Войната на мафията срещу Холивуд заради филма "Кръстникът"
Филмът „ Кръстникът “ запалил война сред две от най-мощните сили в Америка на 70-те години на ХХ в.: титаните на Холивуд и италианско-американските босове на проведената престъпност, съобщи в. „ Дейли мейл “, представен от " Телеграф ".
Лентата, чиято премиера бе преди половин век, също по този начин избави киностудията „ Парамаунт Пикчърс “ от банкрут и промени вечно правенето на филми.
Но преди да стане филмът, имаше книга. Марио Пузо бил публицист, който бил заседнал до гуша в задължения, с пет деца и привързаност към хазарта. През март 1968 година обаче той съумял да получи визита при Робърт Еванс, началник на производството в „ Парамаунт “ - киностудия, която също била в тежко състояние. Еванс имал огромна потребност от шлагер, само че не мислел, че подобен може да се роди от 60-те страници на незавършения разказ „ Мафия “, който Пузо донесъл със себе си. „ Парамаунт “ преди малко били пуснали филм за проведената престъпност - „ Братството “, който обаче се издънил, макар че в основната роля играел Кърк Дъглас. Еванс не желаел нов фал, само че се смилил над Пузо и му дал 500 за правата за екранизация. Писателят обаче довършил книгата, сменил заглавието й на „ Кръстникът “ и тя станала международна сензация.
Въпреки триумфа на романа от „ Парамаунт “ отново не желаели да създадат кино лентата. Еванс обаче се задействал, когато продуцентската къща на Бърт Ланкастър поискала да изкупи филмовите права за 1 млн. $, като кинозвездата трябвало да изиграе основната роля. Еванс му отказал, като декларирал, че никой различен с изключение на „ Парамаунт “ нямало да снима лентата. Франк Синатра обаче се опитал да осуети основаването на кино лентата, защото всички били наясно, че обликът на близкия до мафия та артист Джони Фонтейн е основан върху него. Изпълнителят на хитови шлагери подготвял дело против продуцентите, а също така нападнал сценариста Пузо в един ресторант в Лос Анджелис и го нарекъл „ сводник “.
Синатра не бил единственият американец от италиански генезис, който бил угрижен от екранизирането на „ Кръстникът “. И босовете на мафия та били ядосани. Те считали, че филмът ще се отрази зле на имиджа на италианските американци. Без да осъзнават иронията, босовете изпратили свои биячи, с цел да уредят въпроса. Един от тях напряко отишъл в Холивуд и предложил на „ Парамаунт “, с цел да се откаже от плана. А в „ Кръстникът “ консултант на Дон Корлеоне е изпратен на Западния бряг, с цел да убеди продуцента Джак Уолц да даде роля на Джони Фонтейн в новата си лента. Когато Уолц отхвърля, една нощ той се разсънва и вижда в леглото си отрязаната глава на обичания си кон.
И в живота играта загрубяла, откакто от „ Парамаунт “ отказали подкупа. Продуцентът Ал Руди се принудил да носи маска на Граучо Маркс след няколко закани за живота му. А откакто брачната половинка на Еванс - актрисата Али Макгроу, му родила наследник, той получил анонимно позвъняване, в което заплашвали да убият бебето.
Също като Уолц във кино лентата продукцията имала проблеми с следени от мафия та синдикати. Те били манипулирани от Джо Коломбо, който не виждал да има спор сред поста си на необут на клана Коломбо и задачата на Италианско-американската лига за цивилен права, която основал през 1970 година Еванс и Руди нямали различен избор, с изключение на да се срещнат с него, като взели със себе си и младия режисьор Франсис Форд Копола. Той се хванал за тази работа, макар че считал романа за слаб, тъй като също като Пузо бил зле с парите.
Срещата с Коломбо станала в хотел „ Парк Шератон “ в центъра на Манхатън. Именно там, в бръснарницата на хотела, през 1957 година бил убит в главата босът Алберт Анастасия. Във кино лентата същото става със притежателя на казино в Лас Вегас Мо Грийн.
Въпреки тези злокобни нотки Руди се справил ослепително с договарянията. Той се съгласил да покаже сюжета на лигата и да заличи всевъзможни споменавания на мафия та и Коза ностра. Руди също така предложил да подари приходите от премиерата в Ню Йорк на болничния фонд на лигата. Но най-изкусителната му оферта била да наеме доста сътрудници на Коломбо като масовка. Някои от тях били убийци и рекетьори, само че както всеки различен, и те обожавали концепцията да се снимат във филм. След договорката като с магическа пръчка всички места в Ню Йорк, които до тогава били отказвани на снимачния екип - погребална организация в Бруклин, къща на о-в Стейтън Айлънд, където е сниман домът на Дон Корлеоне, отворили вратите си за тях.
