Копродуцентът Мартичка Божилова след наградата „Златна мечка“ специално пред „Труд“: Емоцията е огромна, наградата е исторически момент за българското кино
Филмът „ Не ме докосвай “ на румънската режисьорка Адина Пинтилие – копродукция с българско присъединяване, завоюва нощес огромната премия „ Златна мечка “ на 68-ия Международен кино фестивал в Берлин, както още нощес “Труд” заяви незабавно след оповестяването на премията . Изборът на журито бе безспорна изненада за критици и публицисти, които възприемат продукцията като извънредно самоуверен опит. Копродуцент на кино лентата е Мартичка Божилова , която показа особено за „ Труд “ огромната си страст от влиятелната кинонаграда и даде първото си изявление за нас.
– Честита „ Златна мечка “, Мартичка! Сигурно е доста прочувствено за вас всичко, което се случва – безусловно час е минал откогато филмът със съществено българско присъединяване получи най-престижната премия на Берлинале. Споделете страстта си пред читателите на „ Труд “, какво в действителност се случи в залата?
– Ние в действителност не можахме да повярваме, към момента не осъзнаваме какво ни се случи. Усещането в действителност е ужасно. А филмът „ Не ме докосвай “ е извънредно самоуверен и коренен. Целият екип седяхме на доста хубаво място в средата на залата. Вече бяхме получили премията за дебют, бяхме отпуснати и релаксирани, към този момент всички статуетки бяха раздадени, ние ги гледахме с трогване, и внезапно ръководителят на журито Том Тиквер изрече името на нашия филм… Всички напряко скочихме и излязохме на пътеката без изобщо някой да ни е казвал какво да вършим. Бяхме в същинска еуфория, всички крещяхме и не можехме да повярваме. Страхотно доверие от страна на фестивала. Това е огромна поддръжка за новите търсения в киното.
– Каква беше реакцията на залата към вас, какви бяха упованията там?
– Доколкото чувахме тук в Берлин, имаше „ залагания ”, че филмът би спечелил премия. Но каква премия, никой не можеше да допусна. Наистина е доста самоуверено от страна на журито да награди тъкмо нашият филм. Защото ние поехме риск и той се оказа печеливш.
– Какво значи това за българското кино?
– Това е исторически миг, тъй като филм с българско присъединяване печели „ Златна мечка ”. А това единствено може да помогне на българското кино да върви все по-нагоре.
– На кого посвещавате тази премия?
– Наградата е за целия екип на кино лентата, които също пое риск, и в нито един миг не се отхвърли. И за доверието, което имахме между тях, тъй като ние повярвахме на нашата режисьорка Адина Пинтилие и поехме риск дружно с нея. Това се оказа печелившо.
– Румънски режисьор за прощален път демонстрира класа и печели най-престижната премия.
– Да, по този начин е. Но в тази ситуация има доста значително и българско присъединяване в този филм. И това не може да не се означи.
– Какво е чувството да си там на Берлинале?
– Бяхме ситуирани в залата по този начин, че всички да ни виждат. Директорът на фестивала Детер Кослик седеше с нас – изобщо беше огромно неспокойствие. Аз съм имала доста сполучливи филми, само че такова нещо не беше ми се случвало на аления килим в Берлин, тъй че съм доста щастлива.
– От 29 години наш филм не се е явявал на Берлинале – това написаха експертите преди фестивала.
-Не е тъкмо по този начин, тъй като в това време имаше копродукция – „ Аферим ”, която завоюва Сребърна мечка преди време. Той беше с български копродуцент. Сега на този 68-и фестивал, е и различен филм от България „ Ага ” на режисьора Милко Лазаров, който не е в спортната стратегия, само че провокира доста страсти. Той също е във фокуса на прожекторите. Наистина е необичайност в подобен огромен конгрес да попадне български филм. В „ Не ме докосвай ” имаме актьорско присъединяване – Ирмена Чичикова, която играе една от основните функции, и Георги Налджиев – в поддържаща роля. Ирмена се появи безусловно фамозна на аления килим. Беше облечена в невероятна рокля на международния фешън гуру Хюсеин Чалаян – той е доста концептуален дизайнер, и всички я видяха. Цветът беше изключително зелено, извънредно красиво. Главната актриса – Лаура Бенсън (тя е британско-френска актриса), беше облечена в отбор от Шанел – страховит черен костюм със сако и панталон с типичните извивки за тази марка. И звездата Тилда Суинсън беше в черно. Нямаше някаква спогодба актрисите да са в черно. Розамунд Пайк, да вземем за пример, се появи на откриването на фестивала цялата в бяло.
– Кои други българи имат присъединяване в изработката на кино лентата?
