Киносъбитието на годината или не: „Аватар: Природата на водата“
Филми, натоварени с толкоз упования, колкото „ Аватар: Природата на водата “, излизат по киносалоните един път на 4-5 години, в случай че не и даже по-рядко. Бидейки продължение на един от най-дискутираните и статистически най-касовия план в историята на киното, лентата следва да надскочи високо сложена летва по всеки вероятен параграф.
Затова и не е учудващо, че продукцията с галактически бюджет от над 400 милиона $ не съумява да доближи в цялостна степен тези висоти. Не се и съмнявайте: „ Аватар: Природата на водата “ е слисващ за гледане филм. Технологичното майсторство на Джеймс Камерън и неговия екип все по този начин няма паралел в модерното кино макар сериозните вложения на други студия в същите кино начини.
Ала настрана от изумителната визия на лентата, желанието на Камерън да построи приказен свят а ла Толкин или Джордж Лукас е прекомерно огромен залък за неговата уста. Филмът има мощни прочувствени моменти, които обаче не почиват на освен това от най-елементарните човешки инстинкти, свързани с родителството. Подобна прочувствена дълбочина може да се види и почувства, в случай че фенът не е отрицателно благоразположен безсрамник, и във всяка детска анимация на Disney.
Лентата прави опити по едно и също време да резервира подчертания медитативен дух на своя предходник от 2009 година, да покаже нови елементи от планетата Пандора, да показа многочислени нови поддържащи персонажи, да действа като екологична проповед към аудиторията и да продължи развиването на основните герои и злодея. Нима е учудващо, че не съумява да реализира всичко това макар продължителността си от 3 часа и 10 минути?
Въпреки това упоритостта на Камерън заслужава хвалба и възторженостти. Режисьорите с задоволително самочувствие, опит и потвърден професионализъм, с цел да опитат подобен героизъм, се броят на пръстите на едната ръка. Затова и не си представям човек, който изрично да ви предложи да не гледате „ Аватар: Природата на водата “. Просто не очаквайте да гледате филм със сюжет и персонажи от най-голям диаметър.
С сходен вид упоритост и обсег съвсем неизбежно идват отрицателни съпоставения и прахосан капацитет. Встрани от основните герои Джейк и Нейтири и три от четирите им деца – четвъртото е прекомерно малко, с цел да се гледа по същия аршин като зряла персона – поддържащите персонажи будят дребен интерес у фена и действат единствено като аксесоари към действието, без лично израстване и арка на развиване.
Такова нещо няма по какъв начин да се каже за същински великите заглавия от жанровете на фентъзито или научната фантастика като „ Властелинът на пръстените “ или „ Междузвездни войни “. В тях показаните поддържащи облици са толкоз забавни, че и до ден-днешен излизат книги или даже високобюджетни филми, отдадени на тях и доразвиващи персоналните им истории.
Светът на Камерън е ослепително и детайлно изобразен, само че нито е пояснен на равнището и с детайлностите в гореспоменатите поредици, нито е обитаем с толкоз забавни персонажи, чиито ориси да ангажират мозъка и гъделичкат въображението на фена. Фактът, че актриса като двукратната носителка на „ Оскар “ Кейт Уинслет играе поддържаща роля във кино лентата, приказва само за невероятната известност на режисьора, не за художествените качества на сюжета.
Присъствието на потвърдени, фантастични реализатори като Уинслет и Сигърни Уийвър, които остават едвам видяни в границите на действието, единствено акцентира слабостите в сюжета. Встрани от обикновените претекстове, свързани с родителството, които дават на кино лентата моралния му център, и екологичните хрумвания, защитавани от Камерън и поднесени тук много по-буквално, тромаво и не толкоз елегантно колкото в „ Аватар “ от 2009 година, сюжетът е празен откъм наличие.
Във филм на различен режисьор сходни отрицателни страни биха могли да бъдат подценени доста по-лесно. Но тук отпред е точно Джеймс Камерън, индивидът, който подлага на критика лентите на Marvel Studios за това, че в тях неженени мъже просто избавят света, когато в споделената сюжетна галактика на въпросните продукции се развиват по-разнообразни, развити и затрогващи човешки взаимоотношения от тези, илюстрирани за 200 минути екранно време в „ Аватар: Природата на водата “.