А до момента в който Руди се справял с проблемите в действителния живот, Копола имал главоболия с креативния развой. От самото начало той желал за ролята на Дон Корлеоне или Марлон Брандо, или Лорънс Оливие. Но Оливие бил над 60-годишен и недобре със здравето. Шефовете на „ Парамаунт “ пък били ужасени от концепцията за Брандо в основната роля, защото артистът имал неприятна известност. Те се противопоставили и на избора на Копола за най-малкия наследник на Дон Корлеоне - Майкъл. Шефовете желали Робърт Редфорд, Райън O`Нийл, Уорън Бийти, Джак Никълсън или Дъстин Хофман, само че режисьорът упорствал за незнайния Ал Пачино. Пузо се съгласил, че Пачино би бил идеалният Майкъл.
Копола направил всичко по силите си, с цел да получи и Брандо, и Пачино.
Според нова книга за основаването на „ Кръстникът “, когато президентът на „ Парамаунт “ Станли Джафе му наредил да не помни Брандо, режисьорът се престорил, че изпада в епилептичен пристъп. Ужасеният Джафе се съгласил да обмисли артиста за ролята на Дон Корлеоне, само че в случай че мине през пробни фотоси. Копола показал това оскърбление пред кинозвездата като „ тест с грим “. За да му помогне да влезе в ролята, режисьорът му занесъл прошуто и италиански сирена в дома му на ул. „ Мълхоланд драйв “ в Холивуд Хилс. Като по знамение 47-годишният артист, който влезнал в стаята по кимоно, вързал русата си коса на опашка, се преобразил в прегърбения, мърморещ и застаряващ Дон Корлеоне. По-късно продуцентът Руди нарекъл тази сцена „ чудото на Мълхоланд “. Удивените шефове склонили да наемат освен Брандо, само че и Пачино.
Успехът на кино лентата се дължи освен на превъзходния кастинг от страна на Копола. Режисьорът също по този начин извоювал да се наеме композиторът Нино Рота, който сътвори незабравимата музика за лентата. Това било още един успех за Копола, защото Еванс желал Хенри Манчини, създател на тематиката от „ Розовата пантера “.
Лентата, чиято премиера бе преди половин век, също по този начин избави киностудията „ Парамаунт Пикчърс “ от банкрут и промени вечно правенето на филми.
Но преди да стане филмът, имаше книга. Марио Пузо бил публицист, който бил заседнал до гуша в задължения, с пет деца и привързаност към хазарта. През март 1968 година обаче той съумял да получи визита при Робърт Еванс, началник на производството в „ Парамаунт “ - киностудия, която също била в тежко състояние. Еванс имал огромна потребност от шлагер, само че не мислел, че подобен може да се роди от 60-те страници на незавършения разказ „ Мафия “, който Пузо донесъл със себе си. „ Парамаунт “ преди малко били пуснали филм за проведената престъпност - „ Братството “, който обаче се издънил, макар че в основната роля играел Кърк Дъглас. Еванс не желаел нов фал, само че се смилил над Пузо и му дал 500 за правата за екранизация. Писателят обаче довършил книгата, сменил заглавието й на „ Кръстникът “ и тя станала международна сензация.
Въпреки триумфа на романа от „ Парамаунт “ отново не желаели да създадат кино лентата. Еванс обаче се задействал, когато продуцентската къща на Бърт Ланкастър поискала да изкупи филмовите права за 1 млн. $, като кинозвездата трябвало да изиграе основната роля. Еванс му отказал, като декларирал, че никой различен с изключение на „ Парамаунт “ нямало да снима лентата. Франк Синатра обаче се опитал да осуети основаването на кино лентата, защото всички били наясно, че обликът на близкия до мафия та артист Джони Фонтейн е основан върху него. Изпълнителят на хитови шлагери подготвял дело против продуцентите, а също така нападнал сценариста Пузо в един ресторант в Лос Анджелис и го нарекъл „ сводник “.