– Композитор на „ Не ме докосвай “ е българин – Иво Паунов, звукът на терен е работа-подвиг, тъй като е записал стотици часове – Веселин Зографов. Участваме със снимачни терени и софтуерно присъединяване – осветяване, звукова и звукозаписна техника.
– Как стана връзката сред вас и Адина Пинтилие – румънската режисьорка, която е и сценарист на кино лентата?
– С Адина имаме общ път. Предишната ни кариера е обвързвана с документалното кино. Тя е доста добър документалист и нашите пътища са се засичали доста пъти. Сигурно сме се срещнали преди повече от 10 години и от този момент сме приятелки. Споделяме едни и същи креативен претекстове в работата си. Спомням си, че документалният й филм „ Не ме разбирай неправилно ”, който беше доста сполучлив, завоюва премия в Локарно и на други места, беше инспириран от нашия филм „ Георги и пеперудите ” на режисьора Андрей Паунов – беше почти на една тема, и когато се виждаме по интернационалните конгреси, споделяме постоянно своите креативен проекти. Тя ми сподели, че си търси сътрудник, на който може да разчита. И по този начин се получи. Защото този филм се прави 7 години.
– Защо толкоз дълго време се прави кино лентата?
– Нейният способ на работа в този филм е доста характерен, тъй като той с изключение на, че е игрален, в действителност е едно проучване. Тя го назовава „ рисърч “, проучване на тематиката. Тоест за Адина не беше нужно да има просто един сюжет, който да се следва, по-скоро сюжетът на игрален филм беше рамката и избавителната жилетка, в случай че се наложи по време на процеса. А това, което излезе във кино лентата, и което участва извънредно доста във финалната му версия, са моментите от това проучване. Тя от самото начало снимаше с актьорите даже и в неснимачния интервал. Караше ги да се снимат на камера, даваше им избрани задания, които са свързани с тях като персони, а освен с ролята, която извършват.
И по тази причина в последна сметка резултатът е доста забавен и някак си замазва границата сред действителността и игралното кино. Тук на конференцията публицисти питаха коя тъкмо част е игрална и коя документална. Но, несъмнено, това даже няма потребност да се изяснява, тъй като филмът работи в тази гранична зона от самото начало.
-В рекламата на кино лентата е записано, че той е хибрид сред действителност и художествена небивалица. Но кое от двете е допълнително?
– Не мога да отговоря, само че въпреки всичко допускам, че надвива изследователската част, която е много обвързвана с актьорите като самите тях. Те бяха много мощно предизвикани от режисьорката. И тя съумя да извади от тях такива дълбочини… И те доближават до неподозирани за самите тях като експерти граници. Филмът има очебийно експлицитно наличие, имам поради, че Адина ги съблича и физически, и психически. И това за един артист е доста мъчно, не всеки експерт би се подложил на такова професионално предизвикателство.
– А самите артисти знаеха ли по кое време в действителност са те и по кое време са в облика на героя им?
– Точно по този начин се получи… Те споделиха на фестивала, че самите те не са знаели в какво се забъркват. Но всичко е въпрос на доверие. Те са й се доверили и това се вижда и на екрана. Те в действителност са се оставили да бъдат водени в тези неподозирани граници на интимността. Тези табута, които има към нея, към сексуалността – в тази ситуация са предмет на описа.
– Филмът повече камерен ли или има и всеобщи подиуми в него?
– Не бих споделила, че е камерен. Филмът има цяла изложба от персонажи. Това се видя, когато излязохме след кино лентата на сцената на Берлинале. Бяхме към 50 индивида, а от тях имаше 10 артисти, от които пък най-малко 6-7 от тях, в това число и нашата Ирмена Чичикова, бяха в основните функции.
– Къде е сниман филмът?
– Сниман е в България, Румъния и Германия. Много сме горди, че финалната сена, която е прелестна, е снимана в България. И други подиуми са снимани у нас, само че финалната сцена, която в действителност е и визията за плаката, е снимана тук.
– Мартичка, а по какъв начин „ Не ме докосвай “ попадна в селекцията за фестивала, по какъв начин се случи това?
– Когато стигнахме до монтажна версия, която да ни удовлетворява, взехме решение да им го покажем – това беше още в края на октомври. Като преди този момент бяхме селекционирани в Сараево в секцията „ уъркинг напредък “, която е за филми, които са пред довеждане докрай. Още там човек от Берлинале видя 40 минути от материала и от този момент се сътвори интерес. След това в края на октомври те гледаха целия филм съвсем подготвен и ние в действителност научихме за тази селекция през януари – напълно скоро преди фестивала. Така че минахме съвсем през цялата процедура и цялото неспокойствие на упованието. След това трябваше доста бързо да произведем финалното копие, с цел да може да бъде прожектиран кино лентата. Имаше доста безсънни нощи, до момента в който се случи премиерата му на Берлинале.