Затова е и обикновено летвата за Камерън да стои по-високо от елементарното показване на образно угощение. Но за това най-малко не може да спори никой. „ Аватар: Природата на водата “ показва motion capture технологията, при която живи артисти извършват в специфични костюми физическите дейности, мимиките и репликите на компютърно изрисувани персонажи, на равнище, каквото съвсем не сме виждали до момента.
Лицата на На‘ви, сините жители на Пандора, са не по-малко изразителни от което и да е човешко лице. Играещите ги артисти им придават живот с безусловно същата успеваемост, която биха постигнали и в случай че ги играеха пред камерата без никакви добавени компютърни резултати, просто като елементарни хора. Други персонажи, снимани и изиграни посредством този прийом, в това число от към този момент упоменатите филми на Marvel Studios, въобще не могат да се приближат до тази съвършена заблуда.
Затова и не е учудващо, че актриси като Уинслет одобряват да се снимат във филми на Джеймс Камерън даже когато знаят, че действителните им лица няма да се покажат на екрана в нито един миг. Детайлите в пейзажните подиуми, зрелищните хрумвания, приложени в баталните подиуми, синхронът сред резултати и на практика фотоси: всеки образен аспект е изкусен от вездесъщия режисьор до съвършенство.
Никак не вреди и неоспоримият факт, че за 13-те години от излизането на първия филм, изпълнителите на основните функции Сам Уъртингтън и Зоуи Салдана са съзрели неимоверно като персони и експерти. Играта съответно на Уъртингтън в амплоато на Джейк Съли – Салдана постоянно е била по-талантлива актриса от него – е осезаемо по-овладяна, нюансирана и премерена, в сравнение с в „ Аватар “ от 2009-та.
В последна сметка „ Аватар: Природата на водата “ оставя фена искащ още, както поради качествата на видяното в границите на 3 часа и 10 минути, по този начин и поради чувството за останал неосъществен капацитет. Филмът може и да не е киносъбитието на годината, само че продукции от подобен мащаб и с такава упоритост сигурно си костват парите, времето и вниманието на който и да е фен.
Още от създателя:
Затова и не е учудващо, че продукцията с галактически бюджет от над 400 милиона $ не съумява да доближи в цялостна степен тези висоти. Не се и съмнявайте: „ Аватар: Природата на водата “ е слисващ за гледане филм. Технологичното майсторство на Джеймс Камерън и неговия екип все по този начин няма паралел в модерното кино макар сериозните вложения на други студия в същите кино начини.
Ала настрана от изумителната визия на лентата, желанието на Камерън да построи приказен свят а ла Толкин или Джордж Лукас е прекомерно огромен залък за неговата уста. Филмът има мощни прочувствени моменти, които обаче не почиват на освен това от най-елементарните човешки инстинкти, свързани с родителството. Подобна прочувствена дълбочина може да се види и почувства, в случай че фенът не е отрицателно благоразположен безсрамник, и във всяка детска анимация на Disney.
Лентата прави опити по едно и също време да резервира подчертания медитативен дух на своя предходник от 2009 година, да покаже нови елементи от планетата Пандора, да показа многочислени нови поддържащи персонажи, да действа като екологична проповед към аудиторията и да продължи развиването на основните герои и злодея. Нима е учудващо, че не съумява да реализира всичко това макар продължителността си от 3 часа и 10 минути?
Въпреки това упоритостта на Камерън заслужава хвалба и възторженостти. Режисьорите с задоволително самочувствие, опит и потвърден професионализъм, с цел да опитат подобен героизъм, се броят на пръстите на едната ръка. Затова и не си представям човек, който изрично да ви предложи да не гледате „ Аватар: Природата на водата “. Просто не очаквайте да гледате филм със сюжет и персонажи от най-голям диаметър.
