Филмът „Формата на водата“ е безспорно добър, но също толкова

Филмът „ Формата на водата “ е несъмнено добър, само че също толкоз несъмнено е, че не беше най-хубавото предложение за 2017 година Причините за успеха му съгласно мен са няколко – от една страна имаме превъзходен режисьор като Гийермо дел Торо, който трябваше да грабне наградата още с „ Лабиринта на фавна “ и който тук още веднъж се заиграва с чудесно кореспондиращи с страстта на фена приказни архетипи; от друга, филмът си сътрудничи и с тематики, които през днешния ден са на особена респект: за другите, за новобранците, за толерантността, даже за имиграцията.

Ако преди година обаче някой ми беше споделил, че Сам Рокуел ще вземе „ Оскар “, щях по-скоро да се изненадам, до момента в който при титанични имена като Гари Олдман и Франсис Макдорманд нещата са изпълни закономерни, естествени и разумни.

Холивуд изживява истински подем на пуританизма и в следствие ловът на вещици е повсеместен. Ужасното е, че поради достоверни прасета като Харви Уайнстийн, хора като Кевин Спейси и Джеймс Франко бяха дамгосани поради по-разкрепостеното си държание и поставени под общ знаменател с действителните секс хищници, което е непоносимо. Днес всеки може да бъде изнасилвач – изключително в случай че е сполучлив бял мъж. “

Това в изявление пред Факти.бг съобщи филмовият критик Благой Иванов , който разяснява последната гала по връчването на премиите „ Оскар “ и филмите, които се трансфораха в огромните спечелили.

Смятате ли, че „ Формата на водата “ заслужи „ Оскар “ за най-хубав филм? Доста от дълго време лента с сходен типичен и по-скоро баснословен сюжет не беше печелила огромната премия.

Жанровото кино постоянно е било подценявано от Академията. Понякога сходни филми получават номинации, рядко обаче въпросните номинации са в по-сериозните категории... и в последна сметка съвсем в никакъв случай не печелят. Тази година е съществено изключение. Дали обаче „ Формата на водата “ в действителност заслужаваше признанието, което получи, е въпрос, който мъчно може да получи безапелационен отговор. Филмът е несъмнено добър, само че също толкоз несъмнено е, че не беше най-хубавото предложение за 2017 година

Причините за успеха му съгласно мен са няколко – от една страна имаме превъзходен режисьор като Гийермо дел Торо, който трябваше да грабне наградата още с „ Лабиринта на фавна “ и който тук още веднъж се заиграва с чудесно кореспондиращи с страстта на фена приказни архетипи; от друга, филмът си сътрудничи и с тематики, които през днешния ден са на особена респект: за другите, за новобранците, за толерантността, даже за имиграцията. Не считам, че те са изискване „ Формата на водата “ да се уточни като мощно кино, само че сигурно са съдействали за фестивалното му и академично надценяване.

През тази година актьорските награди отидоха при артисти, които постоянно са имали

огромна известност, само че постоянно са оставали подценени от Академията. Така Гари Олдман и Сам Рокуел получиха своите награди след дълго очакване. Това ли бяха най-заслужените награди на вечерта?

Несъмнено – и четирите актьорски награди са безупречни, дори наложителни. Ако преди година обаче някой ми беше споделил, че Сам Рокуел ще вземе „ Оскар “, щях по-скоро да се изненадам, до момента в който при титанични имена като Гари Олдман и Франсис Макдорманд нещата са изпълни закономерни, естествени и разумни.

През последните години премиите отиваха по-скоро при филми като „ Бърдмен “, „ Спотлайт “ и „ Лунна светлина “, които са любимци на критиците, само че са по-далечни за всеобщата аудитория. Наградата за най-хубав филм за „ Формата на водата “ не беше ли опит на Холивуд да опита да издигне филм, който да е по-близък до всеобщата публика?

Не бих споделил. Дел Торо е прочут с по-комерсиално насочените си планове, които са ориентирани към всеобща аудитория, само че той в никакъв случай не е бил самоцелен блокбастър режисьор. Дори „ Огненият пръстен “ в Съединени американски щати беше финансово отчаяние. Освен това „ Формата на водата “ не направи кой знае какъв брой пари, макар многото статуетки.

Според мен връчването му на „ Оскар “ за филм е обобщаващо изказване, а и коментар на нравоучително демократична Америка, която желае да покаже на света, пък и на себе си, какъв брой ненавижда дискриминирането. Лошо няма, при дел Торо най-малко имаме качествено произведение на седмото изкуство, което от малко малко свястно комуникира и пази обществените си послания, до момента в който при заглавия като потресаващо средняшкия, само че наклеветен за популярен „ Бягай! “ на Джордан Пийл нещата минават границите на допустимото – всеки, който счита, че „ черният “ хорър заслужава „ Оскар “ за сюжет, изключително в годината на брилянтния „ Три билборда отвън града “ на Мартин Макдона, има потребност от незабавен обзор на естетическите си критерии.

Защо комерсиалното кино към този момент не може да създаде ленти като „ Гладиатор “, „ Властелинът на пръстените “ или „ Титаник “, които ставаха всеобщи шлагери, само че в това време печелиха и утвърждението на рецензията и победиха с огромните награди „ Оскар “?