Синатра не бил единственият американец от италиански генезис, който бил угрижен от екранизирането на „ Кръстникът “. И босовете на мафия та били ядосани. Те считали, че филмът ще се отрази зле на имиджа на италианските американци. Без да осъзнават иронията, босовете изпратили свои биячи, с цел да уредят въпроса. Един от тях напряко отишъл в Холивуд и предложил на „ Парамаунт “, с цел да се откаже от плана. А в „ Кръстникът “ консултант на Дон Корлеоне е изпратен на Западния бряг, с цел да убеди продуцента Джак Уолц да даде роля на Джони Фонтейн в новата си лента. Когато Уолц отхвърля, една нощ той се разсънва и вижда в леглото си отрязаната глава на обичания си кон.
И в живота играта загрубяла, откакто от „ Парамаунт “ отказали подкупа. Продуцентът Ал Руди се принудил да носи маска на Граучо Маркс след няколко закани за живота му. А откакто брачната половинка на Еванс - актрисата Али Макгроу, му родила наследник, той получил анонимно позвъняване, в което заплашвали да убият бебето.
Също като Уолц във кино лентата продукцията имала проблеми с следени от мафия та синдикати. Те били манипулирани от Джо Коломбо, който не виждал да има спор сред поста си на необут на клана Коломбо и задачата на Италианско-американската лига за цивилен права, която основал през 1970 година Еванс и Руди нямали различен избор, с изключение на да се срещнат с него, като взели със себе си и младия режисьор Франсис Форд Копола. Той се хванал за тази работа, макар че считал романа за слаб, тъй като също като Пузо бил зле с парите.
Срещата с Коломбо станала в хотел „ Парк Шератон “ в центъра на Манхатън. Именно там, в бръснарницата на хотела, през 1957 година бил убит в главата босът Алберт Анастасия. Във кино лентата същото става със притежателя на казино в Лас Вегас Мо Грийн.
Въпреки тези злокобни нотки Руди се справил ослепително с договарянията. Той се съгласил да покаже сюжета на лигата и да заличи всевъзможни споменавания на мафия та и Коза ностра. Руди също така предложил да подари приходите от премиерата в Ню Йорк на болничния фонд на лигата. Но най-изкусителната му оферта била да наеме доста сътрудници на Коломбо като масовка. Някои от тях били убийци и рекетьори, само че както всеки различен, и те обожавали концепцията да се снимат във филм. След договорката като с магическа пръчка всички места в Ню Йорк, които до тогава били отказвани на снимачния екип - погребална организация в Бруклин, къща на о-в Стейтън Айлънд, където е сниман домът на Дон Корлеоне, отворили вратите си за тях.
А до момента в който Руди се справял с проблемите в действителния живот, Копола имал главоболия с креативния развой. От самото начало той желал за ролята на Дон Корлеоне или Марлон Брандо, или Лорънс Оливие. Но Оливие бил над 60-годишен и недобре със здравето. Шефовете на „ Парамаунт “ пък били ужасени от концепцията за Брандо в основната роля, защото артистът имал неприятна известност. Те се противопоставили и на избора на Копола за най-малкия наследник на Дон Корлеоне - Майкъл. Шефовете желали Робърт Редфорд, Райън O`Нийл, Уорън Бийти, Джак Никълсън или Дъстин Хофман, само че режисьорът упорствал за незнайния Ал Пачино. Пузо се съгласил, че Пачино би бил идеалният Майкъл.
Копола направил всичко по силите си, с цел да получи и Брандо, и Пачино.
Според нова книга за основаването на „ Кръстникът “, когато президентът на „ Парамаунт “ Станли Джафе му наредил да не помни Брандо, режисьорът се престорил, че изпада в епилептичен пристъп. Ужасеният Джафе се съгласил да обмисли артиста за ролята на Дон Корлеоне, само че в случай че мине през пробни фотоси. Копола показал това оскърбление пред кинозвездата като „ тест с грим “. За да му помогне да влезе в ролята, режисьорът му занесъл прошуто и италиански сирена в дома му на ул. „ Мълхоланд драйв “ в Холивуд Хилс. Като по знамение 47-годишният артист, който влезнал в стаята по кимоно, вързал русата си коса на опашка, се преобразил в прегърбения, мърморещ и застаряващ Дон Корлеоне. По-късно продуцентът Руди нарекъл тази сцена „ чудото на Мълхоланд “. Удивените шефове склонили да наемат освен Брандо, само че и Пачино.
Успехът на кино лентата се дължи освен на превъзходния кастинг от страна на Копола. Режисьорът също по този начин извоювал да се наеме композиторът Нино Рота, който сътвори незабравимата музика за лентата. Това било още един успех за Копола, защото Еванс желал Хенри Манчини, създател на тематиката от „ Розовата пантера “.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