Филип Ноел Джонсън е роден през 1964 г. в не

Филип Ноел Джонсън е роден през 1964 година в не изключително добре уредено семейство. Бащата му го напуща, до момента в който е напълно дребен, а когато е на 3 години, майка му е принудена да живее на обществени помощи в публичен жилищен комплекс в Атланта.

„ Той живееше в свят на болежка “, споделя по-късно сестрата на Филип Шарън пред медиите. Когато е на 8, момчето е разграничено от своите братя и сестри и от този момент живее номадски: от Рочестър, Ню Йорк, до Пенсилвания, по-късно назад в Ню Йорк, с къса спирка в Калифорния…

Този живот го прави безсрамен и го научава да не се доверява на престижи. Намира известна непоклатимост при една вуйна, която заплаща за образованието му в гимназията в християнската академия Лима в Ню Йорк.

Джонсън е интелигентен и претенциозен – той съумява да изкара съвършен резултат на тамошните изпити САТ (SAT) и получава двегодишна степен по криминология от общински лицей. След като приключва, се реалокира на юг в Джаксънвил, Флорида – където идват и майка му и сестра му – с вярата да сбъдне житейската си упоритост да стане служител на реда.

Но намирането на работа в полицията се оказва мъчно. Той в това време поема разнообразни странични работи, до момента в който кандидатства из полицейските ръководства. Но минават години и Джонсън последователно се огорчава от непрекъснатите отводи сякаш поради спорадичната му трудова история.

Успява да си откри „ краткотрайна “ позиция като защита в Loomis, Fargo & Co, инкасо клона на Wells Fargo, където изкарва 7 $ на час. Един ден обаче се разсънва и стига до потискащия извод, че е на тази работа към този момент 10 години.

Инкасо автомобил на Loomis, Fargo & Co

Ядосан, уединен, депресиран, само че интелигентен и претенциозен, са някои от думите, с които сътрудници, семейство и съседи разказват 33-годишния Филип Джонсън.

Поведението му на раздразним, безсрамен, само че трудолюбив човек може да се е оказало в негова изгода: на мнозина той наподобява напълно естествен, „ незабележим “ мъж, слял се с пейзажа на сините яки. Така че никой не подозира какво ще стане.

В събота, 29 март 1997 година, камионът на Джонсън е последният, който се връща в депото към 19:00 часа. Шофьорът се прибира у дома за Великден и охранителят следва естествената процедура, като оказва помощ на другите си двама сътрудници при обработката на последния товар от пари.

Внезапно обаче Джонсън вади револвера си и подрежда на двамата мъже да легнат. Слага им белезници, след което паркира бял микробус със задницата към трезора и прекарва 2 часа, натъпквайки платнени торби с пари доникъде на покрива, като заобикаля монети, чекове и пачки от по 1 или 5 долара; желае единствено немаркирани банкноти с непоследователни номера и номинал от 10 нагоре.

След като завършва с торбите, кара двамата мъже да легнат върху купа с пари, маха лентата от камерите за наблюдаване и вади персоналното си досие от фирмените документи. Затваря голямата врата на трезора и настройвайки таймера да не се отваря до идващия ден.

С безобидния си бял ван през нощта, Джонсън стопира първо в дребната си къща покрай работното си място и закопчава един от пазачите с белезници за тръба в килера като му оставя вода и храна наоколо.

Обратно във вана, той кара цяла нощ до Северна Каролина, като съвсем не приказва с другия надзирател, който към момента лежи върху торбите, с изключение на да му каже, че е подготвен да го убие. Часове по-късно Джонсън още веднъж стопира някъде по мрачно и разтоварва парите.

В неделя на Великден той стопира и закопчава с белезници и втория надзирател – за малко дърво, като му оставя малко храна и дава обещание да предизвести управляващите за местоположението му в границите на 48 часа.

Бял Ford Econoline като този на Джонсън

Обратно в Джаксънвил, Loomis, Fargo & Co открива обира и предизвестява полицията. Над заключеното вместилище царува комплициране, до момента в който позвъняване от управляващите в Северна Каролина не обясни мистерията.

Пазачът, който Джонсън бе закопчал към дървото, съумява да стигне до швейцарското си ножче и в границите на към час съумява да отключи белезниците. След като се освобождава, той стопира инцидентен водач и алармира на полицията.

Полицията в Джаксънвил освобождава първия надзирател, който намира незасегнат в къщата. Докато са там, те откриват и подправени документи за идентичност като от датите върху тях схващат, че Джонсън евентуално е почнал да възнамерява обира преди 5 години.

Инкасо компанията предлага премия от 500 000 $ за информация за откраднатите пари и ловът на Джонсън стартира в Ашвил, Северна Каролина, където сутринта след обира микробусът се появява на паркинг на оръжейната на Националната армия. Джонсън съблюдава обещанието си към пазача, закопчан за дървото, като се обажда по телефона на телевизионна станция и дава инструкции за местоположението му, без да знае, че той към този момент е съумял да се освободи.

ФБР намира доказателства, че Джонсън е прекарал няколко нощи в Мексико, преди следите му да изчезнат. Агентите преценят, че той може да крие парите в складова клетка, и начеват нелеката задача да ревизира всяка компания, която предлага такива кафези, сред Флорида и Северна Каролина, като демонстрират фотографията му на всяка от тях.

Бягството продължава 5 месеца. На 30 август Джонсън е задържан в Браунсвил, Тексас, до момента в който се връща с рейс от Мексико. По-късно граничарката споделя, че мъжът в началото е провокирал съмнението й, тъй като отговорите му на нейните въпроси й напомнили за облика на патологичния измамник, изигран от Джон Ловиц в комедийното шоу „ Saturday Night Live “.

Джонсън също е употребявал псевдонима Роджър Д. Лоутър – име на човек, за който ФБР към този момент знае, че е бил наемател на стая в дома на Джонсън от октомври 1991 година до септември 1993 година

Филип има в себе си 10 714 $, когато е задържан.

На 19 септември ФБР открива останалата част от откраднатите пари – всичките 18 милиона $, минус нищожните 186 000 $. Те са заемали доста пространство в складова клетка в дребното градче Маунтин Хоум в Северна Каролина.

Ашвил, Северна Каролина, където Джонсън изоставя микробуса

На 20 януари 1999 година Рибата се признава за отговорен в похищение, пране на пари и интервенция в междудържавната търговия с принуждение, откакто предава 65 000 $ в 8 мексикански банкови сметки. Осъден е на 25 години затвор.

„ Не желаех повече от 1 или 2 милиона за себе си “, споделя той. И прибавя, че е възнамерявал да употребява 20% от парите, с цел да помогне на бедните в Централна Америка, и е щял да предложи 80% назад на Loomis, в случай че трансформират метода, по който се отнасят към чиновниците си

Междувременно за Loomis проблемите не престават. След като Джонсън краде 18,8 милиона $ през март, на 4 октомври 1997 година Дейвид Ган краде още 17,3 милиона $ от трезорите им в Северна Каролина. Така в границите на няколко месеца компанията претърпява два от най-големите грабежи на пари в историята на Съединени американски щати, и то осъществени от личните й служители…

Филип Джонсън е освободен през октомври 2019 година след 21 години затвор. Според неговия бранител сега местонахождението му е незнайно.