в ситуацията на водач, който би трябвало да кацне аероплан през стихия, без да вижда пистата. И тук политиката на данните се трансформира в политика на чувствата. Джером Пауъл, който през 2022–2023 беше знак на твърдостта, в този момент се пробва да балансира сред рецензиите на администрацията, пазарните упования и действителните стопански опасности. А зад него към този момент се надига нова политическа сянка – бъдещият избор на ръководител на Фед под ръководството на Доналд Тръмп.Промяната в риториката е забележима. След години, в които централната банка настояваше, че „ инфлацията е зложелател №1 “, в този момент все по-често се приказва за „ опазване на заетостта “ и „ икономическа резистентност “. Това е преход от дефлационна към обществена парична политика. И въпреки да наподобява логически – в последна сметка растежът се забавя – този завой може да има дълготрайна цена.Исторически, когато Фед стартира цикъл на облекчение след интервал на рестрикции, пазарите в началото се радват – само че по-късно постоянно идва моментът на отрезвяване. Примерите са 2001 година след дот-ком балона и 2007 година преди финансовата рецесия. Пониженията на лихвите не предотвратиха рецесиите – те просто ги направиха по-плавни. В този смисъл днешният ход на Фед може да се окаже по-скоро сигнал за уязвимост, в сравнение с за убеденост.Инвеститорите схващат това, само че избират да гледат към краткосрочните изгоди. Индексите порастват при всяка дума на Пауъл, която съдържа „ по-мек звук “. Дълговите пазари към този момент дисконтират три понижения доникъде на 2026 година, а златото и биткойн се държат като огледало на упованията за парично облекчение. Но икономическата логичност е ясна – в случай че Фед облекчи прекомерно рано, доларът ще отслабне, доходността ще спадне, а инфлационният напън може да се върне като бумеранг.Декември ще бъде моментът, когато централната банка ще би трябвало да огледа оттатък шумa на пазарите и да оцени действителността. Ще има ли нови работни места? Ще остане ли инфлацията над 2%? Ще продължат ли тарифните напрежения? Или стопанската система ще покаже признаци на изстудяване, които ще изискват нова доза тласъци? Отговорът ще оформи освен края на 2025 година, само че и първата половина на 2026 г.Вътре във Фед към този момент има ясно изразено разделяне. Едната група, водена от по-консервативни членове като Кливландския президент Бет Хамак, предизвестява, че прекомерното бързане може да „ заключи инфлацията на по-високо ниво “ за години напред. Другата – отпред с губернатори като Сюзън Колинс – упорства, че по-голямата заплаха е безработицата, която стартира да се покачва измежду по-ниските доходови групи. Тази алтернатива – инфлация против труд – е безконечният кръстопът на всяка централна банка, само че в този момент тя се демонстрира в най-политизираната си форма от десетилетия.Финансовата общественост, несъмнено, към този момент гледа оттатък октомври. Облигационните трейдъри наблюдават деликатно фючърсните криви, които демонстрират, че пазарът чака още едно намаляване през декември, въпреки и с по-малка възможност. Ако икономическите данни, които излязат след възможното привършване на shutdown-а, покажат внезапен спад на заетостта, Фед ще има опрощение да работи още веднъж. Ако инфлацията се задържи над 3%, вероятността за пауза внезапно нараства.Но има и трети сюжет – подобен, който пазарите постоянно подценяват: Фед да понижи лихвата през октомври, само че да алармира по-строга позиция за 2026 година Това би било опит да се съчетае облекчението с надзор – характерен за Пауъл метод, който цели да удовлетвори и „ гълъбите “, и „ ястребите “.Въпросът е дали вложителите ще повярват. Защото след години на количествени опити и словесни акробатики, доверието в паричната политика не е това, което беше. Всяка дума от Фед към този момент се пояснява не просто като стопански сигнал, а като политическо обръщение.Декември ще бъде повече от среща за лихви. Той ще бъде тест за независимостта на Федералния запас в навечерието на изборна година, в миг, когато пазарите жадуват за ликвидност, а администрацията – за напредък. Ако централната банка отстъпи на този напън, ще се върнем към сюжет, в който паричната политика обслужва политическия цикъл – нещо, което историята постоянно санкционира.В този подтекст октомврийското намаляване е съвсем без значение. Истинското решение ще се вземе през декември. И освен за това дали ще има още един четвърт пункт надолу, а дали Фед ще резервира най-ценното си качество – вярата на пазарите, че към момента управлява посоката.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.