– Кога ще може да се види в България?
– Премиерата му в България ще бъде на София филм фест – той ще бъде в спортната стратегия. И по-късно ще имаме грижата да му създадем няколко профилирани полемики, тъй като филмът в действителност предизвика спор, дава поле за размисъл.
– Честита „ Златна мечка “, Мартичка! Сигурно е доста прочувствено за вас всичко, което се случва – безусловно час е минал откогато филмът със съществено българско присъединяване получи най-престижната премия на Берлинале. Споделете страстта си пред читателите на „ Труд “, какво в действителност се случи в залата?
– Ние в действителност не можахме да повярваме, към момента не осъзнаваме какво ни се случи. Усещането в действителност е ужасно. А филмът „ Не ме докосвай “ е извънредно самоуверен и коренен. Целият екип седяхме на доста хубаво място в средата на залата. Вече бяхме получили премията за дебют, бяхме отпуснати и релаксирани, към този момент всички статуетки бяха раздадени, ние ги гледахме с трогване, и внезапно ръководителят на журито Том Тиквер изрече името на нашия филм… Всички напряко скочихме и излязохме на пътеката без изобщо някой да ни е казвал какво да вършим. Бяхме в същинска еуфория, всички крещяхме и не можехме да повярваме. Страхотно доверие от страна на фестивала. Това е огромна поддръжка за новите търсения в киното.
– Каква беше реакцията на залата към вас, какви бяха упованията там?
– Доколкото чувахме тук в Берлин, имаше „ залагания ”, че филмът би спечелил премия. Но каква премия, никой не можеше да допусна. Наистина е доста самоуверено от страна на журито да награди тъкмо нашият филм. Защото ние поехме риск и той се оказа печеливш.
– Какво значи това за българското кино?
– Това е исторически миг, тъй като филм с българско присъединяване печели „ Златна мечка ”. А това единствено може да помогне на българското кино да върви все по-нагоре.
– На кого посвещавате тази премия?
– Наградата е за целия екип на кино лентата, които също пое риск, и в нито един миг не се отхвърли. И за доверието, което имахме между тях, тъй като ние повярвахме на нашата режисьорка Адина Пинтилие и поехме риск дружно с нея. Това се оказа печелившо.
– Румънски режисьор за прощален път демонстрира класа и печели най-престижната премия.
– Да, по този начин е. Но в тази ситуация има доста значително и българско присъединяване в този филм. И това не може да не се означи.
– Какво е чувството да си там на Берлинале?
– Бяхме ситуирани в залата по този начин, че всички да ни виждат. Директорът на фестивала Детер Кослик седеше с нас – изобщо беше огромно неспокойствие. Аз съм имала доста сполучливи филми, само че такова нещо не беше ми се случвало на аления килим в Берлин, тъй че съм доста щастлива.
– От 29 години наш филм не се е явявал на Берлинале – това написаха експертите преди фестивала.
-Не е тъкмо по този начин, тъй като в това време имаше копродукция – „ Аферим ”, която завоюва Сребърна мечка преди време. Той беше с български копродуцент. Сега на този 68-и фестивал, е и различен филм от България „ Ага ” на режисьора Милко Лазаров, който не е в спортната стратегия, само че провокира доста страсти. Той също е във фокуса на прожекторите. Наистина е необичайност в подобен огромен конгрес да попадне български филм. В „ Не ме докосвай ” имаме актьорско присъединяване – Ирмена Чичикова, която играе една от основните функции, и Георги Налджиев – в поддържаща роля. Ирмена се появи безусловно фамозна на аления килим. Беше облечена в невероятна рокля на международния фешън гуру Хюсеин Чалаян – той е доста концептуален дизайнер, и всички я видяха. Цветът беше изключително зелено, извънредно красиво. Главната актриса – Лаура Бенсън (тя е британско-френска актриса), беше облечена в отбор от Шанел – страховит черен костюм със сако и панталон с типичните извивки за тази марка. И звездата Тилда Суинсън беше в черно. Нямаше някаква спогодба актрисите да са в черно. Розамунд Пайк, да вземем за пример, се появи на откриването на фестивала цялата в бяло.
– Кои други българи имат присъединяване в изработката на кино лентата?
– Композитор на „ Не ме докосвай “ е българин – Иво Паунов, звукът на терен е работа-подвиг, тъй като е записал стотици часове – Веселин Зографов. Участваме със снимачни терени и софтуерно присъединяване – осветяване, звукова и звукозаписна техника.
– Как стана връзката сред вас и Адина Пинтилие – румънската режисьорка, която е и сценарист на кино лентата?