Според мен може. Споменатите три заглавия са пъклен разнообразни един от различен филми, което е значимо изискване. „ Титаник “ беше една от последните огромно осъществени исторически продукции, снимана най-вече по каноните на остарялото и охолно кино – с декори, костюми и сценография, които не залагат толкоз на цифровото представление, колкото на така наречен practical effects. „ Гладиатор “ беше филм, които интензивно способства за възраждането на класическия епос, а „ Завръщането на краля “ най-накрая сподели на ретроградните учени, че приказките не са единствено за деца.

Тези филми обаче са изключения и е знамение, че преди време се появиха през 3-4 години разстояние, само че все си мисля, че всяка ера има своите чудеса. „ Аватар “ съвсем съумя, неотдавна превъзходната четвърта част на „ Лудият Макс “ на Джордж Милър направи cepиoзeн възторг, преди години фантастиката и ужасите имаха устойчиво самопризнание в лицето на „ Сектор 9 “ и „ Шесто възприятие “, биографичният „ Американски снайперист “ събра над 350 млн. докара единствено в Съединени американски щати и съвсем докосна златната статуетка за най-хубав филм, плановете на Кристофър Нолан, изключително „ Черният рицар “ и „ Дюнкерк “, също оставиха сериозна диря... Всички те са интернационалните шлагери, само че имат и единомислещо самопризнание измежду критиците.

Да, те не обраха най-важните награди, само че в някои случаи и шансът е фактор. Според мен ще виждаме и отсега нататък сходни заглавия, като от време на време може и да изскача по някой нов „ Гладиатор “. Наблягам на „ от време на време “, тъй като макар блясъка си, „ Оскар “-ите си остават най-вече консервативни.

Не демонстрира ли Холивуд известно двуличие с отношението си към последните кавги със полово принуждение? Покрай свадите с Джеймс Франко като че ли несправедливо подценен остана „ Катастрофалния актьор “. Всички тези акции към церемониите през последните години не започнаха ли към този момент да нервират феновете?

Не ще и дума. По-смелите западни публицисти изрично обявиха, че се намираме в разгара на нов маккартизъм – половият подобен. Холивуд изживява истински подем на пуританизма и в следствие ловът на вещици е повсеместен. Ужасното е, че поради достоверни прасета като Харви Уайнстийн, хора като Кевин Спейси и Джеймс Франко бяха дамгосани поради по-разкрепостеното си държание и поставени под общ знаменател с действителните секс хищници, което е непоносимо.

Днес всеки може да бъде изнасилвач – изключително в случай че е сполучлив бял мъж. Достатъчно е единствено да те обвинят, а доказателствата са без значение. Последствията са пагубни – освен за кариерата ти, само че и за личния ти живот и за живота на твоите близки.

Този застрашителен тренд е злокобен хем като инструмент на феминисткия фашизъм, вилнееш на Запад, хем като събитие, което на процедура деноминира другояче сериозния проблем със сексизма... тъй като сексизъм има, само че в един миг се оказва, че го търсят на неправилното място, сочейки с пръст неправилните хора. Всичко това автоматизирано се отразява и на киното, а „ Катастрофиралият актьор “ е единствено една от десетките косвени жертви на гореописаната обществена суматоха.

През тази година още веднъж мексикански режисьор в лицето на Гийермо дел Торо завоюва премията за най-хубав режисьор. През последните 5 години на 4 пъти мексикански режисьори печелиха тази премия. На какво се дължи тази толкоз мощна мексиканска вълна в Холивуд?

На Доналд Тръмп? Xaxa. Не знам, желае ми се да имам вяра, че повода е просто тъй като са извънредно надарени. Според моя сътрудник Стефан Димов, с който дружно пишем в уеб страницата Operation Kino, мексиканците съумяват някак си да съчетаят детайли от самостоятелното щатско кино с европейските обичаи, само че без да изгубят своята характерност и бунтарския си дух в тоя микс. Тъкмо в противен случай: прокарват и личните си културни белези вътре, освен това подплатени с безпримерна упоритост.

Те са смели и образно отличими. Освен това описват истории, които имат повсеместен резултат. За страдание обаче към днешна дата и на фона на изредените към този момент политкоректни модели прекомерно постоянно премиите се раздават не по заслуги, а по принадлежност – имигранти, дами, етнически и религиозни малцинства, хомосексуалисти и т. н. Чудесно е, че през днешния ден всеки един актьор, без значение дали е черен, гей, транс и впрочем, има опция да основава изкуство гладко. Не е по никакъв начин отлично обаче, че тези хора в последна сметка се оказват привилегировани поради анатомията, националността или ориентацията си, а не поради гения си. Искам качествено кино и въобще не ме интересува дали то е основано от хора, които имат друг от моя цвят на кожата. Обожавам „ Планината Броукбек “ тъй като е шедьовър и е прелестна, въпреки и тъжна любовна история, не тъй като е с гей тема. Един от обичаните ми филми е „ 25-тият час “, тъй като e образован и сразяващ роман за саморазрухата и загубата, не тъй като е на Спайк Лий.

По същата логичност съм неспасяем фенбой на Алехандро Гонсалес Иняриту и Алфонсо Куарон, тъй като са феноменално положителни. Това е. Нещата са супер елементарни. Жалко единствено че борбените нео-марксистки снежинки за обществена истина непрестанно усложняват всичко.