С сходен вид упоритост и обсег съвсем неизбежно идват отрицателни съпоставения и прахосан капацитет. Встрани от основните герои Джейк и Нейтири и три от четирите им деца – четвъртото е прекомерно малко, с цел да се гледа по същия аршин като зряла персона – поддържащите персонажи будят дребен интерес у фена и действат единствено като аксесоари към действието, без лично израстване и арка на развиване.
Такова нещо няма по какъв начин да се каже за същински великите заглавия от жанровете на фентъзито или научната фантастика като „ Властелинът на пръстените “ или „ Междузвездни войни “. В тях показаните поддържащи облици са толкоз забавни, че и до ден-днешен излизат книги или даже високобюджетни филми, отдадени на тях и доразвиващи персоналните им истории.
Светът на Камерън е ослепително и детайлно изобразен, само че нито е пояснен на равнището и с детайлностите в гореспоменатите поредици, нито е обитаем с толкоз забавни персонажи, чиито ориси да ангажират мозъка и гъделичкат въображението на фена. Фактът, че актриса като двукратната носителка на „ Оскар “ Кейт Уинслет играе поддържаща роля във кино лентата, приказва само за невероятната известност на режисьора, не за художествените качества на сюжета.
Присъствието на потвърдени, фантастични реализатори като Уинслет и Сигърни Уийвър, които остават едвам видяни в границите на действието, единствено акцентира слабостите в сюжета. Встрани от обикновените претекстове, свързани с родителството, които дават на кино лентата моралния му център, и екологичните хрумвания, защитавани от Камерън и поднесени тук много по-буквално, тромаво и не толкоз елегантно колкото в „ Аватар “ от 2009 година, сюжетът е празен откъм наличие.
Във филм на различен режисьор сходни отрицателни страни биха могли да бъдат подценени доста по-лесно. Но тук отпред е точно Джеймс Камерън, индивидът, който подлага на критика лентите на Marvel Studios за това, че в тях неженени мъже просто избавят света, когато в споделената сюжетна галактика на въпросните продукции се развиват по-разнообразни, развити и затрогващи човешки взаимоотношения от тези, илюстрирани за 200 минути екранно време в „ Аватар: Природата на водата “.
Затова е и обикновено летвата за Камерън да стои по-високо от елементарното показване на образно угощение. Но за това най-малко не може да спори никой. „ Аватар: Природата на водата “ показва motion capture технологията, при която живи артисти извършват в специфични костюми физическите дейности, мимиките и репликите на компютърно изрисувани персонажи, на равнище, каквото съвсем не сме виждали до момента.
Лицата на На‘ви, сините жители на Пандора, са не по-малко изразителни от което и да е човешко лице. Играещите ги артисти им придават живот с безусловно същата успеваемост, която биха постигнали и в случай че ги играеха пред камерата без никакви добавени компютърни резултати, просто като елементарни хора. Други персонажи, снимани и изиграни посредством този прийом, в това число от към този момент упоменатите филми на Marvel Studios, въобще не могат да се приближат до тази съвършена заблуда.
Затова и не е учудващо, че актриси като Уинслет одобряват да се снимат във филми на Джеймс Камерън даже когато знаят, че действителните им лица няма да се покажат на екрана в нито един миг. Детайлите в пейзажните подиуми, зрелищните хрумвания, приложени в баталните подиуми, синхронът сред резултати и на практика фотоси: всеки образен аспект е изкусен от вездесъщия режисьор до съвършенство.
Никак не вреди и неоспоримият факт, че за 13-те години от излизането на първия филм, изпълнителите на основните функции Сам Уъртингтън и Зоуи Салдана са съзрели неимоверно като персони и експерти. Играта съответно на Уъртингтън в амплоато на Джейк Съли – Салдана постоянно е била по-талантлива актриса от него – е осезаемо по-овладяна, нюансирана и премерена, в сравнение с в „ Аватар “ от 2009-та.
В последна сметка „ Аватар: Природата на водата “ оставя фена искащ още, както поради качествата на видяното в границите на 3 часа и 10 минути, по този начин и поради чувството за останал неосъществен капацитет. Филмът може и да не е киносъбитието на годината, само че продукции от подобен мащаб и с такава упоритост сигурно си костват парите, времето и вниманието на който и да е фен.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