– С Адина имаме общ път. Предишната ни кариера е обвързвана с документалното кино. Тя е доста добър документалист и нашите пътища са се засичали доста пъти. Сигурно сме се срещнали преди повече от 10 години и от този момент сме приятелки. Споделяме едни и същи креативен претекстове в работата си. Спомням си, че документалният й филм „ Не ме разбирай неправилно ”, който беше доста сполучлив, завоюва премия в Локарно и на други места, беше инспириран от нашия филм „ Георги и пеперудите ” на режисьора Андрей Паунов – беше почти на една тема, и когато се виждаме по интернационалните конгреси, споделяме постоянно своите креативен проекти. Тя ми сподели, че си търси сътрудник, на който може да разчита. И по този начин се получи. Защото този филм се прави 7 години.
– Защо толкоз дълго време се прави кино лентата?
– Нейният способ на работа в този филм е доста характерен, тъй като той с изключение на, че е игрален, в действителност е едно проучване. Тя го назовава „ рисърч “, проучване на тематиката. Тоест за Адина не беше нужно да има просто един сюжет, който да се следва, по-скоро сюжетът на игрален филм беше рамката и избавителната жилетка, в случай че се наложи по време на процеса. А това, което излезе във кино лентата, и което участва извънредно доста във финалната му версия, са моментите от това проучване. Тя от самото начало снимаше с актьорите даже и в неснимачния интервал. Караше ги да се снимат на камера, даваше им избрани задания, които са свързани с тях като персони, а освен с ролята, която извършват.
И по тази причина в последна сметка резултатът е доста забавен и някак си замазва границата сред действителността и игралното кино. Тук на конференцията публицисти питаха коя тъкмо част е игрална и коя документална. Но, несъмнено, това даже няма потребност да се изяснява, тъй като филмът работи в тази гранична зона от самото начало.
-В рекламата на кино лентата е записано, че той е хибрид сред действителност и художествена небивалица. Но кое от двете е допълнително?
– Не мога да отговоря, само че въпреки всичко допускам, че надвива изследователската част, която е много обвързвана с актьорите като самите тях. Те бяха много мощно предизвикани от режисьорката. И тя съумя да извади от тях такива дълбочини… И те доближават до неподозирани за самите тях като експерти граници. Филмът има очебийно експлицитно наличие, имам поради, че Адина ги съблича и физически, и психически. И това за един артист е доста мъчно, не всеки експерт би се подложил на такова професионално предизвикателство.
– А самите артисти знаеха ли по кое време в действителност са те и по кое време са в облика на героя им?
– Точно по този начин се получи… Те споделиха на фестивала, че самите те не са знаели в какво се забъркват. Но всичко е въпрос на доверие. Те са й се доверили и това се вижда и на екрана. Те в действителност са се оставили да бъдат водени в тези неподозирани граници на интимността. Тези табута, които има към нея, към сексуалността – в тази ситуация са предмет на описа.
– Филмът повече камерен ли или има и всеобщи подиуми в него?
– Не бих споделила, че е камерен. Филмът има цяла изложба от персонажи. Това се видя, когато излязохме след кино лентата на сцената на Берлинале. Бяхме към 50 индивида, а от тях имаше 10 артисти, от които пък най-малко 6-7 от тях, в това число и нашата Ирмена Чичикова, бяха в основните функции.
– Къде е сниман филмът?
– Сниман е в България, Румъния и Германия. Много сме горди, че финалната сена, която е прелестна, е снимана в България. И други подиуми са снимани у нас, само че финалната сцена, която в действителност е и визията за плаката, е снимана тук.
– Мартичка, а по какъв начин „ Не ме докосвай “ попадна в селекцията за фестивала, по какъв начин се случи това?
– Когато стигнахме до монтажна версия, която да ни удовлетворява, взехме решение да им го покажем – това беше още в края на октомври. Като преди този момент бяхме селекционирани в Сараево в секцията „ уъркинг напредък “, която е за филми, които са пред довеждане докрай. Още там човек от Берлинале видя 40 минути от материала и от този момент се сътвори интерес. След това в края на октомври те гледаха целия филм съвсем подготвен и ние в действителност научихме за тази селекция през януари – напълно скоро преди фестивала. Така че минахме съвсем през цялата процедура и цялото неспокойствие на упованието. След това трябваше доста бързо да произведем финалното копие, с цел да може да бъде прожектиран кино лентата. Имаше доста безсънни нощи, до момента в който се случи премиерата му на Берлинале.
– Кога ще може да се види в България?
– Премиерата му в България ще бъде на София филм фест – той ще бъде в спортната стратегия. И по-късно ще имаме грижата да му създадем няколко профилирани полемики, тъй като филмът в действителност предизвика спор, дава поле за размисъл.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